Мами с едно дете, да се "преброим"?

С вас съм за сега.
Тя е прекрасна, чудото в моя живот, извора на най-искрените ми усмивки, чистото щастие непомрачено от нищо...
И все пак, искам още (-:

Здравейте. Аз съм с едно дете все още. И двамата с таткото искаме второ и се надяваме до около 2 години да имаме още едно.
Искаме да имат разлика около 3-4 години.

Аз пък се отписвам от вас, не ме бройте вече. 
Бях се записала в някакъв момент на отчаяние, а то нямало нужда.

Засега сме с едно,но чакаме второ.Винаги съм искала две деца.

И ние сме с едничко.Надяваме се след време да имаме още едно,но ще видим.Но дори и да си останем с малката,няма нищо.Тя си е нашето коледно чудо и сме благодарни,че я имаме.

Първо искам да ви помоля да не ме бийте...или поне да не е много боя дето ще го отнеса.......

Може да се каже,че прочетох темата - цели 21 стр. и малко повече - почти на един дъх..........Не ме питайте защо я прочетох - и аз не знам!

Няма какво да напиша по темата, определени мами си знаят какво ще им кажа, но няма да го напиша........

Знам само,че и с 1, и с 2 деца умората е налице - кой от деца, кой от работата, знам само,че парите не стигат понякога и с 1, и с 2 деца, знам,че жилището понякога вечно ще е тясно, знам,че гените никога няма да бъдат точно в тази комбинация(и слава на Бога,че е така, иначе светът нямаше да е така пъстър и красив), знам и се опитвам да разбера много от притесненията и опасенията, но и знам,че то винаги за нещо ще се притесняваме и все за нещо ще ни боли......Знам,че животът не е само черно и не е само бяло.......Човек може да лудне и от 1 дете, и от 2........Знам и съм минала по този път, и все още пътувам през много пътища........Няма да ви убеждавам колко е хубаво с 2 деца, или да ви разказвам страхотии на извадени очи между 2 деца като се сбият, нищо няма да ви разказвам.........

Прочетох темата, знам какво може да ми отговорите, вкл. за отговорност на този и онзи......Но понякога от много мислене и от много пресмятане - губим истинското и същественото в живота!

Само знам едно - всички вие бихте били страхотни майки на повече от 1 дете........Просто ме е яд за пропуснати щастливи мигове, а сте страхотни жени....Да.....вие и сега имате такива, но защо да не се умножат по 2? И не ме реплекирайте,че и трудностите ще се умножат по 2....Да, така е, не го отричам.......Да, не отричам,че бременността отнема от жената, да...много от доводите не ги отричам....Но пусто чудо до кога ще сме само песимисти, до кога няма да видим и хубавите страни на живота, кога ще започнем да живеем малко по-оптимистично и позитивно - напук на всичко! До кога детето ще го измерваме само в брой памперси, брой курсове като голямо, като брой материални неща.......Детето е много повече от това и все пак сме зрели, големи и отговорни  хора, които ще бъдат мотивирани да вървят винаги напред и нагоре, да не се задоволяват с постигнатото и да търсят решение на всяка трудност в живота си. А децата са невероятен стимул за всичко това.....И бъдете спокойни - те ще ви научат на неща, за които до сега си нямате и понятие......Никога няма да има равенство между това, което децата ни дават и това, което ние на тях ще дадем......Но и децата не искат много. Ние сме тези, които ги превръщат във вещомани...А и нашите деца смея да твърдя са задоволени и презадоволени.........

И стига с тази криза....Да, има я, виждам я, усещам я.......Ако така разсъждаваха много от нашите баби, прабаби и пр., много от нас нямаше да ни има на този свят........Никога не е било лесно да се живее в България, но е факт,че ние сме тук сега.......

Вие си знаете най-добре за всичко, животът е ваш, но пък и много ме е яд,че млади и интелигентни жени отказват да имат 2-ро дете, което знам,че ще е гледано висококачествено, пък разните му там мургави посестрими хич не им дреме на шапката и като резултат домове пълни с деца, които после пак от нашите данъци се издържат..........

С най-топли чувство и пак ви моля....не ме бийте много!!!!! Нито съм богата, нито имам детегледачки, най-обикновена жена съм.....С първите 2 деца имах помощ.....Но откак децата ми станаха 3 - помощ от никъде(брои ли се за помощ децата, когато отидат за 1 месец през лятото при баба и дядо?). Та не си мислете,че не разбирам голяма част от доводите ви.....Изпитвам го на гърба си и ви разбирам идеално за какво пишете!

За преброяването - пуснете анкета........

Мама Цоцоланка, поклон! Много хубави думи и много си права за всичко!

Наистина да родиш дете е голяма отговорност е се радвам, когато жената се замисля първо и после ражда! И все пак за мене най-важното е да има добра почва , в която децата да се родят т.е. стабилно семейство с мъж и жена, който се обичат и живеят един за друг. За съжаление това ме спира за повече деца!

Да се запиша и аз при вас.
Винаги исках, да имам само едно дете и останах с едно. Не мога, да кажа че съжалявам, но дъщеря ми се чувства понякога сама и ми е казвала, че би било по-добре ако си имаше брат или сестра. Аз лично мисля, че и това е твърде относително, но докато човек не опита, не може, да знае, как ще е в неговия случай точно.
Тя има сега две деца. Твърдо я съветвах, да остане с едно, но не ме послуша и сега се радвам много, че не го направи, защото не мога, да си представя живота ни без сина ѝ. А той е толкова любвеобилен, толкова много обича, да се гушка и да целува, че не е възможно човек, да си представи живота си без него. Много ме обича и винаги ме кара, да имам сериозни угризения, но...
Така че не винаги е добре, когато децата следват съветите на родителите си.
Но пак ще кажа, аз се чувствам добре с едно дете и на мен лично ми е достатъчно.

Току що виждам, че и Мама Цоцоланка е писала. Мама Цоцоланка,  да ти са живи и здрави децата, а и ти, за да можеш, да им се радваш и да си покрай тях.
По повод написаното от теб ще си позволя, да кажа отново, че всичко е много относително. Аз лично се чувствам претоварена, ако трябва да се грижа за две или повече деца. Това беше и причината, да съветвам дъщеря си, да остане с едно дете. Беше ме много страх, че няма да мога, да ѝ помагам за две деца и само аз си знам как издържах, когато бяха малки и трябваше, да ги водя на детската площадка и да внимавам и за двете, да не се наранят или нещо по-лошо. Знам, че много от вас ще кажат - какво толкова, но всеки е различен, а аз съм си голяма паника, да не се случи нещо. Така че един ден накупих всевъзможни детски лакомства и така се появихме на детската площадка. От този момент нататък беше по-лесно, имах си  много помощници  сред децата, а родителите им бяха също щастливи. От три години е вече много по-лесно, защото дъщеря ми живеят  в къща,  имат градина и за мен така да се каже дойдоха бели дни и ми е лесно, да наблюдавам децата, когато си играят, а и те вече пораснаха малко още.
Така че за мен, това да имам повече от едно дете, е в няколко пъти в повече от моите възможности. Безкрайно съм благодарна на майка ми, която много ми помагаше за дъщеря ми, но и жилищата ни бяха едно до друго, така че това улесняваше нещата.
Ще спомена по повод, на това, че някои от нас нямало, да ни има, ако родителите ни са мислили като нас, че аз съм родена така да се каже, като резервно дете, колкото и грубо, да звучи това. Брат ми е бил много палав, което е притеснило сериозно родителите ми, а и е имало нещастен случай с детето на техни приятели в казармата, което е било единствено дете и така от страх, че ако се случи нещо, ще останат съвсем сами, са решили, да имат още едно.  И така аз съм се появила на този свят, а не от желание за повече от едно дете. Така да се каже, Божа работа .
Според мен, да има човек едно или повече деца, е твърде индивидуално решение. Аз също не се съмнявам, че всяка една от нас ще е добра майка, но ако можех, да върна живота си назад, пак бих останала с едно дете. Въпрос на виждане, на лична преценка и лично предпочитание.
Та, да ви помоля и аз,  мен пък не ме бийте, че не искам за себе си повече от едно дете.

Да, животът е относително понятие....Ако аз и ти гледаме една и съща картина - вярвай ми след това ще я пресъздадем по 2 различни начина и малко общо ще има между 2-та разказа........Затова и много, много не разбирам категоричността, с която се казва - Ако имам 2-ро дете, то няма да е ......, или при 2-ра бременност ще се случи така и така и т.н. Защото може и да не се случи......Може и да се случи обаче - реалист човек съм......Но както писах и по-горе - смятам,че трябва да се живее с повече позитивизъм и вярвам,че тогава и повече хубави неща ще ни се случват, а тези, които не ни харесват чак толкова - ще ги преодоляваме трезво, разумно, мъдро и защо не - с усмивка.

Сещам се за 2 примера - за Хитър Петър и мръсното дете - Защо да се мия като пак ще се изцапам? И за Циндил Пендил, която от страх седяла отстрани и така или иначе не се е хванала за хорото........


Благодаря ти много! Да ти се връщат хубавите пожелания! Лично аз няма да те бия, ще се утеша само с един тутманик.......

Това не е грубо, а просташко.
И то проява на крайна простащина.
Имам едно дете, не планирам второ.
Но и нещо не дай Боже да се случи някога със сина ми, мигар ако имам още деца те биха могли да го заменят????
Ако това го бях прочела преди години нямаше да обърна много внимание, след като родих сина ми обаче и аз чух същата фраза по повод нежеланието ми да раждам повече.
Не искам дори да ти споменавам какво се случи на въпросната персона, която си позволи тази реплика. 

Мама Цоцоланка,  аз не се страхувам от това какво ще бъде, ако имам повече деца. Иначе ще е като в приказката за "Нероден Петко". Но аз се чувствам претоварена и ми е много трудно, просто това е нещо над моите възможности и сега, когато често съм с децата на дъщеря ми, се потвърждава. Е, справям се, но не ме питай как.
Но иначе благодаря за тутманика, ще му се зарадвам много, особено като е от теб   .

Nana77,  няма, да сляза на нивото ти и няма, да ти отговоря в подобен на твоя тон. Начина ти на изразяване говори сам по себе си за теб.
Защо някой стига, до такова решение, какви са причините и какви са условията, е също относително.
А това, че човек решава, да има още едно дете, защото е имало някои смъртни случаи на деца и това го е уплашило, не може, да се нарече простащина. Родителите ми не са простаци в никакъв случай. Но ти, явно имаш проблем, да приемеш, че има и хора с различно от твоето виждане и явно всички, които мислят различно от теб и тяхното мнение не ти допада по един или друг начин, окачествяваш като простаци.
А колкото до това, че второто или третото дете може, да замени мъртвото, разбира се, че не може. Не съм го казала в такъв смисъл, дори и през ум не ми е минало подобно нещо. Но тъй като ти започна това, ще ти кажа, че явно не си виждала хора, които остават съвсем без деца и такива, които имат поне още едно. Никой не може, да замени загубеното дете, но това че имат още едно е донякъде утеха. Твърде е сложно явно, да го разбереш по начина по който аз го разбирам, но Мама Цоцоланка  го каза чудесно, че всеки вижда и пречупва нещата през собствения си мироглед и разбиране, c тази разлика, че Мама Цоцоланка  и аз имаме различно виждане по въпроса, но не се обиждаме, a уважаваме мисленето на другата, а ти се поддаваш  на неоснователен според мен гняв, породен от различието в мисленето ни и се нахвърляш, обиждаш и "хапеш" неоснователно. Но ти си си ти, аз съм си аз, както и да е...
P.S. Между другото, точно по повод описаните страхове за децата по-горе, аз винаги съм била на мнение, че ако имам шанс, да имам дете, то и едно да е, ще го имам, ако нямам този шанс и десет деца да имам, пак ще се случи нещо и няма, да имам нито едно. Така че, пак ще кажа - Божа работа и пак ще потретя, или за кой ли там път-  не съжалявам за решението си, да остана с едно дете.
От мен - да са живи и здрави децата на всички ви, а и вие, за да им се радвате.

Някои от вас пишат, че се чувстват добре с едно дете... А питате ли това дете как то се чувства? Бих дала всичко на света сега да имам барт или сестра. Дори да не сме толкова близки, пак щеше да е друго.

Аз имам сестра със 17 години по-голяма от мен. Практически съм пораснала като само дете. Сестра ми рядко си беше в къщи като бях малка, после съвсем се изнесе (нали е пораснала   ).
Никога не съм се чувствала прецакана или самотна от факта, че нямам брат или сестра под ръка, особено на близка до моята възраст. Имала съм достатъчно приятели за игра и присъствие на друго дете у дома не ми е липсвало.

Спомням си, че като много малка имаше един период, в който упорито навивах майка ми да ми роди братче или сестричка, но не беше за твърде дълго и ми мина.

Имам си едничко. Засега.
В момента нямам възможност, най-вече финансова за още едно.
Планирам (да даде Господ!) след няколко години още едно. Защото си мечтая и много, много ми се иска.

Аз в отговор на Stelfy ще кажа,че ужасно много,ама много, до отчаяние исках брат или сестра, нищо,че си имах много приятели-семейството не го приемах като приятелите си и това за мен не е довод да кажеш-не ми е липсвал брат или сестра. Ако не е липсвал-това е заради друго, не и че човек е имал много приятели. От около 9 годишна останах почти без родители и все си мечтаех да имам някой до мен като близък, било то и със 17 години разлика.
В този ред на мисли исках да кажа или по-скоро да цитирам отново DanSy . Всеки гледа през собствената си призма.
Аз все още съм с едно...не много дълго обаче.