Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблем в службата

  • 3 415
  • 34
Моля да ми помогнете със съвет, доколкото ви е възможно. Накратко - работя под ръководството на шеф, който е некадърник, използвач, мазник - това ми е прекия шеф. Но фирмата има и "баш" шеф, който всъщност решава такива неща като заплати, прехвърляне в друг отдел, уволняване, назначаване и т-н. Та прекия ми шеф ме използва по всевъзможни начини, от ранна сутрин до късна вечер - в смисъл, че всичко възложено му на него, моменталически се прехвърля на мен /главно/ и след това се докладва от прекия ми шеф на върховния като работа, която той самия е свършил. Дотук добре. Обаче на мен започва да ми писва, защото поради некадърността и безхаберието на прекия ми шеф се налага по цял ден да седя в кабинета му,  да му решавам разните там проблеми, които текущо възникват. В същото време имам и мои си задължения. Тях трябва да ги върша между другото или в извънработно време, което вече страшно започна да ме изморява. В тая криза не ми се напуска, парите са прилични и съм пред следната дилема: Как да помоля върховния шеф да ме премести в друг отдел /той не подозира за тази ми раздвоеност/, зная, че има места, без да навредя на сегашния си, тъй като и впоследствие ще се виждаме и не искам да правя скандали някакви, същевременно ми е жал за човека и ако пък не дай си боже му навредя ще ми тежи на съвестта. Той със сигурност не е толкова лоялен с мен, но аз не мога другояче....Дано сте ме разбрали. Някой имал ли е подобен проблем?
Виж целия пост
# 1
Аз не разбрах за кого ти е жал?

Виж целия пост
# 2
Някой път не може да заситиш вълка без агне. Първо реши кое ти е по-важно - ново работно място или добри взаимоотношения с прекия началник. Ако успееш да запазиш и двете, ще е чудесно, обаче се съмнявам да стане. Аз лично бих кандидатствала за свободна позиция (казваш, че има) с обяснение от типа "на сегашната позиция съм постигнала максимума, искам да получа шанс на ново поприще", нещо от сорта. А, и щях да го направя писмено, адресирано директно до главния шеф, без да минава за резолюция през прекия. Успех.
Виж целия пост
# 3
Аз не разбрах за кого ти е жал?


За за съм по-ясна - ако биг боса разбере, че цялата тая работа се върши от мен има вероятност да понижи /уволни/ прекия ми шеф. Аз не искам да съм причината за това - наречете го малодушие ако щете - не мога. Също така има вероятност на мен да ми предложат позицията му - не я искам по ред причини - нека си стои там и да си началничества, аз просто искам да се преместя. Цяла нощ мислих, мира не ми дава този проблем, все преговарям какво ще кажа, как да го кажа, че да не стане скандал, да не обидя смъртно прекия ми шеф. Разбирате ли, ако той се конфронтираше пряко с хората, щеше да ми е по-лесно, но той е от типа "вадя ти душата с памук", четка ме - какво щял да прави без мен, какво мисля по това, по онова - демек разчита основно на мен. Същевременно освен моята работа, която обсъждаме има навика да ми иска мнението и за неща, свършени от мои колеги - виждам, че това ги дразни /ние сме равни/. Най-много ми тежи обсебването - аз просто физически не съм си на работното място. Не мога до тоалетната да отида, камо ли да имам време да търся някаква друга работа /а и не искам/. Мисля наистина като отида на разговор за премстване да изтъкна, че искам да се развивам и в друга област. Трябваше много отдавна да го предприема това - имала съм предложения за преместване, ама пусто - не мога сега, трябва да се свърши това или онова в службата, няма кой. Е, то май никога няма да  е удобно. Същевременно и малки неща, които съм искала от прекия си шеф /например да изляза половин час по-рано за лична работа/ ми се отказват и то отново завоалирано, че видите ли, ако друг разбере - какво ще си каже - толерират ме!Извинявайте, че съм толкова обстоятелствена, но няма с кого  да го споделя, в службата не смея, не искам да въртя интриги и да злепоставям никого, като кажа на приятели - те са твърдо да му тегля секирата на прекия ми шеф, но аз не съм такъв човек, въпреки че съм си патила от такива и виждам, че така се успява в днешно време.
Виж целия пост
# 4
Добре, тия дейности, които съвместяваш, описани ли са в длъжностната ти характеристика?
Виж целия пост
# 5
Скъпа, ти описваш 99.9% от началниците в България!
 Винаги можеш деликатно да намекнеш на баш шефът ти, че те затрупват с неизпълнимо количество работа, и с прекият ти шев не постигате разбирателство - може и да те преместят.
Но щом си толкова жалостива, помисли за душицата, която ще дойде на твоето място.

Виж целия пост
# 6
Добре, тия дейности, които съвместяваш, описани ли са в длъжностната ти характеристика?
Eстествено че не - просто се обръща към мен, защото според него съм най-добрата /негови думи/ в работата си. Но не мисля, че някой от наемните работници би си позволил да влезе в пряк конфликт с шефа си, защото го карали да изпълнява и неща, неописани в длъжностната му характеристика. Един недоволен шеф винаги ще ти го изкара през носа това, че оспорваш какво ти влиза и какво не в задълженията. Но ви благодаря, че ми прочетохте терзанията все пак. Решила съм вече - имам спешни задачи за вършене в този отдел /те са си мои, не на шефа/, ще си ги свърша и ще помоля за среща. Мисля със същия меден /и лицемерен/ тон, с който прекият ми шеф разговваря с мен, и аз да изтъкна, че бих искала да се развивам и в друга област. А дали ми е жал за душицата дето ще дойде след мен - ако  е някой нов, в никакъв случай шефът ми не би му отпуснал и една десета от онова, което правя аз, поне за дълъг период докато не навлезе, той си знае интереса и ще внимава да не се издъни, така че в това отношение нямам угризения.
Виж целия пост
# 7
Тоест, искаш да напуснеш? И това е решение, да.
За оспорването-някои редовно си го правим, дори сме отказвали задачи. Mr. Green

