Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 105
Благодаря ти , понякога наистина се чувствам, че пропускам нещо, чувствам се безсилна.
За дет. психолог - да,говори си само с детето, без нас в стаята, после заедно, това му беше извода- че е близко до хиперактивните деца, но няма да му предписва нищо като медикаменти, повече да сме разговаряли/ ние непрекъснато това правим/ , да го успокояваме, да му даваме възможност да спортува и да изразходва енергия -щях да го записвам на лека атлетика ,обаче от трети клас можело с такъв спорт, дотогава все бойни -каратета,джудо и др . има само ,а не искам такива- той и без тях само за битки мисли ,и такива игри иска да играе на плейстейшъна-колкото и да се мъчем да го ограничаваме.. Crossing Arms Thinking
Такива деца като моето има много - но не всеки може би се опитва да разбере детето си..Това исках да кажа - че е лесно да се съдят нервните и измъчени майки отстрани, но аз честно казано им съчувствам..Не, че съм съгласна да си набият децата де.Това нищо не решава, от опит го знам , напротив, става още по-лошо ,и за самото дете ,и за родителите му..Дразнят ме обаче майки които се гордеят с това че си бият децата,или че ги обиждат , и че се държат с тях като с по-нисши...А такива за съжаление из Бг много...особено по градинките ...
Виж целия пост
# 106
.Дразнят ме обаче майки които се гордеят с това че си бият децата,или че ги обиждат , и че се държат с тях като с по-нисши...А такива за съжаление из Бг много...особено по градинките ...

Тониси,казала си го много точно Peace
И аз не съдя,говорим си тук във форумът и обменяме опит.
Никой родител не се ражда научен,и никой не е застрахован от грешки.
Но когато има желание,човек се учи.Аз изчетох една камара книги докато
бях бременна и пак понякога имам чувството че бъркам.Но винаги казвам"извинявай"
на детето си когато усетя че греша.
Говорене му е майката,докато те заболят устата.
И после има резултат.
Късмет на теб и малкият вироглав сладур Hug
Виж целия пост
# 107
simplyaven Похвално е, че си положила толкова труд, за да възпитаваш детето си без насилие   Peace


А, светица и аз не съм.  Stop Аз например подръпвам уши за тичане на улицата, по паркинзите и изскачане и издърпване от ръката ми на светофари. За тези неща съм абсолютно безкомпромисна и след като говорих месеци наред, казвах, виках, крещях след него, тичайки да спирам колите, накрая обърнах другата страна на медала. Има неща, засягащи здравето и живота му, които съм готова да постигна всячески. С тази разлика, че аз не мога да му причиня болка и му подръпвам ушите, а той ми вика "Да!"  hahaha Та, представи си как му ги дърпам. По-важен е обаче психологическия момент - засега като кажа "Дръж се за мен, не се дърпай или ще дърпам ушите", той седи малко по-мирно, макар и с въодушевено "Да!"  Laughing
Виж целия пост
# 108
~Тониси~Като каза плейстейшън и се сетих, сина на моя приятелка 7годишен беше започнал да играе на тeхния и се изнервяше, уморяваше го, а понякога ставаше дори истеричен, тя беше говорила с педиатъра им, беше питала и мнението на докторката беше, че е още малък.
По нейно мнение не било препоръчително да се дава на деца под 12г, защото натоварва детския мозък и ги изнервяло, колко е вярно не знам, знам само че играта изчезна някъде на дълбоко прибрана, е не се превърна в ангелче, но и вече не е имало истерии и не е споменавала, че я изкарва от кожата и, а имаше период, в който така започваше всеки наш разговор "Изпили ми нервите детенцето"  Peace

simplyaven Че кой говори за светици, не съм го имала в предвид, просто се радвам, че си се информирала, че си проявила интерес какво би помогнало да се избегнат някои моменти на излишно изпускане на нервите. Това имах в предвид и от там фразата ми  Mr. Green
Виж целия пост
# 109
Аз само да кажа - признавам си един вид.  Laughing Но освен тези две неща с колите, за друго не наказвам засега, пък да видим.  Praynig
Виж целия пост
# 110
~Тониси~Като каза плейстейшън ..
Ооо, знам го това, той играе само като награда там ,защото наистина много се превъзбужда ,и е склонен да изпада в истерии когато му кажа ,че примерно половин час е изтекъл и да го спира... ooooh! Трудна работа е да се реагира търпеливо и спокойно в такива ситуации..
Аз също съм склонна да го наказвам само за неща застрашаващи безопасността, но съм много строга и не му прощавам когато се държи нахално и ми отговаря без да му мигне окото ,без никакво уважение към по-възрастен/ако знаете как си позволява в мое отсъствие да се отнася с баби и дядовци -командори всички наред /  - иначе за поведение когато си играе и е просто буен и палав не се меся - все пак има нужда да си изразходи енергията и да бъде малко свободен..
Опитвам се да бъда справедлива и да чувам по-често- "мамо много те обичам" , отколкото-" искам да се махна от къщи!" -  който има по-големи деца ,ще ме разбере...Ох,много е трудно да възпитаваш!!!Затова и писах по-назад че понякога се отчайвам и си мисля че греша ooooh! Tired
Виж целия пост
# 111
.Това исках да кажа - че е лесно да се съдят нервните и измъчени майки отстрани, но аз честно казано им съчувствам..Не, че съм съгласна да си набият децата де.Това нищо не решава, от опит го знам , напротив, става още по-лошо ,и за самото дете ,и за родителите му..Дразнят ме обаче майки които се гордеят с това че си бият децата,или че ги обиждат , и че се държат с тях като с по-нисши...А такива за съжаление из Бг много...особено по градинките ...

 newsm10
Много е лесно да съдиш, когато имаш кротко дете. А много от тези кротки деца са затормозени психически.  Може едно дете никога да не е удряно, но да е много по-увредено психически.

А за другите държави - въпросът е доста сложен.  Някои неща са превърнати в мания и като цяло стоят на повърхността.   
Виж целия пост
# 112
Тръшкат се, особено единия. Щом нещо не му е по искането или ляга на земята, или си отива в стаята и ляга там. Аз изчаквам да мине малко време, после отивам при него и уточняваме защо се сърди, после му обяснявам защо еди какво си не е можело да стане, той се съгласява и така...

Друго, ако започнат мноого да се тръшкат за нещо, което искат им давам по много малко от това и всички са доволни. Например, ако искат сладко и разумните доводи не минават в  момента, им давам съвсем малко, ако искат детско, а не му е времето, обикновено отказвам и е ок, друг път казвам - добре, но само малко, но като кажа спираме - те се съгласяват и пускаме 15-20м. и така...
Виж целия пост
# 113
Дали едно дете е буйно или не, според мен , само родителя казва спрямо своята граница на търпимост. Но и тя е изменчиво определена  Mr. Green Според всичко около мен големия ми син е определение за послушно дете, но това не означава, че не ме изкарва извън кожата ми понякога.  Mr. Green Той и на мравка път ще направи,но малкия е  ooooh! Такъв бандит и побойник , че незнам откъде му идват  Thinking 
Тониси аз със сигурна бих го записала на бойни изкуства. Те учат и на много хубави неща като контрол над гнева,отбрана, защита на по малки,търпение и т.н. А не как да натупаш другия  Peace 
Виж целия пост
# 114
Е аз имам 2 от т.н. буйни, палави и живи деца, които много често ме изкарват от равновесие. Не бия, не дърпам уши и рядко наказвам (но когато го направя - всички знаят защо), много говоря и обяснявам и непрекъснато показвам примери за това, което искам от тях - от ежедневието нашето, филмчетата, ситуации навън, случки от градината се тълкуват и си говорим какво би станало ако ...... Признавам, че съм ги пляскала по 1-2 пъти. Това, което трудно издържам е не палавостта, белите или шума, а лигавенето, хленченето и от страна на дъщеря ми скатаването (тя обича да кара брат й да й свърши работата), когато избеснея викам, ама така че всички застават мирно, дори и мъжа ми (а преди децата той дори не чуваше какво говоря - имам дефекта, че говоря тихо). Това което ми помага да издържам (сама си ги гледам, защото нямаме баби, а мъжът ми е докъсно на работа и помага само събота и неделя и то понякога) са разни книжки - например "Силата на подсъзнанието", "Позитивното мислене" на Делхю, "Методът Силва" на Хосе Силва и подобни .... мъдрости от природата и живота - всяко нещо обясняваме до втръсване, отстрани децата изглеждат послушни, а в къщи се качват на главата ми ...
Виж целия пост
# 115
Децата са различни,аз говоря от опитът с 1 дете.
Ако някога има 2-ро ще процедирам с възпитанието по
същия начин както с 1-вото.
Също си гледам детето сама,мъжът ми работи
много,за сега успявам да контролирам положението.
Наказвала съм много,когато започнаха опитите за налагане.
В къщи си имаме място за наказанията,той си го знае и стои там.
Но когато е наказан задължително ме вижда къде съм.
После следва разговор докато разбере грешката си.
Сега като се замисля не е стоял наказан повече от година.

Има една поредица по Дискавъри ченъл"Детегледачка първа помощ",
понякога я гледам там има заложени някой методи на укротяване на децата.
Виж целия пост
# 116
Децата са различни,аз говоря от опитът с 1 дете.
Ако някога има 2-ро ще процедирам с възпитанието по
същия начин както с 1-вото.

Децата са различни. Установила си го от опит с 1 дете.  И възпитанието трябва да е различно.
Виж целия пост
# 117
.Това исках да кажа - че е лесно да се съдят нервните и измъчени майки отстрани, но аз честно казано им съчувствам..Не, че съм съгласна да си набият децата де.Това нищо не решава, от опит го знам , напротив, става още по-лошо ,и за самото дете ,и за родителите му..Дразнят ме обаче майки които се гордеят с това че си бият децата,или че ги обиждат , и че се държат с тях като с по-нисши...А такива за съжаление из Бг много...особено по градинките ...

 newsm10
Много е лесно да съдиш, когато имаш кротко дете. А много от тези кротки деца са затормозени психически.  Може едно дете никога да не е удряно, но да е много по-увредено психически.

А за другите държави - въпросът е доста сложен.  Някои неща са превърнати в мания и като цяло стоят на повърхността.   
Уфффффф, за пореден път никой никого не съди!  Naughty
Моля ти се, какви са тези обобщения, че кротките деца са увредени психически психически  Thinking
Само, защото синa ми не е бит не означава, че е увреден  ooooh!
Защо за другите държави да е мания, нима възпитанието на едно дете да е нещо маловажно и как така във всички други държави хората са го превърнали в мания, а ние в Бг сме най-добрите, е това не го разбирам  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 118
Децата са различни,аз говоря от опитът с 1 дете.
Ако някога има 2-ро ще процедирам с възпитанието по
същия начин както с 1-вото.

Децата са различни. Установила си го от опит с 1 дете.  И възпитанието трябва да е различно.

Не съм съгласна.
Установила съм го от опитът с детето ми и наблюдения на децата около мен.
Възпитанието ще е абсолютно същото!
Надявам се и резултатът.
Ако имам 2-ро дете,то ще расте в абсолютно същата среда,
методи на възпитание и общуване.

И детето ми не е психически затормозено.
Не те съдя,моля ти не обобщавай.

Кротки или буйни деца,насилието не е метод на възпитание!

Виж целия пост
# 119
Децата са различни,аз говоря от опитът с 1 дете.
Ако някога има 2-ро ще процедирам с възпитанието по
същия начин както с 1-вото.
Също си гледам детето сама,мъжът ми работи
много,за сега успявам да контролирам положението.
Наказвала съм много,когато започнаха опитите за налагане.
В къщи си имаме място за наказанията,той си го знае и стои там.
Но когато е наказан задължително ме вижда къде съм.
После следва разговор докато разбере грешката си.
Сега като се замисля не е стоял наказан повече от година.

Има една поредица по Дискавъри ченъл"Детегледачка първа помощ",
понякога я гледам там има заложени някой методи на укротяване на децата.
И аз смятам да процедирам по същия начин с възпитанието на дъщеря ми, резултатите при баткото са добри и не виждам какво грешно може да има в това детето да има режим и да се възпитава с търпение и разум. Ние също имаме място за наказание, но не е бил повече от половин година наказан, за сега не се налага, особено от както се появи бебето имаме много грижовен и послушен батко  Heart Eyes
Знам я поредицата и винаги, когато ми остане време с удоволствие я гледам, много може да се научи от нея  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия