Проблем в службата

Не мисля,че шефа ти е виновен за положението в което се намираш,след като си спечелила доверието му да проверяваш работата на колегите ,това си е лично твоя заслуга.
Човек не трябва да се вмъква там където не му е мястото,пък после да му идва в повече.....
Не коректно е от твоя страна,да не разговаряш с прекия си шеф,убедена съм ,че ще се осъществи комуникация.

Ами тогава според мен е най-добре да осъществиш разговора за преместване в друг отдел. Казваш, че желаеш да се развиваш в друга посока, търсиш нови предизвикателства и каквото там прецениш и си държиш на тази теза. Открито, точно и ясно. Нека и двамата шефове да знаят. Не те съветвам да говориш против прекия началник пред върховния. Също, не мисля, че е добре да даваш да се разбере, че искаш място в друг отдел, за да избягаш от шефа си. Може да не се приеме добре от върховния бос, да го сметне за глезотия и още куп други неща. А кой ще поеме работата ти след преместването не е твой проблем.

Хората се държат с теб така,както позволяваш !
Била съм в подобна ситуация и всяко примирение води до натрупване без промяна.
Дали са ти добри съвети,от теб зависи да промениш нещата и всеки получава РЗ за дадена работа,а това,че има ентусиасти .....

Никъде не съм се "вмъквала" между другото и съм напълно съгласна, че до шефа в проверка на работата на колегите ми не ми е мястото, нали точно за това пуснах цялата тема. Просто стремежът ми да си свърша добре МОЯТА работа през годините изби натам - всичко на моята глава. Като отсъства шефа - го замествам аз, но това да речем е нормално и се случва на всеки. Искам да се преместя не само защото липсва добър синхрон в съвместната ни работа според мен,  тормози ме това обсебване и използвачество, просто и физически не се чувствам добре в едно помещение с него. За тези, които смятат, че сама съм си го докарала имам въпрос - как трябва да го откажа от това поведение - да си гледам работата през пръсти? Да се издъня веднъж-дваж нарочно? Любопитно ми е - има ли и сред вас такива, които стоят от 8 часа работни 5 от тях при шефа? Не го считам за нормално, все пак не съм личен асистент или нещо подобно. Пуснах темата, защото исках да си "сверя часовника", да видя в мен ли е грешката - може и така да е всъщност. И съм благодарна на всеки, който се отзова, полезно ми е да прочета и други гледни точки. Не мога и не искам да съм от тези "акули", които прегазват всичко живо по пътя си и просперират на гърба на другите. А относно съвета да не "оплювам" сегашния ми началник пред биг боса смятам, че сте съвсем прави - не съм такъв тип човек и подобно отношение ме отвращава.

Ти май виждаш нещата само в черно и бяло. Никой не ти казва да си "акула", съветваме те къде е средата?! Да си вършиш добре работата не означава да си човека-отдел. Ти приемаш, че всеки който не се затрупва с работа, то я върши през пръсти?! Ако не извлечеш никакви поуки за себе си, на новото място ще допуснеш същите грешки. А колкото до това кой от нас как си върши работата ... кой както си го е поставил. 

Има много начини да го откажеш от това поведение, но явно за теб е по-важно да смениш отдела, а не да подобриш комуникацията. Дано срещата с големия шеф мине както очакваш!  В моят трудов опит там се случват най-неприятните изненади.

Един американски психолог ,след направен анализ бе достигнал до извода,че на всеки 7 години,трябва да се сменява местоработата.Като се замислиш - има резон,но се намираме в България!

Ето от такива пишман-шефчета ми се повръща и се ужасявам от мисълта да работя за български шефове.
Преди време работих в една чужда компания. Прекият ми шеф си беше чужденец, но в един момент решиха, че за БГ-офиса трябва да наемат мениджър-българин.
Голяма грешка! Дойде и се изака на метеното. Започнаха интригите, подмазванията, репликите, честото влизане в ролята на Господ и т.н.
Но още по-отвратително държание имаха и колегите ми. А това въобще не го бях очаквала от хора като тях. Ненавиждаха го, но пред него винаги бяха съгласни с мнението му, едни майтапи, едно чудо, едно подлизурстване - да не ти е у памет.
Е, аз какво направих - опитах няколко пъти да обясня на чужденеца, че с въпросния индивид няма как да работя. Но бг-манталитетът не е така познат на чужденците, както на нас самите. Така че за биг-боса моите проблеми не бяха нищо особено.
Мениджърчето знаеше много добре, че го ненавиждам. Казвала съм му всичко онова, което мисля за него, без заобиколки.
В крайна сметка - загубих работата си.
Колегите ми останаха да си му правят мили очи и след няколко месеца - вече и тях ги нямаше на работа.
Отвратена бях както от колегите си, така и от шефченцето.
За да се справиш с тъпанари, все си мисля, че и ти трябва да си тъпанар, иначе - няма как...

Отиваш при главния шеф, казваш му как стоят нещата, и заемаш новата позиция.
Милите очички и пълен мир с всички в бизнеса няма.
Или правиш каквото трябва, или отиваш на ново място, където ще вършиш единствено своята работа.

Била съм "винаги на разположение" и ти казвам, че след години психически няма да издържиш. Не си струва натоварването, защото "Благодаря" няма да чуеш от никого.
Правилото е едно: работи за фирмата така, както би работила за себе си!

Успех

Не прочетох цялата тема, стигнах до тук, и бързам да ти кажа, че това е само в твоята глава, няма как да стане. 
Сега прочетох целия ти пост, прекия ти шеф е умен тип, потвърждавам написаното  в предното изречение.
Като прочета и другите мнения пак ще пиша

Още по.добре... не искам да става така. Искам просто да върша работата, която е моя. И благодаря на другите, които се включиха - някак си усещам, че не съм сама в неволята. А мисля, че във всички офиси има интриги и клюки, но при нас напоследък започнаха и съкращения за някои позиции, та всеки се е свил от страх, не смеят да говорят нищо за никого /познайте дали  съкращават първо шефове - не!/. А за шегичките и закачките и интимниченето с всички шефове винаги си има хора, а и  при нас те просперират за съжаление. Аз стоя настрана от това. Всъщност съм доста самотна в службата, то вярно, че не сме  там да се забавляваме и обичаме, приятелите са нещо различно, но това ми липсва понякога.

Абе мацка, как можеш да толерираш 1 некадърник (прекия ти шеф) и да му позволяваш да ти се присмива чрез привидно загрижено-натъжената си физиономия, когато нямаш физическата и психическа възможност да му вършиш работата?! Той буквално се гаври с теб! Как го търпиш тва?! Я го остави да си чупи главата! Отказваш всички ангажименти и си гледаш личната работа! Остави го да се изложи за да види баш шефа ти, че тоя за нищо не става и да прецени дали има смисъл да му плаща за некадърността му! Баси как се ядосах... 

Според мен нямаш проблем. Или прекият ти шеф те дразни сериозно с всичко, което изброи и тогава не виждам защо ти е толкова мъчно за него или не те нерви чак толкова. Говориш с него по мекия начин обясняваш му, че количеството работа ти е пряко силите, не виждам лошо и да му споменеш, че мислиш за преместване. Така, ако той не иска съвсем да те загуби /или да си загуби мястото заради теб/ няма да е лошо да се съобрази. Но в цялата ситуация проблемът е негов не твой.

Освен, че прекият ти шеф е шеф на работа, той е и човек, той е и колега. Много лесно може да падне от "шефското кресло". Аз не виждам нищо лошо, ако посочиш пред "големия бос" истинската причина защо искаш да смениш работното си място. Колкото по-честно представиш молбата си, толкова по-голяма сила ще има тя. Не става въпрос да оплюеш човека, имам предвид да изкажеш ти как се чувстваш, всичко, което ни описваш на нас във форума - липса на време за твоите задължения във фирмата, липса на отпуска, тоалетна, преумора, опасение от изостряне на отношенията ти с колегите, изолираност и т.н.  Какво да му мислиш на прекия ти началник, той да си мисли за себе си, ти нямаш вина, че той не смогва с работата си или не си разбира от работата.

Аз ако може да предложа един по-различен прочит по въпроса...

Първо, типично по български, винаги смятаме, че шефът е некадърник, че ние му вършим работата, че той нищо не върши и т.н. Само дето никога не си даваме сметка колко много неща има, за които не знаем, не са наша отговорност и дай Боже един ден да дойдем на мястото на шефа, разбираме, че нещата не са само бели или само черни, и че всъщност да си шеф не се изчерпва само със задачите, които ние знаем, че той/тя изпълнява. Говоря от опит.

Второ, шефът е този който преценява кои задачи да прехвърли на подчинените си - нарича се делегиране. И е ключова част от менидмънта на хора. Делегиране - и вертикално, и хоризонтално. Нищо лошо. И да, има служебни задачи, които не са описани в трудовата характеристика (но в БГ в 98 % от случаите е така), но това е повод да се прояви инициатива, да изпъкнеш - с една дума възможност. Върпос на гледна точка. Пак говоря от опит.

Трето, аз виждам доста положителни неща в това, че шефът ти те пита за мненито ти за работата на други колеги - означава, че ти има доверие.  И е положително.

Четвърто, колкото повече се увеличават знанията и уменията ти във връзка със сегашната работа, толкова по-ценен кадър си - независимо в тази или друга фирма.

Само предлагам един различен поглед върху нещата. Амбициозният човек ще използва тези
възможности.  Но също така разбирам, че не всеки е еднакво амбизиозен. Ти би ли била удоволетворена, ако ти предлагат повече пари за работата, която сега вършиш?

Благодаря много на всички, които са писали, сега успях да прочета отзивите ви. На последния въпрос - парите, които получавам ме устройват в момента и не - не бих желала да получавам повече пари и да съм на този режим, на който съм досега. Искам обаче да ви споделя нещо положително - днес наистина събрах смелост и отказах отново да чета заедно с него работата на мои колеги. В момента всички сме буквално затрупани от работа и о чудо - шефът ми се примири, не зная всъщност какво е правил, днес съм доста по-спокойна и заедно с хората от моя екип си работим по нашите си проблеми. Иначе си харесвам работата, като че ли се поуспокоих, но в събота и неделя не бях спала от напрежение и чувствах безизходица.
На LadyAngel - когато си по цял ден в шефския кабинет имаш доста добра представа за вида и обема на работата на същия този шеф. И "делегирането" е прекалено широко практикувано от някои, няма лошо, но след това мисля че един ръководител е редно да провери сам работата на подчинените  си и съответно и той да носи отговорност за нея, нали? Както и да е, отново ми беше полезно много това, което споделиха тук другите "работещи момичета". Пожелавам приятна вечер на всички.