Но не го препоръчвам като практика всекиму.
Виж целия пост
# 8
Преди да отидеш при големия шеф се поинтересувай първо дали има свободна позиция, която би могла да заемеш. Защото може да последва един много дълъг период, в който прекият шеф ще знае, че искаш да се махнеш от него, а все още да си му подчинена. Ако си убедена, че има чие място да заемеш тогава има много начини да поведеш събитията натам.
Виж целия пост
# 9
Аз общо взето имам поглед върху нещата - по-големият проблем е не, че няма друга свободна позиция, а КОЙ ще поеме моята работа ако се преместя. Аз и това си мислих - да остана, докато намерят човек, но с уговорката, че прекият шеф няма да знае /не зная дали това въобще ще е възможно обаче/, знаете как се разнасят нещата по фирмите. Не зная дали сте изпадали в подобна ситуация - аз до тоалетната не мога да отида, без разрешение, защото съм през цялото време на чуждото работно място и все нещо се обсъжда, все нещо се тюхкаме, имам чувството, че човекът не иска да остава сам. КАК при това положение въобще мога да потърся работа навън, като съм под такъв строг надзор - то се изисква време, да проучи човек, да се срещне, да ходи и проверява, пък не дай си боже да не те одобрят - то тогава ще настане ад на старата работа - демек за нищо не ставаш. Но колкото повече си мисля, толкова повече се самонавивам наистина да поискам разговор и там внимателно и честно /доколкото мога, защото не мога да кажа, че искам да избягам от един тъпанар.../ да помоля да се преместя, предвид на това, че искам да придобия опит и в друга сфера.
Виж целия пост
# 10
да остана, докато намерят човек, но с уговорката, че прекият шеф няма да знае

В нашата фирма подобни пазарлъци не вървят, а и аз самата не ги одобрявам. Мисля, че трябва да помислиш отново и да стигнеш до окончателно решение. Аз не разбирам как, ако имаш лична работа (ходенето по интервюта) шефа или колегите ще разберат без самата ти да споделиш. В случай, че прекият ти шеф е толкова пасивен и зависим би трябвало доста лесно да се манипулира.
Виж целия пост
# 11
да остана, докато намерят човек, но с уговорката, че прекият шеф няма да знае

В нашата фирма подобни пазарлъци не вървят, а и аз самата не ги одобрявам. Мисля, че трябва да помислиш отново и да стигнеш до окончателно решение. Аз не разбирам как, ако имаш лична работа (ходенето по интервюта) шефа или колегите ще разберат без самата ти да споделиш. В случай, че прекият ти шеф е толкова пасивен и зависим би трябвало доста лесно да се манипулира.
Ами аз не искам да споделям, но като не ме пускат в отпуск, без да се обяснявам 5 часа какво неотложно нещо ми предстои, защото "има работа", имам 30 мин.обедна почивка и през другото време съм изцяло на разположение, то някой дори и да ми се обади по телефона за уговорка - пак ще се разбере. То аз все съм  имала началници, обаче това тук е някаква патология, направо обсебване. Фокусирал се е в мен /да не ме разберете погрешно, сексуалният елемент е изключен/ и не мога да мръдна. Ясно му е, че ако ме изгуби, ще,лъсне пред началството. Казвате лесен за манипулация - ами като се "натъжи и загрижи" като го помоля за нещо да ми разреши - отпуск или да изляза по-рано и на мен ми се отщява въобще да повдигам въпроса.  Не съм от тези хора, които са "гьон сурат" и не им пука, но явно трябва да се науча да не забелязвам нещата, които не ми изнася, точно както прави той.
Виж целия пост
# 12
явно трябва да се науча да не забелязвам нещата, които не ми изнася, точно както прави той.

Много правилно решение! Mr. Green Допуснала си да ти се качи на главата, не се прави така! Преживяла съм доста офиси-интриги и си е като на война, заемаш позиция и се отбраняваш. Била съм в твоята позиция и знам колко е неприятно, но и сега съжалявам че тогава си мълчах, а не бях по-дръзка. Загубих 2 год в онази фирма и получавах МРЗ в чакане на прословутото повишение, което винаги "се приближаваше" точно когато надигнех малко глава.
Виж целия пост
# 13
А ти пробвала ли си се да говориш с прекия си шеф относно тези неща, които описваш тук? Имах навремето и аз един такъв началник, който се държеше по подобен начин, обаче скоро се усетих накъде бият нещата и седнах да си поговоря с него. С равен тон, без излишни емоции описах първо какво ми харесва в работата с него, а после и какво не ми допада, предложих конструктивно решение и после не съм имала проблеми - спря да ми вменява задължения, които не бяха мои, а и да се беше опитал, щях да му припомня разговора.
Виж целия пост
# 14
Аз мисля, че дори и да опитам да повогоря, резултатът ще е нулев - той просто толкова си може човекът и без някого, когото да яха до себе си е безпомощен /а и имам съмнение, че е отмъстителен и подъл, но под прикритие/. Миналата седмица отказах да проверявам работата на едни колеги от отдела, защото бях затрупана със свои задължения, той отново се "натъжи" и аз вярвайте ми не мога да спя вече няколко дни - как така си позволих и  аз не зная - наистина до този момент не съм отказвала. То се получава неудобно и от колегите - чувствам напрежение и там - откъде накъде една от тях, каквато съм аз, не работила изобщо по тази задача,  ще се изказва по техните разработки?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия