Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

  • 442 072
  • 3 561
# 375
Ейприл, много съжалявам за случилото се с теб! Дано оттук нататък само хубави неща да ти се случват!
Mary-03, дано не ми се дразните и вие, че влизам в тема, която не съм изстрадала, но ми е ужасно, когато чета, как много от вас са се мъчили и физически, освен травмата и болката, която си носите. При много от вас абортът е бил чрез предизвикано раждане поради напреднала бременност. Четах, докато бях бременна за различни методи, при които се установяват малформации и един от тях беше кордоцентеза.Спомням си, че е метод,приложим в 18 гс, който носи риск, но резултатите излизат до 72 часа, така ако трябва да се маха плода, ще е в по-малка бременност, защо при някои от вас не препоръчват и този метод?
Виж целия пост
# 376
Miloto 73,
Ни най-малко не ме притесняваш с въпросите си,не е нужно да си прежявала същото,за да изпитваш съчувствие към даден човек.Точно този метод за който говориш не ми беше предложен.Беше ми предложена хорионбиопсия,която се прави в периода 11-13 г.с,но поради силен кръвоизлив преди това не се препоръчваше,защото имаше много голям риск от спонтанен оборт,а бебето можеше да е здраво.Затова изчакахме до 16 г.с за амнио,която при нас беше с лош резултат и в 17 г.с беше предизвикано раждане.Можехме да напрвим и  пренатеста,но трябваше да чакам 3 сед.за резултата и пак ставаше късно.Но просто така е трябвало да се случи,дано от тук насетне всичко бъде наред,не само с мен,но със всяка една от нас. Praynig
Виж целия пост
# 377
На мен също не са ми предлагали кордоцентеза. Много са късни седмиците, в които може да бъде приложена. А при прекъсване на бременност по медицински показания е много важно и щадящо за майката да е във възможно най-ранен етап.
Аз получих хистологичните изследвания и намерих някои отговори. Освен хидропс е нямало други малформации, но плацентата е умирала. Въсите са били силно отекли и с некротирали участъци. Точно както пишеше в статиите, които четох, след детенцето отича плацентата и после майката...Нямаше да стигна до края Sad
Отговор на въпроса защо...няма да има.
Утре съм си записала час за консултация с психолог, защото осъзнавам, че никак не съм добре. Дано да ми помогне да върна себе си.
Ако се реша на следваща бременност ме посъветваха да направя хорионбиопсия в 11 седмица, за да се реагира бързо.
Ейприл пише, че е болезнена процедура. Няма много информация от жени, които са се подложили на нея. Моля ви, споделете.
Друго, което ме притеснява е, че доколкото разбирам тя дава отговор за наличие на ограничен брой хромозомни заболявания, а при амниоцентезата има възможност за разширено изследване на самата структура на хромозомите. Дали е нужно да се подложа на 2-те процедури...
Колко време ви посъветваха да изчакате пред първи опити за детенце? Аз питах всеки лекар, който минаваше на визитация и ми казваха различно- 3 месеца, 4, 6...
Аз след 3 месеца няма емоционално да съм се възстановила, така че към есента евентуално.
Благодаря, че ви има.
Виж целия пост
# 378
Това е една от най-тежките теми. Със сълзи в очите ви чета.

При хорионбиопсията мисля, че слагат упойка...

При мен рискът от амниото е много по-голям, док не я препоръчва и решихме да изчакаме. Много ми е тежко в това неведение.
Виж целия пост
# 379
Katrin  хорионната биопсия е изстъргване на плацентата за да вземат днк. Принципно казват че имало упойки,но на мен никой не ми предложи. Когато ми я правиха на мен, казаха, че проверява за основните тризомии 21,13,18 и за половите хромозоми. Този 1% шанс за грешка е ако имат съмнения, че детето може да е с мозайцизъм или по просто обяснено плацентата да е болна а бебето не. Шанса за подобно нещо е невероятно малък, и при мен бяха казали, че има такъв. Затова изчаках амниото, то е доста по обширно и безболезнено, по мое мнение. Аз за следваша бременност съм решила да правя прена тест в 10-11 гс и до 12-13 да имам резултат. Знам че е зверски скъп, но ако пак чакам до 20 седмица нз дали ще си запазя психиката,знам че звучи преувеличено, но аз така го усещам.
Виж целия пост
# 380
Въобще не звучи преувеличено. Напълно те разбирам, ето аз все пак при аборта бях около 14 г.с. и пак колко тежко го приех. Сега съм 17 г.с. и вече много ми личи и всички ми се радват, а аз треперя само нещо да не се обърка. Гледам да не се отпускам както миналата година в мечти и планове за детето, но пък колкото повече ми проличава толкова по-трудно е.

Pival при теб феталната морфология беше Ок, а само БХС беше зле нали? Гледаха ли те пак на ултразвук все пак подробно дали всичко е Ок и специалист естествено. При мен засега първата фетална беше Ок, както и БХС, но сега съм си записала час за 9 април при Марков за 22 г.с. Силно се надявам всичко да супер и най-после да се успокоя. Аз не направих пренатест, както и амнио и основната причина е именно, че гледат само за четирите най-често срещани хромозомни дефекта, а аз не бях с тях миналата година. Увреждания имаше много, видими, но анализа на плода не показа дефект при тези хромозоми. Затова и реших да се осланям най-вече на ултразвуковите прегледи. Лекарката която ме гледа по ЗК все пак каза да запиша час при Марков, защото аз се преглеждам и в частна клиника (Надежда) и там лекарката ми направи ранната фетална т.к. апарата там си е 3Д, но пък все пак не е тесен специалист и реших за втората да отида при Марков.
Ох момичета много е тежко това което преживяваме и дано всяка от нас има своя щастлив край....
Виж целия пост
# 381
 Astined,  Hug, аз не съм прекъсвала бременност по мед. причини, но миналата родих преждевременно в 27-а. Знам какво е да не можеш да се отпуснеш и зарадваш истински. При мен сега започва най-трудното.
Правилно си запомнила, че БХС при мен беше лош. Рискът за Даун е 1:300, а от кръвта е 1:85 и фри бета ЧГХ ми е завишено. Ходя при двама на всяка ФМ. Тази неделя съм за втората ФМ. Никой не вижда нищо притеснително с бебо, но все пак ме е страх. Успех и на теб!
Виж целия пост
# 382
Момичета, кураж! Относно хорионбиопсията мога да кажа, че е неприятна процедура, но не и болезнена. А какво изследва най-точно може да ви отговори Проф. Кременски. Феталните морфологии също са много важни, сами го знаете. Колкото до възстановяването...при мен психическото равновесие е разтегливо понятие - чувствам се щастлива с децата си, но не мога да забравя изгубеното бебе...Всъщност надали има жена, която да го е преодоляла напълно. Заедно с душевното оздравяване аз трябваше да се възстановявам и чисто физиологически, тъй като имах големи усложнения след загубата. Една година по-късно вече бях отново бременна и разбира се, изплашена. Предвид моето състояние и по препоръка на лекарите през тази, вече успешна, бременност не направих нито хорионбиопсия, нито амниоцентеза, а се доверих само на БХС и феталните морфологии. Пишете, споделяйте, дори и с риск да се повтаряте! За това сме тук! Аз продължавам да следя темата, за да давам опора на всички, които имат нужда, така, както на мен ми подаваха някога ръка...
Виж целия пост
# 383
Здравейте и от мен,относно това колко време трябва да се изчака до следваща бременност,всеки дава различни съвети.На мен лично ми казаха,че след първия цикъл организмът е готов,но психиката също играе важна роля.Аз лично ще си дам време,защото първо физически не съм готова,а и психически все още не съм напълно добре,но едва ли някога ще забравим.Миналата седмица ми направиха хистероскопия,защото бяха останали 2 малки парченца плацента и трябваше възможно най-бързо да ги отстранят,сега все още се чистя,после цикъл чакам,а след него се моля всичко вече да си дойде на мястото.Мислим да изчакаме 5-6 месеца преди да започнем с опитите отново,но все пак всичко е Божа работа.Мале колко мъка преживяхме момичета,дори на ум не ми е минавало някога,че ще се случи,макар че никой не е застрахован от нищо.Благодаря ви че ви има и давате съвети и подкрепа.Прегръщам ви силно.💐
Виж целия пост
# 384
Mary-03 spoko . На нас много ни помогна да се махнем за малко от ежедневието си. Не е лек с моментално действие, но помага да избягаш . Иначе ние уж почнахме почти веднага , но на мен организма ми се е бъгнал, в момента имам киста и нямам овулация и се лекувам. Но като се махне почваме с пълна сила за бебче. На мен ми беше най-тежко до термина. И сега понякога като ми минат мисли от рода на "сега можеше  да имам бебече на 4-5 месеца". Но вече е по лесно, в началото , ами просто не бях добре.
Виж целия пост
# 385
И на мен до термина ми беше най-тежко...все си мислиш на какъв етап ще си, а после тези мисли намаляват. Сега изживявам малко тежко, че термина миналата година ми беше 15 август (освен всичко е РД на баща ми),а тази е 17 август. Особено до 8 февруари когато ми беше аборта много зле се чувствах от това, че е по същото време. Трябва да си призная, че обмислях въпросния месец дори да не правим опити, но май е по-добре че не го направихме, все пак от май месец бяхме почнали опити (три месеца след аборта). За физически не знам, но психически не съм била готова веднага след аборта, а щом толкова дълго време отне, може би и физически.
Трябва да си дадем време за всичко.
Виж целия пост
# 386
Момичета,кураж на всички ви и големи прегръдки.Относно това кога да продължим с опитите ,аз продължавам напред веднага след първият цикъл.Мисля ,че психически приех нещата такива каквито бяха  и направих нужното да съм добре.Физически съм се възстановила мн добре според док и при следващият цикъл продължаваме със замразените ембриони.Доста мислех след това което се случи,но консултациите с проф.Кременски ми вдъхнаха надежда,че това е просто лош късмет и малшанс,които не е задължително да се повтори и при замразените ембриони/които мислех да не използвам/Хорионбиопсията при мен мина под упойка и не е болезнена както някой се плашат.При следваща бременност пак ще я направя,ще направя и амниото всичко което би ме уверило за здраво бебе.
Виж целия пост
# 387
Благодаря за информацията и подкрепата на всички.
Kammma, бихте ли споделила в кое здравно заведение и при кой специалист се подложихте на хорионбиопсия?
Моето тяло се възстановява по-бързо от психиката ми. Направих консултация с психолог преди 2 дни, защото усещам, че не се подобрявам. Спрях да се храня, готвя за семейството си и плача, защото няма да го правя за него...Тази мъка ме потопи и удави. А най-лошо е чувството на вина, че толкова го пазих и накрая го предадох, подписах сама документите и разреших да се случи това. Разумът ми казва друго, но чувствата...Останах между два свята, между двете си деца.
Казаха ми, че трябва да намеря сили и да се сбогувам с детенцето, защото не съм го оставяла да си отиде. Че трябва да започна да излизам навън, дори и да не поглеждам към хората. Че след загуба човек преминава през 5 етапа, започващи с отричане, преминаващи през гняв и свършващи с адаптация/приемане/. Едва в края ще съм готова за друг опит и времето е индивидуално, но средно отнема шест месеца. И аз мислех да си дам толкова. Ако то е достатъчно на съпруга, който е още много изплашен.
Започнах пак да чета и да събирам информация, този път за вероятността отново да се случи. По американските форуми, пишат, че било като да удари мълния два пъти на едно място. Но все пак прочетох за един случай...Ще събирам сили, ще мисля, защото още една такава загуба ще ни съсипе. На всички майки, които пишат тук и не са се отказали, вие сте много силни жени. Възхищавам ви се.
И както се опитвам да съм нормална, да съм предишната, да приема...днес пак ми дойде кърмата. Пих 14 дни Бромокриптин. И сега на 5-тия ден от спирането...отново. Момичета, на вас какво ви предписаха?

 
Виж целия пост
# 388
Беше в Надежда при док.Михова.Успех ти желая от все сърце ,съжалявам че човек трябва да премине през такова нещо ,но нещата понякога се случват и трябва да се изправим и да продължим.Мога много да ти изпиша като успокоение ,но то трябва да дойде само и ти да го почувстваш.
Виж целия пост
# 389
Благодаря!
За мен е достатъчно, че не съм сама и има с кой да споделя своята болка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия