Със сърце натежало от скръб

  • 11 945
  • 105
# 30
Днес свърших "Мамино детенце" на Каравелов. Е как да не ти се скъса сърцето, като през цялото време се сещаш този Николчо, при тези родители, какви ще ги свърши. Много майки трябва да прочетат книгата и да си вземат поука. Много е страшно понякога да не можеш да хванеш границата...  newsm78
Виж целия пост
# 31
От една друга тема се сетих за "Пътят" на Кормак Маккарти.
Виж целия пост
# 32
от това, което не сте споменали - книгите на Орхан Памук
прочетох "Черната книга" и "Бялата крепост" - повече от него не успях да преглътна  Confused
Виж целия пост
# 33
" Полет над кукувиче гнездо ", " Време разделно ", има и други.
Виж целия пост
# 34
На Виктор Юго и на Дикенс произведенията така ми действат.
Виж целия пост
# 35
Доста са книгите, които оставят такова усещане у мен... "Осъдени души" на първо място, много тежка книга... "Клетниците" също - колко съм плакала докато я чета... "Дългата разходка" С. Кинг - невероятно реална и тягостна.
Сещам се още за " Богат, беден" и " Хляб по водите" на Ъ. Шоу, не знам защо неговите книги винаги ме оставят тъжна.
"Сто години самота" на Маркес, а също и "Калки" на Г.Видал - една от най-ужасните книги които съм чела, много ме впечатли, продължавам да я препрочитам и всеки път ми се плаче накрая.
Виж целия пост
# 36
"1984" на Оруел. Четох я докато бяхме на море, много неподходящо не го правете.
След като затворих книгата, бях смазана.
Отидохме да се разходим през нощта до морето, седяхме на брега, гледах черната бездна пред мен, в която земята и небето се сливаха в едно, и се чувствах като най-малката и самотна прашинка във Вселената.
Имах някакво усещане за абсолютна безнадеждност и огромна самота, дори не знам как да го опиша. Все едно си умрял, около теб вече няма нищо и никой, и не знаеш какво ще ти се случи оттук нататък, и къде отиваш.
Любима книга ми е, защото никоя друга не ме е карала да се чувствам по този начин.
Виж целия пост
# 37
Книги, които са ме оставяли със сърце, натежало от скръб не са една или две.
Ще спомена само двете на Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца", просто тях прочетох наскоро и се чувствах по подобен начин  Peace
Виж целия пост
# 38
     Най-тъжна и безпомощна се почувствах, след като прочетох "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Никога повече (досега) не се осмелих да я прочета отново. А иначе книгите, на които съм плакала, са "Чичо Томовата колиба" и "Кметът на Кастърбридж".
Виж целия пост
# 39
     Най-тъжна и безпомощна се почувствах, след като прочетох "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Никога повече (досега) не се осмелих да я прочета отново.
Така и не я дочетох. Знам "какво е искал да каже авторът", но за мен това е една бездушна книга, нехуманна.
Виж целия пост
# 40
Хм. Малко като в темата "коя книга не можахте да прочетете до край?" и тук доста се учудвам на някои от отговорите. Simple Smile
Виж целия пост
# 41
Помня, че като четох "Повелителят на мухите" чувствах някаква безпомощност.
Що се отнася до "1984" точно това чувство, което Мечоши Пуханага ме кара да я слагам в книгите, които не искам повече да пипна. Много страшно ми се отрази. Много мрачност. Твърде много и от никъде нищо цветно и хубаво.  Sad
 
Виж целия пост
# 42
"1984" на Оруел. Четох я докато бяхме на море, много неподходящо не го правете.
След като затворих книгата, бях смазана.
Отидохме да се разходим през нощта до морето, седяхме на брега, гледах черната бездна пред мен, в която земята и небето се сливаха в едно, и се чувствах като най-малката и самотна прашинка във Вселената.
Имах някакво усещане за абсолютна безнадеждност и огромна самота, дори не знам как да го опиша. Все едно си умрял, около теб вече няма нищо и никой, и не знаеш какво ще ти се случи оттук нататък, и къде отиваш.
Любима книга ми е, защото никоя друга не ме е карала да се чувствам по този начин.
  202uu
Напомни ми,че трябва да я препрочета!Преди..хм,7-8 години съм я чела,време ми е!
Виж целия пост
# 43
Цитат
Стайнбек е Най-Великия в моята лична класация.
Говорейки за Стайнбек, няма как да не сетя за "За мишките и хората". Не точно скръб е това, което ти остава след като прочетеш повестта, но много горест има във финала...Пък и екранизацията е жестока, е ненадминт е Джон Малкович...
Виж целия пост
# 44
"Не без дъщеря ми" на Бети Махмуди
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия