Горещината ни налегна,а ЯНУАРЧЕТО на играчките за плаж наблегна.

Абе ти може да ме чакаш,ама мен ме е шубе
едно е с две,друго с 3
само ще вметна ,че детската стая вече е с 3 легла

Като прочетох това, реших да сверим малко часовниците, кое позволяваме, кое забраняваме на децата... Доколко е хубаво едно дете да послушно и да възпираме малките му форми на протест. Защото вече са във възраст, в която се оформят и характери, и поведение, и навици...
Освен това са и много чувствителни, но пък са и страшни манипулаторчета...
Държите ли на всяка цена да се съобразяват с вашите правила (за хранене, за обличане, за сън..)
Позволявате ли им забранени неща?
Някак да става хем родителят да има авторитет и детето да го слуша, хем пък и да расте уверено и любознателно  
 

Дега - стискам палци малката кукла да се престраши!


Еви-чакаме снимки!

Мари- и Сияна е същата- ходихме на почивка и в хотела имаше басейн. Само го гледаше и викаше- Сияна иска на плажа. В момента в който я заведох и пиосках да я потопя- всигна крачета и почна да пищи- сифона щял да я ухапе.


Теди,Маце- само като Ви чета и настръхвам. От тази ситуация страшно мнего ме е срах.


Ханна- много често си мисля за това. За най-малкото нещо започва един театрален плач  с коркодилски сълзи. Плаче докато не стане на нейното,чак се дави. И много често решавам ,че не си заслужава да и забранявам- да се мокри с вода, да гушка сапунчета, да пие вода като легне да спи, да не иска да яде докато не дам нещо, да не иска да спи ,да и взема разни ценни за нея неща, които аз обаче смятам ,че могат да я наранят - пръчки ,камъчета и така.   Но категорично не и позволявам да пипа контакти, ножове и други остри неща.   Тя  тогава отстъпва, но после опитва отново.

Най-много ме мори това приспиване и ядене. Вечер се приспиваме по 2-3 часа. Оставям я сама и след пет минути почва да вика- мома дай вода, Мамо има пиш, Мамо стой при Сияна и така....


Слънчи - нещо ме съмняваш - да си знаеш

Слънчи, juju, аз нямам кой знае каква промяна само малко е по-къса и освежена, както си беше преди, Взела съм си една кестенява боя и я гледам всеки ден и се чудя да я слагам ли или не, искам нещо ново сякаш.
Ханна, точно сега се борим да установим граници, той беше много възпитан до скоро, но изведнъж откачи. Преди много седеше на компютъра и се оправя със всичко, пуск аси игрични, песнички и т.н., но много се изнервя като не стане нещо, почна и да прави бели и най-вече стана досаден, изтикваше ни от стола, крещи, ако не му дадеш мишката, сега не припарва, няколко пъти го пусках, въпреки забраната, да се покефи, но той толкова се отплесва, че се нааква и напикава и аз много се ядосах и вече не го пускам.
За дрехи няма претенции  с какво да с еоблича ( слава Богу )
За ядене - в повечето случаи яде каквото му даваме, има някои претенции, които спазвам, защото всеки си има вкус, все още ми е трудно да го накарам да седи няа едно място докато трае храненето, само баща му успява....
Не му позволявма, да крещи, да се тръшка и да постига самоцелни неща, карам му се, когато иска нещо, аз му ги дам и той си сменя интереса, мисля, че в повечето случаи е доста свободен, в общи линии се опитваме да го научим да е свободен, без да се налага и да притеснява другите.....доколко успяваме, не знам.....
http://ewito.multiply.com/photos/album/26/26#photo=1 - прическата

Ханна, трудни въпроси повдигаш. (Трудни поне за мен.) Джулия е доста непокорна и непослушна и... на мен това ми харесва. Не се съгласява с мен без да е разбрала за какво точно става въпрос. Всичко подлага на съмнение, изследване и иска обяснение. Спомням си още когато я захранвах - близваше съвсем малко, за да се увери, че нещото става за ядене, чак после отваряше голямата уста. До днес е така, дори да става въпрос за нещо супер познато, като банан примерно, който беля пред очите й. Аз се радвам, че мисли и анализира и не искам да подтискам тези неща с излишно "послушание". Иска ми се да ми има доверие, но знам, че трябва да си го спечеля, щото тя не е от доверчивите. Мисля, че когато напълно спечеля доверието й, тогава ще започне и повече да ме слуша. Щото аз не искам тя да слуша всеки, а да слуша мен, а от всеки друг човек - съвет, мнение и предложение да разглежда критично.

Безспорно трябва да ги научим, че всяко нещо си има граници и някои психолози съветват, че това ги прави по-сигурни. С риск да стане цял ферман (който не иска да не чете ) ще разкажа как един психолог (забравих му името) обяснява това. Та човека казва, представете си, че сте в тъмна стая и седите на стол. Седите седите, в един момент ще станете и ще решите да изследвате къде сте. Ще тръгнете в една посока и рано или късно ще стигнете стена. Ако стената е мека и поддава, то на нея не можете да се облегнете и да се чувствате сигурни и защитени от нея, ако е твърда - ще понапънете, ще опитате, ако въобще не поддава, то ще знаете, че от там сте защитени. Та така боло и с децата - пробвам, мрънкат, правят бели, но с това просто търсят границите. За това не бива един ден да кажем за нещо "не може", а после "може", щото това значи "мека стена". Пробвам този подход с Джулия, но не съм много добра. Опитвам се поне. Един прост пример: Тя много обича масло. Иска, реве тръшка се, аз й давам, но не искам да и дам твърде много, че да не й стане лошо. Накрая се спряхме на варианта - мама дава 3 парченца - не повече. Тя прие това правило. Сега не мрънка. Иска масло, аз казвам добре, давам три парченца, тя - доволна. От време на време пак пробва, казва сега пак, казвам - не, знаеш, че мама дава 3 парченца. Вече позахитря и отвръща - сега тогава тата да даде, казвам - не, няма значение кой ги дава, парченцата са три. Примирява се. Но това вече ни е установено правило. Имаме още няколко установени правила (като примерно - колата не тръгва преди детето да е седнало в столчето си), но зора е докато се установят. Борбата е голяма.

За много неща обаче Джулия е голяма глезла, щото аз й позволявам да е такава. Аз ценя свободата и искам тя да има такава, но мисля, че понякога тя прекалява. Тя е добро дете според мен и това, че прекалява е само резултат на моето поведение.
За хранене, обличане, сън - опитвам се да има свобода в рамки. Хранене - не мога да й кажа какво да яде, затова предлагам различни неща, а каквото знам, че обича и приема, просто предлагам по-чеесто и в по-големи количества (стига да не е вредно). Тя Джулия не е много по яденето, то й личи по килограмите. За обличане - предлагам тя да избере, между няколко неща, които аз смятам за приемливи - примерно, ако е за дълъг ръкав според мен - предлагам да избере между блузите с дълъг ръкав. Горе-долу се разбираме в това отношение. Имаме и проблеми - когато иска да е гола при 15 градуса , или с яке на 35 градуса... Иначе за мода, цветове... избора е изцяло нейн. Дразни ме, когато на мен не ми дава нещо да облека, щото тя не харесвала. Казвам й - аз избирам за мен, тя за себе си. Но понякога реве, чак се тръшка и аз понякога отстъпвам - като с една черна моя рокля, която обичам, а тя мрази. (Тя не обича черно.) Но пък за други черни мои дрехи вече се примири или просто прие, че аз обичам черно. Скоро пак ще пробвам роклята. За спането - по тая тема по-нататък ще се включа.

Ще се радвам да прочета и други мнения, Ханна и твоето също. Аз мога още да пиша по въпросите, но няма да има кой да ме чете

Ей, много ме радва темата с толкова мами, очакващи дечица
Слънчи, и ние навремето първо заговорихме къде да сложим третото легло

Гад, имаш и моите стиснати палци, всичко с Гого да се оправи


Точно така
Има и още нещо - до 6-7 годишна възраст важните решения трябва да се взимат от родителя, като се обяснява причината за това решение. Така детето се научава като по-голямо само да вземе правилното решение и да е уверено в него. От опит мога да кажа, че това работи. Изобщо, много е важно да не се поддаваме на вечните капризи на децата. Глезените деца обикновено са объркани и недоволни от себе си.

П.С. Редактирам написаното по молба на главния герой 

Здравейте,

Честито на мамите с коремчетата, лека и безпроблемна бременност! Катеноче, много се зарадвах за теб!
Честито и на рожденничките, да са здрави и щастливи.
Гаде, неприятни случки но дано всичко се оправи и с детето да сте добре. Стискам палци!
Дега, Стела може би се е уплашила и сега не иска да стъпва, ще мине и това!

Ние се измъкнахме до морето за няколок дни първо три, но много ни хареса и станаха пет. Супер спокойно и хубаво време в хотела малко хора предимно руснаци, с малки деца. Мъниците са супер нахалнички и свободни. Те не тичат за всичко след тях. Комплекса беше затворен тип и мъниците щукаха навсякъде.
Иначе Саши въобще не иска да влиза във морето. Рови се през цялото време във пясъка. Водата го плаши, иначе във банята с часове се пляцика. Аз не знам починах ли си или повече се изморих, май второто. Мъжете не ме оставиха на спокойствие.

Саши като кг. е 10,5, расте на високо вече е 86 см. Храни се добре но не качва, не съм се притеснила мисля, че си е добре. Така си върви, аз го отдавам на кърменето но дано не е друго. За характера , опитвам да съм строга но не прекалено, винаги съм го оставяла да има свобода, наблюдавам от далече и го оставям сам да се справя, ако може разбира се. Прави ми впечатление, че не може да се пази, и понякога е доста отнесен, бутат го пада не винаги безопасно. Опитва се да ми се налага но аз обяснявам, ако плаче и се опитва да манипулира го измествам от ситуацията насочвам го към нещо друго и много говоря. Има моменти когато прекалява и се сърдя тогава се извинява и казва, че няма повече да прави така. В тези моменти трудно издържам, казвам че прощавам и той обяснява, че ще слуша. Има ефект, но повече ефекта е ако не обръщам внимание на лошотииките, така ги забравя иначе задълбава. Даже ме провокира и повтаря, започва игра с това което съм забранила. Формирането на характера много ме притеснява, мисля си понякога, че сме много мекушави и разрешаваме всичко.
Големи хитрушковци са и манипулатори!

За режима, лягаме към 22.00-22.30ч. и става към 8.00-8.30ч. През деня спи от 14 до към 17 това заспиване е доста трудно.
Отплеснах се, затова поприключвам.
На всички приятни почивки и пътувания. Като се постопли времето за тези който сте тук може да съберем децата да се видят!
Лека вечер!

Добро утро
Днес има повод да почерпя. Имам рожден ден

Ей не си губите времето, честито на всички носещи нов живот във себе си, пожелавам ви много късмет и всичко да мине по мед и масло.
Катенок и с Боби имам същия проблем. Около месец ходи на ясла с удоволствие, изобщо не е плакал дори първия път и една сутрин ми заяви аз повече няма да ходя на ясла. Убеждавах го и той се съгласи с мен и отиде, но на другия ден още по лошо- ревове, тръшкане, крокодилски сълзи и вече една седмица е така. Сега е при баба си от няколко дни с надеждата, тя като го строи в две редици пак да му се доходи на ясла.
Хубави почивни дни от мен и много здраве.

Маценце, честит рожден ден, миличка! Бъди жива, здрава и много обичана!

Стела също ще ходи на ясла от септември, живот и здраве.

Алелуйя, тя проходи! Само дето куца сякаш е преживяла влакова катастрофа, прави по няколко стъпки, спира, пъшка тежко и пак. Маже се с крем в промишлени количества, та така. 

Маца, Чести Рожден ден!


Дега, явно проблема е психологически, всичко ще се оправи и Стела скоро ще бяга пак, явно малко търпение трябва.

Маца, ЧЕСТИТ РОЖДСЕН ДЕН!       
Бъди здрава и честита, нека усмивката не слиза от лицето ти, много щастие, пълнота и богатство ти желая от сърце!


Има, има 

Слънчи, ти може да не се престрашаваш, но я си представи, че вече третото ти дете вече те е избрало за своя МАМА? 
В тази връзка - за втори месец правя огромни закъснения в цикъла, който ми караше по часовник. Ясно е, че няма нищо (правих и преглед), ама е изнервящо.

И сега бърз рапорт от мен. Мойта сесия безславно приключи. Два дни преди най-грозния ми изпит Митко дигна висока Т. На следващия ден я свали окончателно. За изпит се бях готвила, но разчитах много на нощта непосредствено преди него, но тогава много време ми отиде да се боря с принтера, който реши да отказва (току-що в него половинчо откри няколко пуканки  )
Та на изпита отидох, но така грозно блокирах, че... На 21 трябваше да се явявам на една психология на масовите явления, не отидох, но после се разбра, че тя на датата си също не се е явила, била в чужбина. Та за септември вместо планираните 3 ми остават 5 изпита, лошото е, че три от тях са все при един преподавател и при наличие на две дати три изпита няма как да взема.
Половинчо нещо ми се цупи, ама да гледа да не му се нацупя аз, че ще му се стъжни.
Аз си възстановявам тренировките и пълния "обем" грижи за детето и се надявам, че много рядко ще ми се налага да "ползвам" майка ми, че адски ме дразни.
Остава и девер ми да си намери някакво местоживеене...

Ханна, ако ти е интересно, ще пиша довечера върху твоите въпроси, дългът ме зове...

ами ако е така да заповяда

Маце,честито!

По темата,забранявам само оапсните неща и телевизора
иначе децата м се послушн и не се налага да си давам много зор ,за да ме чуят.Изпълнителни са,но аз все имам големи изисквания към тях и караниците ни са в тази посока

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МАЦА!!!ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ , ЩАСТИЕ И КЪСМЕТ!!!
     
Ние стягаме багажа, в понеделник летим.Хайде тъкмо да избягаме малко от жегите тук.

Маца, Честит Рожден Ден! Бъди много здрава, щастлива и многооо обичана 

Дега, бравооо на Стели  Все по-смело да крачи 
Слъчни 
Вейка - не се ядосвай, ще ги вземеш 
Мече - много добре описваш повдигнатият от Хана въпрос, и аз се опитвам това да постигна, но не винаги успявам 
На първо място поставям безопасността на децата, оставям ги доколкото е възможно да са свободни в игрите и заниманията.
Мари- лек полет  Към Бг ли пътувате?

Ние сме добре, Стефан и аз сме с остатъчна кашлица 
Андреа все така отказва да си стъпва на крачетата, леко започвам да се притеснявам. Какво ли не опитвах, не и не, като кашкавал е. Иначе много рита, запъва се, ако натисна, но изправя ли я, сгъва ги и до там. И в проходилка я слагах и нищо. В понеделник пак ще се консултирам с Педито, ако трябва и на ортопед ще я водя. Чудя се от мързел ли е, не знае ли, проблем ли има