Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Kalimbi1, може би и синдромът е бил в по-тежка форма при теб. Де да знам и аз, но някои деца с този синдром наистина не преживяват раждането или годинка от раждането, а други живеят и до 50 г. Не знам на какво се дължи.
На мен ми казаха, че била стандартната форма на Даун, а не мозаечната, но освен лошите мисли и класическите оплаквания от бременността като че ли карах леко. Даже съботите спортувах усилено, за да се разведря малко - минавах с колелото 80-90 км. и нищо ми нямаше - нито кървене, нито някакво друго неразположение. Плашех се да не повредя бебето, пък после се наложи да го абортирам насила.

Въпреки че малко посвикнах със станалото и започнах да гледам философски на нещата, не ме напуска въпросът: Защо се случи на мен? Защо изобщо трябваше да се случва това???
Като че ли още не мога да повярвам.

IMK, права си. При получаването на резултата от хорионбиопсията, проф. Кременски ми заяви, че най-вероятно в моя случай преживяемостта на детето ще бъде от 1 до 5 години и с това кървене не е сигурно дали ще изкарам бременността до края. В деня преди... кървенето се засили, а на сутринта в болницата видяха, че дори имам и разкритие. Следващата ми бременност беше тежка, кошмарна, но нямаше кървене. А когато се роди дъщеря ми, първите думи на лекарите, предвид преживяванията и страховете ми, бяха, ЗДРАВА е... Плаках от мъка, от радост, от смесени чувства... Загубих болното си момиченце, но сега имах здраво... Пожелавам на всички тези емоции. Имам по-голямо дете, но повярвайте, чувствата след ада, през който минах, бяха по-различни, по-силни от друг път!

Представям си радостта ти.  След всички страдания осъзнаваме колко ценни, колко скъпи са ни децата. Да са живи и здрави и двете ти дечица и много да те радват.
Усещам, че и аз напоследък започнах да обръщам повече внимание на моите и да им се радвам. Като че ли сега прогледнах какви съкровища са и какъв късмет съм извадила, че не съм имала с тях никакви проблеми.
Пожелавам и на другите съфорумки да изпитат тази радост.

izkam  i  az  da  spodelia  moiata  bolka  .izgybihme  nashara  parva  rojba  beshe  s  spina  bifida  tokova  maka  tokova  bolka  nepojelavam  na  nikogo  .nalojise  da  [prekasnim  bremenosta  v  25sedmica  mili  momi4eta   netribva  da  se  o4aivame  nie  nikoga  nima  da si  zabravim  rojbite  . No  jivota  prodaljava  taka  4e  pojelavam  na  vsi4ki  momi4eta  koito  se  borim  za  edinctvenoto  neshto  nare4eno  rojbi4ka  da  se  borim da  nese  otkazvami .

Здравейте мили пострадали момичета. с голяма болка се включвам и аз тук. Аз съм на 42 първа бременност толкова желана и толкова радост, мечти и надежди и накрая както всичко вървеше по вода ... Направих всички скрининги и фетални морфологии и изведнъж забелязаха в 16 г.с. че бебчето няма радиална кост на лявата ръка, което може да говори за много неща от хромозомни аномалии до анемия на Фанкони, което е нещо много страшно и  наследствено,  направих амнио сега чакам резултатите, но нямам надежда за нищо това, което ме очаква е аборт по медицински показания, защото тази анемия макар и предполагаема можела да се докаже само ако се вземе проба от пъпната връв на плода и изследвания на нашата кръв с таткото не знам как ще преживея всичко това какви ще са последствията за мен и най- големия ми страх, че няма да имам повече шанс да забременея предвид напредващата ми възраст. Господ не беше милостив с мен, а толкова много го исках и очаквах това. Сърцето ми ще се пръсне от мъка, но трябва да намеря сили,а не знам как и откъде. Знам, че всички тук ще ме разберете. Обвинявам се, защото толкова късно срещнах мъжа на живота си много се обичаме, какво му причинявам. Как ще се изправя? Как...? 

sisi andi  няма думи които да напиша, за да отнема от болката ти. Това само времето и подкрепата на мъжа до теб могат да сторят. Не се обвинявай ....никой не може да предвиди такова развитие на нещата. Както и на други жени съм писала аз на 28 години се сблъсках с диагнозата тежки малоформации ..... та годините не са единствения фактор или някакво всеобщо обяснение за това което се случва. Сигурна съм, че щом се обичате с човека до теб, няма да се обвинявате и ще намерите сили да го преодолеете. Няма да крия, че за жената е по тежко, но пък обикновено сме по-силните психически се справяме.

За чаканите резултати....не мога да те посъветвам нищо друго освен да се доверите на лекарите и какво ще ви кажат те. Естествено в такива ситуации е добре да се търсят повече от едно мнение, за да е спокоен човек, че е взел най-информираното решение. С мъжа ти ще трябва да се изследвате, защото ако не носите наследствено заболяване, а било просто нещастна случайност, няма причина да не опитате отново, но сега е рано да се мисли още за това.

Прегръщам те силно 

Astined Благодаря за подкрепата. Да решили сме да се изследваме задължително Просто трябва да преживея кошмара психически и физически дано да няма последствия от прекъсването    

эдравейте моми4ета  можили  някой   да  ми  помогни  с  съвет .  повтаря  ли  се  спина  бифида   

Много искам да надникна тук и да няма нова тежка съдба, нови думи на болка...Уви!
Sisi andi, съжалявам за случващото се с теб.
Много е важно да се опиташ да си спокойна. Знам, че е трудно. Предстои ти дълъг път. Вярвай на лекарите и на човека до теб.
Знам, че се обвиняваш, преминавам през същия ад и в момента. И мъжа ми се чувства виновен, защото работи в отрови по цял ден...Но може би единствената ни вина, е че се опитахме да дадем живот.
Всичко разбирам, че просто се случва..., но аз взех решението и цялата му тежест лежи върху мен. Имаше някакъв процент вероятност да е здраво детенцето, заради които нищожни числа ми идва да си блъскам главата в стената...Пощадих всички около мен, но не и детето и себе си. 
Това беше правилното и разумното решение. Но не минава и секунда, в която да не съжалявам. Нито болката, нито мъката минават...винаги ще си имам починало дете.
Искам да ти пиша за надеждата...за живота след това. Не се отказвай. В този избор послушай себе си. Не са много годините ти. Нашите баби са раждали на тази възраст, макар и десетото си дете. Медицината е напреднала и ще ни помогне. Част от моята работа е свързана с настаняване на деца без родителски грижи и има болнички, с майки на всякаква възраст. Да, има значение, но не е толкова голямо. В държавите извън България е нормално жената да има кариера и след 35г. да се замисли за деца. Имам приятелка на 40г. в Канада, която направи спонтанен аборт и никой не е споменал дума за възрастта й или тази на съпруга и са й казали да опита пак. А аз навсякъде бях "един случай на 39г.". Но и в нашата държава ще се променят нещата и даже вече се променят.
Най-лесно е да се откажа, но само този път ми остана, за да върна себе си. Опитвам се да съм готова за всичко, включително и да не се получи или пак да има проблем.
Не си сама...пиши... тук или на лични..., протегни ръце за помощ към близките и ще намериш подкрепа и сили.

Katrin_L Много благодаря за подкрепата, толкова ми е нужна. Освен психическия ужас, който изживявам вече цял месец много се страхувам от самата процедура, как ще я понеса, какви ще са последствията, имам пълната подкрепа и разбиране на семейството ми, но... ужасът е изпълнил душата ми сърцето ми, опитвам се да се държа, но съм на ръба на силите си, а тепърва ще ми трябват, ако си преминала през тази процедура ми пиши на лични за да не стресираме другите, четящи темата. Малко повече подробности, макар и ужасни, ще са ми необходими да знам  точно какво ме очаква ще пътувам на 23. 07 за София в Майчин дом ще става каквото ще става още чакам резултати от амниото, днес се обаждах и там не вървят нещата клетките се развивали много бавно не знаели кога ще се получат резултати, а времето ми страшно много напредва... това е ада... Господ да ми е на  помощ

Излязоха резултатите от амниото синдром на Едуардс

Сиси-Анди, съжалявам изключително много  за лошите резултати. Аз съм с мисед в 16 г.с. Не дочаках за съжаление амниоцентезата. Бебето умря в мен и все още не знам на кой свят съм, макар да мина вече време от тогава. БХС ми показа риск от Едуардс 1:1500, ФМ - сърдечна малформация на плода. Оттам ми казаха да изчакам амниото тъй като не бяха сигурни за малформацията, но явно при този симптом най силно се засяга сърцето. Момиченцето ми не оцеля. От това, което изчетох за болестта много малко бебета преживяват първата седмица, а повечето не стигат до раждането. Много е трудно, много плаках, защото моето бебче беше инвитро, ние сме с мъжки фактор, а шанса за следваща бременност - почти нулев, поради възрастта на съпруга ми, но - въпроса при мен беше аз или бебето, тъй като то беше починало от 10 дни в мен. Стискам палци на теб - дано ти се пребориш по-бързо с мъката, и дано следващия път да е успешен. Ще видиш - ще имаш здраво и пухкаво бебче. Не се отчайвай мила! Зная че боли. Но не си сама! Споделяю ако искаш тук, защото никой освен преживелите майки няма да те разбере така добре. Аз не пиша често, но чета и страдам със всяка една, защото зная какво е да изгубеш детенце! Прегръщам те силно! Дано мога да намаля болката ти!!!

mel_76   благодаря

sis andi  Желая ти кураж. Надявам се аборта да премине максимално леко. Аз бях в 14 г.с. и прекратих бременността едноетапно с вакум, така че не мога много да ти помогна. Предполагам при теб ще предизвикат раждане, защото си в по-късна седмица. Аз също го правих в Майчин Дом, но никак не съм доволна от отношението и ме изнудиха с пари. Попаднах на ужасна лекарка без никакъв морал. Дано не я уцелиш. Не всички там са такива и затова не искам да се изказвам генерално за болницата. Сега вече по хубави поводи годя в 1 АГ Света София (Тина Киркова) и съм много по-доволна от всичко. Но и ситуациите са различни де...сега съм на финала на надявам се една успешна бременност и си чакам бебечето всеки момент. Много ме е страх въпреки многократното оглеждане на всякакви ехографи и от различни специалисти. Нямам търпение да го гушна и да почнат другите тревоги

Желая ти наистина един лек и безпроблемен аборт от който да се възстановиш максимално бързо. Травмата ще остане, но се надявам да не те откаже за винаги. Време е нужно при всеки случай 

Astined Желая ти от сърце скоро да гушкаш красиво и здраво бебче Не мисля да се отказвам, но при мен годините са фактор толкова се радвах че господ не ме е забравил, а сега не знам дали ще успея отново макар, че нямам друга мечта освен да си имам детенце