Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Няма проблем, питай, с каквото мога, ще помогна.  
Миналата ми неуспешна бременност установиха аномалията с хорионбиопсия, подобно е като амниоцентеза, но се прави 13-14 г.с. Индикацията беше повичена нухална гънка от 5 мм, при допустими 3 мм.
Сега нямаше индикация за проблем, но докторката от Майчин Дом, при която се наблюдавах, искаше да ме прати на Транкуилити тест, на Генома мисля, че беше, от по-евтините, към 900 лв.
От страх вече бях решила да го направя, но отидох на фетална морфология при д-р Сигридов в Св. Петка и той ми каза, че бебето е здраво и че ме пращат на този тест заради процент от хонорара. Каза, че, след като имаме здраво дете, предния път е била хромозомна грешка и може да се повтори след 3 000 000 пъти. Така, че ме успокои и му се доверих.
Не съм правила тестове - инвазивни или не, продължих да се наблюдавам при него. Вече съм в седми месец и се надявам всичко да е наред.
Иначе неприятното при неинвазивните тестове като Пренатест, Транкуилити, Хармони и т.н., че при положителен резултат пак ще следва инвазивен - хорионбиопсия или амниоцентеза, защото неинвзивните не са на 100 % сигурни, докато другите са.
Успех каквото и да решиш.
Ако имаш други въпроси, пиши.  

@ Ивон, моят аборт беше в твоите седмици и ме чистиха с хапчета, но плацентата не излезе и последва абразио.
Надявам се всичко да не наред при теб. Щом си в болница, те ще те наблюдават и всичко ще е наред!

@ jeanadark, прегръщам те! Минаваш през ужасен период, но плачи, гневи се, обвинявай, дай воля на чувствата си, говори, не задържай нищо в теб. Комуникирай с близките си за това, как се чувстваш. Болката с времето избледнява, но никога не изчезва. Вярата в доброто и в по-светлото бъдеще е някъде там и никога няма да те остави...

Много,много ти благодаря за информацията

Аз съм на 29 вече. Абортът го направих в 19 седмица. От всичко преживяно разбрах едно: Споделената болка е половин болка, а споделеното щастие е двойно щастие. За това и писах тук, за да разкажа и да ми олекне, защото единствено вие, които сте преживели подобни съдби може да ме разберете. С никого не мога да споделя и да очаквам разбиране. Всеки ме съжалява, а аз не искам да тормозя хората с моите проблеми. Родителите ми бяха до мен, но сега пред тях не рухвам. Достатъчно ги притесних тогава. Мъжът ми е до мен и мога да разчитам на него. Той е непоправим оптимист. Не искам да плача пред него. За това си плача като съм сама.
На всички момичета пожелавам да имате здрави дечица като слънчица и само безпроблемни бременности 

И като живот и здраве забременеете пак, няма да има друг който да разбере страховете ви по-добре от момичетата тук.

Моя мъж не даваше дума да се издума, че може нещо пак да се обърка. Това мен не ме устройваше т.к. пък аз имам нужда да си споделя страховете....да изкажа всичко което ме притеснява и не искам някой да ми се скара, че въобще съм си помислила най-лошото и само да ме потупва и да казва как всичко ще е наред. Всичко освен преживелите този ад, ще направят точно това. Ще ти кажат "стига, стига, всичко ще е наред, без черни мисли" хубаво, но не е много изпълнимо.....

Съжалявам за загубата на всички момичета тук! И аз съм една от вас! Прекрасно усещам и разбирам изживяванията ви, защото моите бяха същите преди шест години - страх, мъка, огромна болка, дори самообвинения... И аз бях силна, все още съм... Дни наред не можех да заплача от шока след преживяното, а после ме връхлетя буря от сълзи и болка! Плачех нощем, когато всички заспиваха, през деня, когато бях сама - само защото не исках да допусна другото дете да ме види в такова състояние. И въпреки че бях подготвена за неудобните въпроси, когато се върнах на работа, се налагаше да плача и в тоалетните. Повечето ми колеги се учудваха каква майка съм, щом съм родила и вместо да си гледам детето, съм се върнала на работа - те не знаеха истината. Няма да описвам емоционалните ми състояния, когато ходех на гости на мои приятелки, които родиха по същото време с мен - само че здрави бебета! Обичах ги, радвах се на дечицата, а моето сърце изгаряше! Няма по-голям ад от това да загубиш желаната си рожба! Но... Този епизод  изцяло преобърна мисленето и нагласите ми за нещата от живота. Разбрах какво е да се радваш на най-обикновени неща, да прегръщаш с цялата си обич и съзнание, че всичко е наред,  децата си. Разбрах, че в живота на човек се случват понякога събития, несъизмерими с понятието за поносимост на мъка, но те  ни каляват. Сега се радвам на всеки миг, споделен с рожбите ми. Поредната ми бременност беше най-кошмарната, изпълнена със страх и очакване, но с успешен край. Помня раждането на сина ми, все едно беше вчера, но с дъщеря ми то беше толкова изстрадано и очаквано, че стана най-сладкото. Споделяла съм го и друг път и искрено вярвам, че Бог изпраща най-страшните страдания на тези, които са най-силни да се справят с тях.  Ако сега ви се плаче - плачете, ако не ви се говори - отдайте се на тишината. Бурята ще отмине... Няма да забравите, но този емоционален апокалипсис ще се превърне в катарзис за вас. И днес понякога си поплаквам за изгубеното детенце, но това е нормално - то е било част от мен и много желано. Знам и вярвам, че всички мои приятелки по съдба тук ще прегърнат своята здрава рожба и ще повторят моя финал. Няма друг начин! Прегръщам ви много силно!

kalimbi1, толкова вярно и точно си го написала...
Колкото и човек да си мисли, че болката е поотминала, тя винаги остава в сърцето, душата и е готова да се възпламени....
Аз също вярвам, че след бурята изгрява слънце, че всички изстрадали души тук ще гушнем нашето здраво детенце....

Благодаря за подкрепата момичета! Дните ми се струват ужасно дълги и имам чувството, че е минало много време, а дори няма и седмица   
Въпреки, че пих хапчета за спиране на кърмата, гърдите са ми подути и ме наболяват все още поносимо, моля ви за съвет, не искам да пия повече от тези "невероятни" хапченца и още по невероятните им "странични ефекти", и знам че ако започнат да се подуват и да ме болят по силно ще трябва да изцеждам по малко.
Но моля споделете опит, емоционално съм толкова срината, че сега съм във фаза "безразличие" май...ако трябва ще цедя, но препочитам да мина без тази "екстра"... четох, че за 1 седмица напълно спира с минимално цедене и хапчета и до 2 седмици естествено ..само и с малко цедене по 5-10 мл, колкото да спадне напрежението. Знам, че стисна ли ще тръгне и още държа фронта но си наболява, една жена беше написала, че два дена са били подути и с поносими болки но нищо не е правила и са спаднали след това ...

Ivon 85, как си ? Надявам се си в къщи вече и се възстановяваш 

Не съм имала проблеми с кърмата т.к. прекъснах сравнително рано, а честно казано и като родих нямах проблеми със спирането за съжаление....но знам, че може да се усвой обратно и да те отпуснат гърдите и без цедене. По-стегнато е добре да ги държиш. Но следи за температура най-вече. Аз знам, че има два вида хапчета за спиране на кърма, едните са с доста странични ефекти (най-вече спад на кръвното), а другите са по-добри, но скъпи. Не помня кои какви бяха. Ако има по-запознати да помагат.

Докато си си във вас времето ще тече бавно. Трябва живота пак да те завърти, за да не мислиш по 24 часа за случилото се. Поне при мен ангажиментите помогнаха, само докато пътувах в метро или вървях пеша до някъде се отнасях и почвах да се връщам към случилото се и да почват да ми текът сълзите неусетно.

Важното е сега физически поне да си добре, за да няма повече емоционални удари. Седмица след аборта ми един лекар ме пращаше за повторен Кюретаж, заради съсиреци и тогава много се сринах. Много тежко преживях мисълта, че трябва да се върна при ужасната лекарка, която ми прекъсна бременността и да легна пак на масата и. Добре, че една приятелка ме прати при нейната лекарка в клиника Надежда и тя ми спести това ужасно преживяване, което можеше да има и още физически последствия.

През цялата седмица ли имаше съсиреци? Аз имах след 3 ден един и малко се постреснах...  но сега намалява значително кървенето само когато ходя до тоалетна прокървявам или ако ходя повечко пеша, но днес съм смазана и не мога да мръдна от кревата гади ми се спи ми се,болят ме гърдите... едвам взех един душ и пак легнах (пробождания от тук от там .. но това е от свиването) мерих тепература ... 36.5 съвсем наред но общо състояние съм "смачкана". Явно има силни и слаби дни ... плача , смея се  сега в главата ми е само да се възстановя и всичко да зарастне както трябва ... пак с "бръмбари" в главата, но ако е писано ще стане.. ако ли не и да го мисля и да не го мисля ... пф... изкукуригвам май. 

Като писах съсиреци, имам предвид такива които се виждаха на видеозон в матката ми. Отидох при АГ-то което щеше да ми следи бременността да ме погледне, не помня точно колко дни бяха минали. Кървенето ми спря по малко от 24 часа след процедурата. Всъщност това бързо спиране на кървенето се оказа проблема. Лекарката после ми обясни, че т.к. не съм раждала, веднага се е затворил канала и затова и съм задържала кръв, вместо да я изхвърля. Важното беше, че на хубавата апаратура в Надежда, видя, че не са части от плацента,което би налагало пак да ме стържат. Сложи ми някаква вагинална таблетка от която прокървих на ново и пиех и метергин, който предизвиква контракции. След още седмица бяха намалели съсиреците и каза, че с цикъла ще се изчистят напълно, да не се притеснявам. Е ...заради второто прокървяване се наложи да изпия още един курс от антибиотика.
Нормално е да ти трябва повече време за възстановяване, аз бях 14 г.с. и не с предизвикано раждане.
Виж след раждането на сина ми бях много зле......направо не ми се мисли сега пак как ще е...,уж казват, че е по-леко втория път.....дано.....

Здравейте,силни момичета!Аз вече съм си у дома,надявам се всичко да е минало добре това ще го разбера на следващия преглед.В крайна сметка нещата се развиха така:влязох в болницата в сряда вечерта следва подготовка поставяне на абокат и система,в четвъртък сутринта в 6 часа първите три таблетки вагинално няма резултат след това в 12часа още три последваха контракции и с поносими болки,без обезболяващи и упойки,без много зор бебчето излезе.Аз си помислих,че големиат зор е минал,но страшно съм се заблудила.След това първоначално решиха да правят кюрeтаж веднага после се консултираха със завеждащ отделение  решиха да се изчака да пробваме плацентата да излезе сама,впредвид това,че още не съм раждала и съм 15г.с. Последваха още три хапчета този път ги изпих,но никакъв резултат и така чакане до петък сутринта в 9часа три хапчета вагинално без резълтат и болки,последва инжекция в дупето след нея доидоха страшните мъки ужасни контакции,ужасна болка.Поисках обезболяващо,което изобщо не подеиства   и най-лошото е,че след два часа мъки плацентата изобщо нямаше намерение да излиза.След толкова чакане без резултат решиха да деистват да пробват с вакум да изкарат колкото е възможно и след това кюрeтаж ако се налага.Направиха ми някаква упойка подобна на епидурална,но не точно,не чувствах болка,но усещах как работят.След 20 мин. приключиха и беше останало малка част от плацентата,но предпочетоха да не стържат оставиха така нещата и след месец на преглед ще погледнат с камера дали е паднало само или ще предприемат нещо.Решиха,че това е най-добрият вариянт и дано всичко е наред.Сега имам кървене,нямам абсолютно никакви болки/освен душевни/ и ми дадоха още една седмица болничен.Изписахаме вчера сутринта.Аз мисля още тази седмица да отида при личната ми гинеколожка да видим и тя какво ще каже.Дадоха ми еднократна доза антибиотик и за три дни витамини и това е...края на едно очаквано и желано бебе.Попитаха ме дали искаме да го видим ние отказахме,така преценихме,че е по добре и сега се чудя дали направихме добре?Предложиха ми психолог и него отказах,за нас лично най-трудното беше да се вземе решението как да постъпим след диагнозата след това вече трябва да го преодолеем по нашият си начин,всеки различно преживявя препятствията.Трябвя да гледаме напред и да вярваме в доброто!

Аз зацапвах около 45 дни, движех се доста защото така помагах на матката да се самоизчисти.
 След прекъсването ми дадоха противозачатъчти за един месец. Следяхме и как пада чхг.


На мен тази статия много ми помогна в най-трудните моменти, пускам я

http://poppies-for-mary.org/какво-да-правим-когато-шансовете-на-бе-2/

Да, и аз съм чела повечето статии в Макове за Мери - изясних си доста неща, но все още ми е трудно да продължа напред... Все пак днес е 10 ден след аборта/раждането и не е минал час без да си спомня за двудневния кошмар. Единственото, което ме крепи и кара да се стегна е ММ - имам чувството, че преживяното ни сплоти и никога не съм очаквала, че ще съпреживее всичко с мен... Крепи ме и това, че имам една заповед която се надявах да не ползвам и се налага да се възстановя възможно най-бързо физически и психически, за да използвам този последен за мен шанс...
Малко повече за мен - на 41г. съм и след тежката диагноза (потвърдена от амниоцентезата) синдром на Даун се наложи да прекъсна така желаната и първа (надявах се успешна след три БХ) бременност в 18г.с.

Ох, миличка, лейди.
Ядосвам се, че са внесли новородено при теб, това е толкова неделикатно.
В коя болница се случи?


Аз прекъсвах в Надежда и пак да се повторя, останах много доволна от иновативния подход на д-р Цветков, който се практикува в чужбина.
От мен се искаше кураж и да стисна зъби, защото много държах да е без инструментална намеса, защото имам проблем с шийката.
 Всички гинеколози ми казаха, че щом съм забременяла веднъж естествено, след това отново ще забременея. Това ми даваше упование.И наистина след първия опит се случи чудото.

След аборт много бързо се забременява.
 

jeanadark   , недей да се цедиш,недей изобщо да стимулираш лактацията.С какви хапчета ти спряха кърмата?Аз в един момент имах чувството че ще ми се пръснат гърдите,даже лека температура вдигнах,много ме боляха,но до няколко дни  се оправих.
ивон, ,браво че докторите са се опитали процедурата да мине максимално щадящо за организма ти.И дори са ти предложили консултация със психолог.На малко места се сещат.
 lady fortune   ,съжалявам че и ти си минала през това.Жестоко е,никой не го заслужава.
И това с новороденото бебенце до теб,толкова ли нямат жал лекарите.
И ние след преживяното станахме по-близки от всякога,беше огромно изпитание.
А чувствата на kalimbi1   са ми толкова познати,ето това ми помогна и.форума,видях че не само аз изпитвам такава силна тъга и болка и че чувствам нормални неща.

При моето бебе Даун нямаше,имаше сериозни съмнения в 20 седмица ,правих Хармони тест,,излезна отрицателен и три дни след това ми изтекоха водите.Не му беше писано на моето дете да живее ... Историята ми е различна от вашите,но чувствата са сходни.И аз изпитах ужаса от чакане на резултати и бях взела решението,какво ще.правим ако теста е положителен.
Аз бях в Щерев,държаха се с мен човешки и много ми спестиха,не съм доволна от това че зареди немърливо следене пак в тази болница,но от друг лекар,не този,който прави аборта,стигнах до аборт и загубих бебенцето си миналата година.