Притеснена съм!

  • 7 286
  • 114
# 15
Франческа, никоя от нас не твърди, че сме перфектните майки. Просто можеше сега да е много късно за съжаление...
Можеше, да. Инциденти, за голямо съжаление, се случват. Не всичко може да се предвиди, не всичко да се възпре овреме.

Това, че обяснения трябва да има след такава случка, е повече от ясно. Но да се вижда непременно зла умисъл у двегодишно... малко е странно. Накажете го, вържете го вкъщи, забранете му да яде - после ще дойдат мамите от съседната тема да ви правят забележки Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Авторката пита нещо конкретно, но тук започват сценариите. Ако, ако, ако....Просто, сложно, станалото-станало.

Преди две седмици една топка прелетя и тупна в количката на бебето, точно в скута му.
Можеше да е камък, можеше да е шише....
Хипотетично можеше да е всичко....Какво трябваше да направя, да се скарам на две момченца на не повече от три години, че ритат топкаката така че, да падне точно върху малката? Между другото едното от тях изяде такъм шамар зад врата от баща си, че чак мен ме заболя.



Излиза, че всички седите плътно да децтата си, не ги изпускате нито за миг от поглед и физически може да отреагирате на всяка една ситуация......
Виж целия пост
# 17
и за мен се преиграва с вариантите. Особено пък, че удареното било жертва на насилие Simple Smile и аз съм била такава жертва на насилие от страна на 5годишно, което ме удари с хвърлена количка по бременния корем  Crossing Arms

отдели се, чакай да й мине на майката, не досаждай засега, пък ще се заиграят пак децата.

Виж целия пост
# 18
Случката вече е в минало време и се радвам, че удареното дете е сравнително добре. Струва ми се, че сега е по-важно да се направят съответните изводи и предприемат действия по възможност да не се допускат подобни инциденти за в бъдеще (като предварително се съгласявам, че не е възможно да се предвиди и реагира адекватно на всичко). Още разговори с детенцето, играло с камъка, че удряйки причинява болка и не трябва да се държи така, защото останалите дечица ще бъдат наранени и ще избягват да играят с него и т.н. доводи. При засегнатата страна вече паниката и тревогата са отшумели в голяма степен и мисля е удачен още един разговор-извинение с тях, за да възстановите нормалните взаимоотношения (щом често се виждате на детската площадка), в обратния случай ще остане неприятния спомен, ще има взаимно избягване... Така бих постъпила аз.
Виж целия пост
# 19
Франческа, ако играят с топка е едно. Друго е да хвърлят камъни и бутилки, близо до деца.
Тогава бих се намесила веднага.

На мнение съм, че понякога трудно се предотвратяват подобни инциденти.
Но ако видя детето си да държи камък,играейки с други деца -  бих го взела и обяснила, че с камъни не се играе.
Ракцията ми след удара също би била малко по-остра.
Това " то не разбира още" ми е малко странна позиция.
Виж целия пост
# 20
Но да се вижда непременно зла умисъл у двегодишно... малко е странно. Накажете го, вържете го вкъщи, забранете му да яде - после ще дойдат мамите от съседната тема да ви правят забележки Simple Smile
Не забелязах някой да вижда зла умисъл, нито да предлага жестоки наказания за "злодея". Но на реакция от рода на "то е малко и не разбира, какво да му обяснявам", не мога да тръгна да й ръкопляскам, съжалявам.

Айде, перфектните майки-орлици пак накацаха.
Камъни има навсякъде, дори и там където най-малко очакваш. Да ходя пред децата да ги разчиствам ли?
Вчера бебето докопа един доста голям на детската площадка, постлана с противоударни плочки. Докато се усетя и камъкът беше в устата. Можеше и да го хвърли.
Ако наистина е бил доста голям, едва ли щеше да го хвърли много надалеч  Wink
За дъщеря ми камъните са едни от най-интересните предмети на света и види ли камъни, неизбежно е да се заиграе с тях. А хвърлянето е сред най-интересните неща, които може да се правят с камъните. В такива моменти, колкото и странно да звучи, стоя до нея и внимавам да не цапардоса някого (или нещо, защото дори кола да удари, пак не е редно), а ако сме на площадка и има и други деца, изобщо не й давам да играе с камъни.
Естествено, че не може да се предвиди всяко действие. Но малко съобразителност не е излишна. Дете с камък в ръка в близост до друго дете, не е особено трудно да се досетиш, че би могло да стане опасна ситуация.
Виж целия пост
# 21
а ако сме на площадка и има и други деца, изобщо не й давам да играе с камъни.

A aз с пръчки, въпреки че до днес това е най-любимата играчка на големия.
Виж целия пост
# 22
а ако сме на площадка и има и други деца, изобщо не й давам да играе с камъни.

A aз с пръчки, въпреки че до днес това е най-любимата играчка на големия.

А аз нито с пръчки, нито с камъни.
Даже вчера направо ми стана лошо като видях една кукувица дала на току що проходилото си дете да държи ключ от кола - от дългите. И изобщо не й идва на акъла, че може да падна и да си забие ключа в гърлото или в окото.
Виж целия пост
# 23
Ескарина, voila!

Как точно разбра, че е без да иска?
Това как го четеш? Въпросът изразява очевидно съмнение и предполага, че "без да иска" е най-малкото точно толкова възможно, колкото и "умишлено". Обратното на "без да искам" е "умишлено". Аз така го разбирам и това коментирам. А това какво предполага:

Знам как "без да искат" удрят - съвсем случайно!

И после:
И какво означава "продължи да си играе"?! Някак не мога да си представя детето ми да причини подобна травма на друго дете и единствената моя реакция да са празните приказки. Да беше го прибрала вкъщи поне, че да усети нередност в ситуацията, а не волно да си доиграва на площадката. В случая по-големи тревоги трябва да изпитваш не за чувствата на другата майка, а за чувствата на другото дете, което - за разлика от твоето - е изпитало болка и е станало жертва на насилие.

Не допускам мое дете да удари с камък някое друго, а ако все пак това стане, моята реакция ще е наказание на мига, за да разбере какво е причинило.

Това какво е? Кое е най-жестокото наказание за едно дете? Да го приберем, да не играе най-малкото - ти също си писала в темата за насилието, дето го наричаме възпитание - там от много за жестокост се приема вързаното в количка дете, но тук се счита, че думите не са достатъчни, а трябва да се вземат по-крути мерки, "за да разбере" и когато очевидно не може с думи...


Много зле се почувствах, нямаше нищо нарочно дете на 2 год. мисля , че не би го направило нарочно. Скарах му се , но той нищо не разбра продължи да си играе. И другата майка му се скара, просто не знаех какво друго да направя.
- Това ли е според теб "то е малко и не разбира, какво да му обяснявам" - аз не видях някой да е оставил детето "без обяснение", виждам, че някой смята, че обясненията са останали неразбрани, но все пак цели две мами са "обяснявали". Как ли? Дали това, че е продължило да си играе не е възможно да е естествена защитна реакция - ти ако си под един метър и ти се карат двама с поне половин метър по-високи, а някой наблизо пищи, как ще се почувстваш? Как ще реагираш?

Ръкопляскания и да липсват не ме вълнуват, за мое съжаление обаче и четенето липсва.
Виж целия пост
# 24
Прочела съм това, което си написала, но не съм съгласна с тълкуванието ти. За мен обратното на "без да иска" не е "със зла умисъл". Едно двегодишно дете може да направи определено действие съвсем нарочно и умишлено, без да влага зла умисъл, гняв или емоция, а просто за да види какво ще стане. Както когато пипа горещата печка и се опарва. Пак имаме болка (този път за самото него), но от това не следва, че действието е продиктувано от злоба. В същото време не е и "без да иска", защото то съвсем целенасочено е отишло до печката и е протегнало ръка да я пипне.

В случая вината е на майката, че не е проявила съобразителност, а не на детето, което не е осъзнавало последиците. Въпреки това трябва да му се даде възможност да осъзнае неприемливостта на действието си. Дали ще е под формата на наказание, прибиране вкъщи или нещо друго, всяка майка си преценява според собствените си подходи. Щом е продължило да си играе след скарването, значи въпросното скарване не е било достатъчно красноречиво. Самата майка го осъзнава и го е написала - то нищо не е разбрало. Тогава трябва да потърси друг начин, който да е по-красноречив за детето.
Виж целия пост
# 25
Радвам се, че виждам една майка, която се е притеснила, че детето и е ударило друго дете, даже и да е било неволно.
Това е такава рядкост тук! Ех, де да бяха повече "притеснителните" майки, ама не са, за жалост.

Авторката, направила си предостатъчно - извинила си се и то няколко пъти, показала си, че се чувстваш отговорна за действията на детето ти. Мисля, че това е достатъчно. Тепърва детето ти ще расте и ще попада в подобни ситуации. Някой ден него също може да го ударят. Колкото и да им треперим, не можем да ги опазим съвсем.
Важното е да правим всичко, което можем, за да предотвратим такива инциденти. И да си взимаме съответните поуки, ако се случат.
Сигурна съм, че ти вече си го направила.  Simple Smile
Виж целия пост
# 26
На "без да искам" обратното е "искам/правя нещо съзнателно/с мисъл = умишлено", както и съм написала!
А аз разбирам цитираните от мен коментари така, както съм написала. Може много да ми обясняваш как двегодишен човек се пари на печката и това е същото като да удари дете с камък - целенасочено, без емоции, за да види какво ще стане. Твое право е да тълкуваш писаното и света по собствен начин.


Въпреки това трябва да му се даде възможност да осъзнае неприемливостта на действието си. Дали ще е под формата на наказание, прибиране вкъщи или нещо друго, всяка майка си преценява според собствените си подходи. Щом е продължило да си играе след скарването, значи въпросното скарване не е било достатъчно красноречиво. Самата майка го осъзнава и го е написала - то нищо не е разбрало. Тогава трябва да потърси друг начин, който да е по-красноречив за детето.
Това последното, най-вече болднатото, ми звучат направо страшно.
Виж целия пост
# 27
Проблемът явно е, че влагаш някакъв скрит и драматичен смисъл в думите на хората, от който в един момент започваш да се плашиш  Simple Smile

С болднатото имам предвид, че някои деца разбират само от дума. Достатъчно е да им кажеш "Така не е хубаво да се прави" и те повече не го повтарят. При други пак работи казването, но е необходимо да се повтори няколко пъти. При трети имат ефект други мерки, например разиграване на ситуацията в ролева игра или приказка, описваща подобна случка или агресивното поведение като цяло. При четвърти, при които горните методи не са достатъчни, напускането на площадката им помага да осъзнаят какво поведение да избягват, ако не искат да се прекрати играта им. Това го твърди Додсън в "How to discipline with love", в случай, че тази мярка ти се струва крайно садистична.

Не виждам нищо плашещо в това изказване. За мен плашещо е да не кажеш на детето, че така не трябва да прави и то да остане с впечатление, че да се удрят децата с камъни по главите е нещо нормално.

Не казвам, че авторката е направила това последното, просто казвам кое на мен ми се струва плашещо в контекста на болднатото ми изречение.
Виж целия пост
# 28
Ей, верно накълвахте жената! Детето за 2 секунди може да грабне камък и да удари другото?!? Не може всичко да се предотврати - в детската градина децата апликират на масички. Едното дръпнало другото за ръкава, то паднало и си пукнало ръката. Едното тичало, спънало се и паднало върху друго, което си разбило устната.
Та и без камъни, пръчки и др.опасни предмети белите стават.
Според мен авторката е реагирала правилно.
Виж целия пост
# 29
Enza, притеснението и загрижеността ти ми говорят, че не си безхаберна майка, която ще остави детето си да троши глави наволя! Още повече след този случай! Проявила си загриженост, предложила си помощ, за съжаление повече от това за пострадалото детенце не можеш да направиш. Първоначалната реакция на майката също е обяснима – ошашкала се е жената, в такъв момент е трудно да мислим за чувствата на отсрещния. А как ще продължат отношенията ви оттук нататък зависи до голяма степен от човещината и разбирането, че колкото и да е добро едно дете, колкото и добре да го възпитаваш, просто никой не е застрахован от инциденти. Казвам го от позицията на майка на вече по-голямо дете, което има в „колекцията” си две счупени ръце, шита глава и лепен клепач... И четирите случая, причинени без каквато и да е зла умисъл, единствено поради детска несъобразителност, от иначе чудесни и добре възпитани деца. Аз си знам как съм ги изживяла! Моля се само каквото и да се случва на децата ми, да е „малкия дявол” и въпреки, че знам какво е да видиш детето си в кръв и да търчиш по болници, още повече се моля никога, никога, да не попадам от отсрещната страна! Искрено го пожелавам и на всички, които в момента те „критикуват”!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия