Паническо разстройство - част 5

  • 177 100
  • 737
# 555
Тук явно си говорят 2-3 женици само.
sauron, може да сме три женици, но сме си достатъчни. И дай Боже да сме все по-малко.

ivap, точно това ми трябваше да чуя   bouquet    Купих си жълт кантарион на дражета. Започвам него от утре. Ще съм добре  Simple Smile  Трябва да съм добре   Laughing

Виж целия пост
# 556
Здравейте момичета отново.Аз се бях оправила и след много силен стрес всичко се върна със страшна сила.И изживях голям кошмар.Миналата седмица в събота изживях голяма лична драма и стрес,в неделя се събуждам цялата в синини.Помислих си най-лошото.Миналия понеделник бях при джипито и правих ПКК+ДКК.Всичко е наред,тези синини ми излезли от стрес.И оттогава пък имам проблеми с корема.Подува ми се,боли ме,ходи ми се пстоянно по голяма нужда,ужас.Дайте ми кураж,превърнах се в развалина,постоянно нещо ме боли.
Виж целия пост
# 557
Desi79, имах позната, което получаваше синини без причина от време на време. И тя имаше съмнение, че са на нервна почва. Накрая се оказа, че са от черен дроб, но уви не помня какво и бе заболяването. Пазеше диети и живееше здравословно и всичко бе наред. Писах "имах", не че нея вече я няма, а не поддържам връзка с нея. Иначе си е жива и здрава нейде  Peace
Виж целия пост
# 558
Ами аз януари месец си правих скенер на корем,тоест на всички вътрешни органи и казаха,че всичко ми е наред,само съм имала хемангиомче/разширена вена/на черния дроб,с която съм се родила.Кистичка по рождение,която нито може да се оперира,нито нищо.Но аз съм със страхова невроза от 1 година и за тази 1 година имам сума ти изследвания.Скенер на глава,скенер на корем,12 кръвни картини,рентгенова снимка на бял дроб,5-6 кардиограми и т.н.
Виж целия пост
# 559
Бони  когато спрях лекарствата се чувствах добре,нищо не усещах,но нали се сещаш,че когато мислиш постоянно за ПА и се чудиш днес дали ще ме хване или не изведнъж те хваща.Не мисли за това.Гледай да се разсейваш и да мислиш за хубави неща,създавай си цели които да постигаш и се бори за тях.При мен се получи от това,че смених работата си,сега съм на много по отговорна работа а не съм толкова сигурна в себе си дали ще се справя,но шефовете решиха и край,това е ти си човека ми казаха.Зарадвах се но проблемите в работата ме затрупваха ежедневно,работим и с много хора(а аз предпочитам спокойствието) и си мисля,четова е оказало влияние.Първо ме лепна депресииката,че не съм за там и не ставам за нищо а  след два дни и ПА започнаха.

Ивап не съм пробвала психотерапия,но честно да си призная не съм се интересувала при кого мога да отида.Добре ще е да поговоря с моето пси.Аз като отида при него и всичко ми минава,само две приказки като ми каже.Незнам...
Виж целия пост
# 560
Какво си говорите , мен много ме беше страх (и все още де) от провал на работното място. Особено в началото , когато съм започвала нова работа ми е било супер притеснено , но не притеснено , както на някой нормален човек ами наистина , както само ние си знаем Peace. Е, слава Богу наистина с времето човек се научава , та даже се и поотраках ама се сещам преди години , бях още в университета и баша ми реши да ми помогне с работа за лятото. Изпрати ме човечеца на едно интервю в един хотел , аз от страх не отидох Shocked. После си навлякох гнева му и месеци не само , че не ми говореше ами и казваше на майка ми , че за нищо не ставам. Аз вече ама ще се срина. След, което минаха няколко години , дойде ред на майка ми да ме оправя уж. Отидох на едно интервю пак в хотел , аха аха да дойде и моят ред и не влязох. Не спрях до тук, излъгах , че съм влязла и даже казах какво са ме питали. Да ама приятелка на майка ми , която работеше там й казала , че никаква не съм се появила Laughing. После започнах сама да си търся и така бях доволна , когато изобщо влезех в интервю. Еййй, много се плашех , а знаете, там трябва да си самоуверен. После на сегашната работа , на която съм се представих много добре и така.
Виж целия пост
# 561
Страховете са за да ги преодоляваме  Peace
Момичета минала съм през всичко това и сега от време на време  ми минават ,,луди мисли''
Радвайте се на живота, живейте днес  толкова е просто Hug
Превърнете страха в предизвикателство, в действие , не му се поддавайте.
Не се опитвайте да контролирате всичко и всички , не  е възможно, приспособявайте се ...............Когато ти поднесът лимон си направи лимонада. Peace
Най-важното е да сме живи и здрави всичко останало може да се преодолее, промени и преживее............
Виж целия пост
# 562
Най-важното е да сме живи и здрави всичко останало може да се преодолее, промени и преживее............
Права си, обаче аз съм убедена, че съм болна. Всеки казва, че само да си здрав, ми аз и това нямам. Ох незнам....
Виж целия пост
# 563
Нямам против бе споко balloon
Виж целия пост
# 564
Права си мама Галка и аз съм убедена ,че съм болна.....а панякога ми се иска да изкреща" Майната му на всички и на всеки"ама не...главата ми мисли само глупости и не може да роди една красива мисъл,която да ме накара да се усмихвам и да бъда поне мъничко щастлива.Вече 14 дни пия Золофт  и ривотрил ,ама не усещам да се подобрявам чак толкова....нервно ми е...всичко и всички в къщи ме дразнят с нещо...Сина ми нервничи,може би щото е в пубертета,ама на мен ми е гадно и тъпо...Опитвам се да се отпусна ,ама не става...като навита на пружини нервна топка съм....
Виж целия пост
# 565
чета, чета и всички страхове и на мен са ми познати. особено тези, че съм болна и че съм обречена, особено след като го каза професор  Sad минах през какви ли не изследвания, кръвни картини, скенери, лекари, професори....ами нищо ми няма. да, обаче когато дойде стреса и паниката и веднага се появяват симптомите, които си мисля, че имам и от там веднага се убеждавам, че ето болна съм....напоследък съм се поуспокоила и гледам да ми е зает акъла, за да не върти само в тази посока.
ривотрил- пила съм го половин година. действаше ми добре, нямах никакви последствия след като го спрях, нито се бях пристрастила.
аз много време бях в дилемата дали да пия хапчета или да се "стягам" сама. е, след едно такова стягане, където едвам отидох и се прибрах, реших, че вредата от хапчетата е много по-малка, отколкото стресът, който изживях.
svereto, според мен трябва да ти помогне психолог. най-малкото да можеш да изкажеш всичко там, да ти олекне малко. ако не можеш да излизаш или не искаш, има един сайт www.e-therapy.bg. там има чат консултации с психолог. не е същото, както личния контакт, но все пак е нещо.  а доколкото знам на ривотрила му трябва 1 месец да се натрупа и тогава почва да действа. само дано не бъркам нещо.
Виж целия пост
# 566
Майната им на всички лекарства  Naughtyлекарството е вътре във вас
Престанете да се вглеждате в себе си, какво чувствате, какво ви боли, помислете за другите, помислете за близките си.
Докато си мислех преди 10 години , че съм болна от рак, туберкулоза, левкемия и каквото се сетите синът ми стоеше и се питаше защо майка му не си играе с него, мъжът ми не искам и да знам за какво си е мислел в момента  ooooh!
В един момент осъзнах , че не искам да изживея живота си в постоянни страхове да не  умра и да загубя това , което имам в момента, защото аз вече го губех с постоянните си страхове,
Знам , че е трудно, но не е невъзможно, аз успях, ще успеете и вие Hug Hug Hug Hug


Виж целия пост
# 567
а доколкото знам на ривотрила му трябва 1 месец да се натрупа и тогава почва да действа. само дано не бъркам нещо.


 В грешка си  Naughty
 Ривотрила действа доста по - бързо, най - много 15 минути , за да те отпусне  Peace
 / не съм засичала /
Виж целия пост
# 568
Много е трудно,адски е трудно,знам го,но повярвайте ще дойде момента,ще дойде. На мен ми трябваха години за да го дочакам,но малко по малко дойде и то дойде тогава когаго- слушайте добре и знайте,че там е разковничето,СИ ПРОМЕНИХ ЖИВОТА,МИСЛЕНЕТО.Не се съобразявайте с нищо и никой. Най-важния въпрос е КАКВО ИСКАМ АЗ. При мен нещата така тръгнаха,постоянно си мислех, ми какво ще кажат хората,ми какво си мислят хората,а накрая осъзнах,че на тях въобще не им пука. Но разочарованието ми е голямо, от родители,сестра,приятели.В момента най-добрата и единствена приятелка е голямата ми дъщеря,аз съм на 35г.,тя е на 17г. По-добре сама отколкото с лицемери. Стискам ви палци,кураж. Hug
Виж целия пост
# 569
Мъжа ми много често казва , че мислим глупости , защото нямаме реални проблеми. Много е прав. Когато недай си Боже , но ни се случи нещо лошо се стягаме и сякаш по - адекватно реагираме на ситуацията. От една година и половина съм до обяд на работа. Повечето време следобед прекарвам у дома или във вършене на домакинската работа или в почивка. Точно това неправене на нищо миналата година ми докара яка депресия. Мислех , че никога няма да се съвзема , а не исках да споделям на никой. Не можех да спя или по - скоро просто си внушавах , че не мога и приемах спалнята и леглото , като нещо ужасно , не исках да става вечер , за да лягам. Абе някакъв ад. На другия ден не само , че съм разбита , но и сърцебиене , изпотяване , на вън като излизах не бях адекватна. Исках само да съм сама , а времето беше толкова хубаво. Септември точно. Завиждах на хората , които можеха да спят. Превърнах съня във фикс идея , само за това мислех. Като се сетя за този период направо тръпки ме побиват. Не знам как , сама успях да изляза от всичко това. 6 месеца ми отне , а може и повече , за да се справя с натрапливата  мисъл , че дори и да не спя , дори и да дремна 4-5 часа аз съм млада, на мен са ми достатъчни. И какво от това , като не спя тая нощ и така постепенно се оправих. Сега почти проблеми нямам с това , но минах през ад някакъв.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия