Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Благодаря ти за отговора, мила hardcandy… и съжалявам от цялото си сърце и душа, че ни се налага да преминаваме през неща, които никоя жена не трябва да преживява…

Искам буквално да спре времето, постоянно се питам дали аз съм причината да не е наред бебо и знам, че може би ще получим някакъв отговор от резултатите, които чакаме…  голяма вина нося в себе си, въпреки, че никой не си ги избира тези неща. Моят баща е с БТ и чак сега разбраха с майка ми, покрай мъките, през които преминаваме с мъжа ми. Аз имам и сестра, тя си има здраво момиченце... просто голям късмет са имали явно нашите навремето, а аз се чувствам така, че сякаш все късата клечка тегля.

Моята АГ ми каза да опитам да се събера, да мине предстоящото и после ще се погрижим за тялото и душата. Много ми костваше след аборта в 12 г.с. да се събера, да продължим напред и да се борим за най-мечтаното с мъжа ми. 2-3 месеца ходех като муха без глава, сега не ми се мисли… Тогава имах толкова много вяра и ярост в себе си, че животът ни е поднесъл това… успях някак да продължа напред с нови сили, опитвам да вярвам, че и сега ще се справим, но ме е страх как ще мине всичко. Дано няма някакви усложнения, понеже в 13 г.с. плацентата беше превиа тоталис, после в 16-та се беше дръпнала и на последния преглед казаха, че била по-добре. Няма път назад, само напред е… а ми е толкова безсилно, безпомощно и знам, че мен ме чака и няма друго какво да се направи. 💔😔

Със сигурност ще се обърна и към психолог… да мине предстоящото и ще опитвам да се вдигам, то какво друго ни остава…

Доста късно се включвам и предполагам вече всичко физически е минало.
Съжалявам, момиче! Плачи, викай, говори - каквото имаш нужда. Ще дойде и Вашето щастие, пътят е труден, но си заслужава.
Сега се погрижи за тялото и психиката си, а аз ти желая от все сърце от следващия опит да гушнеш здраво бебенце.

Благодаря за отговора и подкрепата от сърце, мила Bobby_g 🫂😔
Всичко мина… остана празнотата, но опитваме да вярваме с мъжа ми. Вихрушка от емоции съм в момента, което е очаквано и разбираемо… опитвам да се разсейвам максимално, но всичко ме подсеща какво беше преди по-малко от 2 седмици.

Знам, че с времето ще стане по-леко… и ще се появи нова надежда, просто сега всичко е много прясно. Прегръдки! 🫂🤍

Здравейте,
И на мен ми предстои (почти сигурно) аборт по медицински причини между 17-19 г.с. и трябва бързо да избирам болницата, до чиято комисия да подам документи.
Резултатите от амниоцентезата, която мина днес (сега съм 16 г.с.) ги чакам 3-5 работни дни, а те е почти сигурно, че ще потвърдят синдрома на Даун, открит с пренатест и около 3 ехографски находки (дефект в сърцето и хипопластична носна кост са най-важните).
Въпросът ми е за Майчин дом - освен за мизерията и лошото отношение, за медицинската част по изпълнението на аборта имате ли оплаквания?
Причините да клоня към МД са поне 3. Първо, проследяващата ми гинеколожка, доц. Карамишева, се оказа, че е в тяхната комисия. Проф. Савов, който ме консултира след пренатеста, също е оттам. И от 2мата съм доволна, особено от Савов - отзивчив, компетентен, връщал ми е обаждания в извънработно време, говорил е подробно по чисто човешката страна какъв би бил живота на дете с Даун и т.н. Нямам причина да не избера тях като комисия, макар че не знам дали Савов ще е в нея. Но дори това да е криворазбрана лоялност от моя страна и да е по важно да мине както трябва процедурата идва причина 2.
Като се консултирам с АI и получих следното: "това е най-голямата специализирана АГ болница в България;
разполагат със собствена клиника по анестезиология и интензивно лечение с няколко реанимации и значителен опит при сложни акушерски случаи и прекъсвания на бременност във втори триместър;
там се концентрират случаи с фетални аномалии и медицински показания за прекъсване;
има възможност за мултидисциплинарен екип (фетална медицина, неонатолози, анестезиолози, патолози и др.);
персоналът ежедневно работи именно с такива ситуации." Според 1 моя колежка, професионално, те просто са добри.
Третата причина е финансова. Като здравноосигурен човек с не големи възможности предпочитам да не давам 1100 лв за нещо покрито ЗК, ако мога да си го спестя. Но 100-200 лв за избор на екип бих дала след като поговоря с лекари там и отговорят адекватно на въпросите, свързани със страховете ми.
Един от тях е, че на базата някои нови изследвания, някои експерти и учени вече смятат, че плодът изпитва болка (може би в по-малка степен) още от 12 г.с. Сега, не се заблуждавам, че лекарите,  в България са от другата школата (поне Чачева и Чавеева, финалните хирурзи, при които ходих по въпрос за евентуална упойка на плода). Освен това, остава надеждата, че абортът няма да е хирургичен, и че бавното лишаване от кръв на плацентата при медикаментозен аборт бързо ще изключи незрялата нервна система на плода и страдание няма да има, може би само малко дискомфорт. Та в тази насока, по съвет на АI, за да намаля още повече дискомфорта или болката на плода, искам да питам има ли противопоказания да пия парацетамол между мифепристона и мизопристола.
Мисля и се надявам, че в бъдеще и при прекъсвания на бременност, не само при вътреутробна хирургия, ще се прилага упойка на плода след 12 г.с., нищо че е по инвазивно. Все пак в недалечно минало са смятали и че новородени не изпитват болка заради незряла нервна система и са им правили операции без упойка.
Но много се разпрострях.
Май засега планът ми е да подам документи в МД и после да задам въпроси на евентуални лекари, които ще прекъснат бременността и да си избера екип. Лошото отношение ще го преглътна стига напр. кюретажът да е щадящ и т.н. И в Надежда, както чета някои мами са отделяли плода сами в стая или в банята, това не ми плаши в МД.
Момичета, нямах време да прочета всички истории от различните болници и съжалявам, че всички е трябвало да минете през това, особено тези, които като мен е трябвало да решават морална дилема и да избират между живота и смъртта.
Но ако някои от вас сте недоволни от чисто професионалното и медицинско прекъсване на бременност в Майчин дом, моля пишете, че трябва бързо да решавам.
Благодаря предварително!

Съжалявам, че трябва да преминеш през това.
Искам само да споделя като жена, минала през това в 14та седмица в Майчин дом и то без оплаквания и с “добър отзив” - не мисля, че ще се чувстваш добре там. Като преценявам как описваш въпросите си, фокусът ти за преживяването и на теб, и на плода и тн чисто човешки вероятно няма да е добрият избор за теб. Възможно е да не срещнеш ужасно отношение или проблеми изобщо, но няма да срещнеш разбиране и подкрепа или каквото и да било всъщност отношение, щом става въпрос особено за 5 етаж. Иначе условията са Ок, вече няма стара база, последният ремонт мина също и за другото крило.
По отношение на медицинската грижа разбира се, там са най-добрите. Но такава процедура не е от най-сложните и рискови. Ако ти самата нямаш специфични нужди и завишени рискове, не смятам, че ще има разлика в нивото на медицинско обслужване.

Също да кажа, че проф. Савов не би могъл да бъде причина да избираш там, той реално няма общо с това отделение и не бива да е критерий за подобно решение. Значение има само персоналът и лекарите, които са там, а попаднеш ли на д-р Савова например…та така.


Това е от мен, пожелавам ти сила да преминеш възможно най-бързо и леко.
Учудвам се, че чак в 17-19 трябва да действаш, всяка изминала седмица прави нещата по-болезнени и трудни физически, предполагам няма смисъл да дълбаем въпроси защо по-бързичко не са се развили нещата, станалото станало, дано е последното ти лошо преживяване, свързано с бременност.
Успех!

Съжалявам за това, което ти се случва.
Но и аз като те чета, оставам с впечатление, че МД няма да е подходящ за теб. Ако гледаме единствено финансовата част - тогава да, там е най-доброто място.

Исках и да поясня, че в 17-19г.с. абортът е раждане. Няма как да е чисто медикаментозен или чисто с кюртаж. В този срок на бременността кюртажът го прилагат за изчистване след аборта, а не за самия аборт. А дали ще е щадящ за матката (защото бебето вече няма да е там) зависи от опита на оператора. Просто на моменти звучиш доста объркано (което е разбираемо) все едно не си съвсем наясно как протича всичко.

Съжалявам за изпитанията и стискам палци да се приключи бързо. Момичетата са ти казали - абортите в тези седмици представляват раждане. Отнема 1-2 по-активни напъна и плодът се изхвърля. След това е процедурната част. Не е сложна процедура, не им трябва арсенал от отделения. Не можеш да пиеш нищо между таблетките. Ще те обезболят едва, когато започнат контракциите с определени медикаменти.
Относно страданията на плода - не виждам смисъл да влизаш в хипотези. Единственият страдащ със сигурност си ти. Погрижи се основно за себе си, защото е меко казано изпитание.
Не знам какви са опциите за настаняване в майчин дом. Знам, че преди нямаха опция жената да е сама в стая, слагат те с жени за задържане. За мен беше категорично неприемливо. Относно комисията - все тая кои са. Тези хора няма да са около теб, акушерки и персонал на смяна ще са. Изборът на екип не гарантира отношение, особено в държавна болница.
Относно финансовата част - не си струва това, което ще спестиш. Не може да компенсира психическо страдание, лошо отношение и липса на емпатия около теб. Виждам че си потенциално тревожен човек, който трудно се справя с казуси и избори - на твое място бих си спестила всичко, което би ми донесло още болка.
Ориентирай се към частна болница. Повечето тук сме минали през Надежда. Ще бъдеш сама в стаята, ще дойде психолог няколко пъти, акушерките могат да ти донесат храната ако в общата зала има бременни, генерално ще получиш грижа. Не го романтизирам като място, не го рекламирам, казвам го като човек, минал през това. След това се справях само с моята травма, не ми се наложи да преживявам негативите от лоши условия и отношение от персонал.

И аз искрено съжалявам, че се налага да минаваш през това и те прегръщам силно! Кураж, мило момиче…

При мен мина съвсем наскоро (25-26.05.) и бях 18 г.с. в МБАЛ Св. София. Идеята беше да е двустепенно (като раждане и след това почистване), но не се получи по този начин. Пред нощта прокървях много, като се наложи да ми вливат кръв, плазма и други системи, заради кръвозагубата. Изчакахме няколко часа да видим все пак дали ще се появят контракции, но не стана. Прокървях отново и на сутринта директно ме приспаха и ме кюртираха. След това не съм имала някакви оплаквания, чисто физически. Ходих и на контролен преглед - все още се чистя, но изглеждат наред нещата. Ще видим занапред как ще е положението.

Относно финансовата част - мъжът ми беше с мен, та платихме около 700 и малко евро - за избор на екип + неговия престой за 2 нощувки. Винаги ще съм благодарна за отношението на лекарите и акушерките, които ме опазиха физически и психически.

Миналата година бях в Тина Киркова, но в 12 г.с. и просто няма база за сравнение между държавна и частна болница. Няма кой да питаш някакви елементарни неща… хаотично, мизерно и трагично. Там платих около 400 лв. за избор на екип, понеже АГ ми работеше там и исках тя да извърши процедурата.

Надявам се всичко да мине бързо и кураж! 🫂 Изпращам силни прегръдки!

Здравейте,

Вчера бях на ранна фетална морфология  ( второ мнение) относно силно увеличена нухална транслуценция- 8.00мм.
Препоръката на двамата лекари е прекъсване н бременността. Тъй като съм в 12 г.с , съветват да бъде "Аборт по желание "
 Според двамата няма смисъл от хорионбиопсия.
Освен увеличената гънка, се видя и малоформация на сърцето, която не може да се определи точно каква е и много висок сърдечен ритъм, проблем с венус дуктус .
Според лекаря е възможно да е синдром на Търнър .
Чувства се ужасно объркана и виновна . Имам 2 мисед аборта в 9 г.с и бебе на 11м. Почти на 39 съм.

Моля, ако някой има подобен опит, да ми пише - за кураж, съвет, препоръка.

Съжалявам, мила, че минаваш през това 🫂! Миналата година бях в 12 г.с., когато установиха, че бременността е спряла развитието си при мен. Самата процедура беше с кюртаж - мисля, че ми бяха изписали мифегин, ако не се лъжа. Постъпих в болница. Леки болки като при цикъл имах от хапчето, след което усетих, че ми се пишка, при което голяма част отиде в тоалетната. После ме свалиха за кюртажа, който е под пълна упойка. Слага се абокат и през него я поставят. Около 15 мин. отнема всичко, като през цялото време спиш. След това ме върнаха в стаята и няколко часа лежах. Ходих и на контролен преглед след 2 седмици, за да видят какво е положението.

Вина със сигурност нямаш, но и това чувство ми е познато… наскоро минах отново по този път, но в 18 г.с. 😔

Каквото и да ти кажа, ще е малко… Прегръщам те силно и стискам палци всичко да мине бързо и възможно най-леко. 🫂 Кураж!

TihoSiMechtaya , благодаря за подкрепата! Съжалявам, че Ви се е наложило да преминете два пъти през това😞🥲

В главата ми има едно съмнение,  ами ако бързам?

Daianna, със сигурност нямаш вина нито за случилото се, нито за това, което предстои.

Случилото се е случайна грешка по време на деленето на клетките. Не се предава от родителите, нито ти по някакъв начин си могла да го предизвикаш с начина ти на живот, хранене или прием на лекарства и добавки. Не търси там причината, не е в теб.
А за това, което предстои, потърси и трето мнение. Ако се припокриват, няма защо да се обвиняваш, че избързваш. Тези увреждания явно са видими и няма да се подобряват с времето, ако чакаш, само самият аборт ще е по-тегав за теб. При аборта важи правилото "колкото по-рано, толкова по-добре".

Щом и двамата казват, че няма нужда от хорионбиопсия, явно нещата наистина са достатъчно видими. Но за твое спокойствие, че не прибързваш, можеш да я направиш. Но трябва да побързаш, защото скоро изтича срокът, в който може да бъде направена. Но ако я направиш, това ще отложи във времето аборта и тогава вече може да не е достатъчен само кюртаж.
Другият вариант - да се довериш на мнението на двамата АГ и да направиш аборта сега, но да поискаш и да изследват абортивния материал (пробата се изпраща в Геника). Там ще си покаже дали е имало хромозомни грешки и ще докаже синдрома. Това ще ти донесе спокойствието, че си взела правилното решение.

А относно възрастта, не го мисли. Бях на 39г с моя аборт, забременях пак (с успешен финал) на 41г. Да, не стана бързо, но стана.

Кураж!

Благодаря много за подкрепата!🩷
Аз самата видях , че детето е с много отоци.. Имам няколко дни да отида на трето мнение и да премина към процедурата..

При мен преди 5 години беше нещо подобно. В 13гс обаче и се наложи комисия. Всичко беше видимо на ехографа и не са ми правили доп.изследвания. После направихме генетично изследване на плода и беше синдром на Патау. Проблемите бяха в сърцето, НТ беше 6мм, дори и повече на някои измервания, единична пъпна артерия, омфалоцеле и редица други.
Аборта беше в болница Надежда. Всичко беше максимално щадящо - първо ми дадоха лекарство през устата (мифегин), след 48 ч ми сложиха топогин вагинално на два пъти. След втората таблетка започнаха менструални болки (малко по-силни) в един момент отшумяха. Дойдоха да ме проверят и като станах всичко излезе само. После ме закараха за абразиото. Всичко е било 15-20 мин. След като се събудих полежах в операционната и ме закараха в стаята. На следващият ден ме изписаха.
Няколко месеца по-късно забременях отново и вече имам детенце на 4г. Пожелавам същото на всяка една от вас! Ако ви се реве - поплачете, ако си се крещи - крещете, каквото и да е... Болката си остава, но става по-поносима.

Тук сме за теб, момиче! 🫂 Нека имаш сили да минеш през предстоящото. И аз подкрепям да се направят генетичните изследвания.

Миналата година не правихме, понеже ни беше голяма мъгла и вихрушка от емоции… впоследствие с мъжа ми се изследвахме (пуснахме и при двамата кариотип тест) и при мен излезе, че имам балансирана транслокация, която най-вероятно е била причината да се развият така нещата. А този път (преди няколко седмици) направихме амниоцентеза + кръвни тестове + заделиха и материал и предстои да разберем какво се е объркало…

Прегръдки! 🫂