Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 135
Значи не съм те разбрала правилно, от това

А много от тези кротки деца са затормозени психически.  Може едно дете никога да не е удряно, но да е много по-увредено психически.
 

си извадих извода, явно е бил погрешен.

И все пак изказването за кротките деца постави сина ми и не само моя в графата изтормозени и увредени психично, което съгласи се, не беше много мило.  Crossing Arms
Това, че децата са различни не изключва както вече neraiida поясни, режим, възпитаваш децата в спокойна обстановка, обясняваш и тн. не виждам нищо грешно в това или защо да не може да бъде приложено при всяко едно дете? Нима понеже при първото дете е било така сега трябва дъщеря ми да няма режим на хранене и сън или не трябва да въвеждам правила и да я оставя ей така, или трябва да има непрестанни скандали вкъщи, за да не расте в спокойната обстановка, в кoято е израстнал брат и понеже тя е друго дете и не трябва да се възпитава така  newsm78
Ти кажи, тогава, къде е грешката, защо не може? Че всяко дете е различно никой не спори, но основата е една и съща, поне според мен!
Виж целия пост
# 136
Не, не се отказвам от думите си. Казах много, но не всички. Гледаш едно дете - кротко, възпитано, но не знаеш какво е в душичката му. Изключвам твоя син.

Режим, възпитаваш децата в спокойна обстановка, по един и същи начин,   и едното е много различно от другото.
Имам две - момиче и момче.
Виж целия пост
# 137
Не, не се отказвам от думите си. Казах много, но не всички. Гледаш едно дете - кротко, възпитано, но не знаеш какво е в душичката му. Изключвам твоя син.

Режим, възпитаваш децата в спокойна обстановка, по един и същи начин,   и едното е много различно от другото.
Имам две - момиче и момче.
Тук идва и нашата работа като родители да разберем какво му е на душичката, да разговаряме с него, да усетим моментите, в които детето се е затворило в себе си и да търсим причините защо е така. Има кротки деца, аз съм била една от тях, сина ми е такъв, дъщеря ми до момента също е много кротко бебе, но при нея е много рано да се правят заключения.
Познавам и други, не разбирам точно какво имаш в предвид, защото повечето кротки деца са си просто кротки, ако има здравословна причина свързана с психиката на детето това вече е съвсем друго нещо, но според мен това са изключенията, а не повечето. Thinking

Колкото до това, че са различни, да така е, и няма нищо лошо в това, никой не казва, че трябва да сложим децата в рамки и, че са еднакви, няма как. Но безспорно има нещица, които помагат в даден момент, когато детето реши да се тръшне на улицата или на пода вкъщи и да откаже да се успокои и колкото и различни да са децата факт е, че начините помогнали на едно дете помагат и на други такива в една и съща ситуация. Никой не е казал, че ще ще проработи при всяко едно дете, няма и как, но да опита човек не пречи, а и е по-добра алтернатива от шамаросването. Аз лично бих пробвала всеки съвет, ако се наложи, когато дойде време при малката, (при баткото вече имаме изградена стратегия, която работи  Mr. Green ) защото не мога да понеса дете, което плаче, а мое ми къса сърцето, предпочитам, ако е нужно да се направя на маймуна, но не и да слушам плача на детето си.
И затова съветите на майките писали тук и идеите предлагани от тях ще ми бъдат със сигурност в помощ, надявам се не само на мен  Peace
Виж целия пост
# 138
Че всяко дете е различно никой не спори, предполагам. Имам две и мога да кажа спокойно, че не всичко което е вървяло при дъщеря ми като метод за възпитание сега върви при малкия. Трябва да намерим подхода за всеки поотделно и обясненията да са достъпни. Мога да се изложа пред вас разказвайки последната дивотия на сина ми - беше в период, в който използваше лоши думички (акльо, пикльо ...) и понеже е малък всички му се смеят, а той мисли, че му се радват и продължава. Доста страм брах, говорих, обяснявах ......чак до пришки на устата ... накрая му казах, че ще му излезе пъпка на носа ако говори така - колкото и да не обичам да си лъжа децата, това подейства, сега само ходи и се гледа на огледалото и се стреми да не казва нищо лошо.
Виж целия пост
# 139
Естрадор,Естрадор.........
Виж целия пост
# 140
Темата ми е итересна,но не съм за нея,когато трябва пляскам и нямам угризения,всяко дете е различно Crossing Arms
Виж целия пост
# 141
никога не сме удряли сина ни, с много търпение и разговори всичко се оправя Peace
не помня откога не съм изпитвала гняв, той е доста щуро детенце, но съм уверена, че съм намерила пътя към него и се справям много добре като майка. има невероятен респект към мен и без да крещя или шамаросвам само по тона ми разбира кое не ми харесва и кое не е редно.

много търпение и много любов - това е рецептата Simple Smile
Виж целия пост
# 142
Четох до пета страница и ...найсет пъти прочетох, че майката му е търпение, и пак търпение.
Имам огромна молба, наистина огромна!!! Кажете ми как точно да бъда търпелива с девойка на 1 г. 10 месеца, която използва всяка удобна минута, за да ЯДЕ КАМЪНИ, СТЪКЛА, ФАСОВЕ, ПЯСЪК.  ooooh! ooooh! ooooh!

Как да я накарам да НЕ УДРЯ КАКА СИ и да дърпа от ръцете и всичко, каквото види. В стремежа си да се наложи, вчера я удари по зъбчето с една играчка.

РР. Обяснения НЕ помагат. Малкия бръмбар още не говори добре, а предупреждения от рода "спри, ще се удариш", "това е мръсно", "стъкло не се яде, ще тръгне кръв", "няма да удряш кака, само ще я галиш" и съответно показно, пет пари не струват...
Виж целия пост
# 143
И пак се замислих - много се говори за физическия торомоз. Днес чух - лекарствата ти ми струват толкова, че главата ме боли. 
Виж целия пост
# 144
Четох до пета страница и ...найсет пъти прочетох, че майката му е търпение, и пак търпение.
Имам огромна молба, наистина огромна!!! Кажете ми как точно да бъда търпелива с девойка на 1 г. 10 месеца, която използва всяка удобна минута, за да ЯДЕ КАМЪНИ, СТЪКЛА, ФАСОВЕ, ПЯСЪК.  ooooh! ooooh! ooooh!

Точно същата възраст боря, със същите склонности (до преди месец), а и бяга много бързо. Намерих положителното - заформих мускули - и на краката, и на ръцете, и на езика. Губя търпение, разбира се, но все още е само за моя сметка. Кака й нямаше чак такъв късмет. Но факт - преди около 2-3 седмици склонността й да опитва всичко и да ми го носи като трофей изчезна - изведнъж, страхувам се, че аз и моето възпитание нямат много общо, дошло й времето - надраснала го.
Не ти дадох съвети, щот не мога, но мога да ти изпратя цялото си съчувствие!
Виж целия пост
# 145
Ментова, благодарско. От подписа ти виждам, че споделяме еднаква съдба две единствени любими дъщери, от които малката - огън и пламък.
Сподели, моля те, как предпазваш каката от терор и как тушираш болката от ревност. Чуваш ли реплики "Искам да се върна във времето и аз да съм бебе"?
Виж целия пост
# 146
Чувам, чувам! "Не може ли да се върнем и двете в корема ти, а после да се родим заедно?!". "Искам аз да съм бебето, а Елица - каката!". "Моля те, накажи и Елица, поне веднъж, моля те!"
Как се справям? Никак. Казвам си, че всеки има право да ревнува и обеснявам, обеснявам, обеснявам - пришки на езика ми излязоха, а ефектът е от ден до пладне.
Не им позволявам да се нараняват, да си крещят, гледам да не взимам страна, доколкото е възможно. Щом целувам едната целувам и другата, но не се карам и на двете, щом само едната го е заслужила.
Ей, сега ще ни обеснят как децата ни ревнуват, щото с нещо сме ощетили по-голямото, или по-малкото - по избор. Laughing
Не познавам по-голямо дете, тотално излекувано от ревност, но не познавам и такова, което да не обича по-малкото и да не се гордее, че вече е кака/батко. Не съм виждала и по-малко дете, в ранна детска възраст, което да не обожава кака си/батко си, да не ги имитира, да не ги търси, макар че честичко се опитва да ги удря/скубе/хапе....
Децата са като хората, все пак Wink
Виж целия пост
# 147
Веднага споделям моята тайна. Детето ми е упорито, със силно изразено собствено мнение и завидно умение да спори още откакто проговори. Освен това притежава и някакъв инат нетипичен за нашето семейство, явно овнешки, заради зодията си. Аз нямам друг опит с деца, не съм особено детелюбива по принцип, а и прага на дразнимостта ми е нисък. Въпреки това никога не я удрям. А вече и не крещя, няма нужда. Тоест мисля, че му хванах цаката и сега ще ви кажа какво проработи при нас. Забелязала съм, че детето като влезе в цикъл на тръшкане, при достатъчно твърд отказ схваща, че няма да получи това, което желае, но вече не знае как да излезе от фазата на истерията, затова крещи, вие, моето и обижда (много смешно). Затова клякам до нея, хващам и ръчичките за да я удържа до мен и със загрижен глас и напевна интонация почвам: Оооо, миличка, много си се ядосала, аз мисля, че нещо не ти е комфортно, да не ти е топло? А да не ти се пишка? Аз мисля, че се държиш така, защото има нещо, което не ти е удобно, ти си много добро детенце - сигурно ти се пишка, затова се държиш така. След две три минути такова каканижене, на детето му стига до мозъка, че му се предлага благовиден предлог да се измъкне от ситуацията, и че мама не го обвинява и не му се кара. В деветдесет процента от случаите детето е истински благодарно, че получава някакъв подтик да се приключи с тая сцена и хлипайки се съгласява да бъде поразсъблечено, или отведено до тоалетната, или пък да пие водичка. В това време поводът за тръшкането вече е забравен. От доста време сцените не само се разредиха, но се и разиграват само до едноминутен вой и рев  и при твърд отказ само идва и казва - мамо, аз се държах така , защото ми се пишка (или нещо друго, според ситуацията).
Виж целия пост
# 148
И моят син е палав, инат и се тръшка много. Установих, че, когато започне да се търкаля по земята и аз започна да му говоря или да се опитвам да го вдигна, става още по-зле. Затова го оставям да се тръшка колкото иска  Crossing Arms Меракът му (в повечето случаи) минава бързо и ме поглежда, хвърлям свиреп поглед и о, чудо! човечето осъзнава, че е сгафило, става и (1) навежда глава и тръгва кротко напред; (2) измисля нова глупост; (3) започва да се "мазни"; да иска целувка или да ме/ни милва, за да се извини  Laughing
От 2 седмици като му доскучее и започва да си изхвърля играчките/ щипките за прането и т.н. през терасата. Говоря едно и също като папагал: "Защо изхвърляш? Не се хвърля така. Сега трябва да отидем и да ти вземем играчките" и т.н и т.н. Забелязах, че това се случва, ако не сме излезли сутрин в обичайното време; ако ревнува (например баща му току-що си е дошъл от работа и нещо сме се заговорили и не му обръщаме много внимание)- затова гледам да избягвам такива случаи.

Виж целия пост
# 149
Оххх, iris06, твоята стратегия би могла да бъде успешна при дете над 3 г. Представям си как ще ме гледа моята бръмарка ако почна така да и говоря....
Вчера разплака кака си, като и пръсна и стъпка с крака всички миди и камъни - безценно в нейните очи съкровище, с което иначе е покрит бургаския плаж. Тя се разплака и каза думи, които разплакаха мен - не мога повече така да живея, искам да избягам далече от тук, повече никога няма да и говоря. Плака и хълца поне 20 минути. А малкия бръмбар се въртеше около нея и викаше "ла/ела/ кака, кака".  Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия