Загубена му работа (поредна тема за губещите и забравящите)

А да сложиш всичките 4-ри лъжички захар на котлона, вместо в кафето!? Как само замириса на карамеееел...
Жозефина, с картон, без картон, оздравявай бързо!

Оххх, добре се посмях с вас.

Аз явно съм от подредените, защото почти никога не ми се налага да търся нищо, знам на 98% от нещата в къщи мястото им.
Обаче..... елате да видите баба ми  , уникален случай!!! И не, не е от възрастта, винаги си е била такава. Аз откакто се помня, тя все нещо е загубила, все нещо търси. Няма пропуск да отидя някъде и да не и откраднат портмонето или да не си загуби ключовете. Как успява да го направи не знам!!!
 

Мога да ти кажа, ама ще искам подобаващо заплащане. 
Преди мноооого години, още докато бяхме студенти, мой колега и добър приятел (кипърец) ми подари ключодържател, който като му подсвирнеш започва да пее. Цитирам го почти точно: "Не съм виждал друг човек, който никога да не знае къде му е ключа". И сега е така. вечно го търся и никога не го слагам на едно и също място.
За загубените бижута пък съвсем не ми се говори. Почти във всеки ски сезон имам по един пръстен потънал в снега или незнайно къде. Махаш си ръкавиците за цигара и пръстенът изчезва. Ама това са само вещи. Струва ли си човек да се ядосва!

Няма скука, Жозефина, в твоята темичка е доооста забавно. 
Виж, колко сродни душички се събрахме.
Бързо оздравяване   

Такаа. Преди обедната почивка имах малко свободно време и се посмях на ваш гръб.
Излязох, купих си обяда и сметнах във въздуха колко горе-долу ми е останало в портмонето. По пътя обратно, обаче, срещнах две приятелки с децата, една след друга. Лаф, смях и сладки приказки... Междувременно си взех и кафе.
Пристигам обратно на работа и смятам: 1+1 = ... -1 
Тъкмо си мислех как в този магазин пазарувам редовно и веднъж касиерката да е друга и ето на - не ми е върнала рестото напълно. 
И после изведнъж си казвам: "Ами ако тя не ти е върнала дребните, ти с какво си купи кафе?!"
Сега вече мога да си се смея и на себе си 

Много готина тема! Аз съм си губила колата, просто не помнех в коя точно пресечка съм спряла и търсих около час и половина, съответно закъснях за среща, защото нямаше как да отида 
Най-кофти ситуация имах преди няколко години. То не е много по темата, но пък е типшичен пример за ЗАПЛЕС. Предстоеше ми напрегнат ден и сънувам, че ми звъни часовника. Явно съм се унесла за момент и скачам, като си мисля, че вече закъснявам адски много. Измивам се, обличам се и хуквам! Буквално бягам по пътя и се чудя защо тази сутрин е доста по-тъмно от предната. Когато най-накрая се усещам да си погледна часовника, виждам, че е 5:30 сутринта!!!! а през цялото време си мисля, как вече е поне 7:30...Върнах се и си легнах 
А за параноята...постоянно си мисля, че съм забравила да заключа я вкъщи, я колата...връщам се почти всеки път, за да проверя.

Много от изборените неща потъват в дън земя някъде вкъщи, но не знам, може пък в пристъп на безумие да ги изхвърлям без да искам и после да забравям.

Аз съм много добра в областта на чорапите - всичките ми 50 чифта са си все още чифтове.

Оп и аз към забравящите редовно си търся ключовете и телефона.След това са документи а за пари да не говоря

За да се запиша, като начало - все си търся очилата.
Последните ги опазвам, само защото много внимавам.
Предните си отидоха в следния вариант - търся ги и не ги намирам. Решавам да седна там където последно съм седяла и хоп - сядам върху тях. Едното стъкло падна. Закрепих го, защото беше важно да дочета нещо си. Като прочетох нещото, станах, забравила за закрепеното стъкло и то падна и се счупи.  То бива залисия, ама чак толкова не бива 

Опитвала съм да си запаля цигара със запалка, но съм забравила да си взема цигара от кутията все пак.

Иначе неприятна случка - инсулиновата писалка на детето, кофти преживяване, точно все едно вдън земята избяга. Вкъщи сме след ремонт, почти празно е, убийте ме, нямам представа къде може да изчезне - калъфчето с писалката е като калъфче за очила горе-долу.

Дъглас Адамс, според мен, имаше цяла планета за изчезналите химикалки. Някъде из Пътеводителя я беше описал. Ако не забравя, ще го изровя и пост-на

Ох, аз съм "губила" колата на половинката по следния начин: пресни гаджета, заминаваме рано сутринта в събота за романтичен уикенд. Спираме на бензиностанция, аз полузаспала още влизам да си купя "Капитал". Излизам с онова ми ти пакетище (вестникът) и се бухвам в първата черна кола с емблемата на Ауди, която ми се изпречва пред погледа. Сядам и почвам трескаво да разопаковам пакетището, ровичкайки в безбройните притурки и рекламни брошури, защото спешно се нуждая да прочета една определена статия. През това време, нашичкият не потегля, а аз забелязвам с периферното си зрение как се е вторачил в мен. Аз съответно, без да откъсвам поглед от вестника, изръсвам: "Хайде, хайде, тръгвай, какво си ме зяпнал!" В отговор чувам: "Извинете, но познаваме ли се изобщо?" Обръщам се и виждам едно чиче, което мазно-мазно ми се усмихва. Срам, срам...Извиних се с половин уста и изхвърчах от колата по възможно най-бързия начин. За свое успокоение, след години, четейки темата за муните установих, че не съм единствената, която е правила този номер. 

Една приятелка така на червен светофар слиза от моята кола, защото видяла "баща си" да чака и той на светофара. Човекът беше изключително потресен 

Здравейте, темата не е само за нас, а и за познатите ни губещи и забравящи, нали, защото аз че забравям, забравям, ама елате да видите мъжът ми какви ги върши, никога не знае нищо къде е, дори и преди 30 секунди да е било в него...

Станали сме гаджета на 26ти декември, на 27ми декември мъжът ми идва да ме вземе от работа в 21 и да ходим да гледаме филм, а после у тях, после пък трябва да ме закара до вкъщи...идва той, взима ме от работа и казва, че е паркирал на десетина минутки от офиса, тръгваме към колата, на едно кръстовище вместо да пресечем на светофара и да продължим направо по същия тротоар, пресякохме отсреща, после през улицата, после пак се върнахме на нашия тротоар, а аз ходя, знам ли къде е колата, той води, после след малко ходене виждам, че се притесни нещо, а той: "Леле, мило, откраднали са колата, няма я, ей тук я паркирах" и аз   "Ама как така ще откраднат кола на 15 години?!?", а той, не та не, откраднали са я, после му хрумна, че е паркирал неправомерно сигурно и са му я вдигнали с паяка, ходихме пеш да питаме в най-близкия такъв паркинг, няма я колата, после пеш до киното, почти час ходене в големия студ, няма лошо, после с такси до тях и после...ми не се прибрах, защото държеше да ме изпраща с такси до вкъщи да не ми направел нещо шофьора, а разстоянието не е никак малко, на другия ден отиваме с такси до работа, а той отива в близкото РПУ да пита къде да си търси колата, те му казват и той решил да мине по улицата все пак по светло, е, колата била в следващата пресечка, тогава реших, че нарочно я е забравил, но до ден днешен твърди, че е било без да иска...и му вярвам...

Днес ме накара да му търся здравната книжка, знам къде съм я оставила, търся ли търся, няма я, той влиза в стаята и ми казва, а, няма ли я, аз вчера я взех от там, ама не знам къде съм я оставил, питам го защо тогава ме кара да я търся там, той решил, че може да я е върнал на мястото й, рови и търси половин час по масата, която ползва за работно бюро вкъщи и няма и няма, накрая го питам да не би да му е в чантата: "еее, знаеш ли, сигурно ще е там", ровене и в нея половин час...накрая,ох, ето я, намерих я, добре, че ми каза да потърся в чантата...

Но ние всеки ден сме така де, той губи, аз търся, нищо, че не знам какво и къде да търся, ама щом казва...

П.С. Бързо оздравяване, Жозефина, нищо, че не се познаваме