Чувствам се адски самотна!

Това ми прилича на депресия. Може да има и физически причини - храна, хормони.  Освен всички добри съвети тука, намери все пак някой читав психолог като начало.   

О, я стига!   Аз съм на 31 и нямам нито една сериозна връзка в живота си. Като те чета, била си с  един темерут, после с друг, преди това 6 години,а още по -преди две или три..е  ти от дете ли почна със сериозните отношения? Да не помислиш, че те иронизирам нещо, далеч съм от тази мисъл, но много се ядосвам като гледам млади , хубави, интелигентни момичета  да си съсиват нервите и здравето  заради някакви мухльовци. И аз в момента имам връзка с темерут и тя неминуемо ще свърши един ден. Не един ден, ами скоро...Е, голям праз! Както дошъл, така и отишъл, мъжете са  променлива величина. Драмата е ако се разделиш с приятел, близък, със скъп и важен човек за теб, останалото е в графата "следващия, моля!" Моят съвет е , засега си стой сама и се радвай на свободата си, а когато почувстваш нуждата от мъж, просто прави секс, излизай, забавлявай се, живей си живота. Има време да мислиш за голямата любов, а животът е твърде кратък , за да преминава в сълзи, страдание и стрес.

В повечето от съветите ви намерих доста тема за размисъл, за което ви благодаря - защото малко или много това ме кара да си покажа главата от дупката и да се замисля ,,КАКВО ПРАВЯ?!,,.
Обаче,не мога да повярвам,че никой тук не е изпитвал самотата.... -това ужасно чувство. Има всякакви хора,различни - едни я изпитват по-малко от други,за сметка на нещо друго, е аз съм от хората,които явно им е заложена.Не знам . Ако ме видите на живо ще си кажете,че тези неща не съм ги писала аз - лъчезарно усмихнато момиче,уверено,зареждащо,всички хора ми казват,че имат някакво излъчване и аура,която им дава много и ги зарежда. А в действителност,а в действителност вътре в мен нещо се бори,нещо не може да се примири,нещо тъгува.
Темата,която се подхавана за това,че трябва първо да съм си самодостатъчна много ме замисли. Самодостатъчни ли трябва да сме си ? Към това ли трябва да стремим ? Аз все съм си мислела и чувствала,че на този свят всичко трябва да е споделено. Когато се радвам и няма с кого да го споделя изпадам в ужас. Когато тъгувам също. За мен е от особено значение да споделям живота,преживяванията си,провалите си,успехите си.... и може би когато не мога да ги споделям, се чувствам някак самотна. Не знам .
Все си мисля,че сме тук за да даваме и получаваме Любов във всичките и форми.Имам толкова много любов в себе си,а е така страшно да няма на кого да я дадеш - да на приятелките ми,на родители ми....старая се да я давам,но все пак тя е повече.И все пак ми се иска да има човек,на когото да я изсипя отгоре.
Не знам защо ви прави впечатление,че пиша Любовта с главна буква ? Може би,защото тя за мен е от съществено значение.Най-важното в живота ни.
И съм прала мръсни чорапи и съм живяла 10 години кажи речи семеен живот. Знам какво е. Не ми е било проблем, нито по някакъв начин ме е карало да се замисля,че ми лиспва друг живот - поради простата причина,че съм обичала и съм била обичана.
Разбирам възмущението ви,че съм само на 25 а се терзая в самота..... Разбирам го,въпроса е как да го променя....

Благодаря ви още веднъж за всички съвети !

Норел !!! Живееш в сериал уважаема ... спри ТВ-то и излез навън ... тия лИбови ... тия терзания са за 15-годишните лолитки ... ако продължаваш така само ще се потопиш още по-дълбоко в себе си ... сори .. ама аз лично не бих изтърпял подобна жена до себе си - па макар и  'лъчезарно усмихнато момиче,уверено,зареждащо,всички ' 

Казвам го с най-добри чувства 

Ooo, виждам себе си през октомври миналата година
След развод, а след това раздяла с човек, с когото се убихме да се нараняваме взаимно.
И мен така ме съветваха, курсове, излизания, глупости.
А на мен ми идеше да умра.
Даже и стихове не ми се пишеха, само седях и ревях и мразех света.
Как излязох от тази дупка?
Ми не съм още...И сега си знам, че тръгне ли си ПАК, ще ми иде да умра.
Обаче от друга страна си поставих нови цели в образованието си, в живота си...
Уча нови неща на работа, които ми погълват цялото време и нямам особено много да мисля за него.
И, а, да, решила съм, когато се разделим, защото колкото и да ми се иска да не, това просто ще стане...да не се занимавам и да не търся никакви мъже повече. Очевидно единствената им работа в моя живот е да го тровят. Айде нема нужда, мерси.
Има достатъчно котки в тоя живот, които мога да гледам като стара мома, без да ми ходят по нервите и без да им пера мръсните чорапи.

Ако ми позволите, ще споделя моя опит за живот без депресии от личен характер. Още в началото на всяка връзка, поставям моето условие-дистанционно общуване. Виждаме се, правим секс, разхождаме се, ходим на кафе, на кино и каквото още се сетите, но без всякакви ангажименти от битов характер. Никой не се интересува другия кога си ляга, кога става, дали си чисти къщата редовно или потъва в хаос, дали и кого кани на гости, какви сметки прави. Разбира се, ако имаме нужда от помощ или споделяне на проблем си оказваме помощ, но това е естествено и нормално. Подобна връзка ме устройва напълно, не ми липсва нито секс, нито компания, нито разходки, нито пътувания. Чувствам се добре и не са ми нужни излишни негативни емоции. Знам, че доста хора няма да приемат начина ми на живот, но само така се чувствам щастлива и в хармония със себе си.

Иес   иес иес 

Лелей... да знаеш обаче, че е абсолютно ужасно за потърпевшия. И въобще такова нещо е крайно непривлекателно, жаждата да изсипеш върху някой емоциите си може да бъде тълкувана единствено като желание за обсебване и е крайно непривлекателна. Като имаш излишъци от любов, насочи я към себе си, здравословния егоизъм е задължителен за да се чувстваш не само ти добре, ами и обекта на страстта ти. Двадесет годишен човек да търси обект за обожание, защото нищо друго не го кефи в живота е направо депресивно - стегни се и си намери нещо друго, което да запълва времето ти. Така ще изчезне и налудния търсещ поглед и току виж, намериш и свестен човек, с който, надявам се да се държиш нормално, а не да го затрупваш с претенции за пълно изпълване на твоя живот. Зарежи тия работи с главните букви и върховното споделяне. Де да бях аз сега на двадесет и пет, като ги разбирам вече тия работи 

напротив, точно това лъха от постовете ви...
понеже и аз съм сама като цяло /имам в момента партньор, но...., да речем , не живеем заедно и рядко се виждаме, за да стане що годе ясно/... и разбирам
после, няма терапевт, който да каже, че човек трябва да изживява сам живота си, ако някой иска да е сам, това е криене на главата в пясъка, така образно ако мога да се изразя
и мен редица хора ме съветват 'сама да си стоя', но те са също със сериозни проблеми - някои от тях са във връзка, други не - и един вид са се 'отказали' и 'предали'. това не са мои думи, а думи на терапевт, да не си помислите, че фантазирам

изобщо, човекът е социално животно и ако някой му е по-добре без мъжа си, значи, мъжа не струва  
или изказвания от типа - аз само го чакам да излезе /моя/, за да еди-си-какво......

* различни периоди съм имала, последния дълъг съм била сама 3-4 години, и добре ми е било през този период, и зле ми е било, но като слушам някой да пропагандира живот на стара мома или ергенски живот, зле ми става, ей, карай колело, хахахаха  , какво общо има карането на колело с партньора, че не можах да разбера....

ех, ама каква удобна женичка, дай боже всекиму 

Mила, да допуснем, че хората, които ти пишат, в по-голямата си част са изпитвали твоите чувства, затова ги разпознават и ти показват, че могат да бъдат преодолени.

Е,не.Явно не оставам разбрана.Това разбирам от твоя пост.
Нямам излишъци от Любов и не мисля,че потърпевшия ще му е зле повярвай ми.
Не съм като пиявица,нито вися на врата на някого и задушавам.
Не съм казала също,че нищо друго не ме кефи в живота или пък,че едва ли не всичко освен партньор ми е безразлично. 

Нито пък смятам,че имам очаквания партньора да ми утоли всички нужди от социален аспект.Партньора е този,който ще запълни празнината в душата ми.Останалото си го имам и му се радвам и сега .

Сарказъм ли долавям? Удобна? Защо удобна?Кому удобна? Дразня ли те с нещо?

Не, не беше към теб, иначе да, донякъде правилно долавяш. Твоето, предполагам, е своего рода защитна реакция. И аз натам вървя, за да те успокоя и да не се чувстваш нападната, но.. друго имам предвид, той адресата на съобщението ме разбра... , е, и аз него го усетих де... 

Какво имаш предвид като казваш ,,подобна жена,, ?