Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

  • 441 939
  • 3 561
# 450
Sisi andi, прегръщам те силно, миличка! Знам и съм усетила агонията, през която минаваш сега! В една друга тема споделях като теб. Дали е аборт с упойка или раждане, болката в душата е еднаква! Сега и аз гушкам моята дъщеричка, но и ден не е минал без да се сетя за загубената! Излишно е да ти казвам да не се тревожиш, това е нормална човешка реакция. Но колкото можеш се съхрани, ще видиш, има защо. На малката " звездичка ", която още чака някъде и не е слязла в утробата ти ще и трябва здрава и спокойна майка. Нашата възраст със съпруга ми също не е малка, но рискувахме още веднъж и резултатът е налице. Сега гледай да се запазиш, доколкото това е възможно. Няма да ти е леко, но има жени като нас, които извървяват друг, трънлив път. Може би, за да усетят още по-осезателно добрия финал през следващата бременност. Всичко ще мине, миличка, така е трябвало да стане. Винаги съм споделяла тук, че Господ дава най-тежките изпитания на силните, защото само те могат да ги понесат. Ако искаш нещо да питаш и мен, пиши ми. Аз съм също до теб.
Виж целия пост
# 451
kalimbi1 Искрено благодаря, прегръдки за теб и твоето съкровище. Моментът е неописуемо труден трябва да го премина Дано Господ чуе молбите ми и се смили над мен и всички, които преминават през тежки изпитания и да ни даде толкова мечтаните рожби Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 452
Мила Сиси!
Радвам се, че съм дала мъничко утеха.
В първия си пост назад в темата описах начина на прекратяване на бременност в нашите седмици. Няма кого да плаша...и другите момичета са разказали изживяното.
Това е раждане...с часовете болка и жестоките контракции и най-лошото... с мисълта, че няма да прегърнем бебе.
Обстоятелствата при тази тежка диагноза налагат избора ти за душичката в теб, но единственото и най-важното, което можеш да направиш сама е да пощадиш себе си.
В твоя власт е да подбереш внимателно здравното заведение, в което ще се извърши процедурата. Аз знаех какво ме очаква и за себе си търсих такова, в което се предлага епидурална упойка. Не мислех, че съм заслужила, след всичко което понесох до този момент, още болка и нечовешко отношение. Лежах за задържане в местната болница. Сега когато минавам покрай нея, си обръщам погледа настрани. Отидох в друг град в частна болница и не съжалявам. Всички бяха много мили, погрижиха се за мен и ме поканиха пак да отида... вече в родилно отделение.
Бъди силна, мила...тук сме...ще те чакаме да пишеш как си. Ще мисля за теб!
Виж целия пост
# 453
Katrin_L  Hug благодаря ще го направя в майчин дом София там направих и амниото в генетичната лаборатория ще поискам и аз епидурална упойка дано да може процедурата ще бъде в четвъртък иначе само мога да предполагам за ужаса, който ме учаква стискайте ми палци
Виж целия пост
# 454
Здравейте, завърнах се телесно жива и емоционално мъртва, минала през ада на процедурата. Боли ме душата Cry Cry Cry А сега накъде?
Виж целия пост
# 455
Ох ами на къде, само на горе.....на долу не може.....ангажирай ума си с дейности, ако се чувстваш физически добре не се спирай от работа, защото е добре да се занимаваш с нещо и да не го мислиш постоянно. Като се посъвземате пуснете един кариотип с мъжа ти - резултатите после се чакат близо месец. Сигурно лекаря ти ще те посъветва колко да изчакате, трябва да се види кога лигавицата на матката ти ще се възстанови. Дай си време да тъжиш, но не се отдавай на мъката изцяло.  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 456
Astined  Hug Ще опитам моля се само да се възстановя и да имам шанса за още една бременост
Виж целия пост
# 457
Здравей, Sisi Andi,

приеми искреното ми съчувствие за случилото се с теб. Сигурно си прочела, че преди близо 2 месеца загубих и аз моето дете поради хромозомен проблем-синдром на Даун. На 40 г. съм. Преживях всичко, което преживяваш и ти в момента, и пролях много сълзи по изгубеното си детенце. Само времето ще излекува раните ни. Ето, че след два месеца и половина вече съм по-добре и по-оптимистично гледам на света около мен. Понякога дори забравям за ден-два случилото се, но чувствам, че какъвто и да е животът ми занапред, то ме е променило безвъзвратно. Пожелавам ти бързо възстановяване и дано намериш кураж да продължиш с опитите си за дете. Уви, аз лично едва ли ще намеря вече смелост - честно казано, оставам с убеждението, че годинките ни май са повечко и всяка следваща бременност е една страшна лотария дали детето ще е здраво или болно. Мисля, че едва ли ще намеря сили да се престраша отново, защото не знам дали ще мога да преживея още един аборт при подобни обстоятелства. Cry
Целувам те и ти пожелавам много, много късмет.
Виж целия пост
# 458
Ох ами на къде, само на горе.....на долу не може.....ангажирай ума си с дейности, ако се чувстваш физически добре не се спирай от работа, защото е добре да се занимаваш с нещо и да не го мислиш постоянно. Като се посъвземате пуснете един кариотип с мъжа ти - резултатите после се чакат близо месец. Сигурно лекаря ти ще те посъветва колко да изчакате, трябва да се види кога лигавицата на матката ти ще се възстанови. Дай си време да тъжиш, но не се отдавай на мъката изцяло.  Hug Hug Hug

Astined, а ти кога чакаше бебето? Не дойде ли вече време? Или аз пропуснах събитието някак си. Embarassed
Виж целия пост
# 459
Всеки момент го чакам Simple Smile днес даже имах работа и центъра и малко се притесних като тръгнах, да не взема да тръгна да раждам насред улиците, че имах малко болки сутринта. Термина ми е 22 август, но по ехографски данни и мнение на лекарката макс, макс 18 август и трябва да съм с бебенце.

Ще ми се да не се отказвате от нови опити, знам, че е по-лесно като 10-тина години по-млада да го кажа, но пък съвременния свят дава много предпоставки за по-късна бременност. Вярно е, че в БГ още не съвсем прието. Да....има рискове, но както казах....нали уж при мен не трябваше да има.....мисля, че ви трябва време, защото аз поднових опити 3 месеца след аборта и не съм сигурна, че бях готова....с голям страх ги подновихме, но пък бебе стана доста по-късно и така ми даде време да се съвзема повече психически. Това не значи, че като видях двете черти не изпаднах в паника и имах чувството, че трябва да взема валериан или сърцето ми ще фръкне. Вместо да се радвам аз плаках, но сега съм на финала и не че още не ме е страх.....но то май от тук нататък все ще ме е страх за това дете....... Hug Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 460
На финалната права значи.  Simple Smile Сега вече можеш да се отпуснеш и да си дочакаш спокойно термина - когато и да тръгне, детенцето вече е добре дошло. Пожелавам бързо, спокойно и безболезнено раждане и скоро да ни се похвалиш.  Simple Smile

Не знам за другите, но аз само като се сетя за това дете, и сякаш усещам физическа болка. Изживяването е толкова мъчително, че се опитвам да не мисля, изобщо да не си спомням за станалото. Самата мисъл за следваща бременност ме ужасява. Да не говорим, че може би като страничен ефект от стреса, който преживях, изгубих вякакво желание за интимност с мъжа ми. Като някаква пенсионерка съм. Embarassed Това е извън темата, но се чудя нормално ли е? Даже самата мисъл за такова нещо ми е неприятна, а ако напр. по TV видя някаква сцена на нежност, превключвам. Направо не мога да гледам. Sad
Надявам се да е свързано предимно с хормоните, а не с някакво психическо разстройство. Sad
Виж целия пост
# 461
Ами и аз нямах никакво желание и даже се понасилвах като почнахме опитите и това допълнително ме натоварваше. Сега въобще няма коментирам от кога е нямало интимност, че ме е срам  Embarassed Embarassed Embarassed А за загубеното бебе мисля почти ежедневно. Някой сутрини се събуждам с мъчителния спомен и се опитвам да го отпратя и да мисля за това бебе. Просто никога няма да го забравим и както каза, вече сме белязани по някакъв начин и това ни е променило.
Виж целия пост
# 462
Sisi Andi, не съществуват думи на утеха. Има само думи на надежда.
Изживей си мъката. Опитай се да се задържиш за любимите си хора, иначе просто ще те отнесе.
Остани тук.
Сега накъде- следи се за проблеми- психически и физически. Посети контролния си преглед, консултирай се за генетичен проблем, върни се на работа, ангажирай се с дребнички житейски проблеми, хоби...мисли за бъдещето.
Не се страхувай, мила! 
При мен минаха 5 месеца. Не е стихнала болката ми, мисля всеки ден, обвинявам се всеки миг. Но някак ...се успокоих.
След 2 седмици започваме пак да правим опити. Готова съм за всичко, но съм и голям оптимист.
При мен скоро след аборта ми се върна и желанието за гушкане...
Но сме толкова уморени от работа, че се притеснявам да не изтървем момента и може би ще попитам лекаря дали да не правим измерване на фоликулите с ехограф, за да знам датата на овулацията.
Astined, чакам с теб хубавото събитие!
Виж целия пост
# 463
Благодаря ви за милите думи Hug не трябва да  се отказвам дължа го на мъжа, който безкрайно обичам и който страда заедно с мен моля се на Бог само дас ми даде още един шанс Praynig Дано е милостив с всички нас, защото сме си изстрадали товеа щастие. 
Astined безпроблемно раждане и най-сладкото и пухкаво бебче ти пожелавам  ylinfant
Katrin_L стискам палци EFP 
IMK много боли, но не трябва да се отказваме аз нямам друго дете, трябва да си дадем шанс и всичко е в божийте ръце 
Виж целия пост
# 464
sisi andi Съжалявам за болката ти Cry. Както ти казаха по рано годините не са всичко. Аз го преживях на 24 Sad. Съжалявам, че не видях по рано понеже правих аборт в 20 седмица и можеше поне да ти кажа какво е. Но при мен беше от тежките случай. Надявам се, скоро да си добре и  пак да чакаш бебче и 9 месеца след това щастливо да го гушкаш spoko
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия