Притеснена съм!

Ескарина, благодаря, че сподели къде ми е проблемът ))

Знам, че не виждаш нищо плашещо, ако виждаше, щеше да се изразиш по друг начин. Разликата от приказки до действия е огромна, но много често жестокостта се прикрива зад иначе добре звучащи думи. Затова ме плаши (образно казано) изказването ти, което, иначе съм сигурна, няма намерението да е жестоко.

Запозната съм с трудовете на Додсън, но приемам тезите му с доза критичност, т.е. това, че той е написал нещо, принципно няма да ме накара сляпо да следвам съветите. Знам, че различните деца "разбират" от различни неща.

Ти смяташ, че детето не е разбрало, защото майката твърди така, след като и тя, и майката на пострадалото дете са се скарали на насилника. Аз смятам, че детето е разбрало, че нещо нередно се е случило. Освен ако ежедневно не му се карат вкъщи, няма как да не усети разликата в отношението. И двете майки според мен са се държали съвсем приемливо адекватно - на насилника му е "дадено да разбере" (нали твърдиш, че трябва да се даде възможност да осъзнае неприемливостта на действието си), детето-жертва е заведено в болница, прегледано и в почти изправно състояние; майката на първия се е извинила многократно, предложила е помощ, обадила се по-късно да се информира за състоянието на пострадалия, а пък майката на пострадалия макар отначало да не е успявала (естествено) да се погрижи за спокойствието на всички, впоследствие е вдигнала телефона и е разговаряла нормално с авторката и й дала информация за състоянието на детето.

Enza Вината отваря място и повод за още подобни случаи. Това се отнася и до теб и до детето ти. Прецени спокойно каква част от случая е плод на твоя грешка и я коригирай. В никакъв случай не намирам за удачно детето ти да бъде бито и наказвано, но трябва ясно да разбере, че нарочно трябва да внимава да не нарани друго дете също както внимава да не нарани себе си. Истината е, че с дете на 2 независимо от подигравателното "майка- орлица", което прочетох и в тази тема, майката трябва да е точно такава. Дори и детето да знае какво трябва и какво не все още не може да се разчита нито на преценката му за безопасно поведение, нито от способността му да владее агресивните си импулси. Колкото и кротко да е детето, колкото и спокойна да е ситуацията родителят трябва да е съвсем наблизо и да следи какво се случва, за да предотврати нараняване или друг инцидент. И въпреки това винаги може да се случи нещо непредвидено, да не може да се реагира достатъчно бързо- все пак и възрастните успяваме да се нараним, кой прещипал пръст, кой се спънал, случва се. В случая, ако говорим за отговорност ти си отговорна точно колкото и  майката на другото дете.

Преди седмица сина ми беше в един пясъчник, а едно по- голямо дете много грубо го блъсна, при това съвсем умишлено. майката седеше напълно дезинтересирана на една пейка. Отчетох случилото се като своя грешка, защото видях, че другото дете е малко напрегнато и несговорчиво, но не преместих моето навреме. Не съм говорила с другата майка, защото не виждам нито смисъл, нито полза. Видя какво се случва и не реагира. Нейна работа. Ако разчитам на другите родители ще прекарам повече време да им се сърдя и да си лекувам детето, отколокото в каквото и да е друго занимание.

Не проблемът ти, а проблемът в комуникацията между нас 

Аз не виждам нищо плашещо в идеята си. Ако ти откриваш нещо плашещо в нея заради начина, по който съм я изразила, значи откриваш смисъл, който аз не съм влагала. При всички положения не разбрах какво те уплаши и за каква жестокост говориш.

Аз също не одобрявам всички негови виждания, но споменах, че и той е препоръчвал конкретната мярка, защото по принцип е доста либерален към децата и тяхната идивидуалност.

За усещане, усетило е разликата в отношението, но въпросът не е детето да се почувства гадно и "да си получи заслуженото". Въпросът е да не повтаря това действие. Което няма да стане от един път, но с целенасочени усилия в един момент децата започват да се държат обществено приемливо (надявам се този израз да не те плаши). Т.е. ако се налага наказание, смисълът му е превенция на подобни действия, а не ей така просто да му е гадно. Един родител с мерките си може да направи много, за да му стане гадно на детето и да се почувства супер кофти, без в това действие да има и грам резултат в посока превенция. Може също така да вземе мерки, които без да включват жестокости към детето, да осигурят превенция и въобще предпоставки за обществено приемливо поведение.
Има огромна разлика в мерките, които се вземат. Затова и споменах за резултата от конкретните споменати мерки - "Скарахме му се, ама то нищо не разбра и продължи да си играе".

За мен лично проблемът в конкретната случка не е тук, където задълбахме в последните няколко мнения. Написала съм го в първото си мнение по темата. Уточнявам, защото прекалено се задълбочихме в нещо, което по прнцип не бих тръгнала да коментирам самоинициативно.

Бяхме на една крачка разстояние и двете от децата. Моя имаше камък ( камъче което беше в шепата му, можете да си представите за колко голямо става въпрос, колко е голяма шепата на 2 год. дете), другото детенце се опита  да му вземе колата, и  той хвърли камъчето срещу него, и така го нарани.
Аз наистина се опитах да успокоя майката, но тя не ме изслуша дори. Поставям се на нейното място  и ми стана много зле. Затова толкова исках да разбера как са, дали всичко е преминало. Затова и предложих помоща си, да им стане ясно, че ми е съвестно за това което е станало, и нося отгорност за постъпките на детето си. След тази случка прибрах естествено детето.Скарах му се на място, ударих го ръчичката, не знам какво друго бих могла да направя , да го набия ли.
Сина ми за първи път хвърля камъни по хора , до сеге не го е правел. Не очаквах , че ще го направи, явно тука е моята грешка.
Сина още сега навлиза в някаква социална среда, досега бяхме само в семейството, но вече е на ясла, и знам , че ще стават такива бели. Само се моля да не се непоправими неща.

Enza , достатъчно голям човек си за да знаеш, че някои неща просто се случват. Ако имаш някакви основания да мислиш, че някъде си допуснала грешка, извади си поука. Превърти на спокойно ситуацията, прецени могла ли си с нещо да предотвратиш инцидента и гледай следващия път да си подготвена и за такъв вариант. Сега се е разминало с малко - супер! Не задълбавай излишно и не се вкарвай във филми какво е можело да стане. Можело е, но не е станало. Реагирала си отговорно, съвестно. Не изисквай от другата майка да ти влезе в положението и не очаквай да ти съчувства. И тази жена е преживяла не малко страх и притеснение, не й натрапвай и своите. Не се дръж гузно като я видш, защото нямаш основания - не си направила нищо умишлено, детето ти не е изпуснат гамен, показала си че си отговорна и възпитана жена.  Дай малко въздух на другата майка и тя да се успокои и да си пренареди пъзела. Предполагам, че за известен период тя сама ще започне да ви избягва, щом се засечете след като казваш, че трепери над детенцето си, докато с времето нещата не се уталожат.  
Едн съвет от мен - не тормози повече детето си. Минало е време. От личен опит знам, че не реагираш ли веднага, след това няма смисъл. Ако отново хване камък, тогава реагирай. Учи го, но с оглед на новата ситуация, в която сте, не на предишната случка. 

И как разбра какво изпитва тази жена?И откъде знаеш,как ти би се държала в такава ситуация?

Знам, защото се е случвало и моето дете на пострада. Първо успокоявам детето да не плаче, не му казвам "много те боли, много те боли нали" после ще успокоя и майката срещу мен ако я видя разтревожена''Като гледам няма му нищо, но взе пак ще го закарам на лекар да го види и той, за да сме спокойни всички, деца са случва се, другия път ще внимаваме повече", това бих казала аз. Както повтарям , вече няколко пъти, моля се нищо фатално да не се случва. Наистина се опитвам да предвидя какво ще се случи.

Но ние не сме направени по калъп и всички сме различни.Ако детето ми е ударено с камък в окото...не искам да мисля.

Ясно!
Явно грешката е в мен, че очаквам и другите срещу мен да постъпят както аз бих постъпила. Голяма грешка е!
Винаги съм била много съвестна и отговорна за моите постъпки, а сега и за детето ми. Не знам , какво да правя, явно проблема е в мен.

Enza,
Постъпила си правилно. Аз лично бих оценила такава реакция, тъй като по-често съм срещала точно обратното. Тук е пълно с теми колко е възмутително безхаберието. След като тук очевидно не става дума за това, не схванах за какво така те наръфаха маса родителки, но аз много неща не разбирам в този форум.
В темите за детската агресия 90% от съветите са "спокойно, това е период, ще отмине, на 2-3 години нищо не можеш да направиш", но сега изведнъж се оказа, че да се скараш, обясниш и извиниш на пострадалия, е крайно незадоволително...
Важно е явно, назидание трябва да има, да си покажем колко сме ние по и най. И да, няма по-тъпа реакция към пострадало дете от тази да фокусираш вниманието му върху болката и/или раната. Явно жената не умее да реагира в стресови ситуации. Тя към своето дете не е подходила разумно, ти чакаш с теб да е адекватна

Грешка е,  да!  
Но хубавото е, че ти си постъпила така, както очакваш и другите да постъпят с теб...
Струва ми се, това е по-важното!

Ескарина, не виждам защо спориш с мен - с по-голямата част твърденията ми се съгласяваш, в същото време оставам с впечатлението, че някак на лична основа отиват нещата - не било умишлено, било целенасочено; било разбрало разликата, ама това не е достатъчно сега - не трябва да го повтаря - и кое точно родителско действие според теб ще гарантира това? Било достатъчно за някои деца само да им се каже, казано му е, но не, не е достатъчно - и как го разбра? Изобщо аз се въртя около това, че е похвално наличието на наистина много рационално родителско поведение в кризисна ситуация - защото тук можеше и шамари да почнат да се раздават, и на децата, и на майките, а и в последствие също има нормална комуникация...
Просто ако и това е "недостатъчно", е какво?!

Аз грешка не търся в тази ситуация.Важното е,че детето е добре и няма тежки последствия.

Не е грешка, не се самообвинявай. Не можем да предвидим всичко, особено за малки деца. Те са първосигнални, първични ги наречи, ако искаш. Синът ми е изключително кротко, сговорчиво и деликатно дете. Но имахме гости и едно момиченце изнесе от леглото му една дървена змия Цеца, която го пази от бухалите (сънуваше кошмари много за тези бухали и аз купих тази Цеца да го пази). Но сцената, която аз видях беше, че момичето излиза от спалнята, а той грабна една играчка и я метна след нея. Не я уцели, но жестът ме изненада, изуми и разгневи. Скарах му се много, пляснах го... той се разплака много и после ми обясни, че е взела Цеца и пак щели да дойдат бухалите. Разбрах го. Преди това я е молел да не я взима. Не го оправдавам, но за него е било вид защитна реакция, или по-точно казано - акт на безсилие, израз на страха му от бухалите и кошмарите.
Идентично е било и във вашата ситуация. Не се измъчвай излишно  

Enza, не се връзвай на глупости и не си вменявай измислени вини. Наистина хората са различни и обикновено постъпват както си искат. Пак ти казвам, нямаш основания да си гузна, нито да си броиш грешките. Постъпила си адекватно, възпитано и отговорно!
И научи се вече да ходиш с кристална сфера, карти таро и боб /лещенски, че по познава/ в раничката,  как  иначе ще предвидиш всяка ситуация! Може и едно махало да вземеш, за всеки случай!