Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Здравейте, момичета. През 2015г. беше моят аборт заради сърдечна малформация. Тогава ходих при д-р Велковски, Стратиева и мисля д-р Спасов.Вече съм мама на 3 деца, живея извън страната и моя близка има нужда от консултация с детски кардиолог. Разбирам, че д-р Маринов е светило в областта. Дали някой има негов мобилен телефон, за да може моята познята да се чуе с него и планира прибиране до България с детето за преглед?Благодаря на всички отзовали се предварително. Желая кураж и леко преминаване през всички трудности.

Нека звънне тук, да обясни и да помоли да я свържат с Доктора. Успех!

Благодаря много!

А може просто да се обади в болница Надежда и да си запише час за доктора, когато й е удобно.

Здравейте,

Бременна съм в 20-та г.с. вчера получих резултати от амниоцентеза, в които се потвърждава синдром на Търнър.
Още не мога да де съвзема, а трябва да взема решение дали да прекъсна бременноста. Съпругът ми клони повече към прекъсване. А аз не знам, какво да мисля и какво да направя. Ако я запазя цял живот ще се обвинявам, че съм ѝ го причинила, а в същото време мисълта за аборт ме убива. Усещам я постоянно, как рита. Ироничното е, че при първото ми дете за цялата бременност на пръсти се броят случаите, в които съм го усетила да ритне и то в 9-тия месец, а сега нея я усещам постоянно.
Нямам представа, как протича аборта, но изпитвам огромен страх от това да видя малкото ѝ телце. А как да се справя с мисълта, че аз съм я убила😭 Просто не знам, как да се справя. Казват ми, че трябва да се успокоя, че вече имаме едно дете, така е, но въпреки това не мога да се успокоя.

Толкова съжалявам, че минаваш през това... Аз минах през аборт в същата седмица, в която си ти. При нас се откри много тежък синдром, който все пак беше съвместим с живота и лекарите ми позволиха да взема решението, което беше да прекъсна бременноста. Замислих се какво ще прави това човече, когато аз и мъжа ми си отидем от този свят. Замислих се, за стреса в който ще живеем аз и семейството ми завинаги. За безкрайните безсънни нощи и тревога за здравето на детето ми. Въпреки че много исках да задържа момиченцето си не го направих, заради нея самата. Нощта преди аборта я усетих да рита за пръв път. И за последен. Приех го за сбогом и за знак, че правя правилното нещо. Тежко е много, няма какво да те лъжа. Самия процес на "раждане" е стресиращ психически, но физически аз очаквах много по-брутални неща, отколкото бяха в реалност. Не ти дават да видиш бебето, освен ако ти не искаш разбира се. Аз изпаднах в дупка след като излезнах от болницата, но с подкрепата на семейството ми успях бързо да се вдигна. Вярвам, че ще вземеш правилното решение за теб, семейството ти и бебчето ти. Не си сама и ще се справиш със всичко, колкото и да не ти се вярва вмомента. Бъди силна, стискай зъби и знай, че нещо прекрасно те чака зад ъгъла.

Съжалявам за развоя на нещата, Куерти. Също имам аборт в 20та гс след резултат от амниоцентеза. Знам през какво минаваш, знам и какво е да усещаш как рита.
В момента емоциите са в превес, но трябва да си оставиш място и за разум. Най-важно е да разбереш и приемеш за себе си, че не си я убила - дала си ѝ това, което биологията ѝ е спестила - спасение от страдание. Правиш го от обич към нея.
Както е казала шугърбейби - няма да видиш нищо от процеса освен ако не искаш.

И аз съжалявам и знам каквж преживяваш. Също усещах много моето момиченце и мислех и чувствах същото. Другите вече са ти писали, че не я убиваш, а я спасяваш, но ще мине време, докато го усетиш така.
Ако имаш избор къде да извършиш процедурата, моля те, иди в Надежда (ако си в София). Тук назад е писано много, но общо взето там е най-човешко.

qwertyz, наистина сте изправени пред сериозно решение. Съжалявам, че минавате през това.
Не ми се иска да пиша коментари, които да накланят везните, макар че си имам собствено мнение.
Имам позната със синдром на Търнър - има партньор, имат дете от донорска яйцеклетка. Работи професия, която е значима и изисква висок интелектуален запас. Води нормален живот. Да, има външни белези, но като цяло е с нормален външен вид(казвам го, защото като се прочете за синдром и първо се изреждат признаци, външен вид на детето и много хора с еплашат).
Тук във форума една съфорумка като възрастна разбра, че има синдром на Търнър, мисля че някаква мозаечна форма и даже беше успяла да забременее спонтанно.
Други не познавам и ми се прокрадва мисълта, че тези, които са с по-тежка форма, не са сред хората...като всеки човек с медицинско състояние и някакви ограничения в нашата държава.
Не знам дали амниоцентезата дава информация и дали го пишат(въпреки, че съм правила, но нямам спомен какво пишеше) каква е формата...но за жалост няма гаранция, какъв ще е типа - хората със синдром на Търнър имат нормални интелектуални способности, могат да имат обучителни затруднения, но и хора без синдром имат. Здравословните проблеми са сериозното нещо. Също това, че в почти всички случаи не могат да имат деца.
Обмислете го и от гледна точка на семейството ви като цяло и вече роденото ви дете - ако детето има по-сериозни здравословни проблеми, ще са нужни финанси. Но много често се налага единия родител да остане вкъщи.Ти или мъжът ти способни ли сте индивидуално да издържате семейството, а другият да остане вкъщи? Имате ли роднини, които биха помагали. Живеете ли на място, където има по-лесен достъп до здравни заведения. Готови ли сте да посрещнете трудности с училището, евентуално да сте отворени към консултации с психолог и други специалисти.
Как би се променил животът ви и как това ще се отрази на другото дете - появата на бебе си е стресово, но говоря по-скоро за специфични ситуации - ако се налага чест болничен престой с едното дете, а другото често е само с единия родител. Средствата да отиват главно за лечение, да няма за гимнастика, за плуване.
Пиша ги тези неща, като теми за размисъл и разговор с партньора ти. В тази тежка и емоционална ситуация, понякога посока дава някаква структура, точки по които да минете.
Когато аз чаках моя резултат и мислех какво ще правим ако е лош, това ми помагаше - да вкарам доза практичност, разсъдливост, да мисля по точки и да си представям ситуации напред как бихме се справили и кое решение е най-добре за нас и за голямото ни дете.

Аз също подкрепям за Надежда-там ми е правена амниоцентезата, приятелка прекъсна бременност в 21г.с. там, след като срещна нехуманно отношение в Майчин дом.

Да, със синдром на Търнър може да се води що-годе нормален живот. Но хормонът на растежа, както и женските хормони не са безобидни. А тези момичета ги приемат доживот. Е, хормонът на растежа не е доживот, но пак това си е прием с години.

Братовчедка ми прекъсна бременност в 20 г.с заради синдром на Даун, и то много трудно открит - всичко на ФМ (втората) беше наред. Ако не бяха направили амниото, нямаше и да разберат, че нещо не е наред с бебето. Много трудно решение. И те минаха през тези размишления и в края на краищата решиха да прекратят бременността, защото не мислиха, че ще имат нужните ресурси да се грижат за такова детенце.

qwertyz, кураж!

Вчера трябваше да вляза за аборт в МД, но просто не отидох. Не можах да го направя. От петък бебето беше почнало да рита в мен, все едно ми казваше не го прави…
В МБАЛ Надежда, категорично отказват аборт при Синдром на Търнър, защото с него може да се живее. В България закона го позволява, но в Надежда ми отговориха, че за тях е неморално. В нашия случай понеже има частично останала втора хромозома в половината клетки, (Т.е. има мозаицизъм, но не е успокоително, защото няма нито една напълно здрава клетка.) от МБАЛ Надежда ни предложиха да направим още един ДНК тест, който би казал дали има риск от интелектуален дефицит. (Това се получава, заради тази частично останала втора хромозома в половината клетки.) След този тест, ако се установи такъв риск, казаха че ще мога да направя аборт там, ако не бебето остава, защото всички останали болести с хормони или с операции се лекуват. Така ми го обясни генетика в Надежда. В МД генетика ни разказа какви увреждания могат да възникнат, какви лечения се налагат и какви може да се наложат. Но беше напълно безпристрастен и каза, че решението си е наше.
От морфолозите (направих морфология при 4-ма) 3-ма бяха за това бебето да остане, защото изглежда здраво на ехографа. Само един беше уклончив, и по-скоро не даде мнение в тази посока.
Присъединих се в няколко чуждестранни групи във фб и там много жени с Търнър и майки на деца с Търнър ми дадоха кураж и успокоение, че те всъщност живеят нормален живот с малко повече грижа за здравето си.
И така вчера сутринта вместо да поема към МД отидох в Надежда, за да пусна допълнителното изследване. Сега се надяваме на най-добрия развой на нещата, това решение ме поуспокои за сега, иначе бях на прага да се побъркам 🍀❤

Това, което чета, ме радва и се моля на най-добрия развой за Вас! Не съм запозната със синдрома, но дано е в най-леката възможна форма

Мило момиче, искрено се надявам да е в най-леката възможна форма! Силно стискам палци и се моля за вас!

Здравейте, мили момичета… не знам откъде да започна. Прочетох всички 232 страници и плаках за всяка една, радвах се пак със сълзи в очите на всяка добра новина. Не спирам да се чудя защо трябва да минаваме през това…

За мен.. С мъжа ми опитваме от няколко години за бебе (наскоро станахме на 33 г.) и имам през последните 4 г. една биохимична бременност, един missed аборт в 12 г.с., като бебето беше спряло да се развива в 10 г.с., 2 неуспешни трансфера и сега ми предстои прекъсване в 18+ г.с. по медицински причини. Къса ми се сърцето и умирам от страх… откакто разбрахме, че бебето не се развива както трябва (13 г.с.) плача всеки ден…

През 2025 г., след аборта в 12 г.с. и след няколко различна изследвания установихме, че имам балансирана транслокация и си дадохме отговор на въпроса защо не се получава при нас. Съответно не искахме да губим време и искахме доколкото се може да намалим загубите, затова се насочихме към инвитрото, т.к. при мен 1 от 8 бременности може да нацели здраво или балансирано като мен бебче. Направихме стимулациите в Меморил в Турция. Направихме и PGT-SR на ембрионите, които стигнаха до последната фаза. От първата стимулация имахме 2 здрави/балансирани ембриончета, които не се имплатираха успешно за съжаление. От втората стимулация имаме 7 здрави/балансирани като мен. Първият трансфер с ембрион 6АА беше успешен. Всичко вървеше супер до ранната ФМ на 13 г.с. Отидох в Марковс, т.к. там се следя и проф. Марков откри ехографски находки - челюстта на бебето не се развиваше добре, по-малка стоеше. Покри ме студена пот… на предните прегледи всичко си изглеждаше наред. Каза, че на 16 г.с. може да си смени мнението, но най-вероятно ще се наложи да правим амниоцентеза. Е, дойде прегледът на 16 г.с., видяха се и други неща по бебо, направихме амниоцентезата и пуснахме WES и Chronoseq в Genica, за които казаха, че отнема около 5-6 седмици да излязат резултатите. Малко преди 18 г.с. отидох на още един преглед при проф. Марков и тогава се видяха още по-ясно нещата, при което взехме решение с мъка на сърцата да прекратим бременността, т.к. след 5-6 седмици ще съм към 24-25 г.с. и ще е още по-мъчително… а находките бяха достатъчно показателни. 💔

Има и още неща, които спестих, защото нямам сили… не мога да спя, тресат ме нерви, гори ми сърцето, горят ми очите, плача постоянно… не мога да повярвам какво ми предстои и съм бясна на живота, че ни отнема така мечтаното…  изпитвам ужас и страх. Не знам какво ме чака и никой не може да ми каже…

С мъка на сърцето, търся подкрепа и сила от момичета, които са минали през това…

В понеделник ще постъпя в Св. София на бул. България. Мъжът ми ще е с мен. Докторът каза, че вечерта ще поставим вагинално, а на следващия ден ще започнат таблетки под езика. Мисля да си искам епидурална упойка, страх ме е толкова много… от друга страна ми казаха, че упойката може да забави нещата. Боли ли поставянето, не знам какво да очаквам. После за колко време пуска? Ще протече двуетапно и при мен… ще си искам и пълна упойка за кюртажа. Толкова ми е объркано всичко, не знам на кой свят се намирам… 😔 единствено движенията на бебо ме връщат в реалността… и пак тръгват сълзите.

Мечтая си да се събудя от този кошмар и да не е истина това, което се случва и предстои…

Много съжалявам и много добре те разбирам и чувам всяка дума като моя преди 3 години.
Относно упойката - при мен по план трябваше да има, но нещата станаха адски бързо и не се наложи. Контракциите са като при силно болезнен цикъл, но всичкият адреналин притъпява усещанията, освен това тялото си знае какво да прави.
Ако екипът е бърз и адекватен всичко минава като рутинна процедура.
 След като се събудих от втората част на аборта, нямах оплаквания или болки, кървенето беше доста оскъдно.
Знам колко е страшно в момента, защото предстои, но от дистанцията на времето е приемлива като степен на физически дискомфорт процедура.
Относно всичко друго - горещо ти препоръчвам разговори с психолог. Колкото и да сме силни и да си казваме, че можем да се справим, често не знаем начините, по които най-щадящо и хуманно да минем през тези изпитания.
Няма как да ти кажа “гледай напред, имате още ембриони”, защото знам, че напред изглежда изключително недостъпно като концепция в момента, но и този момент ще дойде и ще можете да продължите по план.