Имам нужда от малко подкрепа.....

Не мога да дам съвет,защото и мойто синче суче на всеки 20 мин. но понеже въпроса живо ме интересува ще следя темата.Пожелавам безболезнен преход за мъника и бързо оздравяване на теб

Парцуца, 
дала си на детето си най-доброто, и е по-важно то да има една жива и здрава майка, която да се грижи за него.
2 г. не е малко, и ако вярваш на лекаря си, послушай съвета му и взимай лекарствата. Ако се съмняваш - потърси още едно лекарско мнение. Ще е трудно, но не невъзможно да отбиеш. Сигурно си виждала в библиотеката - има статии за спешно отбиване, най-важното е много внимание и гушкане на детето, за да не страда толкова много /пък и ти покрай него/. Сигурна съм, че ще се справите, дано бързо оздравееш. А детето може и да те изненада с лесната адаптация към новата ситуация.

Ох , мила, наистина ти съчуствам, че така изведнъж трябва да спреш кърменето. Сигурно няма да е лесно, но все пак здравето е най- важно, защото както казваш, трябва да си здрава, за да си гледаш децата. Ако си повтаряш, че така ще е най- добре за всички, може да го преодолееш по- лесно. Не знам какво да те посъветвам за кърменето. И аз все още кърмя, но моята не е така пристрастена. Сега е топло, извеждай го повече навън, занимавай го с игри, разхождай го, нека някой друг ти помогне. Надявам се, че ще намериш някакъв начин. Най- искрено ти желая скорошно оздравяване и дано се отбие по- лесно детенцето.

Твоите деца имат нужда от теб, но за да може да ги гледаш трябва най-вече да си здрава. Така че -остави кърменето- живота може и да продължи и без него.Важното е ти да си с децата-те имат нужда от теб-от твоята усмивка ,твоята нежност и обич, твоето присъствие.

Това е така, това е най-важното в момента!!!!!!!!!

Съгласна съм с момичетата!Въпреки,че още кърмя,ще те посъветвам ти самата да повярваш,че трябва да се лекуваш.Справила си се чудесно с кърменето,но две години изобщо не са малко,а рано или късно,винаги идва момента,в който трябва да се спре!Обикновено майките го преживяваме повече,отколкото децата Просто,седни и спокойно обясни на сина си новото положение на нещата.Не си мисли,че няма да те разбере,разбират всичко на тази възраст Кажи му нещо от рода на: "мама е болна и трябва да пие тези хапчета,за да оздравее,но няма да може вече да ти дава цоки.Но ти си голямо и здраво момче...... и т.н." Разбира се,това го измислих в момента.Ти най-добре знаеш,какво да кажеш на сина си,за да те разбере!Но пак повтарям,трябва да си сигурна в това,което казваш,защото ако детето долови и най-малкото колебание-ще се възползва от него!Обяснявай му винаги спокойно и колкото пъти е нужно.Също така му намери някое занимание,да му отвлечеш вниманието от гърдата!
Желая ти успех!Дръж ни в течение!      

Здравей!

Само ще споделя личният си опит, може да ти е от полза.

И на мен преди известно време ми бяха предписани convulex chrono и coaxil - първото е антиконвулсант, второто е антидепресант (всъщност и при теб комбинацията е такава!). При мен бяха предписани уж за депресия, каквато според психиатъра имам и можела да ми навреди на здравето, дори на живота. Въпросният психиатър и аз познавах от дълго време и му вярвах. Та започнах да пия "вълшебните" хапченца. След месец обаче изобщо не бях очарована от ефекта им, тъкмо обратното. При все че не съм имала някакви от изброените странични ефекти. Просто "действието" им се изразяваше в притъпяване на емоциите и в непукизъм, вече не ме интересуваше околния свят (независимо че той беше по-светло оцветен, не ми изглеждаше така черен като преди ...). И ... взех решение, че ако настроението ми е в тъмни тонове без лекарствата, значи нещо в живота си трябва да променя - тоест да отстраня причината за въпросното настроение, вместо да съсипвам личността си с подобни лекарства. Огледах се около себе си, и ... спрях да пия хапченцата, и взех решение трайно да променя живота си - реших, че едно бебче е в състояние да го промени. И ... още след 2 месеца разбрах, че съм бременна  . Била съм права - промяната в настроението ми е коренна (тоест преценила съм съвсем правилно какво оцветява живота ми в тъмно). Да вметна, че не съм омъжена, тоест грижа се за дъщеря си сама, и не ми беше лесно да взема решение да променям живота си в такава посока. Много се радвам, че го направих.

Та ... ако и при теб медикаментите са предписани по аналогична причина, по-добре се огледай и виж кое точно е причината за това настроение. За да се е появило преди 2 години, при тебе може би причини са поизоставените контакти с приятели? Може би натовареното ежедневие? А може би нещо съвсем друго? Можеш да се консултираш и с психолог/психотерапевт, който да ти помогне да разбереш себе си и желанията си. А и психотерапията, която съм чувала, че често е достатъчно ефективна, не използва медикаменти.

Въпросният лекар наясно ли е, че за теб ще е жестоко психическо натоварване предстоящото отбиване?  Защото моят лекар не се беше сетил, че изписвайки ми тия хапченца, не трябва да забременявам преди да ги спра (а бях над 30 все пак ...). Тоест "професионалистите" в сферата си мислят, че някоя химична субстанция е в състояние да прави чудеса, дори въпреки несъвместимостта им с настоящия живот на пациента ...

Ох, при мен не е депресия, имам си епилептични кризи, но без загуба на съзнание, кистичка, която ми е по рождение, но си дава отражения....На дешане на сърдечна дейност....
Ето, разбираш, че нещата не са до живот и среда, макар че ме посъветва и това да направя - да променя живота си - аз съм с три деца

Парцуца, съжалявам за състоянието ти! Възхищавам се на смелостта и отдадеността ти към детето ти. 

Важно е да се лекуваш, защото наистина семейството ти има нужда от теб, от това да си здрава и щастлива майка, която да ги обгрижва, да споделяте общи щастливи моменти, да градите общи спомени, да бъдеш до тях когато имат нужда от теб. Може би лекуващият лекар може да ти предпише заместител на Трилептала, тъй като той наистина се излъчва с кърмата, а Деанксит - не.

Не бива да се разстройваш повече - ако се налага да отбиеш, приеми това като поредния етап от порастването на твоето дете, като нещо, към което сте вървяли заедно и ето, че сте го открили и достигнали. Когато ти самата се успокоиш, може би и детето ще се почувства по-уверено и спокойно. Може би ще ти се отрази добре промяна в обстановката - кратко пътуване с добри приятели, което да те зареди с положителни емоции, някъде на чист въздух, където да размислиш на спокойствие и да намериш своя път.

На 9-ти март ще имаме кърмаческата среща, ако искаш и имаш възможност, ще се радвам да се видим и поговорим!    

Всички антиконвулсанти са вредни за кърмачета....Лекарят ми е много съвестен човек, особено чувствителен към децата  -  беше категоричен, че няма безобидно лекарство от този ранг....

На срещата, живот и здраве, ще се появя сигурно...Много искам да се запознаем

Парцуца, няма спор, че в случая здравето е над всичко. Щом се налага, правиш го (не го казвам с леко сърце, защото и аз имах голямо и пристрастено кърмаче и треперех да не ми се наложи някога да пия несъвместими с кърменето лекарства).
На 2 годинки синът ти вече разбира. Ясно е, че няма как да мине без сътресения, но си мисля, че правилният път е много да му обясняваш и много-много-много да го гушкаш. Другите ти деца са по-големи, нали? Ще могат ли и те да му създават самочувствието на голям батко?

Парцуца, ние също отказахме кърменето на тази възраст и по сходни причини. АЗ нямах време да решавам, всичко стана за едно нощ. Мисля, че не бива да подценяваш състоянието си. Отлагането няма да направи процеса на отказване по-лесен. В началото е наистина много трудно да се преодолее чувството на вина, но до няколко месеца всичко ще се нормализира Хубаво е ако имаш някой близък около теб в първите няколко дни. При нас те бяха най-трудни. Детето има нужда от здрава майка, а кърменето в случая остава на заден план.Пожертвала си не малко и щом лекаря ти настоява да започнеш лечение смятам, че е редно да го послушаш!  Успех с това нелеко начинание и не се чувствай виновна! 

Парцуца,на твое място,бих потърсила професионална помощ,както за теб ,така и за детето.
Един дори детски психолог би помогнал и на двама ви...
Има начин да преодолеете този проблем по-леко ,но според мен само подкрепата във форума няма да е достатъчна за пистрастеното кърмаче.
Скоро четох в една от темите една много покъртителна история за рязко отбито кърмаче/ако не се лъжа на мама Галка/,детето е било заведено на детски психолог и той им е помогнал...
Състоянието ти не е за подценяване наистина...Трябва да пиеш тези медикаменти и това е най-важното!
Чудесно е ,че вярваш на лекуващият си лекар!Така и трябва!
Аз също много се привързах към кърменето/сигурно колкото беба,сякаш аз суча..
Обаче започнах да си повтарям ,че всъщност целта не е да доставя удоволствие на себе си а на беба и че това  ще свърши някой ден.....
Така,че по-обективно помисли над ситуацията..както се казва не със сърцето а с разума..
Ти си толкова силен човек!!Имала си сериозен проблем,но си родила три деца,кърмиш до две годишна възраст детето си,какво да кажа за теб,възхищавам ти се!!!
Огледай се и се оцени сама,не са много хората като теб!
Достатъчно силна си ,за да се справиш с проблема,че дори и да помогнеш и на детето си ...просто в момента си се поддала на емоциите..
Изживей твоята раздяла с кърменето и се залавяй да помагаш и на детенце да се справи!!!

Парцуца, ето тук: e-lactancia направих справка, според която всички продукти от групата на Flupenthixol - Deanxit, Depixol, Fluaxol - са с нулев риск за кърмачето. От друга страна в листовката за пациента, производителя е посочил, че не бива да се кърми по време на прием: http://www.pharmacy-bg.com/lekarstven_spravochnik.php?cmd=lekars … 1&ime=Deanxit. Обикновено тази информация се помества, тъй като не се правят клинични проучвания върху човешки бебета, бременни жени и кърмачки, та за по-сигурно така. Затова предложих да говориш отново с лекаря ти, но е чудесно, че му се доверяваш.

Ще ти пусна ЛС с повече подробности за кърмаческата среща и наистина ще се радвам да се запознаем на живо и да поговорим, защото човек в подобна ситуация изпитва нужда да получи разбиране, съчувствие и топло рамо.  

И пак да ти кажа - бъди удовлетворена и щастлива от това, което си дала на детето си - 2 год. и 2 м. е сериозен кърмачески стаж. Дори и здрави майки понякога не успяват, поради различни причини, да кърмят толкова дълго бебетата си, а ти си била подложена на опасни за здравето ти проблеми! Постепенно, не с магическа пръчка и не от насилствено от раз, съм сигурна, че ще се справите и двамата с новата промяна, най-вече, защото тя е за добро.