Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Аз също мисля, че няма случайни неща. Аз съм родена на 28.03.1986г. Преди седмица разбрах, че тази година - 2014г. - напълно съвпада с 1986. Спокойно даже може да си ползваме календари от 86г.  И чак тогава навързах нещата. Терминът ми е 27-29 -ти март 2014г. и чакам момиченце. Представяте ли си? Възможно ли е да е съвпадение или тук има пръст съдбата. Аз също изгубих момиченце и Господ пак момиченце ми дава. Дано наистина ми го даде!  Прегръщам ви силно.

Момичета  ! Неведнъж съм казвала, че изпитанията са за силните, защото само те могат да ги понесат...

И аз го вярвам,и вярвам,че ще се справим с болката,колкото и невъзможно да звучи.

Абсолютно!

Момичета аз отново съм тук,за да ви питам,кога ще затихне тази болка в сърцето ми,усмихвам се,държа се,продължавам напред,а там дълбоко в сърцето ми гори един нестихващт пожар.Сърцето ми нейска и крачка напред на направи,да забрави,то боли и гори с пълна сила.До кога ще е толкова силна тази болка,или дали някога въобще ще стихне дори за малко.Мъката по изгубеното ми детенце е много прясна,не минава ден,в който да не си поплача,в който да не се сетя за него.Ужасно боли.Как ще се живее с тази болка,ще мине ли,ще я излекува ли времето?Невъзможно е да се заличи,но се моля поне да утихне.Дано намерил сили и занапред мили дами,да се справяме с живота.

Скъпи дами,четейки преживяното от вас се разтроих адски много,дълбок поклон пред вас и вашата смелост,от все сърце ви пожелавам 2014г да ви донесе успехи и да имате много поводи за усмивки!!!Бъдете здрави,вие и вашите дечица ,семейства,Бог да е с вас!!!Прегръщам ви

Мери, не зная....помисли, но дали не е добре все пак до се консултираш със специалист-психиатър....Може да те включи в някаква група, на жени, които са преживели подобна на твоята мъка и така да успееш по-лесно да продължиш напред.....Чувала съм, че времето лекува.....Желая ти от все сърце по-бързо да се пребориш с мъката 

Мила, Mary-03! Чета думите ти и припознавам себе си! Аз загубих бебчето са на 19.12.2012г. Това бяха най-кошмарните празници в живото ми. Дори в болницата имаше украсени елхи, по вратите висяха гирлянди, играчки и венци. У дома - същото. По телевизията само коледни филми и усмихнати лица. Мислех, че ще се побъркам. Аз се събуждах  и заспивах с плач, а целия свят празнуваше. Не смеех да си покажа носа навън. Живея в малък град и всички вече знаеха за загубата ми или тепърва щяха да разберат, защото коремчето вече го нямаше ( та аз бях в 5-ти месец). Това бяха най-кошмарните дни в живота ми. Тогава намразих празниците. Иска ми се изобщо да не съществуват. Те ме правят по-тъжна и ми напомнят за болката, която преживях. На Коледа ставали чудеса. Да, така е.  Моето чудо беше предизвикано раждане с 20-часови контракции и раждане на мъртво бебенце (лекарствата, с които предизвикахме раждането го бяха убили). Пиша и ми текът сълзите. Мина година и не мога да забравя. Аз не вярвам, че времето лекува. Както вече казах, то само притъпява болката. Не знаех как да изляза от дупката. За капак точно на Йордановден ми тръгна и кърмата. Кърма имаше, бебенце - не. Болеше ме и тялото и душата. Таблетките от болницата не можаха да спрат кърмата да не тръгне. Пих на ново лекарства. Няколко дена по-късно получих ужасна криза с адски болки в стомаха (мислех си, че получавам инфаркт), която ме откара директно, посред нощ с линейка в областната болница, която е на 30 км. от моя град. Усещах, че се разпадам. Предстоеше ми и да се върна на работа, а работата ми беше ужасна - соц. р-к в жилище за умствено изостанали мъже! Супер, нали? Обвинявах работата си, обвинявах всички покрай мен, които не ми спестяваха нищо по време на бременността, обвинявах Господ, обвинявах себе си за загубата на бебенцето ми. Защото навсякъде ми казваха, че стресът е един от главните виновници. Възобнових старите си хобита, започнах да чета книги, да бродирам гоблени. Правех всичко, което да ме разсее, поне мааалко. Преместих се на друга работа, с нови неща, нови колеги. Времето си минаваше, болката - не. С ММ си купихме къща (понеже сега живеем с моите родители), започнахме да си разчистваме и да се подготвяме да ремонт. Запълвах максимално цялото си време така, че да не ми остане свободно. Възобновихме опитите за бебе. Три месеца не се получи. Толкова сълзи, толкова мъка. На четвъртия видях двете черти и избухнах в рев. Толкова ме беше страх да започна пак отначало. Минах си прегледи при АГ, направих 1-ва, после 2-ра Фетална морфология, генетични изследвания и нямаше нищо притеснително. Но факта, че имам една прекъсната бременност, поради хидроцефалия на плода ме държи под въпрос. Казаха ми д-рите, че може да се прояви и в 7-ми месец. Сега съм в 7-ми месец. Другата седмица сряда съм на ЖК, а в петък пътувам за София за 3-та Фетална морфология. Страхувам се, толкова много се страхувам!!!
  Така че, мила Mary-03, такъв е живота, че продължаваме напред. Намираме сили, незнайно откъде, и продължаваме. Не е лесно, напротив - ужасно трудно е, но животът продължава и ние с него. Чакам момиченцето си, но не спирам да тъжа за загубеното. Не спирам да плача и да страдам за нея.
  Не се отчайвай, миличка! Не спирай да вярваш, че нещата ще се подредят. Естествено е да се подредят. След всяко лошо идва и добро. Моли се и вярвай, че ще дойде. Не губи вярата си и намери силата си, която в момента не може да се пребори с мъката ти и да излезе. Аз ще бъда мислено с теб и с всички изстрадали нашата болка!  Нека намерим сили да продължим напред!     

eliks86, всичко ще е наред този път!

Мила Mary, много боли, болката винаги ще я има, но след време няма да е така изгаряща, повярвай ми. Моят съвет е да си дадеш време. Дай си време да тъгуваш да плачеш...
Искам да споделя с вас мили момичета за най-голямата подкрепа която получих, това беше точно в този форум, в "Рпдители преживели загуба" За жалост има адски много такива родители. Те ми дадоха  кураж, воля, съвети... С някои се познаваме на живо дори и до сега сме приятелки.

Успех! Всичко ще си дойде на мястото. Много прегръдки от мен!

Мили дами,благодаря ви за съветите,ще си дадем време и ще видим.Моля се единствено да сме живи и здрави.Прегръдки и от мен.Подкрепата ви наистина е голяма,благодаря ви.😊

Това е една от най-тежките и болни теми във форума . Много съжалявам за загубите ви 
Аз съм доста притеснена, защото на първия БХС ми излезна резултат за Даун 1:85, от кръвния анализ. Интергираният риск е 1:300. Направихме две консултации със специалисти по ФМ (д-р Даскалов и д-р Стратиева), който казват, че не виждат морфологични аномалии. В понеделник ми направиха серклаж, защото шийката ми се скъси прогресивно .Матката ми контрахира и ме е страх от последствията от едно амнио, НО мога ли да се доверя само на ФМ. Ще изчакам 20-21 седмица и ще направя втората ФМ. Мога ли да разчитам на нея?

Оооо pival много силно се надявам, че всичко ще е Ок. Всички въпроси които задаваш са съвсем логични, но май е по-добре да се отправят към специалисти, защото аз лично не мога да се ангажирам с толкова сериозно мнение. Трябва да ти кажа, че аз лично разчитам повече на феталната, все пак БХС е малко или много статистическа обработка на резултати и не може напълно да и се довериш. Но с тази шийка хич не знам как стоят нещата с амнио защото то крие много рискове. Предполагам, че сега си подложена на ужасен стрес, което никак не е добре. Да ти кажа трябва да зададеш въпросите към вещи хора....дали при перфектни ФМ се е случвало да се роди дете с Даун, защото все пак те са много детайлни и ми се струва, че трудно могат да изпуснат белезите, но не съм специалист. При мен феталната беше много лоша, но не знам дали БХС щеше да покаже нещо т.к. със сигурност не съм имала нито един от 4-те най-често срещани дефекта за които се прави изследването. Все пак ми се иска да те успокоя и да ти кажа да не се отчайваш......знам, че е ужасно трудно.....всички сме с теб и ти изпращаме най-позитивна енергия.


Аз на 6-ти февруари съм на първа фетална и паниката също ме обхваща.....

Ако мога поне малко, като препатила, да ви успокоя, ще бъда много щастлива. При последната ми, успешна бременност, аз не направих нито амниоцентеза, нито хорионбиопсия, въпреки че бях рискова група. Направих само феталните морфологии и се доверих на специалистите, които видяха прекрасно развитие на бебето. Имах много контракции и лекарите прецениха, че не е нужно да рискувам с инвазивни манипулации. Аз си знам как преживях месеците до раждането, но се радвам, че всичко завърши добре. Винаги ще има сянка на съмнение, дори и да се направят всички видове изследвания. Когато веднъж най-лошото се случи, няма как жената да бъде спокойна.

pival,   
Първото, което искам да ти кажа, е изобщо да не вярваш на БХС! На мен ми беше показало, че нямам ама абсолютно никакъв риск, а се оказа, че бебето ми е с Даун и безкрайно увредено сърце, видя се на ФМ. Сега, на втората бременност изобщо не съм правила БХС, ходих на 4 ФМ и на амниото.
Второ, има един нов, неинвазивен метод за Даун, но е по-скъп:
http://www.prenatest.bg/prenatest/
Не знам никакви подробности, нито къде се прави, но се разтърси и ще намериш.
И трето, бъди спокойна, защото бебето усеща всичко, което се случва с теб. Знам, че е невъзможно, знам го от личен опит. Но поне опитай!
И не на последно място, всички тук сме с теб!