Ирак - четвърти полет над измъчена земя с желание да разнесем надежда !

Мария, благодаря за интересния разказ и снимковия материал . Винаги се радвам на включванията ти

Хадил, да не забравиш да свирнеш, когато дойде момента за пренасянето . Честит празник и от мен! Моето пожелание е да имаш по-малко работа и само леки случаи

За другите неща нямам желание и сили да коментирам.

Делтичка

Хадил, честит професионален празник и от мен.
Моля те запаси ентусиазма си, с който израстваш в професията си.
Бъди такава ,каквато си сега - не се променяй !

АСТАРТА

Сабах ал хайр   
Хадил,  и моят мъж като тебе. За съжаление и срам, днес арабско братство няма. Тук в Шаржа има едно училище, името му е Арабско единство. Всеки път заран като им видя автобуса, ми става смешно-тъжно.
честит професионален празник, и от мене! Не е лесна професията ти, но много добрина има в нея 
Токачка, искрено ти пожелавам желанието ти да се сбъдне  Ти си много мил човек.
Мария Х присъединявам се към теб, че иракчаните са цапнати в устата  Те си го знаят, няма да се обидят.
Поправям се за едни мои съседи, чиято нелюбезност бях споменала в предишен пост. Не били иракчани, а египтяни. Не очаквах нелюбезност от египтяни, те обикновено са твъъъъърде любезни. Виж, тези ги класифицирах като иракчани ,щото вторите като не те харесат - халаас, режат те отвсякъде 

Относно убийствата в Ирак, моя ограничен интелект се опитва да прави сравнения с Родината. Да, и в България политиците лъжат на поразия, и държат народа в мизерия, и крадат на воля и безнаказано. Но поне не убиват. В Ирак залъка е по-голям, ресурса и парите - повече. Толкова повече, че от скъперничество се отнемат човешки животи, цивилни! 

По моето разбиране, трудностите в живота по някога са от Дявола, а понякога може и да се от Бога, като тест. Да се види кой колко вярва и дали ще се откаже от вярата си  поради разочарование. Знам , че е трудно за приемане / разбиране ... Но в религията се очаква да вярваме в Неизвестното (ал-гайб), по някои въпроси , които Бог е решил.

Криси, как си мила

Поздрави на всички    

Поздрави на всички!

Хадил, честит професионален празник!

Честит Празник Хадилче!

Бъди винаги здрава, много усмихната и все така уникална и обичана!

Много благодаря на всички за милите думи ! Честит празник на никито и на джи-джи, макар рядко да ги виждам из темата.
Мария, много се радвам като пишеш, дано имаш повече време. а иначе - цапнати сме в устата, ама сме добри по-душа за разлика от някои други арабски народи, които са мнооооого мили на думи, а злобата им е изпила човещината.

Ум Яхя - щом са египтяни и християни, значи са копти твоите съседи, ако погледнеш колко много дължи ислямското развитие на предците на тези хора, а колко злини направиха наследниците на онзи красив ислям на наследниците на хора, които са им били спасители, малко ще ти се изясни защо са толкова недружелюбни. Не че имат оправдание, но поне имат причина.

Самоубиецът се съгласи да не припарва до компютър и телевизор, но държи да чете, за да си вземе по-рано изтеглените изпити - амбиции като за световно, ама не знам на кого се е метнал максималист.

Май, както съветват повечето от вас е по-добре да си остана оптимист, ама да видим как ще я свърша тази работа.
Астарта, като стане напечено ще викам за пренасянето мила.

ХАДИЛЧЕ със закъснение честит празник.Обаче вчера бях на работа и след работа колегите ме замъкнаха да се почерпим по случай празника. Мерси за твоите поздрави
ДЖИ ДЖИ честито и на теб.
Аз чета съвсем редовно - наистина -темичката, но като непросветена предпочитам да не се изказвам  Винаги съм казвала че научавам много неща и чета с интерес
На всички 

Покрай разговора за магнолии в магребската тема и покрай желанието да внеса малко оптимизъм и да раздвижа темата, за да се радват приятелите и да скърбят враговете, реших да постна три снимки, свързани с някоя забавна история.


Този вид магнолия на снимката е сравнително рядък в Ирак. Ние имаме повече от този вид магнолия, който цъфти малко по-рано. Като видях първия вид магнолия в двора на съседите в Багдад, когато нашата традиционна магнолия вече беше посипала цветовете си, цитрусите също вече имаха плодчета, а жасминът тепърва започваше да цъфти за втори път, аз реших да вляза и да си поискам няколко клонки.

С тези съседи се познавах от месец и половина (откакто се бях прибрала у дома) и не беше странно да вляза в двора и да се насоча да помириша цветовете на дървото преди да почукам на вратата на къщата. Останах изненадана, когато откъм люлката ме заговори възрастен човек, който не бях виждала преди. Оказа се бащата на домакинята - приятен възрастен човек, достатъчно възрастен да ми бъде дядо и страшно усмихнат. Имаше съвсем бяла коса, но прошарени брада и мустаци и изключително жизнерадостна усмивка.

Отидох да го поздравя и той ме покани да седна на столче до люлката и повика дъщеря си. Седнахме на студен сок и плодове и започнахме да си говорим. Така аз обясних, че ние имаме от другия вид магнолия (казваме й американски фикус) с тъмните листа и по-тумбестия цвят. Тогава човекът (хаджи Аднан) ми каза: "тази магнолия е като арабската поезия, а вашата е като всяка друга любовна лирика." Явно изненадата на лицето ми и напълно неразбиращият поглед го накараха да ми разясни думите си.

"Вашата магнолия е като стиховете на влюбения човек. Когато обичаш душата ти цъфти, като вашата магнолия - широк, виден цвят, с ухание на магия, изпълващо всичко наоколо. Но винаги има плътни листа на свян, страх и опасения, които да пазят този цвят. Затова и стиховете му са изпълнени с много нежни думи, без да има предизвикателство, без да има гордост, а напротив - нежност и примирение. А арабската лирика е като нашата магнолия. Чака вечерта, за да разнесе аромата си, далеч от горещото слънце. Няма листа - излиза гола и на показ, защото любовта не е грях. Предизвиква с удължените си като кама цветове ... страда ... цъфти, а няма листа да я хранят... но вече и това не е така... откакто се промени Ирак, промени се и поезията..."

по-късно втората, а след нея и третата снимка. (цък на линковете в заглавието и в текста).

Хадил, мерси за тази красота, и снимките, и разказа . Много ми харесаха. Обожавам магнолиите. Когато се роди Алекс получих подарък от жената на шефа на мъжа ми (много завъртяно се получи) една огромна саксия с цъфнала магнолия. Сигурно цял месец вкъщи миришеше божествено . Жалкото е, че явно не й понася климата, защото оттогава не е цъфтяла - жива си е, расте, но не цъфти

Не знаех, че има и саксийни магнолии.
Щото то нашето дето го показах в другата тема е дърво. Е... не е пък чак толкова красиво като тези дето Хадил е показала, ама ние си го харесваме и така.

То си е дръвче, но декоративно. Явно е създадено по изкуствен начин, за да вирее при непривични условия. Сигурно затова и не цъфти. А пък аз много се изненадах на снимките на вашата магнолия, защото си мислех, че те растат само в топлите страни и не предполагах, че се намират по нашите ширини

Ми ела пред нашия блок в Люлин да го видиш. Още цъфти. 

Божейййй, Хаджи Аднан, много красиво говори, ама многоооо. Господ дълги години живот да му дава!!!
И аз обичам магнолии- много хубавУ миришат бееее!!! А и са много красиви, многУУУУ.
Самоубиеца прилича на Леля си, мисля аз-ама то кръФФФ, как няма да си приличате бе Хадилче. Хайде късмет на детето!!! Ама мисля, че ще се справи тойййй.

И при нас има една розова и няколко бели в центъра. Интересното е, че никой не ги къса - чак да не повярва човек, че това може да се случи в БГ. Розовата е любимо място за връзване на мартеници:
http://www.flickr.com/photos/26017689@N06/4503564392/in/photostream/

Я вижте каква демокрацийка са си спретнали някои хора:
http://www.dnes.bg/world/2010/04/08/zabraneno-da-se-publikuva.89021