Наистина ли квотите при приема в гимназии са дискриминация?

Искам да напомня, че в темата става въпрос за квотите в гимназиите, а не във ВУЗ-овете!

За гимназиите донякъде разбирам... ама само донякъде... като жена и майка на момиче, не ми се иска дискриминацията да започва още от тази възраст. В гимназията не учих езика, който посочих като първо желание, именно заради някой господин с тройки. Най-добре би били да се изкаже някой психолог(наистина ли пък са тооолкова назад момчетата в гимназиална възраст, а после пък дръпват тооолкова напред?).
Тъпото е, че едно време и във ВУЗ-овете имаше квоти(а сега има ли?). Не говоря за специалност Актьорско майсторство или Оперно пеене, където може би е единственото смислено място да има. Е, на възраст 18+, да ме извинява силния пол, вече не е изчакване, а си е чиста дискриминация.

Не съм психолог, но от това, което до момента съм прочела по дебелите книги съм с впечатления, че няма чак такава голяма разлика между момчетата и момичетата, че да е критично важно. И двата пола точно в седми клас са във вихъра на танца са подложени на сходни хормонални атаки. Нито на момичетата, нито на момчетата им е лесно на това влакче на ужасите, но личностните качества, включително волята, могат да компенсират. каквито и да са разликите, те са по-скоро в подробностите и не пречат на едно момиче да научи математиката, нито на едно момче да пише добри съчинения. Споровете за половите различия ги има постоянно и те са по-скоро на културна основа, а не на биологична. Просто към момичетата винаги изискванията са били по-големи - да са по-подчиняващи се, дисциплинирани, трудолюбиви, обгрижващи, отговорни, а момчетата са оставени повече на "мъжката" си природа - да беснеят и да дивеят, да наблягат на физическата активност. В края на краищата, има различни видове училища. Ако на момчетата принципно повече им се удава формалната логика и математиката, да се ориентират към математическите и инженерните училища. Ако на момичетата повече им се удава работата с езика, те да се ориентират към хуманитарните училища!

между другото ,забелязвам най.-субективно една странна тенденция като ходя по разни извънкласни мероприятия на сцена. Очаквах, че повече момичета ще свирят, пеят и танцуват. Конкретно за инструментите, дори момчетата се оказват повече от момичетата. За танците са повече момичета, за песните пак са момичета. Явно, щом много момчета могат да се научат да свирят на пиано, цигулка или на китара, значи не е като да са изостанали или много по-различни от момичетата, че да имат нужда от допълнителни стимули! Явно могат да са дисциплинирани и постоянни.

Странно, в този форум всеки взима прекалено лично всяко едно мнение, което не съвпада с неговото собствено Е, аз съм жена, майка съм на момиче, и следователно имам всички лични причини да съм противник на дискриминацията. Но въпреки това смятам, че рационалното решение е в истинския живот да се вливат равен брой образовани мъже и жени. Обществото няма интерес най-образованата прослойка да е 2/3 жени и 1/3 мъже. Или даже още по-разбалансирано.  Тук се дадоха много примери как момичетата не отстъпвали на момчетата нито в училище, нито в университета (което съвсем не е вярно за техническите специалности де). И аз не го отричам. Но момчетата имат някакъв хъс и друга настройка на мислене, които ги извеждат напред ПОСЛЕ. Какъв е процентът на жените топ мениджъри, адвокати, учени, изобретатели? Е, явно някакси мъжката част се активизира после в живота. И няма да е целесъобразно да им се отнема шансът за това. Най-малкото, ако топ класата се състои само от жени, за неудачници ли ще се женим, по липса на образовани мъже???

Черна станци,
 казах вече, и е установено с проучвания - има дискриминация по отношение на жените в работата! И за стъкления таван написах, и за разликите в заплащането! Всичко това са все културни и социални фактори, а не физически или стратегически да имало равен брой образовани жени и мъже. Момчетата нямат хъс и някаква особена настройка, а просто условията за тях стават по-благоприятни - не раждат, не дундуркат деца, от тях не се очаква да поддържат домакинство, да се грижат за възрастните си родители и прочие! Смята се, че на мъжете работата им е само да работят! Колко бащи излизат в болнични, за да се грижат за децата си, колко мъже прибират децата си от училище или детските заведения, водят ги на лекар, ходят по родителски срещи, сменят памперсите на болните си родители или им готвят и чистят? И жените на топ позициите са по-малко, защото се поставят бариери, които са трудно доказуеми.

Защо?
Сериозно питам, не се заяждам. Какво очакваш да му стане на обществото при такъв "дисбаланс"???

Имам момче и честно казано сега за сефте прочетох, че има квоти, направо се хванах за главата. Защо?? Какво поощряват тези квоти? Да влизат хора, които не са на достатъчно добро ниво, само защото имат пишки (ще ме прощавате). Направо не мога да повярвам, че това го има в 21 век, честна дума. После еманципация, феминизъм, дрън-дрън. За какво говорим, като се оказва, че още в 7 клас започват да третират момчетата като богопомазани. И после що шефа ми е по-тъп от мен.

Последното ти изречение ме разсмя, но съм абсолютно съгласна. За протокола - имам син и дъщеря.

Както авторката на темата казва, ами не ми се иска синът ми да няма с кого да размени две думи по мъжки теми в училище, защото се е оказал в девически клас, пък и другите все такива, нито пък дъщеря ми да се окаже само с още 2-3 момичета сред двайсет и кусур бастуна.

Иначе за това, че на мъжете им идвал акълът по-късно, пък жените горките били дискриминирани цял живот - не съм напълно съгласна. На някои мъже идва акълът, на други не, но без съмнение имат повече шансове да работят по специалността си, защото са по целенасочени от жените. Оттук следва и по-високото заплащане и напредването в кариерата. Жените, избрали този тип живот, също успяват. За щастие не са много, тези, които го избират и в много случаи не завиждам на семействата им, ако въобще имат такива.

При момичета мотивацията към усъвършенстване общо взето загубва актуалност при появата на децата и естествено вниманието се насочва към други ценности - който иска може да си го обяснява с дискриминация и ниско заплащане, просто жените подреждат приоритетите си по друг начин и в това няма нищо укорително.

Виж, там където има квоти разликите в минималните баловете на момчета и момичета са между 1 и 2 единици, като си представиш, че са получени от две удвоени оценки, това означава, че последното момче е изкарало оценки с максимум 0.5 по-малко от последното прието момиче. За какво "богопомазване" говориш?

Хубаво де, като са толкова малки разликите, кому са нужни квотите поначало?

Черна станция, не виждам защо се притесняваш от нарушен баланс. Жените и бездруго в най-силните си години са принудени да вършат тежък неквалифициран труд за сметка на кариерата си. Което изстрелва доста не толкова квалифицирани мъже към върховете, предназначени за най-добрите. Готово, балансът е възстановен.
За техническите специалности - давам реален пример с реални хора. А и в семейство ми е пълно с жени инженери и математици. Струва ми се малко легенда това, че мъжете са по-добри в техническите специалности. В това отношение има много по-големи разлики между човек и човек от един и същи пол, отколкото цялостно между половете.

Какво беше съотношението момичета-момчета в твоя клас в гимназията?

Не помня, да ти кажа. Ама това каква връзка има с въпроса ми? Въпросът ми е, ако по действотелно разликите в оценките са толкова малки, колкото казваш, защо е нужно да има квоти - ще си влизат по равни всички, щом оценките им са сходни.

Момчета - 4581         Момичета - 4318

Има връзка, защото ако не можеш да пречупиш отговора на един въпрос през личния опит, започваш да теоретизираш, а това упражнение е успешно само ако имаш фундаментални познания по въпроса. Личният ти опит може да ти даде аргументите "за" и "против".

Според мен квотният принцип не е с цел да се облагодетелства единият пол за сметка на другия, а да се запази баланса момчета-момичета, който е важен не за самото образование, а за социалните умения на децата. В гимназиалните години се създават повечето приятелства за цял живот и това не е случайно.

По мое време нямаше квоти, хем местата бяха ограничени, в сравнение със сега - само 100.
В резултат класовете бяха с по 2-3-4 момчета и останалото девойки до 20. Ами не беше хубаво. Момчетата пак бяха толерирани от страна на учителите (нали бяха бели врани), то не бяха лиготии и простотии от тяхна страна (нали за сърцето на всеки от тях се бореха по 3-4-5 девойки)... Искрено завиждах на мои познати от други училища, при които съотношението беше по-нормално или с превес на момчетата.
После в УПК бяхме само момичета. Ами, хареса ми много повече. Определено климатът беше много по-спокоен.
 Което ме навежда на мисълта, че в такъв случай е по-удачно да се върне старата система на разделяне на половете - училища само за момичета, където да си влизат с пълните шестици и училища само за момчета, където да си мерят ъъъъ, онези работи, вместо да се пънат за оценки.