скоро бях пуснала тема, в която разказвам за все още кърмения ми син, който е на две годинки....
Пускам новата тема, свързана със стар проблем, защото нещата се промениха и ми се налага драстична крачка.
Накратко: налага ми се да пия лекарства, несъвместими с кърменето - Трилептал и Деанксит.
Доскоро карах на мускули и смятах, че няма да стигна до толкова сериозно лечение, но ето че съм грешала...
Детенцето ми е изключително привързано към гърдата -сучеме денонощно, сигурно на всеки половин час - вече писах за това в предишната си тема, когато исках да споделя мнението на детски психолог, посъветвал ме да спра да кърмя, защото ще разруша психиката на детето...Получих в този форум уверение, че това е несериозно предположение и се успокоих, зарадвах....
Много съм объркана....Допреди две седмици исках да спра кърменето, за да си отдъхна, уморена съм много....После се оказа, че не съм готова самата аз, не толкова синът ми и реших да си караме така докато сам не се откаже.....
И ето, сега стана така, че се налага от утре да му кажа край....при положение, че досега е получавал цоката винаги....
Състоянието ми не търпи вече никакво отлагане, а то продължи доста, близа две години. Лекарят се почуди изобщо как съм се справяла без медикаментите толкова време....Загатна ми, че ако не се лекувам, има опастност за живота ми....Познавам този доктор от 10 години - перфектен специалист и му вярвам.
Стана дълго и объркано, та ето, имам нужда от приятели, които да ми дадат кураж и смелост и да ме успокоят, да ми дадат съвет как да направя най-безболезнено за детенцето си този скок - трябва да съм жива и здрава, за да си го гледкам, както и братчетата му...Много, много ми е тежко момичета. Изобщо не бях готова за това, въпреки че усещах как се сгромолясвам....
Благодаря ви