Притеснена съм!

  • 7 286
  • 114
Тази вечер сина ми (на 2год.) без да иска удари с камък по челото или окото едно момченце на неговата възраст, бяха на една крачка разстояние. В първия момент не разбрах какво стана, разтреперих се, че нещо му стана на детето(на същата възраст е).Разплака се, майката още повече изпадна в паника, както и аз. Малко се зачерви окото, още повече ми стана зле, когато и майката се разплака, че стана нещо на окото му. Грабна детето и си тръгна разстроена не можах да я успокоя. Тръгнах след тях, предложих да ги закарам на лекар, отказа ми. Извика съпруга си и отидоха до бърза помощ, изчаках ги да се върнат  за да знам какво е станало и да се успокоя. Върнаха се, не ги прегледали нямало очен лекар и ги пратили да съседния град да ги прегледат, още повече ми стана зле и се притесних.
Не знам как бих реагирала ако бях на мястото на другата майка. Тя започна да вика, много те заболя нали, цялото око е кърваво, какво ще правя аз!!! Много зле се почувствах, нямаше нищо нарочно дете на 2 год. мисля , че не би го направило нарочно. Скарах му се , но той нищо не разбра продължи да си играе. И другата майка му се скара, просто не знаех какво друго да направя.
След малко детето се успокои, нямаше му нищо, окото му беше съвсем лекичко едва забележимо червено.
Взех им телефонния номер и след малко ще им се обадя да разбера какво е положението. Цялото студено държание на майката, когато аз исках да разбера какво точно става ме накара да се почувствам много виновна. Просто не знам какво да правя, мисля, вече да не си играем с това момченце за да няма други инциденти. По характер майката е много притеснителна и друг път като са си играели винаги е над него, пази го на 10см разстояние.
Разбирам какво изпитва майката, но аз на нейно място не бих се държала така с нея, за да я накарам да се чувства виновна.
Знам , че стана много объркано, но ми е много притеснено.
Вие как бихте реагирали на мое място? Какво правите в такива ситуации?
Виж целия пост
# 1
В уплахата и притеснението си хората реагират различно. На твое място бих запазила дистанция. Каквото и да е станало - не можеш с нищо да помогнеш. Не се натрапвай и не търси причини за поведението й.
Виж целия пост
# 2
Обадих се, добре е било детенцето. Успокоих се поне малко. Не мога да си представя какво щеше  да стане, ако беше нещо сериозно, просто не ми се мисли. Цял живот щеше да ми тежи на съвестта. Cry
Не знам какво да правя, кагато утре се видим в парка. Как да реагирам и какво да правя? Tired
Виж целия пост
# 3
Майката на удареното дете е достатъчно притеснена за детето си за да мисли за това ти как се чувстваш. Изчакай малко, не се натрапвай.
Виж целия пост
# 4
Ами ти повече от обичайното си направила вече, не виждам защо трябва да се тормозиш. Слава Богу, че се е разминало, говорене с детето защо така не се прави и продължаваш. Той сега едва ли много ще те чуе, но ще регистрира информацията. Понякога никак не се замислят, моят е същият.
Виж целия пост
# 5
И аз бих се чувствала така на твое място.
Другата майка е достатъчно притеснена, за да мисли как се чувстваш ти. Изчакай, не се натрапвай. Ако се видите попитай я как е детето, кажи, че съжаляваш.
Всяка майка реагира по различен начин. Моя мъж ме е обявил за паника. С малкият не съм имала проблем. Но голямата като се удари се свива и започва да пищи. Аз естествено в първият момент не знам какво е станало и изпадам в паника. Случвало се е понякога да се удари и да изпищи "спокойно, нищо ми няма" Simple Smile

Предполагам, че майката се е успокоила. Пожелавам ви повече да нямате инциденти.
Виж целия пост
# 6
Тази вечер сина ми (на 2год.) без да иска удари с камък по челото или окото едно момченце на неговата възраст, бяха на една крачка разстояние

Как точно разбра, че е без да иска? И какво означава "продължи да си играе"?! Някак не мога да си представя детето ми да причини подобна травма на друго дете и единствената моя рекация да са празните приказки. Да беше го прибрала вкъщи поне, че да усети нередност в ситуацията, а не волно да си доиграва на площадката. В случая по-големи тревоги трябва да изпитваш не за чувствата на другата майка, а за чувствата на другото дете, което - за разлика от твоето - е изпитало болка и е станало жертва на насилие.
Виж целия пост
# 7
Ситуацията е много деликатна. Можеш да разбереш как се чувства майката само ако ти си на нейното място... Знам, че и на теб в случая не ти е леко, но повярвай: При тях нещата са много по-сложни в момента. Детето е и изплашено, а има и травма. Майката също е наранена, макар и по друг начин. Колкото по-малко им се навираш в личното пространство за момента - толкова по-добре...
Виж целия пост
# 8
Няма вече какво да направиш. След дъжд-качулка е твоята работа. Да беше направила нещо като детето ти си играеше с камъни или поне да го беше наказала адекватно, вместо да му се скараш и то да не разбере. Колко още деца трябва да удари, че на теб да ти стане ясно, че е нужно да разбере какво означава лошо поведение и че ще си понесе писледиците?
Знам как "без да искат" удрят - съвсем случайно! Преди години едно дете удари с камък моето по главата, докато баба му си пушеше и приказваше. После му се скара, точно колкото да отчете дейност пред мен и си продължи зяпането, а детето остана да играе.
Не допускам мое дете да удари с камък някое друго, а ако все пак това стане, моята реакция ще е наказание на мига, за да разбере какво е причинило.
Виж целия пост
# 9
Няма вече какво да направиш. След дъжд-качулка е твоята работа. Да беше направила нещо като детето ти си играеше с камъни или поне да го беше наказала адекватно, вместо да му се скараш и то да не разбере. Колко още деца трябва да удари, че на теб да ти стане ясно, че е нужно да разбере какво означава лошо поведение и че ще си понесе писледиците?
Знам как "без да искат" удрят - съвсем случайно! Преди години едно дете удари с камък моето по главата, докато баба му си пушеше и приказваше. После му се скара, точно колкото да отчете дейност пред мен и си продължи зяпането, а детето остана да играе.
Не допускам мое дете да удари с камък някое друго, а ако все пак това стане, моята реакция ще е наказание на мига, за да разбере какво е причинило.

Точно това тръгнах да пиша, ама Янечек ме е изпреварила.
Точно така - чувствай се виновна. Ти къде беше? Не видя ли, че детето ти взима камък?
Ами пак добре, че другата майка не е била като мен, че в такива ситуации трудно и мъжът ми ме удържа.
Виж целия пост
# 10
Преди време едно момиче блъсна зверски сина ми неволно.Падна и главата му направо изкънтя в цимента.Бях толкова уплашена,че изобщо не обърнах внимание на момичето,което се извиняваше.И сега като го срещна и все за тази случка се сещам и ми става кофти.

Така че,може би по-добре  стой настрана!Просто не е трябвало да играят с камъни.

Виж целия пост
# 11
Извинявай, а зададе ли си въпроса:"Ами ако камъка беше паднал малко по-встрани? Т. е. на място, което би било непоправимо? Затова сме там при тях - да гледаме навреме. Докато не е станало страшно. Не после да сме виновни и да се извиняваме..., а... и да бъдем притеснени!
Виж целия пост
# 12
Разбирам какво изпитва майката, но аз на нейно място не бих се държала така с нея, за да я накарам да се чувства виновна.
Да, бе, да  Stop
Ти в момента я упрекваш, че не се е погрижила за твоето успокоение, без да отчиташ как се е чувствала, представям си ако беше на нейно място. Първата ти грижа щеше да е да успокоиш другата майка, че не е виновна  Stop

Дано да е добре детето. А ти не мисли, че на двегодишните няма смисъл да им се обяснява какво може и какво не може да се прави, понеже и без това нищо не разбирали, защото били малки. И следващият път гледай реакцията ти да е в момента, когато детето посегне към камък, а не след като удари другарчето си по главата.
Виж целия пост
# 13
Айде, перфектните майки-орлици пак накацаха.
Камъни има навсякъде, дори и там където най-малко очакваш. Да ходя пред децата да ги разчиствам ли?
Вчера бебето докопа един доста голям на детската площадка, постлана с противоударни плочки. Докато се усетя и камъкът беше в устата. Можеше и да го хвърли.

Реагирала си адекватно, станалото-станало. Деца са, и нарочно и без да искат ще се удрят, спъват, карат, бият. Неприятно е, детето ти да пострада, но тепърва ще има и синки и рани и удари.
А това ако, ако....Ако Левски беше с ботуши, а Ботев с каска....

П.П. Към авторката- прочети подписа ми и с не бой.  Wink
Виж целия пост
# 14
Франческа, никоя от нас не твърди, че сме перфектните майки. Просто можеше сега да е много късно за съжаление...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия