Детето ми полудя

  • 13 409
  • 156
# 105 30 юли 2010, 19:29 ч.
Авторката отдавна не е писала.
Дано през това време е със зетето си и се старе да бъде близко до него-
Дано и то разбере, че мама вече е тук и постепенно да започнат да се разбират.
Виж целия пост
# 106 30 юли 2010, 20:09 ч.
Това цялата истина ли е?
Защото преди години превеждах за една организация която подпомага жертвите на трафика на жени.
Приятелят да не би да е сутеньор?
Това е класически кошмар. Смърт в семейството, бедност и безизходица, следва "заем" от 'доброжелател', който не може да бъде изплатен.
Предложение за работа в чужбина, а там побой, изземане на документи и телефон, забрана за общуване с близките, принуждаване към проституция.

Към авторката: силно се надявам да не си една от тях, но ако съм права, потърси помощ.

Лично съм видяла ужаса който изпитват тези жени, които са пребивани и заплашвани, че ще пострадат близките им в България, а някои от тях за мой и не само мой шок, наричаха сутеньора си "приятелят ми".

Съжалявам за поста ми, но това е истината, а някога човек не вижда всичко.
Виж целия пост
# 107 30 юли 2010, 20:10 ч.
Цитат на: Deziderata в пт, 30 юли 2010, 20:09
Това цялата истина ли е?
Защото преди години превеждах за една организация която подпомага жертвите на трафика на жени.
Приятелят да не би да е сутеньор?
Това е класически кошмар. Смърт в семейството, бедност и безизходица, следва "заем" от 'доброжелател', който не може да бъде изплатен.
Предложение за работа в чужбина, а там побой, изземане на документи и телефон, забрана за общуване с близките, принуждаване към проституция.

Към авторката: силно се надявам да не си една от тях, но ако съм права, потърси помощ.

Лично съм видяла ужаса който изпитват тези жени, които са пребивани и заплашвани, че ще пострадат близките им в България, а някои от тях за мой и не само мой шок, наричаха сутеньора си "приятелят ми".

Съжалявам за поста ми, но това е истината, а някога човек не вижда всичко.


Интуитивно си мисля че става въпрос за нещо такова, дано греша  Praynig
Виж целия пост
# 108 30 юли 2010, 21:58 ч.
Не съм чела цялата тема, признавам. Проблемка Hug Hug Hug на всекиго са се случвали неща, които да го доведат до състояние, в което да е така затрупан от емоции и проблеми, че да изсипе всичко на един дъх във вида, в който си го изсипала ти. В случая ти има поне две много положителни неща- първо, виждаш, че има проблем и второ, готова си да потърсиш помощ. При ситуации като твоята това е равносилно на подвиг, на чудо от храброст. Познавам доста хора, които и след 30- 40 години продължават да не забелязват, че около тях се случва нещо нередно, че нещо трябва да се направи и нямат силата да признаят, че не знаят какъв е изхода.
Лесно е да се дават съвети, но отговорите са в теб. Просто, преди да ги потърсиш седни и хубаво си прости предварително за всичко, в което би се обвинила. След това на освободена от вина, трезва глава ще успееш да видиш какво е станало и какво е редно да се направи. Ако днес прецениш свои минали действия като грешки това означава, че си извлякла полза от тези грешки и можеш да постъпваш по друг начин. Вероятно промените няма да се случат лесно и безпроблемно, но след всичко преживяно ще намериш сили за това. Нали казват, че каквото не ни убива ни прави по- силни и това е чистата истина. Използвай тази сила, позволи си да обичаш и себе си и детето си и заедно ще се справите. Кураж! Hug
Виж целия пост
# 109 30 юли 2010, 22:06 ч.
Цитат на: Маргало в пт, 30 юли 2010, 19:11
Дайте да не  я разкъсваме, предполагам тя достатъчно се разкъсва от вина!

Мисля, че всички негативни (заметени или не) постове се дължат на жал към детето и потрес от ситуацията. Майка, която прави толкова, как да ги нарека по-незамитащо.... безумни грешки и нередности с детето си, се съмнявам след един пост тук и няколко мнения да започне да се разкъсва от вина. 
Виж целия пост
# 110 30 юли 2010, 22:07 ч.
Ама това реален човек ли е последно? Историята истинска ли е?  Shocked
Виж целия пост
# 111 30 юли 2010, 22:10 ч.
Да, съгласна съм Блонди, но в името на детето трябва да и дадем кураж и насока, за да  не го погуби съвсем...
А като я чета тя е почти на границата да го хвърли пак на баба и да забегне ooooh!
Виж целия пост
# 112 30 юли 2010, 22:17 ч.
Цитат на: Блонди в пт, 30 юли 2010, 22:06
Цитат на: Маргало в пт, 30 юли 2010, 19:11
Дайте да не  я разкъсваме, предполагам тя достатъчно се разкъсва от вина!

Мисля, че всички негативни (заметени или не) постове се дължат на жал към детето и потрес от ситуацията. Майка, която прави толкова, как да ги нарека по-незамитащо.... безумни грешки и нередности с детето си, се съмнявам след един пост тук и няколко мнения да започне да се разкъсва от вина. 
Бъркаш, Блонди. У всеки от нас има залегнали едни и същи закони, а нарушаването им води до чувство за вина. Едно от най- ужасните прегрешения е да прегрешиш спрямо детето си, така че не се съмнявай в наличието на чувство за вина. Лошото е, че тази вина пречи за решаването на проблемите за осъзнаването на грешките.

А дали историята е истинска- ако не е историята на авторката, то със сигурност има човек с такава история- може да помогнем на него, ако прочете темата някой ден.
Виж целия пост
# 113 30 юли 2010, 22:25 ч.
Кой има нужда от прошка?!
-Грешните.
Кого лекуват лекарите?!
-Болните.

Момичето има проблем!
Защо, как, кога, какво, колко вече няма значение!
Станалото станало!
Важно е утре какво ще стане!
Бъдете хора, не съдете и дайте адекватни отговори доколкото можете  Hug
Нека бъдем хора, не паплач, в името на поредното дете, което има нужда от любовта на майка си, а тя от нашата!
Кои сме ние че да я съдим, ние можем само да обичаме!
Нека го направим! Hug
Виж целия пост
# 114 30 юли 2010, 23:25 ч.
Цитат на: Бoяна в пт, 30 юли 2010, 22:17
Бъркаш, Блонди. У всеки от нас има залегнали едни и същи закони, а нарушаването им води до чувство за вина.

Ти говориш за самосъзнание и съвест. Нивата при всеки са различни, така е. Ние всички понякога грешим и прегрешаваме спрямо децата си, идеални и безгрешни няма. Затова да, не бива да хвърляме камъни и да съдим никого, прави сте. Но все пак всичко си има някакви граници. Написаното, ако наистина отговаря на истината - ами аз оставам без думи просто...  Sad

П.С. Това, което най-много ме изумява е, че авторката пише грамотно, изразява се добре... това все пак налага някаква яснота с нормите и поведението.  Thinking Та моят син е колкото нейния и го поставям (без да искам) на неговото място и колкото и да се опитвам просто продължавам да не мога и да не мога да възприема нещата.
Виж целия пост
# 115 31 юли 2010, 00:29 ч.
Защо пък сте решили, че приятелят на жената е заплаха и трябва да го изхвърля? Възможно е този човек да създава стабилност и да бъде баща за детето, бил то и не роден. Възможно е загубата на този човек, уж за доброто на детето, да го нарани още повече.

Ама като се дават съвети, не може да се дават наслуки и без да се знаят обстоятелствата.
Виж целия пост
# 116 31 юли 2010, 03:29 ч.
Реки от жал към детето потекоха в темата..а мен ужасно ме е жал за майката. Всеизвестен факт е, че има Агенция за закрила на детето, но Агенция за закрила на майката от детето няма. А трябва да има.
Виж целия пост
# 117 31 юли 2010, 05:37 ч.
 Бих се постарала да върна доверието м/у мен и детето. Не му се карай известно време, приласкай го. Бих направила ден само за нас двамата, дори да не ходи 1 ден на градина, за да сте заедно, да го поглезиш с внимание. Помоли приятелят ти да не идва 1 нощ, говорете си до късно, гледайте филм заедно, гушкайте се...и така.
Ако излезе на вън без да се обади, като се прибере не му викай, а го прегърни, кажи нещо от сорта че си се уплашила много и го помоли да не го прави повече. И на мен ми се струва страшничко детенцето да ходи само на бън. Малко е още.
Иначе забавления много, зоологическа градина, плаж, возене с автобус, возене с влак, пикник, кино, дори детски кът, ангажирай го , покажи му че има и друг свят, води го в библиотека да си избира книжки за разглеждане.
 И не мисля, че проблема е в приятелчето, вие двамата имате  проблем.
Виж целия пост
# 118 31 юли 2010, 09:45 ч.
Цитат на: Блонди в пт, 30 юли 2010, 23:25
Цитат на: Бoяна в пт, 30 юли 2010, 22:17
Бъркаш, Блонди. У всеки от нас има залегнали едни и същи закони, а нарушаването им води до чувство за вина.

Ти говориш за самосъзнание и съвест. Нивата при всеки са различни, така е. Ние всички понякога грешим и прегрешаваме спрямо децата си, идеални и безгрешни няма. Затова да, не бива да хвърляме камъни и да съдим никого, прави сте. Но все пак всичко си има някакви граници. Написаното, ако наистина отговаря на истината - ами аз оставам без думи просто...  Sad

П.С. Това, което най-много ме изумява е, че авторката пише грамотно, изразява се добре... това все пак налага някаква яснота с нормите и поведението.  Thinking Та моят син е колкото нейния и го поставям (без да искам) на неговото място и колкото и да се опитвам просто продължавам да не мога и да не мога да възприема нещата.
Разбирам те. В никакъв случай не одобрявам изборите, които авторката е направила, но и не искам никога да разбирам на практика какво може да накара човек да постъпи така. За мен това е някаква висша форма на самонаказание и мазохизъм. Няма начин една майка да не страда от страданията на детето си- че ние страдаме дори и без да имаме капка принос за въпросните състояния, а какво остава, когато причината е в нас...
Виж целия пост
# 119 31 юли 2010, 09:49 ч.
Цитат на: Mademoiselle Chocolate в сб, 31 юли 2010, 00:29
Защо пък сте решили, че приятелят на жената е заплаха и трябва да го изхвърля? Възможно е този човек да създава стабилност и да бъде баща за детето, бил то и не роден. Възможно е загубата на този човек, уж за доброто на детето, да го нарани още повече.

Ами, прочети внимателно :

Цитат на: Problemka в вт, 27 юли 2010, 21:53
.....следобяд, защото аз уж да го наглеждам ама съм заспала, приятеля ми дошъл и го заварил да си играе нещо малкия. Хванали двамата да оправят някаква брава,а когато аз се събудих приятеля ми ми предаде "Ми той офейка навънка и каза да ти кажа, че си играе на двора". До вечерта(до около 21часа)въобще не се появи - за мен е достатъчно да погледна през вратата и го виждам,но е факт,че той просто офейква и не се прибира,ни вест ни кост от него Confused
Дали пък, на този човек му пука за детето? От този цитат, аз мисля, че му е все едно. Ако наистина го беше грижа за детето, то нямаше да го остави да "офейка".
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало