Страх ли ни е от децата ни?

Публикувана: 12 юни 2010, 20:28 ч.
Последно мнение: 22 юни 2010, 14:09 ч.

9 022
329

Не се сърди, човече

Джедай

# 240 17 юни 2010, 09:51 ч.

Цитат на: Judy в чт, 17 юни 2010, 09:47

... В случая на мой изключително близък човек страхът се изразява точно в това- да не ограничи детето по начин, по който да го накара да се отдалечи от него емоционално ...

Стана ми интересно за кои неща е бил насочен този страх?
Аз ограничавах единствено нещата, свързани с нейната безопасност и тази на другите около нея. Т.е. да не удря/хапе и т.н., + обезопасяване на ток, остри неща и подобни. какво повече има да му се забранява на едно дете?

Виж целия пост

# 241 17 юни 2010, 09:57 ч.

За тези, които упоменахме аз, Ира, крейзи чик- страховете на родителя и защо той се притеснява да се конфронтира с децата, да забрани ясно и категорично и да наложи това, което следва да бъде наложено /понеже и такива неща има, все пак/. За малкото дете тези неща са едни, за по- голямото- други, за тинейджърът- трети.
Пиша за страхът- от това детето да не го "разобича", да не се отдали от него /на една по- голяма възраст на детето, разбира се/, който се корени в ранния страх детето да не се разреве за нещо. Точно описаното от Ира- Д.
Тук не се каня да коментирам конкретно кое на каква възраст следва да се забрани. Пак ще излезем от темата, в което не се каня да участвам. Освен това упоменах, че няма общовалидни правила затова, кои неща следва да се позволят и кои- не, поради което няма да коментирам този въпрос. Всеки родител сам си решава въз основа редица фактори и предпоставки. Въпросът е когато е решил, а не може да наложи.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 242 17 юни 2010, 10:02 ч.

Цитат на: Judy в чт, 17 юни 2010, 09:57

... ранния страх детето да не се разреве за нещо ...

Горе долу разбирам какво имате предвид, освен за ранния страх, който трябва да изкореним, какво трябва да отказваме на децата под 3 г.? Аз също съм избягвала нещата, които ще я разреват, не от страх, че ще ме намрази, а защото смятам, че е излишно.

Виж целия пост

# 243 17 юни 2010, 10:03 ч.

Цитат на: Judy в чт, 17 юни 2010, 09:57

....Тук не се каня да коментирам конкретно кое на каква възраст следва да се забрани. Пак ще излезем от темата, в което не се каня да участвам. Освен това упоменах, че няма общовалидни правила затова, кои неща следва да се позволят и кои- не, поради което няма да коментирам този въпрос. Всеки родител сам си решава въз основа редица фактори и предпоставки. Въпросът е когато е решил, а не може да наложи.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 244 17 юни 2010, 10:13 ч.

Но отнесено към темата на авторката е по-скоро "Страх да се наложим над децата ни, за да им е добре на чуждите" ...

Иначе съм съглоасна с теб Peace

Peace

Виж целия пост

Шев No More

# 245 17 юни 2010, 10:17 ч.

Judy, често казано не знам какво очакваш да прочетеш тук по темата. Едва ли има нещо, което не го знаеш или което да не си премислила, щом този въпрос те вълнува!
Много често любовта се бърка с обсебването. Нещастните по една или друга причина хора се вкопчват в децата си като последен пристан и надежда, че някой ще ги обича. Всички, които сме майки знаем с какво обожание те гледа едно малко дете, как това което каже или направи мама често е предмет на фукня сред децата.....Обясненията в любов от децата не могат да се сравнят с нищо....Е, какво чудно има, че някои по-лабилни хора се поддават на тези усещания, изискват ги и смятат че им принадлежат завинаги. Просто хората харесват образа си, отразен в очите на собствените им деца. Това пак си е вид суета, този път проектирана през децата и както виждаш - те си плащат и си патят от този порок.
Аз също имам близък човек до мен, чийто психически крах настъпи тогава, когато детето му стана достатъчно самостоятелно и в света му навлязоха други хора, към които то се привърза и обикна. Просто въпросната майка е от онези добри женици, които са системно недооценени, които имат ниско самочувствие, които отвътре не се харесват и обичат, но пък имат желание да бъдат обичани и уважавани. В момента в който "загубят" единственият си верен фен, рухват. Кое му е чудното че заплахите от типа, ще се самооубя, избягам.....минават.
Абсолютно вярвам, че страхът на родителите е реален, не разбирам защо така те учудва!

Виж целия пост

V

# 246 17 юни 2010, 10:21 ч.

Според мен говорите някакви супер пресилени неща Laughing

Laughing

Кое дете не обича майка си? Изключвам случаите на системен тормоз, побоища и пр.
Обикновено човек вярва в това, което работи в неговия случай и при неговото дете и е склонен да го защитава. Особено, ако вижда, че дава добри резултати, поне според собствената му субективна оценка. А това да вменяваш на другите страхотни психологични проблеми само защото нямат твоите методи, не е признак на добра самооценка.

Виж целия пост

Шев No More

# 247 17 юни 2010, 10:31 ч.

valerie, според мен повечето деца обичат майките си, но някои майки, поради различни вътрешни проблеми изпитват съмнения.
Има и нещо друго - при едно системно "кланяне", непротиворечене, угаждане любовта може и да се обезцени. Човекът олеква в очите на другия. Децата както и животните много бързо улавят тези сигнали и се възползват. Не твърдя, че престават да обичат майките си, но се възползват от слабостта им....

Виждам, че пишем едновременно...
Аз не вменявам на никого нищо! Просто това е моето обяснение на нещата, които се случват около мен. Не съм психолог и не смятам себе си за последна инстанция. Правя изводи, въз основа на това което виждам, пречупено през знанията които имам. Peace

Peace

Виж целия пост

Потребител

# 248 17 юни 2010, 10:41 ч.

Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 17 юни 2010, 09:51

Цитат на: Judy в чт, 17 юни 2010, 09:47

... В случая на мой изключително близък човек страхът се изразява точно в това- да не ограничи детето по начин, по който да го накара да се отдалечи от него емоционално ...

Стана ми интересно за кои неща е бил насочен този страх?
Аз ограничавах единствено нещата, свързани с нейната безопасност и тази на другите около нея. Т.е. да не удря/хапе и т.н., + обезопасяване на ток, остри неща и подобни. какво повече има да му се забранява на едно дете?

Ами доста неща, както се оказа. Доста повече, отколкото бях очаквала.
Да не мачка, къса, реже и изяжда книгите ми.
Да не разлива вода на пода в хола - нищо, че е интересно.
Да не хвърля предмети във въздуха в хола и спалнята, където е твърде вероятно да счупят нещо при падането.
Да не удря с ръце, крака, юмруци и предмети по стъклата на прозорците.
Да не прави наводнение в хола - нищо, че е много интересно.
Да не изхвърля цялата ролка тоалетна хартия в тоалетната.
Да не се опитва да мие пода на банята с гъбата си за къпане.
Нито мивката - с четката за зъби.
Да не изпръсква целия течен сапун в мивката.
Да не хвърля стъклени чаши на пода... или изобщо някъде.
Да не изключва компютъра, докато работиш.
Да не изрисува масата и всичко останало с пастели.
Да не...
Ами, много са.
Много повече, отколкото съм очаквала, че може да има... много повече, отколкото ми е идвало наум, че може да хрумнат някому.

Виж целия пост

# 249 17 юни 2010, 10:46 ч.

chevroleta, някои неща знам, други- не. Какво очаквам писах. Интересно ми бе да прочета някои постове по темата, която ме вълнува. Естествено, че личния си проблем ще си го реша сама, но някои неща са ми от полза. По тази логика "Едва ли има нещо, което не го знаеш или което да не си премислила, щом този въпрос те вълнува!" няма смисъл от конкретни теми. Достатъчно е да си направим спамо- чат.
Не знам за учудване от кое говориш, аз имах предвид това: "В този ред на мисли, аз наистина не разбирам т.нар. страх на родителите от децата си.", на което отговорих: " Дали го разбираш или не- той просто е налице.". Не се чудя на страха, често съм го срещала- дали осъзнат, дали нарочно или инстинктивно прикрит, има го.

Виж целия пост

C

crazy chick

# 250 17 юни 2010, 10:49 ч.

Съгласна съм с chevroleta. Плюс това не мисля, че децата обичат майките си по начина, по който възрастните разбират обичта. Децата обичат майките си инстинктивно, но не защото са добри, мили и чудесни майки, а защото просто ги асоциират със сигурност, храна, утеха, забавление и закрила. Нищо повече. Децата нямат база за сравнение, нито знаят какво прави една майка "добра". Едва по-късно, когато станат големи човеци и натрупат собствени впечатления за света, ще се опитат да сравнят майка си с други майки и с другите хора изобщо, и едва тогава хипотетично може да преценят обичат ли я или не.

Ето защо непрекъснатият стремеж да покажем на детето колко сме мили и всеотдайни е толкова коварен - защото се опитваме да лансираме определени концепции там, където те все още не могат да бъдат осмислени. Това е и причината твърде често родителят да остава обиден и излъган, защото например 20 години е внимавал за всяко чувство, угаждал на всеки каприз, откликвал на всеки проблем, задоволявал всяко едно щение, а насреща си вижда какво? Завършен егоист, неспособен да се справи живота или пък мързелив лентяй, който краде пенсията на майка си. Това само условно казано, нали... всяка прилика с форумски лица е напълно случайна! Моля никой да не се припознава в написаното и да не се обяснява излишно Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Шев No More

# 251 17 юни 2010, 10:54 ч.

Judy, оставам с впечатление че думите ми по някакъв начин са те издразнили. Не съм имала подобна цел. Дори напротив, по-скоро очаквах да се обидиш, че пиша с такъв дидактичен тон неща, които са ясни на всеки...това, че хората реагират, това че хората манипулират, това че хората са суетни и имат нужда от любов....Затова и се опитах да се застраховам с "Едва ли има нещо, което не го знаеш или което да не си премислила, щом този въпрос те вълнува"
Може би трябваше да го продължа така : Едва ли има нещо, което не го знаеш или което да не си премислила, от това което ще напиша, щом този въпрос те вълнува.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 252 17 юни 2010, 10:55 ч.

katiABV, това наводнение в хола явно ти е дошло вповече, защото ги има 2 пъти Mr. Green

Mr. Green

И какво правиш, ако не успее да "чуе"? Моето понеже не се впечатляваше от наказания/поощрения/обяснения, реших проблема като прибрах посочените неща на високо, държах шишето с водата до мен и когато искаше да пие просто идваше, също й връчих гъба за чистене на плочките, пастелите смених с моливи и като й мина мерака пребоядисахме стените, по мебелите се чистеха с мокри кърпи, даже тя сама. Не че ме е било страх от нея, но иначе целият ми ден щеше да минава в Не, Не и Не. Не знам, за мен това са нормални неща поотношение опознаването на света, а на колко години ще опознават следващото, примерно чупливата чаша е наш избор, ако избързаме, ще трябва да налагаме забрани излишно.

Виж целия пост

Регистриран

# 253 17 юни 2010, 10:57 ч.

Цитат на: katiABV в чт, 17 юни 2010, 10:41

Ами доста неща, както се оказа. Доста повече, отколкото бях очаквала.
.....
Да не разлива вода на пода в хола - нищо, че е интересно.
Да не се опитва да мие пода на банята с гъбата си за къпане.
Нито мивката - с четката за зъби.
Да не изпръсква целия течен сапун в мивката.
Да не изрисува масата и всичко останало с пастели.

На дъщеря ми ѝ е позволено да разлива вода; после сама идва да си поиска хавлиена кърпа, за да изчисти.
Има "работна" гъба, с която може да мие пода на банята.
Има стара четка за зъби, с която четка каквото поиска.
Има специално купен течен сапун, с който на воля прави пяна докато я къпя.
Имаме една вече стара "отписана" масичка, по която спокойно може да си рисува с каквото поиска.

Не е нужно да се действа само със забрани.

Виж целия пост

C

crazy chick

# 254 17 юни 2010, 11:02 ч.

Цитат на: Red в чт, 17 юни 2010, 10:57

Не е нужно да се действа само със забрани

Точно така. Аз не знам каква връзка с темата има това, ама да си кажа - доста пъти съм споделяла тук, че навремето за моите породени вувУзели нямаше на практика нищо забранено. Никога не съм прибирала каквото и да било вкъщи специално заради тях, нито съм вдигала предмети нависоко, нито чекмеджета съм връзвала. У нас работеше и все още работи метода "всяко едно нещо е позволено при определени обстоятелства". Както казва Red, можеха и в саксии да ровят, и вода да разливат, и в кал да газят, и в шкафове да бъркат, и какво ли още не, само че в определените за това места и часове. Предвид резултатите, не само моите, намирам този подход за перфектен.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -7

4 081
134

Нашите деца от 1 до 6 години

Много ранен пубертет

819
20

Нашите деца от 1 до 6 години

Хъркане при дете

264
12

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.