Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

Здравейте!
Има ли някой информация има ли връзка между дислексията и Синдром на Аспенгер. Като чета за него,много неща се покриват, поне за нас и то най вече относно общуването и разчитането на невербалните сигнали у околните,изключително трудна адаптивност в група и т.н.

В темата понякога пишат специалисти, но ако не искаш да ги чакаш да се включат на 1 страница има контакти с тях.

Здраейте момичета,

Свършва и тази учебна година - и предполагам, че ме разбирате - това е огромно облекчение за детето, но най вече за мен!
Искам лятото да се занимава с нещо полезно. Има ли идея някой какво мога да предложа на 16 годишна тийнейджърка?

Здравей , Марги
Драго ми е да те " видя" Ето в тази тема намерих неща , които на моят му допадаха , особено това със зоопарка , нали ще става ветеринар
Разгледай:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=567925.0

Рòса - благодаря ти много!
Как сте момичета, как са децата?
Елена е в бурния пубертет, все сърдита, все мърмори.
Но... си няма приятели.
Но нещата се променят, никога не стоят на едно място - ето например, тя е много страхлива и не понася доктори и болници. Но се оказа че има кариес, дълбок защото не ми е казала. Разбархме се с близък зъболекар - и нямате представа .. детето се държа страшно смело. Аз умрях от притеснение за нея, а тя издържа всичко. Единственото условие беше да и сложат упойка. Ами зъболекаря извади една огромна игла (с времето ми се струва все по-огромна ) и я заби във венеца. След това я работи. Сега ни предстои още едно ходене за самата пломба.
Та така - децата растат и се променят, вярвайте в тях и не ги подценявайте (както мен)...

Добре е, в края на юни по негово желание заминава за 7 дни до Македония. На моят приятелите са му най-вече по-малки от него.

Марги, само да не се притесняваш за приятелите, да знаеш, че не е от дислексията. В нашето семейство е обратното - дислектикът е с приятели, а другият - ... почти. Пубертет, само да се молим да мине по-бързо и по-леко, ще се подредят нещата, няма как.
Весела ваканция на всички!

Sash не съм сигурна... И моят няма приятели. Общува с много по- възрастни хора от него. Казва , че с връстниците не му е интересно.

Роси, твоят също е в пубертета, моят е по-малък. Успокойте се, бе момичета, ще минат тези гадни периоди.

Аз миналата година се бях шашнала и го водих на логопеди, психолози, допълнителни учителки... Мисля даже, че го и стресирах по този начин. Тази година - никъде. Реших да пробвам дали няма със собствени усилия да бута някак. Е, само за ресурсна в училище се преборихме, но при нея ми се струва, че нещата са нещо като отчитане на дейност. Е, резултатите са същите като миналата година, но ми се струва, че детето е по-спокойно. За себе си реших, че с усилия или без - все едно. Важното е спокойствие, разбиране и ЛЮБОВ.

И ние сме така!Намира заниманията им и интересите им за глупави и безсмислени. В същото време обаче много добре се занимава с доста по-малки от нея-постоянно я търсят.

това е положението и при нас - или с малки или с възрастни, но не и с връстници. Мисля че дислексията има общо, когато беше по-малка имаше приятели, остана сама след 13-14 годишна...


Саш, абсолютно точно - и аз стигнах до този извод тази година, с мен или без мен - резултатът е един и същи, само детето е по-спокойно (аз също)  

Здравейте и от мен, борбени майчета! След като имах притеснения относно успеваемостта на сина ми в училище се консултирах с проф. Матанова. Оказа се, че сме с много лека форма  /каквото и да значи това/ на дислексия.
Не препоръча някаква терапия, но ние решихме да го водим в техния център, където се занимаваха с него за кратко, но не бих казала, че има ефект... стори ми се претупване и липса на координация в центъра 
Така че, това е! Сега съм ужасно притеснена как ще приключим с пети клас, дано поне с тройки да минем. Посъветвана бях от професорката да не обсъждам проблема му с учителите, защото те изобщо няма да се впечатлят, най-много да го етикират  .. и така ... иначе той едно много любознателно дете, купувам и чете много енциклопедии, обича да строи разни неща с лего и пластелин, има приятели негови връстици от класа, децата го търсят, контактен е ... говори английски без притеснение и то много добре, според хора, владеещи езика. Сега мисля да се консултирам с д-р Менташев, за да ми препоръча как да се справим с проблемите....
имам още за споделяне, но... сега нямам много време! Успех на дечицата ни!   

A какво стана с  матурите и външното оценяване на 7 и 4 клас тази година? Министерството свърши ли си работата ,както обеща, че ще се явяват при различни условия?
Иначе това е проблем за всички:да избереш детето ти да бъде етикетирано или да го оставиш да живее в ежедневния ужас с уроците. Нашата щерка е амбициозна и иска да знае, но се питам дали няма да дойде момент в който  ще се умори и отчае.

мама Мърморана, ние сме същия случай, даже понякога се двоумя дислексия ли е или мързел. Мисля, че е много полезно да се консултирате с д-р Ментешев.

Ние пробвахме една година с много допълнителни занимания и една година без такива. Резултатите мисля, че са едни и същи и в двата случая. Тъй че и аз не знам за следващата година кое е по-добро. Мисля, че времето ще си покаже. Притеснява ме обаче, че ще има известна промяна през следващата година, тъй като ще бъде 5-ти клас и ще се опитвам през лятото да го науча (доколкото мога) единствено да бъде по-сериозен, по-отговорен за задълженията си и по-малко разсеян. Нямам намерение да го обременявам със задачи, диктовки и т.н., което само би допринесло още повече да намрази ученето.

pan-mar колкото до външното оценяване - не получи никакви привилегии, въпреки че е на "ресурсно подпомагане" (неслучайно го пиша в кавички).
Опитвах се да го "нахъсам", като му внушавах колко са важни тези изпити, белким се отнесе по-сериозно.
На първия, който беше по БЕЛ каза, че било много лесно, също че иска всеки ден да има матури, толкова беше окрилен. Резултатът му наистина беше добър и грешките, които беше допуснал бяха незначителни.
На втория, по математика се върна разплакан, понеже е запецнал на петия въпрос и не е могъл да продължи изобщо нататък. Дори и 2 от първите 4 бяха грешни. Но като не е могъл да продължи се е притеснил силно (нали аз го надъхвах колко е важно добре да се представи) и това притеснение го е блокирало съвсем... Айде сега обратно - трябваше да обърна другата страна и да успокоявам как нищо не зависи от тези изпити, как няма значение, как неговата си учителка си знае, че той не е тъп и няма да има предвид този тест при оформянето на годината и т.н. и т.н...
И така третия и четвъртия тест ги минахме малко по-спокойно, без екшън и излишни емоции - почти като другите деца.
Изводът за мен е, че трябва да приема, че детето ми не е отличник и да му помагам да се развива в областите, които ТО СИ ХАРЕСВА, дори и те да не са непременно свързани с някой от учебните предмети.

Ами всъщност като си помислим - най-успелите в живота наши връстници най-отличните ученици ли бяха? Май не съвсем 

да така е саш, началната учителка на Елена непрекъснато ми повтаряше: Отличниците в училище, не винаги са отличници в живота!
Но на мен ми се иска детето ми да е грамотно, да има обща култура. Но тя не чете (по разбираеми причини) и незнам доколко ще бъде осведомена за света когато завърши.