Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Мила Мари, искрено скърбя за това, което си преживяла и познавам болката ти. Моята бременност беше прекъсната в 21 г.с. Това е болка, която никога не се забравя. От моя случай измина вече година и днес аз се смея, шегувам се, но остана ли насаме със себе си горчиви сълзи роня по изгубеното момиченце. Но тази болка е толкова дълбоко в сърцето ми, че никога, никогаааа няма да си отиде. Днес аз отново съм на крака, чакам отново момиченце, в 29г.с., но не спирам нито да тъжа, нито да се страхувам. Видял ли си веднъж грозното лице на това, което е отнело бебчето ти, в моя случай тежка хидроцефалия, не можеш да го забравиш. То те преследва и гледа застрашително отвсякъде. Искам да вдъхна кураж на всички, изгубили милите си съкровища, като им кажа да не се отказват, никога да не престават да се борят, но истината е, че самата аз имам нужда някой да ме успокои и да ми каже, че този път всичко ще бъде наред. Времето не лекува, то просто притъпява болката и я забива в душите ни. Така тя винаги е в нас. Прибираш се от болницата с празно коремче и празна душа. Съзнаваш ясно, че никой няма да ти каже скоро - Мамо! Радвай се на детето си, ти вече имаш един ангел, над когото да бдиш. Ще имаш и още. Убедена съм, че ще се случи. Господ (ако изобщо съществува) ни изпрати изпитание. Ще се изправиме, ще се изтупаме, ще изтрем сълзите си и ще продължим напред. Никой не е казал, че ще бъде лесно. Но ние ще го направим, защото можем, защото сме силни, защото сме ЖЕНИ!!!

Здравейте, момичета! Ето ме и мен. Колко части от моята история познах във вашите! И аз не останах пощадена от болката да изгубиш дете! Моето бебе също беше диагностицирано със Синдром на Даун след направена хорионна биопсия по повод големи размери на НТ и силно кървене. Изходът знаете какъв е бил. След загубата имах сили само да попитам доктора дали наистина детето ми не е имало късмет? А той ми отговори, че всички белези са сочили за синдрома, а гънката е била толкова дебела... Не стигаше това, но аз получих последващи усложнения, лутах се по болниците и с всяко постъпване бъркаха в раната - трябваше наново и наново да разказвам през какво съм преминала, за да стигна дотук. Семейството ми беше плътно до мен, оцелях, но няма да казвам с цената на какво. Всъщност няма да забравя думите на проф. Кременски към съпруга ми при изписването ми от Майчин дом след резултата от хорионбиопсията: "Подкрепяйте я много тази жена, тя има най-голяма нужда от Вас сега." Няма и да обяснявам за празнината, дългите безсънни и тежки нощи...но те не можеха се сравнят с нощта преди манипулацията, знаейки какво ми предстои на другия ден. Мислех, че ще полудея, плачех, скърбях насаме, за да не травмирам допълнително сина ми. А то, милото, все ме питаше, дали ще ни върнат бебето след като оздравее щом е толкова болно? Вие най-добре знаете какво е ада и как се преминава през него. Но...всяка болка има своя край. Сега се радвам на дъщеричка, която осмисли напълно живота ни. Загубих момиченце, но Господ ми даде друго. Повярвайте, вашата история също ще има своя хубав край. Много е важно да се направят постнатални генетични изследвания, за да се установи дали мутацията при бебето е следствие на гени или случайна. При нас беше случайна, с което ми гарантираха напълно успешна и здрава следваща бременност, която така или иначе премина в тревоги, страхове и сълзи. И ако ви кажа, че всичко се забравя, ще излъжа. Не минава и ден без да се зарадвам на малкото човече до мен и да си поплача тайно за изгубеното! Та нали и то е било част от мен?
Мили момичета, в тежки моменти винаги се сещам за думите на мама: "И над твоята градинка ще изгрее слънце, дъще." Вярвайте в това, прегръщам ви силно, защото ние наистина сме силни жени.

Мила моя,радвам се от сърце за дъщеричката,с която Господ ви е дарил жива и здрава.За щастие аз не казах на синът ми,че ще си имаме бебче,въпреки че той страшно много иска братче или сестриче,така поне на него спестихме болката и въпросите.От началото на бременноста ми не ми беше спокойно и затова решихме да изчакаме,и добре че така решихме.Сега поне той спи спокойно вечер и се радва на всичко и всички.Дано и ние имаме късмет за вбъдеще.Ние сме силни и ще се справим.

Mary-03  и знам какво ти е на душата.Болката не минава ,както и спомена.Аз бях в 22г.с когато трябваше да се сбогувам с малкото ми момиченце.Не е минал ден в който да не си мисля за нея или да поплача тайничко.Макар ,че отново съм бременна и всичко според докторите този път е нормално ,след аминоцинтеза и няколко ФМ при различни доктори,аз не спирам да се тревожа.Предишния когато казах на дъщеря ми ,че бебенцето е ангелче вече тя не спря да плаче и да ме пита защо съм позволила да си отиде.Сега знае пак за бебето и постоянно пита дали всичко е наред.

Linab.Радвам се,за вас и че всичко с бебо е наред.Желая ви много успех и дано вашето детенце да се радва на малкото бебче.

Mary съжалявам, че си преживяла този тежък удар....знам колко е болезнено. Тези които ме помнят знаят, че миналата година на 8 февруари направих аборт заради тежки малоформации в 13 г.с. Сега пак съм бременна, точно една седмица по-късно ми върви бременността с тази от миналата година. Сега съм в края на 8 г.с. Дано до тук приликите да спрат. Не мога да ви опиша колко се страхувам и как не мога да преодолея това ужасно чувство. Не знам как ще преживея феталната морфология и как ще отида за нея. Всички казват да си позитивен, но е ужасно трудно след случилото се....аз съм на 28 години, бях на 27 .....не трябваше да ми се случва това, но се случи....знам че тук жените ще ме разберат,,,, защото е ужасно да ти казват да не мислиш, че ще се повтори, след тази ужасна диагноза. Не мисля, че има човек с такава воля да не се страхува след това.....

Astined:)Пожелавам ти най-лесната и без проблемна бременност,и едно живо и здраво детенце.Няма начин да не се страхуваш,то е неизбежно.Но мисли,че този път всичко ще е наред,след всяка буря изгрява слънце,бори се и не се предавай.Кураж от една сродна душа.Успех мила.

Дай Боже да сме живи и здрави! Дай Боже да имаме сили да се борим до края! Толкова е трудно да стискаш зъби и да се преструваш, че всичко е наред. Не е наред. Дори да чувствам тялото си здраво, душата ми е болна и страда, и плаче, и гори. Другата седмица ми предстои преглед при АГ - ЖК и след два дни 3-та Фетална морфология в София. Ужасно се страхувам, но не минава и ден, в който да не се моля този път всичко да е наред и да се радвам края на март на малкото си момиченце  . Страхувам се, момичета, ужасно се страхувам. Ужас е сковал душата ми. Господи, пощади ме този път и не ми отнемай най-милото същество, растящо под сърцето ми!!!

Eliks86 Не спирай да се молиш и да се надяваш,и аз ще се моля за теб всичко да е наред,да се радваш на живо и здраво бебече,и най-сетна да отпуснеш душата,та да се нарадва на най-скъпото ти същество.Успех и ще чакаме добри резултати.

Добро утро, момичета, не съм писала тук от доста време! Моята история е като на повечето от вас! На 28 години съм, на 24.02.2012 г. направих аборт, заради тежки малформации на плода в 14 г.с., беше ми първа бременност ... няма нужда да ви пиша как се чувствах, всички емоции, които и да ден днешен нахлуват в главата ми и насълзяват очите ми и винаги ще е така сигурна съм ... беше момченце и вече беше пораснал до 10 см ... много е тежко! Но ... стегнах се, исках да имам бебе, вярваща съм и се "научих" да приемам, че "така е трябвало да стане", затъпих сетивата си, отдадох се на работа и се опитах да изтикам спомена дълбоко в съзнанието си ... и един ден се случи чудото, точно една година по-късно - февруари 2013 разбрах, че съм бременна отново! Толкова смесени и объркани емоции ... нямам думи! Всички ми казваха, че този път ще стане, че всичко ще е наред! Ходих при моята прекрасна докторка през седмица и се молех да не каже нещо лошо, а тя всеки път ми казваше, че има добро предчувствие и че от това, което вижда всичко ще е наред! И така дойде време за първата морфология, а само като се сетя, че имам приятелки родили по 2 деца и дори нямат идея какво е фетална морфология, кога и защо се прави! Е, аз нямах това щастие да не разбирам! Знам какво е страх, знам какво е очакване, скована от страх, знам какво е амниоцентеза и чакане на резултати, за съжаление разбрах много неща и то още сравнително млада ... Както и да е дойде време за морфологията, докторката не ме беше предупредила предварително, за да не "откача", докато дойде часа ми Оказа се, че резултатите от лабораторията са малко "притеснителни"! Аз съм от Благоевград и тук направих изследването! И хайде на преглед в София, докторката ми ме изпрати отново там, където миналия път ми направиха амниото и ми потвърдиха, че трябва да направя аборт! Не мога да опиша с какъв страх отидохме, там на това място, на което точно преди година си бях "изплакала очите" ... дойде и нашия ред, д-р Стратиева, една невероятна жена и специалист ми каза най-хубавата новина в живота ми - "Давам отлична прогноза за този плод" и след това допълни по повод на наше искане да знаем пола "Ще бъде момиче"! На мен ми беше все едно какъв пол е, стига да се роди здраво, но таткото, обнадежден от "отличната прогноза" попита И така последва малко по-спокойна, но все не напълно без тревоги бременност! Имах леко кървене, малко лекарства, повече пазане, втора фетална морфология - отново и в Благоевград, и в София и дойде деня 01.10.2013 г., 10 дни преди термин, планово секцио (имам голям диоптър), в 09:22 h се роди нашето прекрасно дете Мария, 3250 и 50 см! Здрава, сладка, малка, много ревлива и много, ама много дълго чакана и желана! Благодаря на Господ за този подарък! Това е най-ценното и значимо нещо в живота ни! Никога няма да забравя това, което се случи с първата ми бременност, никога няма да залича тази болка, но това ме накара сега да ценя два пъти повече това, което ми се случва, да обичам и да съм благодарна за най-скъпото ми нещо! Скъпи, момичета, които споделяте моята съдба и сте изживели или изживявате това, което аз, не се предавайте, страдайте си, поплаквайте си, когато ви се иска, това не е слабост, а необходимост! Но за нищо не света не се отказвайте, Господ дава изпитания, които ни правят по-силни! Да, всеки се пита - защо точно на мен?! Еми, така се е случило, не търсете причината, а се борете, бъдете силни! Когато пак забременеете няма как да не се страхувате, колкото и да искате и колкото и да ви съветват да бъдете положителни и да не си мислите лоши неща - НЯМА КАК ДА СТАНЕ! Така че, моят съвет е, страхувайте си се, но правете всичко възможно да се уверите, че всичко е наред! Аз ходих на доста прегледи, казваха ми, че нямало смисъл, давала съм излишни пари, но моето спокойствие не е без смисъл! Страхувах си се през цялата бременност, ходих си на прегледи, успокоявах се, че всичко е наред и така до следващия преглед Бъдете сигурни, че ако го искате достатъчно силно, то ще се случи Желая на всички ви, които все още се страхуват и не са "получили най-скъпия подарък от живота" съвсем скоро да родите здрави бебчета! Прегръщам ви и разбирам болката ви   

zdraveite mili4ki ot dosta vreme ne sam pisala.sled dva aborta pak se borim za beb4e,no po stranoto e 4e sega 6te stavam lelq.Malkoto mi brat4e me izprevari i 4aka bebe  mnogo treperq po tazi bremenost znam kakvo sa izpitala az i neskam te da go izpitvat,gledam s kakvoto moga da pomagam i da naptstvam vsi4ko da e nared nablijava i termina .A nai interesnoto v tazi bremenost e 4e e na sa6tata data kato moq termin predi edna godina,Qvno tazi data e sadbonosna v moq jivot za6toto na men termina mi be6e na 25 fevruari 2013 god kakto i da e nie stignahme samo da 20 avgust,no na data na termina mi spasiha ba6tami ot po4ti sigorna smart a tazi godina jivot i zdrave vsi4ko da e nared 6te se rodi plemenika mi

Влизам за да ви прегърна 
Кураж и сила на всички момичета тук. Преживели сме много, но най-накрая щастието идва 

Все си мисля, че нищо не се случва случайно. Предходната ми неуспешна бременност беше с начало около 23 - 25.10.2010 г. Загубих бебето на 25.01.2011 г. Следващата ми успешна вече бременност се появи в дните около 25.01.2012 г., да не излъжа ако е била точно тази дата, а терминът ми беше изчислен за 23.10.2012 г. Родих секцио по медицински показания на 09.10.2012 г. моето хубаво момиченце. Господ ми взе момиченце, но ми даде друго.

Момичета, влизам да ви прегърна ! 
Асти, Мари, Еликс, с вас съм и се моля със вас всичко да е наред!

И аз съм на мнение,че нищо не се случва случайно.Всяко нещо идва с определена цел при определени хора.И искренно вярвам,че след всяко зло идва добро,просто трябва да сме въоръжени с търпение.Болката от загубата не изчезва,но с времето се надявам да избледнее.Това е травма за цял един живот,но се моля само Господ да ни закриля,да ни дава живот и здраве и един ден дано дочакаме дългоочакваното щастие.