Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Благодаря, пожелавам ти от сърце скоро да прегърнеш своето дете (или деца), както и на всички нас тук, които още нямаме!

Най-трудният ден в живота ми досега
21.09.26 — денят, в който чух, че второто ни дете няма да оцелее.
Тръгнахме сутринта за Пловдив. Дъщеря ни беше с 39 градуса температура и вирус. Трябваше да мислим за нея, но едновременно с това да отидем на фетална морфология.
Лекарят започна прегледа. Няма да забравя мига, в който спокойствието напусна лицето му и видях как замръзна за миг.
После лицето му отново прие онова спокойно, професионално изражение, което лекарите носят почти като униформа. Само че този път закъсня с частица от секундата. Погледът му се плъзна към екрана и се задържа там твърде дълго.
Той продължи с прегледа.
Диктуваше на акушерката различни мерки и показатели, спокойно и методично, сякаш всичко беше част от обикновен преглед. Гледаше екрана, казваше числа, уточняваше нещо, а аз го наблюдавах и вече знаех.
Не знаех още какво точно ще каже.
Но знаех, че нещо не е наред.
В един момент той ме погледна.
— Такива новини не се съобщават лесно.
Тези думи сякаш увиснаха във въздуха.
После ми обясни. Каза ми, че още в самото начало на бременността — във време, когато аз дори не съм била сигурна дали изобщо съм бременна — плодът е получил малформация, наречена акрания.
Чувах думите му, но сякаш отдалеч.
А после започна пищенето в ушите.
Тъгата.
Пропастта.
Онази невидима пропаст, която за секунди се отваря под краката ти и ти разбираш, че няма за какво да се хванеш.
Излязох от кабинета и светът все още си беше там. Хората ходеха. Вратите се отваряха и затваряха. Някой говореше. Някъде звънеше телефон.
А аз трябваше да продължа.
Трябваше да се прибера при голямото си дете. Да бъда майка. Да се погрижа за нея, въпреки че току-що бях разбрала, че никога няма да прегърна детето, което носех под сърцето си.
Дъщеря ми се вкопчи в мен.
Температурата ѝ още беше висока.
Прегърнах я.
И в тази прегръдка сякаш се опитах да задържа всичко — нея, себе си, детето, което нямаше да позная, целия свят, който допреди малко изглеждаше толкова сигурен.
Прегърнах я.
И прегърнах целия свят.

Здравейте, силни жени,
Не съм изчела цялата тема, но прехвърлих последните 40 страници.
Намерих и няколко конкретни случая подобни на нашия.
Написаните  по-горе редове написах вечерта след аборта.
На 21.09. след ехогравско изследване в 12+5 дни г.с. се установи акрания (липса на горни черепни кости), плода беше 11+5 дни. В сряда двама лекари в Бургас (следящия ми лекар + още един) потвърдиха поставената диагноза.
Преминахме към аборт по медицински причини. За тези два дни информацията, която получих е, че това увреждане е несъвместимо с живота.
Най-съкрушаващото за мен беше, че плода беше развит, имаше си крайници, сърчицето до последно биеше. Освен това, още не мога да променя мислите си и да се настроя към това, че вече в мен няма бебенце.

От тук натам плана ни е следния. Да потърсим причина. Дадохме абортивен материал в Геника за генетични причини.
След като ми дойде месечния цикъл, препоръките на лекаря са да се насоча към еднокринолог (в първата бременност качих около 30+ килограма и родих бебе 4 кг), за да проверим за диабет, предиабет или ИР.
Хематолог за изследвания
Серумен фолат; RBC folate; Витамин B12 ;Хомоцистеин ;Метилмалонова киселина
;Витамин B6 ;MTHFR C677T ;MTHFR A1298C ;ПКК + индекси ;Феритин ;Желязо ;Трансферин.
Дали имате идеи за други изследвания и лекари, към които можем да се обърнем. Говорим за дефектите на невралната тръба и причините за тези дефекти.

Съжалявам за загубата ви.
За невралната тръба не мога да добавя нищо, изследванията за фолат и витамини В в списъка ви изглеждат изчерпателни.
Предполагам за Хашимото сте се изследвали и следите щитовидната? Ако не сте, ендокринологът е желателно да провери за това или за друг проблем с жлезата - тоест TSH най-вече, може и FT4, TAT, MAT. Но това е по-скоро за възможността за зачеване и развитието на мозъка и интелекта на бебето. От Хашимото също се напълнява, но при бременност общо взето физиологично ТSH се доближава до нормата и ефектът не би трябвало да е толкова голям. Това го говоря от опит.
Освен това общо преди бременност се препоръчва да се изследват и чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТ), защото бременност може да отключи или да покаже скрити безсимптомни болести на черния дроб. Не е препоръка на доктор това последното (моята бременност стана по-рано от планираното, докато се пазехме и не съм се консултирала, а Хашимотото така или иначе си го лекувам), но вече го чета на 2 места и следващият път ще се изследвам.
Не знам дали при първо здраво дете е възможно да имате дефекти в ензимите, които участват в метаболизма на фолата, може и така да е и да са се появили след първото раждане. Предполагам, че е възможно и да е случайна мутация в гаметите или плода, която да не се повтори.
Стискам палци!

Здравейте на всички!
Преминах през аборт в 23гс след открита мутация на бебето, минаха вече 4месеца.
Въпросът ми към вас е как се справяте с вината?
Има моменти, в които си казвам, че това е било правилното решение, но истината е, че дълбоко в мен аз знам, че убих детето си и това ме изяжда вътрешно, толкова ми е мъчно.

Нормални са тези мисли, но не означава, че за верни. Детето не е имало шанс да оцелее, направила сте най-майчиното и хуманно нещо за него. Колкото и непривично да звучи - това е форма на грижа и любов.
 Помислете за работа с психолог, за предпочитане репродуктивен, за да е запознат с материята и спецификата на загубата. Има варианти и за онлайн консултации. Нужно е време да преработите травмата правилно.

И аз искрено съжалявам, че се е наложило да преминеш през това. Изпращам силни прегръдки… 🫂

На мен ми помогнаха няколко неща - пътуване, нови места, различна среда, която ме извади една идея от реалността. Дадох си време да страдам, да плача, да е такова каквото ми е отвътре. Ако ми се плаче - плача си, ако ми е ок - позволявам си и тези моменти. Аз вярвах, че сме взели правилното решение, колкото и трудно, ужасно да беше... Не исках да го обричам на някакво страдание и измъчен живот. Боли много, но другото нямаше да е по-малко болезнено.

Ако усещаш, че е правилно за теб, може да посетиш и психолог. Както го усещаш ти.

Прегръдки и кураж… в един момент ще стане по-леко, макар и малко. 🫂