Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Здравейте момичета, престаших се да пиша, и аз в 20 седмицА преживях раждане по м. Причини, кошмарнооо. Сега съм бремена в 6 г.с., но пак имам зацапване и контракции. Когато бях бремена с детето с проблема пак имаше зацспване дори отлепяне на сакчето в самото начало, но с инжекции го закрепихме. Имам живо и здраво дете от на 2, с него никакво кървене или контрскции. При детето с дефекта всички ми казаха, че природата го е изхвърляла, а аз го  задържам. Ето сега пуснах прогестерон ок са реьултатите, значи зацапването не е от това. Навсякъде пише, че това рано цапане показва аномалии. Но пък много жени кървят, а раждат здрави деца. Да не забравв да кажа, че при проблемното бебче, точно в 6 г.с пих антибиотик и бях много болна, генетиците казват, че от там е проблема.
Въпросите ми са два. При вас имало ли е проблею още в началото - евентуално говорещ за аномалия.
И в момента половината лекари ми казват нищо не пии , остави на природата, може пак да е Аномалия,a другата половина ми казват да го задържа с утрогестан. Пфффф не мога да спя мисля чета и се чудя дали да профължа с утрогестана или да оставв всочко. Дайте ми съвет моля Ви.

zinovia съжалявам мила за това което преживяваш и аз имам аборт по медицински показания и нямах никакви проблеми нито кървене нито зацапване беше толкова здрава бременност че много трудно я прекъснаха не знам какво да кажа пък едва ли някой може да ти даде такъв съвет но си мисля че не би трябвало да прекъсваш утрогестана толкова момичета са родили здрави бебета след прокървяване не знам бъди силна и вземи твоето решение 

С увреденото бебе нямах никакво зацапване или каквито и да било проблеми, а с диването дето не се спира сега и едвам ме оставя да пиша от тела имах зацапване и пиех утрогестан. Не е показателно не се притеснявай за зацапването .

С увреденото дете не съм имала зацапване и проблеми, пих свместим с бременността антибиотик в 5-6 г.с, но всички казват, че проблемът не е от антибиотика. Според мен не е задължително да има връзка между зацапване и евентуален проблем.

Благодаря Ви момичета, не очаквах някой да ми отговори или подкрепи, но ето че Ви има. Като прочетох коментарите Ви се усмихнах.Ето , че зацапването определено, не е критерии. Ще се окаже и антибиотика. И аз имах много тежко ряждане на 10 ет. Беше при доц. Димитрова 3 дена бях с контракции , но без никакво разкритие. И моето бебе не се даде лесно, за отношението няма да говоря. Аз раждах със цитотек каза , че до третия ще съм родила...... На 7 ия родих и накрая с 1л. Загуба на кръв се събудих в реанимация. После имах последствия, кисти, тънка лигавица, ..  Гадости.
Та сега чета препрочитам , говоря с лекари с генетици и мненията са 50/50. Слагам утрогестана, зАцапването понамаля, но имам контракции силни.И все мисля какво мога да направя ,за да разбера има ли проблем. Толкова съм объркана от мнения и мисли, че ще лудна. Питам се ами ако пак се случи и тоя път , ако е още в по късни седмици, дали няма да е края на моите възможности да имам дете. Ами ако пак стане и тоя път с
Загубя матката си заради кръвоизлив. Разбирате ли колко въпроси и страх ме мъчат.Вашите съвети ми дадоха надежда.

Сега вече съм приспала малчугана и мога да пиша по-спокойно.
Много съжалявам за това през което си минала. 20 седмица ми се вижда много късно наистина и си представям колко тежко е било, като знам аз как в 14 г.с. вече живота му чертаех на това дете. Още повече с раждане, което на мен ми се размина. Допълнително се отежняват нещата от отношението и тежките физически последствия. Особено важно е да си спокойна колкото можеш сега. Много е трудно, но е важно. Когато ми почна зацапването и аз като теб се притесних дали няма пак нещо и организма да иска да го изхвърли и още 100 дивотии. Всеки ден се борех със себе си да не отида на преглед и да не звъня на лекарката т.к. това беше преди да чуем сърце. Тогава и утрогестан не пиех, дефакто чак в 8 г.с. ми го изписаха след сърцето. Като минах ранния скрининг се поокопитих и гледах да не се притеснявам. Страха ме обладаваше най-силно преди преглед. Винаги докато чаках да вляза сърцето ми препускаше. Тогава се поддавах на страха, но в другото време съумявах да го контролирам. Всички възможни фетални направих, ходих и на частно в Надежда, където всеки преглед беше като фетална морфология. Толкова го гледаха това дете преди да се роди, че не знам
Пак повтарям с първата бременност нямах никакви проблеми, никакво кървене. Бременността с кървенето ми донесе едно слънчево момченце, което петък прави 1 година. Пожелавам го на всеки.

 Благодаря за отделеното време. Да ти е живо и здраво лъвчето. Ето ,че и ти си минала през страха който аз в монента изпитвам. Опитвам се да се успокоя. Взимам мерки да не се разболея,дори в тези .жеги стоя с маска ако съм някъде където има струпване на хора. Броя всеки час и времеото е спряло и без това .от тези контракции и
 Мислене не спя. . Да дойде
Време за следващ преглед. Решението ми с ваша подкрепа клони към това да си пия утрогестана, но в пълните дози,. А не както сега реших само по 2, а ми
Е изписан 3*2. Голям страх.  Стискайте палци,  дано нищо му няма и да успея да го задържа. И само да спомена, че от както почнаха контракциите и зацапването ми изчезнаха всички симптоми на бремеността, знам  че не ок това, но няма гадене,апетит , болезнени гърди, а имах всичко.

zinovia и аз те съветвам да се поуспокоиш и да се радваш на бременността си аз въпреки страха си си мечтая денонощно за това и много искам да ми се случи Успех и стиснати палци от мен до финал

zinovia много кураж и от мен.Знам през какво минаваш(аз загубих първото си бебче в 28г.с.,а следващите две все в 9г.с).Но ето,че вече имам две прекрасни деца .С първата си успешна бременност ходих с превръзка в джоба до 39 г.с.,все си мислех,че ще прокървя.

Радвай се на бременността си и се опитай да блокираш страха.Пожелавам ти много късмет и ще чакам да пишеш как се развиват нещата при теб

Здравейте момичета, най-накрая събрах смелост и реших да споделя моята история. Това бе първата ми бременност. Така желана, но уви трябваше да взема тежкото решение да я прекратя. Всичко вървеше добре, даже повече от добре. Никакви оплаквания, никакви болки. Уверяваха ме, че всичко с бебето е наред и няма от какво да се притеснявам. И така до деня в който при прегледа на ехографа видяха, че бебчо е с тежка малформация. Диагнозата бе диафрагмална херния, много рядко срещана. Имах чувството, че света изведнъж се сгромоляса над мен. Не можех и не исках да повярвам. Толкова мечти и планове за това така желано детенце и за един миг всичко се изпари. Отидох и при други доктори, но за съжаление и те потвърдиха че има проблем. Посъветваха ме да отида при доц. Димитрова в София. Пътувайки натам отчаяно се надявах всичко това да е лош сън, да са сгрешили. И последната капка надежда угасна при излизане от кабинета на доц. Димитрова. Трябваше да прекратя бременността. Бях в 20 г.с. Няма да описвам с подробности аборта…то не беше и аборт ами истинско раждане. Болка имаше, но психическата бе много по-голяма. Благодарна съм на сестрите, които ми помогнаха и ми даваха кураж. Но не и на тази Димитрова…държанието и бе отвратително..сякаш съм някакво парче месо дето може да си го подмята както си иска. Както и да е всичко приключи и нямах никакви усложнения след това. Въпреки, че бях изхвърлила всичко ми направиха абразио. Никой нищо не ми обясни след това. Единствено в доклада видях, че са екстрахирали много малко материал, каквото и да значи това. Пих си предписаните антибиотици и сега остава да чакаме. С много доктори се консултирах и всеки казва различен срок на изчакване. Като ги питаш защо е такъв срока отговора е „ами защото е била голяма бременност“. Ами дайте ми конкретна причина защо да чакам 2, 3, 4, 6 месеца. Защо след профилактичните прегледи казват много си добре напълно си възстановена, но изчакай за да няма проблем. Какъв проблем? Защо ме сравняват с преживелите спонтанен аборт? Та моето бебе беше живо!!! Естествено изпитвам ужас и страх да не преживея отново подобен кошмар, но мисля че 3 цикъла са достатъчни. Каквото е писано ще стане…дали 3, 4 или 6 месеца щом съм физически ок не мисля да чакам повече. Вие какво бихте ме посъветвали?

cherubk Аз преживях почти същата история пак там и пак при доц. Димитрова и моето бебе беше увредено с тризомия само, че в 15 г.с. както и да е аз се пазих само три месеца и намен ми казаха от 3 до 6 м но на мен ми писна и на 4 месец спряхме да се пазим ти си прецени не ти давам съвет просто споделям какво направих аз. Кураж че след като сме минали през този ад ни е много нужен 

Съжалявам , горе съм описала кошмара, но при мен с усложнения. Доц. Димитрова, може да е много добър лекат по ФМ, но не и човек, тя е подобие, и според мен трябва да бъде уволнена нооо кои сме ние. Аз раждах март месец, сега съм 6 седм с проблеми, нана да се повтарям писалс съм . моите притеснения са други сега. Изчакай поне 4 м. Ходи всеки месец виж лигавицата ти как е пусни хормоно, пролактина също. Аз в 20/г.с спирах кърма и пролактина ми беше висок, а при бремрност не е добре.и аз нямах търпение защото не.съм на 20 и времето тече.

Моят аборт беше в 22 седмица и Хранов ми каза да чакам от 6 до 9м.Споделих с моята гинеколожка, която е страхотен специалист и тя ми каза, че 3 цекъла са достатъчни.Сега следим лигавица и т.н. и ще пробвам отново към края на годината. Тя ми каза, че след раждане 3 цикъла са достатъчни за нова бременност, а какво остава за аборт, макар и късен. Все пак всеки случай е индивидуален и всеки организъм се възстановява различно. Важното е да се следим изкъсо.

На мен в 28 г.с. ми казаха поне 18мес. да изчакам,но аз бях много зле.Имах 2 ревизии на матката,силен кръвоизлив,който успяха да спрат чак на 6 мес. и бях със силно разредена кръв(слага ми хепарин,защото смятаха че бебчето заради това е получило аномалии).Аз не се престраших 3г след това,но за съжаление имах още 2 неуспешни.И така 6 г след първата неуспешна бременност се появи нашето чудо,напук на лекари и прогнози.Такава лека бременност пожелавам на всяка една от вас.

Ох колко гадно, че още едно попълнение в тази тема има Кураж. препоръчвам на момичетата да се включат и в темата за бременност след кюретаж. Там много кураж ми даваха и темата е много активна т.к. включва всякакви помятания и причини за прекъсване на бременност. По-късно може да потърся да дам линк ако не сте намерили темата вече.

За изчакването момичета много се дразня как наизуст ви казват някакви месеци. Ех мързи ги тези лекари и това си е. Ходи се на преглед момичета и така се определя дали сте готови за ново забременяване. По принцип под 3 нормални цикъла не е препоръчително. Не е препоръчително т.к. лигавицата на матката е много изтъняла и не е готова да понесе нова бременност. Ако прибързате рискувате да загубите бебето или да прекарате тежка бременност с кървене, скъсяване на шииката и други усложнения. Препоръчвам след три нормални цикъла (тоест да си ви дойде както преди бременността и аборта) да отидете на преглед. На ехографа трябва да преценят дали лигавицата се е възстановила и удебелила. Най-добре е след първия цикъл да се отиде и после пак след третия. Колкото е по-напреднала бременността нормално да имате нужда от повече време за възстановяване, но пък е напълно възможно да се възстановите бързо и тогава защо да чакате излишно. Трябва и хормоните да влязат в ред и не на последно място психически да сте готови. Аз малко съм се учудвала на момичета който още следващия месец след аборта искат да започнат опити - аз лично въобще не бях готова. Даже след третия цикъл с голям страх пак подходих, но то явно и за това доста по късно се случиха нещата. Аборта ми беше на 5-ти Февруари, а забременях пак Ноември - по ирония на съдбата термина на нероденото ми бебе и на настоящото се разминаваха  с една седмица.

Още нещо ...ние с ММ си направихме кариотим за да видим дали нямаме някакви наследствени предпоставки за хромозомни дефекти. Това изследване отнема около месец.