Случаят Сашко от Сандански /осем месеца по-късно/

Binito, двете теми са свързани - за да растат по домове, значи обстановката в родните им семейства е много далеч от розова. А и голяма част от тези деца са настанени в домове именно след намеса на социални работници по повод инциденти. Ако някой седне да опише какво са преживели някои от тези деца, косите ви биха настръхнали не по-малко от случая със Сашко.
Самото нежелание на рождените майка и баща да се грижат за децата си, дори без конкретно да е упражнен физически или прихически тормоз, вече води до пагубни последствия за психиката и бъдещия начин на живот на детето.

Част от помощта да спре насилието на децата в семейството е именно методичната и целенасочена превенция - децата да бъдат извеждани от средата, която е неблагоприятна за тяхното развитие като личности с ясно формирани морални ценности. И да им бъдат осигурявани добри условия за живот, възпитание и образование. За да станат отговорни хора и родители в бъдеще.
А не да реагираме с желание за помощ само на случаи, които стигат до медиите.

За последен път го казвам, обещавам - ако някой се чувства готов материално и морално да помогне на Сашко като стане приемен родител нека знае, че има и много други деца, чиято съдба е също толкова нерадостна в настоящето и безперспективна в бъдещето ако няма кой да им помогне приемайки ги в дома си.


Хубав празник на всички утре !   

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=490320
Незнам аз ли попадам все на такива новини или наистина нещата ескалират напоследък.
Само за месец има 4 сериозни, жестоки, нечовешки издевателства над деца от собствените им родители.
За да се променят нещата генерално не е нужно да се приковава вниманието само към един от случаите, а да се искат сериозни наказания за извършителите.

Ганката,
Сигурно си има съответните причини, но не мога да разбера защо на един човек, който евентуално пожелае да бъде приемен родител или осиновител на някое ОПРЕДЕЛЕНО дете, това не му е позволено.
Това много ми прилича на това да не позволяват на хората като решат да се женят сами да определят партньора си, да, има го в някои общества, но за нас е неприемливо, нали?
Може би разсъждавам емоционално, елементарно и т.н.

Спомням си как веднъж бях със сестра ми, която водеше дечицата си на едни часове по музика за малки деца, и там за пръв и единствен път досега съм видяла дечица от дом (тя беше единствения родител, който си водеше децата в групата заедно с децата от дома); там имаше едно момиченце, със сини толкова тъжни очи и подстригана руса коса, изключително красиво момиченце, но толкова тъжно дете...; какво беше това в него, което така ме привлече да го забележа, не мога да си обясня; понякога се сещам за него - какво, защо, къде е...
Е, добре, ако някой човек, който има възможност и желание да го вземе това момиченце, ама точно него, поиска, ако го почувства вътрешно, че това е "неговото" дете, и ако детето има възможност да бъде осиновено, защо е необходимо някой, който е трети човек (няма той да го гледа, нали?), ЧИНОВНИКА да има правото да каже - да, ама ти можеш да вземеш еди-кое си дете, а не онова, което искаш. Говоря, ако са налице всякаквито там условия и от двете страни и т. н.

Защото това е всъщност един много екзистенциален избор, вътрешно казваш "да" или "не", и не можеш точно да определиш "защо".
И точно този избор според мен не може да се отнема на човека.

Отделен е въпроса доколко е практически възможен.
Може би точно ти, която си по-близо до тази материя, би могла да обясниш на хората, а не само няколко пъти да казваш, че не е "законно", защо?
Защо, разсъждавам хипотетично, ако ми предложат за осиновяване 10 деца, които аз не съм усетила като "моето" дете, и аз не ги искам, а искам някое точно определено, това не може да се случи?

И още един вече безкрайно глупав въпрос - какво точно означава да бъдеш приемен родител? Питам - какви са точните разлики с "осиновител". Аз го разбирам - нещо като да не е това дете при тебе за постоянно, завинаги, както е при осиновяването, поради редица причини. Но... Точно това не мога да го разбера - как така ще живее при теб за "известно време" едно дете, после как ще го разделиш ти от себе си и него от тебе? Точно това ми се вижда много кощунствено. Да, обяснете ми, може би не съм единствената, която не разбира какво значи "приемен родител".
Това е просто по-мека формулировка, път към осиновяването или какво?

Sedada, просто съсипаха Семейния кодекс в частта за осиновяванията с идеята да защитят по-добре децата при избор на осиновители...но направиха осиновяването мисия /почти/ невъзможна. имам познато семейство, което се принуди да търси бременна ученичка, която не желае детето си, за да припознае мъжа детето и да си го гледат, защото се бяха отчаяли от предложенията на социалните работници за деца за осиновяване...имаха два провала и не искаха трети. нямам коментар...

а коментар има. проблемът не е в семейния кодекс, а в това, че всички искат да осиновят перфектно здраво и бяло бебе българче, по възможност синеоко и русокосо, по възможност до 3 месечно. е, такива се намират по-рядко. болшинството са от друг етнос, най-малкото. затова има провали в опитите за осиновяване, затова става мисия невъзможна... нека не се лъжем и заблуждаваме.

Не знам дали съм права, но си го обяснявам точно с емоцията, която предизвиква това дете у теб.
Защото ти може въобще да не си готов да бъдеш осиновител, може дори да не си мислил за това през живота си досега, но тези големи тъжни очи да провокират у теб желание да се грижиш за малкото създание.
Емоционално хлътваш, но психически не си подготвен за подобна стъпка.
Дали това е най-доброто за детето?
Дали няма да дариш надежда и после да се откажеш?

Предполагам, че семействата, които искат да осиновят дете също се надяват то да бъде близко по темперамент и външност до техните очаквания, но приемайки ограниченията за избор са готови да приемат всяко дете.
И честно казано мисля, че приемам това ...., не съм сигурна, но ми се струва по-правилният начин.
От друга страна връзката, за която говориш...., да го почувстваш, да го намериш като свое...
Може би тя се изгражда с времето...,незнам.

След като са готови тези родители за осиновители, защо има толкова много разсиновявания!? Защото детето не било това, което си представяли...!! Аз колкото повече пиша в тази тема, честно ви казвам, толкова повече се отчайвам. Всеки има готов отговор на всичко, но ФАКТИТЕ СА, ЧЕ НЕ РАБОТИ социалната система у нас. Има хиляди страдащи деца - дори и смъртни случаи от неглижиране в тази социални институции. Вече не знам кой е виновен и кой не, не ме интересува, защото колкото повече го мисля, толкова повече виждам, че виновните си прехвърлят топката, че дори и ние сме виновни, че не сме осиновители и приемни родители. Абе, всички сме виновни то е ясно, ама какво да седнем и да се обвиняваме взаимно и да не правим нищо, защото ние сме си виновните. И дори петиции да не правим, защото едни искания не можем да формулираме така, че да визираме точно от кой какво да искаме - от законодателство, от социалните и пр...Теми да не пускаме, защото били банални станали, а пък какво остава да протестираме!! В никакъв случай! Трябва да си набием в главите, че това е положението и че спасение ще дойде когато си променим всички  манталитета. До тогава протестирай в къщи пред телевизора след поредната доза медийна сензация за някоя съсипана детска съдба.

Ох, Бинито, Бинито! Аз ти се ядосвах на глупостите които изписа (няма да те цитирам, чети си ги сама!), но като ти прочетох последния пост виждам, че всъщност ти си на светлинни години от проблема, който така упорито си подкарала. Нямаш никаква представа и не те интересува. И понеже виждам, че само си чешаш езика (клавиатурата) май е по-добре изобщо да не ти се обръща внимание. Със иронизиране на поднесената ти информация няма да решиш нищо. Ако искаш да помагаш - в по-горни постове има идеи как можеш да го направиш. Другата възможност я виждам в твоя пост - в къщи пред телевизора (компютъра)

Момичета искам да ви попитам има ли някакви организации които да се грижи за обществото преди да е създало семейство ?
 Мисля си дали родителите на страдащите деца  осъзнават какво са сторили на децата си?
Всеки от тях явно си е казвал - мое си е ще си правя с него каквото поискам аз знам най-добре за детето си..то си е мое.
 Никакъв доживотен затвор или смъртна присъда или каквото и да било друго ще накара някй от тях да ОСЪЗНАЕ какво е направил.
Смятам че бългрте сме станали страшно търпими към жестокоста
Дори е модерно да си жесток

Седада, много въпроси си задала, а аз имам две деца деца да гледам, затова ще се опитам набързо.

Осиновяването не е като да минеш покрай някой магазин, да си харесаш роклята от витрината и да влезеш вътре да си я вземеш или целенасочено да влезеш и да си избереш тази, с която прецениш че изглеждаш зашеметяващо. Осиновяването е просто друг начин да станеш родител. И така както не можеш да избереш точно как ще изглежда детето ти, точно какъв характер ще има и дали ще се роди здраво когато с любимия се отдавате на ласки за да стане то факт, така не би трябвало да си избираш и точно кое дете да си осиновиш. Имаш право, разбира се, да предявиш претенции за възраст, етнически произход, пол, здравословно състояние, за да не ти бъдат предлагани неприемливи за теб деца.

Точно защо законодателят го е направил по този начин не знам. Причините сигурно са комплексни. Но като човек, преминал през ставането на родител на осиновени деца го считам за добро решение. Родител се става не като си харесаш детето в някой дом, а като го приемеш в своя и най-вече в сърцето си - такова каквото е, с всичките му достътъци и недостатъци. Аз приех две деца - едното синеоко и русокосо, другото с очи маслинки и тъмна коса. Синеокото е с много по чепато характерче, да ви кажа честно, но и двете са си моите деца, точно за каквито съм мечтала.

Права е Бръмбофръц - връзката се изгражда с времето и става все по-здрава когато си бил готов още в началото да приемеш дете, родено от друга жена за свое.

Колкото до разликата между осиновител и приемен родител... Много от децата по домовете са там без да имат така наречената декларация за съгласие за осиновяване от биологичните си родители. И не винаги е уместно детето да прекъсва всички законови връзки с биологичното си семейство. Напр. майката се разболява тежко и не е в състояние да се грижи за детето/децата си или деца сираци, за които няма кой от роднините им да се грижи и т.н., т.е. биологичното семейство по някакви причини не може да полага качествени грижи за детето, но и не желае да прекъсва правните си връзки с него и да се съгласи то да бъде осиновено от други хора. Тогава влиза в сила приемната грижа - детето отива за определен срок при семейство, което се грижи за него доброволно или след заплащане, но продължава да поддържа връзки с биологичното си семейство, като родителските права принадлежат на рождените му родители и за някои неща (извеждане в чужбина, лечение) приемното семейство трябва да иска разрешение от тях. След изтичане на срока се прави опит за реинтеграция в семейството и ако тя е невъзможна срокът на приемната грижа се удължава по преценка на специален съвет. Приемна грижа може да се упражнява до навършването на 18-годишна възраст на детето, но нищо не пречи при евентуална зародила се емоционална близост то да продължи да живее в приемното семейство и след това.

Осиновяването е прекъсване на правната връзка на детето с биологичните му родители и възникването на такава връзка с осиновителите като при раждане на дете - т.е. осиновителите имат пълни родителски права, детето е техен наследник наравно с биологичните, ако има такива и същевременно по закон няма никаква връзка с биологичните си родители. Издава се и нов акт за раждане, където за родители се вписват осиновителите, сменя се и ЕГН.

Ако родителите на дете, настанено в приемно семейство решат да дадат съгласие за осиновяване на детето, то приемните родители, доколкото знам, се ползват с предимство при осиновяването, ако пожелаят.


Всички е малко силно казано.

От момента, в който взех решение да осиновя дете много чета по въпроса и се срещнах и говорих с много осиновители и осиновени. Прави ми впечатление, че колкото повече претенции са имали кандидат осиновителите, толкова по-вероятно е впоследствие да бъдат разочаровани от нещо в процеса на адаптация на родители на неродено от тях дете.

Според мен и доживотен затвор е малко.Къде остана искането за химическа или физическа кастрация на изродите,споменато в по-горно предложение за петиция?

Първо искам да изразя адмирациите си към търпението на Ганката, с което отговаря на вашите въпроси. Ганката, 

Бинито, това че ти лично не си отговорна за изоставянето на 15 000 български деца в домовете, не означава че трябва да се дистанцираш от проблема. Какво значение има кой е виновен??? Нали важното е да решим проблема, преди да търсим вина!!! Твоите твърдение са взаимно изключващи се - не може да има превенция на насилени деца без разрешаване на проблема КЪДЕ ДА РАСТАТ НАСИЛЕНИТЕ ДЕЦА????? КЪДЕ? Хайде някой най-сетне да ми отговори!
И това няма нищо общо с НПК и с доживотните присъди, които искате. Както сте чули по новините онзи ден един детеубиец направо се самоуби и спести времето на съда.!!!!
Освен това разсиновяванията не са толкова много на фона на "щастливите" осиновявание и те касаят капацитета на осиновителя като родители и нереалистичните му очаквания от детето, както и неясните му мотиви от сорта "да сме като хората". Провал като родител може да има и семейство само с биологични деца, така че това не трябва да демотивира кандидатите да осиновят дете.
Разбира се, че сме виновни, и аз включително, щото не си напънах "г..." да осиновя още едно дете! И това ще ми тежи! И дано след време, когато съкровището ми поотрасне имам сили да отгледам още едно.

Седада, ще ти дам моето обяснение защо осиновителите не могат да избират детето. Защото осиновяването е мярка за закрила, т.е. имаме за осиновяване такива и такива деца и за тяхните нужди търсим такива и такива родители. Като минала през тази процедура съм твърдо "за" така съществуващите правила. Ако не си способен да приемеш което й да е непознато дете и да изградиш както казвам "кръвна" връзка с него, защо изобщо тръгваш да го правиш??? Още повече социалните ти предлатаг дете, докато кажеш "ДА"!!

За здравото и бяло българче темата е чесана доста. За моя радост все повече са осиновителите, които не поставят подобни изисквания към бъдещите си деца, защото все пак идеята е децата да намерят дом, а не ние да се обзаведем с деца.

За приемната грижа, Ганката е обяснила изчерпателно. Нямам какво да добавя, освен че като осиновител доста скептично в началото гледах на нея, но като се запознах с темата по-сериозно - шапка свалям на приемните майки, които с такава любов гледат деца, които юридически дори не са техни!!!!

Сисли, точно аз не съм се дистанцирала от проблема, при това аз съм от много постоянните хора. Дистанцирах си мислите от това да търся кой е виновния за цялата тази кошмарна картина в БГ. Излиза, че или всички сме виновни или никой. Но не може всички да сме виновни, защото така се размива персоналната вина на този, който трябва да си понесе последствията за извършеното. Да, като общество и преди писах каква ни е вината, няма да се повтарям.
Относно извеждането на деца от семейството: това, което дори и по нормативи в БГ може да се направи е да се изведе при роднини детето. Не е казано веднага в дом. Другото, което съм си мислила - защо няма повече детски селища SOS? Поне практиката показва, че са много по-приемливи и добри от домовете. В България на този етап е немислимо да се закриват институции, а поне детски селища от някакъв затворен тип да се правят - с малко деца в тях и качествена грижа. Да не са тези постсоциалистически институции, които знаем. Те като сгради не са лоши, но някакси отговорниците за тях не са за тази работа. Както казах не съм абдикирала от проблема няколко години и имам преки наблюдения. Имала съм разговори и със социални работници от една столична дирекция за закрила на детето. И знаеш ли какви им бяха проблемите: многото бумащина, която трябвало да пишат, старите допотопни компютри и малкото персонал. Ако наистина са малко като персонал, до сега е трябвало да се поиска от шапката им - Агенцията да се направи необходимото. Не видях и не чух да са направили необходимите постъпления за промяна на това, защото точно те са хората, които да защитят тези си искания пред своите началници, а не ние да ходим и да пишем искания за увеличаване на щата им или при излизане в майчинство да искаме да им се назначава заместник.
За мен големия проблем е в работата на тези социални служби и това, което всички виждаме и индивидуално аз, не може да ме убеди, че е обратното.
И преди писах за приемната грижа, че на този етап ние младите семейства с малки деца, няма как да гледаме още едно. Живот и здраве като поотраснат нашите деца, тогава предполагам, че ще се увеличат желаещите за приемна грижа родители.
Тези апели за увеличаване на желаещите да станат приемни семейства може би трябва да ги отправяте към семействата, които са с пораснали деца и имат възможността да взимат такива деца. Това даже търябва да стане с помощта на социалните работници, които си познават района на работа и могат да запознават такива семйства с условията и реда за кандидатстване и същността на приемната грижа.
Между другото в живота си човек среща под една или друга форма други хора, които с държанието си могат да го откажат за момент да предприеме нещо или да продължи нещо. Хора сме, нормално е да си влияем. И ако с такъв тон, като на Мишка, се прокламира нуждата от помощ за тези деца, тогава може да се убие желанието на някой да бъде полезен.

Бинито,  Сама си стигнала до извода, че търсенето на виновните не е достатъчно продуктивен подход! Всички сме виновни - някои по-малко, други повече.  Виновни сме и дори, че не правим забележка на родители, които на публични места шамарят децата си. Ей такива дребни винички имаме, но като се натрупат и трагедията става пълна. Не се размива персоналната вина, защото всички като общество сме виновни, че не показваме достатъчно ясно непоносимостта си към насилието и изоставянето на деца. Нали знаеш, за да победи злото, трябва просто добрите хора да не правят нищо. Един много умен човек го е казал.

По принцип стратегията на социалното министерство са създаване на малки домове от семеен тип. Каго ще стане факт, не е ясно. SOS селищата са на фондация и явно хората нямат достатъчен финансов ресурс да откриват още такива в България. Що касае настаняването при роднини, това се практикува, но според мен за да се стигне до насилие и неглижиране на дете, подкрепящата семейството среда явно е "същия дол дренки". Има изключения, разбира се.

Аз не обвинявам персонално теб, че не си станала приемем родител. Разбира се не всеки има тази възможност. Но, има страшно много хора, които могат да отгледат не още едно, ами още две деца, но не го правят. За това говоря. За егоизма ни. Но всеки си носи кръста и си отговаря за собствените дела пред оная всемирна справедливост (дали е Бог или нещо друго, не знам, не съм много вярваща), в която съм твърдо убедена.

И последно, кой на тия времена би обърнал внимание на функционирането на социалната система, ако не бяха последните трагични случаи и медийното им отразяване! Сега на държавата не й е до това. Поне такива са моите усещания. И ние като майки трябва да им покажем, кои трябва да са им приоритетите, а именно НАШИТЕ ДЕЦА!

Бих искала да поясня и това всеобщо заблуждение:

Никой не е съсипал Семейния кодекс - напротив всичко си дойде на мястото. Осиновяването е мярка за намиране на семейства на деца, чийто родители са се отказали от тях, а не задоволяване на капризите на кандидат-осиновителите. Никой не е длъжен да им осигури дете от "ученичка", бебе с доказан български произход и т.н. и не е виновен ако не разполага с такова. Социалните служби не са инкубатор за бебета, а посредник за осигуряване на родителски грижи за деца, които са лишени от такива в биологичните си семейства.

В повечето цивилизовани страни нямаш право да предявяваш никакви претенции за етнос, пол, здравословно състояние, възраст. Вписват те в регистъра и ако не приемеш първото предложено ти дете отиваш на последно място без никакви шансове по-нататък да получиш предложение.

По служебна линия преди години през ръцете ми са минали 10-тина комплекта документи на кандидат-осиновители от САЩ. Нямаше нито един, който да предявява претенции за етнически произход или възраст. Само една жена беше писала че предпочита момиченце (защото беше самотен кандидат-осиновител). Повечето от тях осиновиха деца със сериозни здравословни проблеми.

А това с припознаването на детето е незаконно и много съжалявам че и в новия Семеен кодекс не се предвиди механизъм за пресичане на тази престъпна практика. Освен незаконно е и неморално да отнемеш детето на "ученичка". Моето лично мнение е, че дори и да се случи дете да роди дете никой няма право вместо него да решава да прекъсва връзките между тях, само за да задоволи собствените си потребвости.