Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Ох ужасни новини и то даже две   при това и двете трябва да вземете тежки решения. Прегръщам ви. Друго не знам дали мога да направя за вас. Никой не може да облекчи или реши вместо вас.
С настоящата си бременност и аз бях при Павлова и съм много доволна. Предишната бях при Марков. Несполучливата пак в Марковск, но при Атанасова или Ангелова -вече съм забравила. Всички са много добри и човечни. Профил. Кременски от генетичната лаборатория в Майчин дом е невероятен и също може да даде много компетентни съвети какво и как да се търси като причина. Не знам да е отказал помощ на някоя жена. Прекрасен човек. За аборт Майчин дом не бих препоръчала освен ако си нямате конкретен лекар на който имате доверие там. Аз попаднах на една ужасна, което допълнително ме натовари от това така или иначе тежко изпитание. Съвсем мъчно ми става, като виждам напреднали бременности и като знам че трябва да "родите". И през съм писала....Времето лекува, никога няма да забравите това, но болката намалява. Прегръщам ви силно.

Писах на Л.С.

 

Благодаря ти за подкрепата Astined 

Съжалямам да чета това. Плача. Много тежко е. Сила момичета.

Здравейте,момичета!Благодаря Ви за подкрепата и куража,който ни давате!Трудно е да вземеш решение,но трябва да мислим положително и да гледаме напред.Пожелавам от тук нататък тук да пишем по вече хубави новини и по малко тъжни понеже знам,че почти е невъзможно без тях.Спокоен ден на всички

Здравейте, отдавна следя темата, но нямах сили да пиша много време. Сега, когато някаолко месеца след претърпения ужас се осмелих да погледна отново в темата и видях окуражителните коментари, осъзнах, че единствено препатилите жени със същата съдба могат да ме разберат, съчувстват и посъветват.Ето и моята история: Със съпруга ми миналата година започнахме опити за бебе. След 7 месеца неуспех най-накрая на 15.08 ( моя имен ден) видях двете черти на теста и безумно се зарадвах. В началото вичко вървеше нормално - гадене по цял ден, отпадналост..... Аз съм учителка в частна школа и се наложи да кажа на шефовете почти веднага, за да преструктурират графика ми. Др. Петрова ми следеше бремеността. Хвален специалист в Пловдив, специализиран в инвитро процедурите. Направих първа фетална морфология при нея. Всичко беше наред, нухална костица в норма, бебето се развиваше нормално. Отидох на първи БХС и след резултатът светът ми се срина. Разбира се не се отчаях, направих втори БХС и отново същото 1:120 риск за Даун. Петрова ме изпрати на амниоцентеза при Стратиева. Стратиева е професионалист, видя проблем със сърцето на бебето-хипопластично ляво сърце  Тя ме прати и при Велковски - той потвърди и даже видя, че проблемът е още по сериозен - дясна камера с двоен изход, полималформативност. Не мога да ви опиша как се чувствах. Предполагам вие се сещате. Чуватвах се като опитно зайче легнала и ме коментират Направих и амниоцентеза. Посъветваха ме да не чакам резултатите от нея, а вднага да правя аборт. Така и направих. Казаха ми, че бебето диша благодарение на мен сега, но ако не го загубя преди раждането, то след раждането няма шанс да оцелее. Направих аборта в Пловдив в хирургиите. Мъчително предизвикано раьдане с балон катетър и цял ден на системи, спринцовки и хапчета. Момиченцето го родих, видях и пипнах и си спомням този момент вече всеки ден от 2 месеца. Докато лежах на леглото гърчеща се от контракции исках да припадна и да се събудя, когато всичко свърши. На лекарите и сестрите не им пукаше, че мен ме боли нали това трябва да стане. Няма да говоря за отношението- преглътнах го, то ми беше най-малкия проблем. Това мина, знам, че винаги ще го помня и ще плача, но продължаваме напред. Амниоцентезата показа резултатти за Синдром на Даун и другата седмица с мъжа ми ще ходим да си правим изследвания. Надявам се да сме здрави и това да е било изпитание от Бог, което сме преминали заедно. Когато бях в болницата и гледах всичките тези жени готови да раждат или вече родили се молех и все още се моля да се раждат само здрави бебета и никоя жена да не минава през Ада, през който сме минали ние. Поздрави от мен и се усмихвайте всеки ден 

Мили момичета,силно ви прегръщам!Само колко мъка има в тази тема,не е честно!

Mariya    , в коя седмица е бил аборта?
Ще имаш здраво детенце,знам колко трудно човек се съвзема от загубата,но горе главата!Веднъж си забременяла,ще има и втори път.
   jeanadark      , как си?Мина ли всичко?

Мария Костадинова, много ти съчувствам и те разбирам.
 
Аз самата също трябваше да прекъсвам бременност с момиченце юли месец, но предпочетох да го направя в София.
Сега отново съм бременна, предстои ми нова хорионбиопсия и се подготвям психически, ако бебенцето отново е болно, че ще трябва да прекъсвам.

Кураж момичета 

Аз съм в очакване на моето второ бебче и наистина вярвам, че е трябвало да мина през това, за да стана още по-силна. Докато не гушна и малката бонбона и не видя, че не е добре няма да се успокоя. Тази бременност изкарах 100 вируса заради сина ми, който ходи на ясла, а сега май антибиотик ще пия и само си мисля дали е наред беба и как и се отразява, да не съм я увредила нещо,но просто живота на жената е тежък. На майката още повече. Толкова стрес и тревоги докато ги докараме тези малки същества на бял свят, а след това още повече стрес и тревоги, но ги желая от сърце на всяка от вас, която сега е в най-черния момент от живота си и се струва, че това е толкова невъзможно.

Знам всичките ви страхове, и знам че няма да се успокоят докато и вие не гушнете своето чудо. Въпреки всички уверения, че всичко е наред и безбройните прегледи по време на бременността ми със сина ми, първото което попитах, като се роди е дали е наред, дали е добре и му няма нищо. Надявам се съвсем скоро да ви се похваля тук за втори път.

Мария, ужасно съжалявам, че и на теб ти се е случил този кошмар! 
И аз миналата година преминах през диагнозата "Даун" и зная, колко е тежко.
Сега съм бременна пак, но колкото и да ми казват, че всичко е наред с девойката, страхът си остава и докато не се роди и съм сигурна, все ще го мисля.
Стискам палци да се възстановиш бързо физически, да се поуталожи малко болката и да направите нужните изследвания. Дано скоро пак имаш повод за радост!
Дано вече всички в тази тема имаме късмет!

Момичета здравейте!Аз съм в болница все още не е свършила мъката и моля за съвет.Значи в 14г.с.+5дни бебенцето излезе днес в 12.30ч.но плацентата още не е,вече 6ч чакане още няма намерение да излиза.По принцип ме заведоха за кюртаж ,но после се отказаха и казаха че е по добре да изчакаме до утре сутринта и пак с хапчета да пробваме да излезе.Според вас нормално ли да се чака токова време не е ли опасно?Казват,че е по добре така но се притеснявам.Кураж на всички !

denizara Извинявам че те разпитвам а този път биохимичен скрининг прави ли или амниоцентеза или пренатест.Защото аз мн се притеснявам и съм си навила на главата този пренатест може ли да ми дадеш съвет като човек преминал през това

Здраевей *Bubble*,

... вече сме в къщи .. още не зная къде се намирам, съпруга ми също видя ме в най-тежкото ми състояние но беше до мен почти през цялото време, без самото " раждане" което продължи 13:30 часа .. 3 таблетки, контракции от 9:30 сутринта до 8:30 вечерта ... няма варянт за упойка ... почти в несвяст видях бебенцето си след като се осъзнах след кюртажа, бях потънала в кръв за 2та часа реанимация. Екипа се погрижиха до колкото можаха, продължих да кървя до сутринта... от хапчето за спиране на кърма кръвното ми падна още повече и при опита ми да стана след 10 крачки увиснах в безсъзнание в ръцете на мъжа ми. След 2 банки вляти се осъзнах. Още не мога да осъзная и ви пиша сякаш това не се е случило на мен. Помня всичко, но е като на сън, помня перфектното си бебче и мъничкото перфектно телце в ръцете си, знаех че ще ми е трудно и първоначално не исках да го виждам и си затворих очите в момента в който бебчето ми излезна, дори ме попитаха тогава дали искам да си видя бебчето, беше ме страх, че няма да мога да го превъзмогна и казах не.... докато стисках очите си  . В момемнта в който се осъзнах обаче след упойката започнах да си спомням всичко, и да плача акушерките дойдоха и ми казаха, че трябва да се подпиша че не искам да видя бебето си. В този момент, събрах сили и им казах че искам и това беше нещото за което щях да съжалявам цял живот ако не го бях направила...21.. 22 седмица не е шега работа, чета из форумите и не знам колко сила и воля имат жените загубили бебенцата си в последните седмици, никога няма да разбера със сигурност защо трябва да минем и защо има толкова много жени които минават през всичко това знам само, че с любов и с взаимна подкрепа на родителите някак си е поносимо, боли ... на моменти рухвам и не мога да спра да плача, със спомена на перфектното изваяно личице и телце на нашето момченце...единствено което ми помага да спра и да се осъзная е, започвайки да чета за малформацийте и шанса за оцеляване, и излизане от този "сън" или "мечта" показвайки ми, че раждайки детето си в 9ти месец (ако въобще оживее до тогава), гледайки го пред очите ми да страда  или да го губя би било още по тежко. Така, че решението е тежко, почти пагубно за нас родителите... но всяко изчакване води до още по голям проблем и травма. За това аз не се сърдя толкова на Докторите които бяха прави .., но за това че заради подхода на първия доктор аз не повярвах, за това че втория не "видя" и ни даде "надежда" ... 2 седмици...и отново тотално смазване с потвърдената диагноза ... от подхода на "роботизираните" доктори отново не исках да повярвам и все още не се примирявах, до като не попаднах на нормален човек и диагностик за когото ви писах, с чиято помощ се примирих с горчивата истина и намерих сили да взема най тежкото решение в живота си.
Не само бъдете силни мили мои, знам че само тук или хора преживяли подобно нещо могат да разберат болката ни, и да са съпричастни...другите каквото и да казват си нямат и на идея всъщност какво е...
 Когато започнете да губите надежда пишете, през сълзи ако трябва но пишете... помага ! Иска ми се да не виждам повече постове изпълнени с болка, но знам че не зависи от нас и каквото трябва да се случи ще се случи...
Изпращам ви много любов и позитвност, аз смятам, че съм силна но не съм ... но щом аз успявам да се боря и да се държа, както и много други от нас са го направили значи и вие момичета които минавате през този ужас в момента ще се спавите и ще намерите сили да не се отказвате от мечтите си !

  jeanadark  ,прегръщам те много силно!Пиши когато имаш нужда,да мен много ми олекваше когато комуникирах с хора,които са минали през същото.Просто никой друг не разбираше така добре болката ми,както момичетата тук,които са минали през ужаса на късния аборт.
И моят беше в 21 седмица,поисках си обаче епидурална упойка и ми сложиха,бебенцето не пожелах да го видя,нямах сили и за това.Моят мъж също беше до мен докато вървеше гадната банка Окситоцин и докато не дойде време за ”раждането”.Позната ми е историята ти до болка.Ще имаш моменти в които сълзите ще тръгват ей така .... от нищото,както си стоиш,ще ти е мъчно когато виждаш бременни около теб,ще се питаш и ”Защо на мен?” ,месеца на термина също преживях тежко.Знам че ти е мъчно за бебенцето и в момента мисълта,че пак ще забременееш не те успокоява,нооо знай все пак че този момент ще дойде,няма да изчезне спомена за изгубеното бебе,но винаги на небето ще има едно малко ангелче,което ще ви пази!
Прегръщам те!

ivon , не съм много наясно,но не може ли малко Окситоцин да ти включат,не знам само с хапчета достатъчно ли е.
На мен кюретажа не ми се размина,не е ставало и дума за това.

Ивон, при мен беше останала доста голяма част от плацентата, но не ми казаха, за да не ме плашат, а ме следяха. Повече движение.
 И тя се изчисти.Матката е създадена така.

 Ако те интересува нещо повече съм насреща.