Ванилия,това наистина е ужасно,вместо да се радва,че си поела живота си в ръце,че имаш семейство и дете,той те наранява,може би с цел да ти покаже,че имаш нужда от него и колкото и да си самостоятелна,ако не е той,ти няма да се справиш.Това е ,което моя баща се опитва да ми втълпи.
Обичам го,но ми къса нервите
- Публикувана: 20 фев. 2010, 19:51 ч.
- Последно мнение: 15 март 2010, 12:26 ч.
# 15
22 фев. 2010, 19:07 ч.
Виж целия пост
Точно. Но ти не му вярвай, можеш да се справиш. Трудно е без родителска помощ, но не е невъзможно.
# 16
15 март 2010, 03:20 ч.
Постоянно казваш, че си вече голяма, самостоятелна, но аз в твоя пост не видях голям човек.
Видях тъжно малко момиче, което тропа с крак и си иска таткото от детските спомени или татко като на приятелките.
Видях някой, който иска светът и родителите му да са фон и опора за личното развитие.
И да нямат собствени проблеми, за да може пълноценно да се занимават с твоите.
Няма лошо, то порастването е процес. Но имам новина за теб - в света на големите, родителите са хора също като теб. И правят грешки, разболяват се, изобщо, не са съвършени. Ще си наистина голяма и самостоятелна, когато спреш за изискваш от тях и започнеш да се тревожиш за тях.
Предполагам, че обтегнатите отношения с баща ти са част от това порастване. Съгласна съм с него, че още не си готова. Можеш да си позволиш да го съдиш или критикуваш когато:
- успееш да отгледаш децата си;
- когато им създадеш условия, възпитание, нагласа и интерес да се развиват и учат в елитни гимназии;
- когато на 55 имаш успешен собствен бизнес и можеш да плащаш скъпо образование в чужбина;
- когато не допуснеш развода, стреса, депресията и алкохола да те съсипят, а успяваш да ставаш от леглото и да продължаваш, дори и да си сам на 55, а децата ти да се карат с теб.
Виж целия пост
Видях тъжно малко момиче, което тропа с крак и си иска таткото от детските спомени или татко като на приятелките.
Видях някой, който иска светът и родителите му да са фон и опора за личното развитие.
И да нямат собствени проблеми, за да може пълноценно да се занимават с твоите.
Няма лошо, то порастването е процес. Но имам новина за теб - в света на големите, родителите са хора също като теб. И правят грешки, разболяват се, изобщо, не са съвършени. Ще си наистина голяма и самостоятелна, когато спреш за изискваш от тях и започнеш да се тревожиш за тях.
Предполагам, че обтегнатите отношения с баща ти са част от това порастване. Съгласна съм с него, че още не си готова. Можеш да си позволиш да го съдиш или критикуваш когато:
- успееш да отгледаш децата си;
- когато им създадеш условия, възпитание, нагласа и интерес да се развиват и учат в елитни гимназии;
- когато на 55 имаш успешен собствен бизнес и можеш да плащаш скъпо образование в чужбина;
- когато не допуснеш развода, стреса, депресията и алкохола да те съсипят, а успяваш да ставаш от леглото и да продължаваш, дори и да си сам на 55, а децата ти да се карат с теб.
# 17
15 март 2010, 12:26 ч.
Сега виждам, че горният ми пост звучи доста рязко, а не беше това идеята.
Мисля, че правиш грешка, която е съвсем нормална за възрастта ти.
Просто исках да те накарам да се замислиш, че баща ти всъщност се справя доста добре.
Това, че не иска да спиш другаде докато си в гимназията е съвсем нормално.
Пука му за теб, а можеше изобщо да не се интересува.
Израстнал е по времето на комунизма, в един съвсем различен свят, не е знаел какво е маркетинг или как да преговаря, но се е адаптирал и е станал предприемач. Заслужава уважение.
Все и той има някаква заслуга за образованието ти.
Кара се с теб само защото трудно приема, че порастваш и защото иска да те предпази. Като станеш родител, ще го разбереш.
Много хора имат бащи, които са многократно по-лоши. Отношението ти е само въпрос на гледна точка.
Ако се заслушаш в някой негов съвет, най-вероятно няма да сбъркаш. Със сигурност ти желае добро
Виж целия пост
Мисля, че правиш грешка, която е съвсем нормална за възрастта ти.
Просто исках да те накарам да се замислиш, че баща ти всъщност се справя доста добре.
Това, че не иска да спиш другаде докато си в гимназията е съвсем нормално.
Пука му за теб, а можеше изобщо да не се интересува.
Израстнал е по времето на комунизма, в един съвсем различен свят, не е знаел какво е маркетинг или как да преговаря, но се е адаптирал и е станал предприемач. Заслужава уважение.
Все и той има някаква заслуга за образованието ти.
Кара се с теб само защото трудно приема, че порастваш и защото иска да те предпази. Като станеш родител, ще го разбереш.
Много хора имат бащи, които са многократно по-лоши. Отношението ти е само въпрос на гледна точка.
Ако се заслушаш в някой негов съвет, най-вероятно няма да сбъркаш. Със сигурност ти желае добро
Препоръчани теми