Случи ми се нещо странно VI

Ааааааааа 

Не знам дали е странно, това, което ще разкажа, обаче преди време една психоложка ми каза, че трябва да слушам интуицията си и колкото повече се вслушвам във вътрешния си глас, толкова по-силно вярвам в него. Аз работя работа, свързана с производство и като си хвана готовия продукт, някак усещам кога не е станал и клиентът ще види проблем и къде е ок поръчката - много е странно. Ето и случката, която ме провокира да пиша
Наскоро неочаквано загубихме младо момиче и бебчето й, дъщеря на наши близки. Преди погребението я сънувах усмихната и сияйна, а след като мина опелото дълго се питахме с мъжа ми защо така стана, че си отиде. Даже и във форума писах и ходех с едно чувство на голяма тежест в душата. Изведнъж се сетих как близките й разказваха, че питала за бебето и веднага усетих, че тя е разбрала, че бебето си е отишло и не е пожелала да остане без него. Също така проумях, че тя е видяла как времето в нашето измерение е само частичка от вечността, в която тя е заедно с близките си. Това го осмислих за секунди, изведнъж и тежестта ми олекна, не знам как да го обясня, като прозрение в миг беше. Дано е светъл пътя ти, много тъгуваме
А преди време бях разказвала как си говорих с едно бебе ембрион и му обясних, че точно сега не можем да го приемем в нашето семейство да се роди - той "отиде" при наши познати, носи име, което е много скъпо на мъжа ми и винаги като ме види ми се радва много - сигурно ще ме сметнете за луда

Добре, че съм смелачак  иначе след тази тема сън нямаше да ме хване.
Единствените странности с които мога да се похваля, че на няколко пъти, на места на които с абсолютна сигурност съм за първи път в живота си, ме е налягало усещането да са ми до болка познати. 

И на мен ми се е случвало много пъти.

Ще ми се скара дружинният че пак съм на тема градски митове, а той държи строго да е по темата   ноооо аз вече съм била в комсомола не ме е страх  
Страхливите няма никакъв смисъл да четат! Сериозно, това което ще разкажа няма по никакъв начин да ви обогати, за само ще подсили страха ви.
МИналата година видях познат - около 27 годишен, активно спортуващ, планинар, млад и здрав човек. Та започна момчето да ми разправя какво му се е случило - бил в някакъв парк /доколкото разбрах нещо като местност за разходки, с езеро, близо до град/ и то с приятели. Доходило му с по малка нужда и да не се излага пред компанията стискал докато стигнали до изоставена тоалетна, която била наполовина вкопана в земята. Решил да се възползва и влязъл. Било както се предполага без осветление и доста мизерно, светлина влизала през горен, малък, мръсен прозорец. Тогава видял първото .. такова - като куче без козина и с червеникава кожа, но използвало лапите си, за да отвори вратата на кабинката. Нападнали го три. Опитали да го повалят и да не му дадат да избяга с разкопчани гащи нагоре по стълбите. Каза, че било като в смотан филм на ужасите.   От тогава е пощръклял на тази тема и издирва каквото може за тях. Според него били демони от долно ниво   Живеели до вода /предимно блата и мочурища/ и не нападали, но никой не бил споменавал да нападат и то колективно. Ровил и търсил инфо за местността където се случила случката и разбрал, че в тази същата толаетна има починали и намерени 2-ма мъже /единият клошар се предполагало че е замръзнал зимата, а другия мъж починал неизвестно защо/, но това пак са градски приказки - нищо на документ. С приятели слизал пак там но нищо не се случило, което да потвърди думите му. Празнавам си, че го гледах, клатех глава и въртях очи от почуда, но си мислех "Горкото момче! Толкова младо и хубаво, а с шезофрения.   Я Дорис по-далеко, че не се знае тебе на каква вълча катерица ще те оприличи.  " Той ми вика: "Не ми вярваш, но напиши във в-бокс демон, червен, момчета Русе и виж какво ще намериш. Аз ходих да търся и тези момчета от клипа в Русе. И там са ги виждали гадините! Много хора са ги виждали, но само мен до тук са нападали. "
Потърсих и това излезе: http://vbox7.com/play:340f3c2d

НЕ съм очевидец, а само слушател на градския мит.  

ПП. Е казах аз на страхливите да не четат, но все пак прочетохте   Сега да ви питам как ще спите на светната лампа  

У - Ж - А - С, ужас!

 А има още няколко часа до изгрева.

Ей,Дорис ти само за беля ги разправяш тия неща  Ся пак ще спя на цъкната лампа...

Аз май и друг път съм го писала,ама работих едно време в нет-зала и през нощната смяна стана нещо странно.Едно от момчетата (около 17 г.) тръгна да си ходи към 2 вечерта,но се върна след няколко минути в шок и плачеше  .Едва изтръгнаха нещо от устата да каже какво е станало,а той заобяснява,че видял някакъв "човек",който стоял на една ограда-висок,с черни дрехи с нещо като шлифер и го наблюдавал с червени очи.Беше една мъгла (ако не се лъжа декември или януари) и едно призрачно.Беше сигурен какво е видял и не пожела да си тръгне от залата,докато слънцето не изгрее.Имаше момчета,които решиха да го изпратят до тях,но той отказа и дряма цяла вечер при нас.Към 7 си тръгна..Аз вярвам,че не си измисля,защото с очите си видях в какво състояние се появи.Какво е видял и какво е било това обаче...

Страховита история Дорис. Определено не звучи като приказка за лека нощ    Явно всички тук сме обсебени от всякакви странности, но лошото е че повечето ще спим на светнато 

Дорис,верно не е по темата,ама добре е да дадеш на този си познат да почете нещо от сорта на това   http://pencil.hit.bg/los_Voladores.htm,лично за себе си намерих много отговори за бързо преминаващите сенки,демони от детството и т.н.

2003-та година по усмотрение на гаджето ми се изнесохме в един от ,крайните квартали на София, и двамата на тоя етап -живеещи  при мама и тате, нямаше как да се получи , съгласна бях, да заживеем заедно.Всичко започна ок,но за въпросния квартал - Левски,само лоши отзиви бях чувала....,ама милото ,твърди,че апартамента е на леля му, ремонтиран ,без пари ще ни е...абе с 2 думи всичко прекрасно..Родителите ми абсолютно против,ама аз инат...Тръгваме в един мразовит ден с милото към "жилище",пътуваме, пътуваме и хоп, милото ми вика - "Е тука сме".Какво да ви кажа хора? ...., урудливи панелки разхвърляни в полето,не искам да слизам от колата,искам да се връщам...Милото - "Стига де, споко дай да се качим горе ..." Слизам, ама не си чуствам коленцата, влачи ме към някаква ужасна сива ужасия , мръсен и миризлив асансъор...апартаменчето, хубаво, подържано и чисто,влизаме....не си отдъхвам.С дни наред не смея да изляза , подувам се от рев, постоянно звъня на майка и татко с какви ли не измислени истории, да дойдат да ме вземат,те не идват ,милото само мълчи ,аз крещя и го обиждам както никога през живота си.Е мина ми, просташки горда да призная пред майка и тате ,че са били прави и имам нужда да си се прибера вкъщи  - стоя в панелката....Кваратала кошмарен, няма магазини, няма кафета, само кучета и странни субекти......, както и да е напредък беше че щом ги забелязвах съм започнала да излизам.Милото вече не ми е мило , не искам да го виждам, пътува в чужбина ,почти не си говорим....22декември същата година си пътувам към мизерното жилище с такси, от гостуване при нашите - 3 часа посред нощ,пак не ме пускат, аз пак инат...Оглеждам да кажа на таксиджията къде да спре, на първия вход на съседния блок някакви хора седят на стълбите и си говорят - съвсем нормална гледка,  това беше първата ми мисъл,осъзнах колко е часа, и че,жената е с рокля с презрамки а мъжете с къси ръкави,в същото време абсолютно сиви ,едноцветни ,изключих тотално, гледам таксиджията ,той никаква реакция...брей мисля че съм превъртяла и си замълчавам.Прибирам се шашната ,къпя се лягам и се завивам, парното работи аз треперя от студ - зъбите ми тракат...От квартална лелка разбирам, че във входа пред който седят, е имало няколко самоубийства и трагични инциденти...тези  ли  стояха там през ноща, незнам....3 пъти след това ги видях тия хора пред същия вход, посред нощ, 2 пъти валеше сняг, а те пак по къси ръкави, все едно нищо не е..незнам.Не можах да издържа панелното гето,странниците  от нощта, събрах си багажа и се прибрах.Нещата , които по късно се случиха в живота ми незнайно защо ми припомнят онези дни....И до ден днешен колкото и пряк да ми е бил пътя през въпросния квартал, заобикалям ,не смея да припаря.

Докато ви четях, се сетих и аз за една странна история. Преди няколко години почина баба ми, в селото, където живееха баба и дядо, има обичай мъртвите да пренощуват в къщата и някой да бди цяла нощ до тях (сега си мисля, че никой и нищо не е в състояние да ме накара да направя подобно нещо). Та въпросната нощ майка ми останала при баба ми, а по някое време сестра ми отишла да я смени. Сутринта си отивам на село за погребението и сестра ми дойде и ми каза, че и се случило нещо странно през нощта. Отишла да смени майка и легнала да чете книга в едната стая, докато в съседната лежала починалата ми баба и по някое време задрямала. Присънило и се как баба дошла при нея и я събудила, сестра ми я попитала защо е дошла, а баба и казала, че е дошла за дядо ми. Много зловещо ми се стори, но повече не коментирахме случката този ден. На следващия ден, докато бях на работа майка ми се обади, че дядо е получил инсулт (на 3-тия ден след смъртта на баба ми) и 9 дена след смъртта на баба почина и той.

baraccuda представих си цялата история като филм на ужасите. Настръхнах!   Особенно за тези хора със сиви лица и където са били облечени само по тениски през зимата, ужас!  

Хайде и аз да разкажа една история. Моля да ме извините ако съм я разказвала! Майка ми живее сама в апартамент и хич не е страхлива като мен. Една вечер си ляга и заспива. Някъде посреднощ се събужда от нещо тежко върху себе си. Гледа някакъв мъж ,висок с черни дрехи я стиска здраво и повтаря-кажи кое ти е най-милото? Майка ми от страх грипира и успява да извика-олеле майчице! И мъжа я пуска и изчезва. До сутринта майка ми стояла със светната лампа трепереща в леглото. Баба ми живееше на село. Същата сутрин тръгва за хляб към магазина. Както си вървяла,сякаш "нещо" я хваща и я запратило към близката ограда.Добре,че била телена мрежа и баба не се наранила. Обадила се на майка ми да и се оплаче. Оттогава спи на нощна лампа и е по- страхлива и от мен. Аз съм убедена,че такива странни неща съществуват. Но защо се случват само на някои хора?

бррр и аз съм чувала за този обичай да се бди над мъртвия цяла нощ.. а сънищата имат голяма сила.. понякога се радвам, че бързо забравям какво съм сънувала

В Северозападна България е много разпространен. Не знам дали в цялата страна е така.