За мъжете и полите на майките им...

Vagabond, тъй като не си изчела цялата тема, ще поясня пак някои неща. Ние живеем заедно. Когато има да учи (сесии) отива сутрин у тях и вечер се връща. През останалото време сме си заедно. 
Когато решихме да имаме дете обсъдихме финансованата и жилищната част. Ясно ми е, че дете не се гледа само с мечти и идеали. По онова време аз работех, развивах и развивам собствен бизнес с една приятелка. Той имаше и има доходи от даване на апартамент под наем. Жилището ни трябваше да бъде завършено няколко месеца преди да родя. После строителят отложи малко срока, и решихме, че за 2 месеца няма смисъл да излизаме на квартира. После обаче срокът за завършване на жилището се отложи още веднъж. Все обстоятелства, които няма как човек да предвиди. Мисълта ми е, че към онзи момент обстоятелствата бяха благоприятни. В крайна сметка, човек никога не може да знае какво ще се случи.
Не отричам, че сигурно имам известна вина. Че е имало неща, които съм можела да направя и такива, които може би не е трябвало да допускам. Опитвам се да се уча от грешките си.

Котьо Тръмп, а дано! Не си затварям очите, опитвам се всячески да му обясня и покажа, че нещата вече са различни, и че има свое семейство. Смятам, че до известна степен го разбира, но просто той не вижда конкретната ситуация с пътуването като проблем.

Знаеш ли, Копнеж, това, че когато е в сесия  ходи да чете у тях не ми харесва. На пръв поглед няма страшно - там му е по-спокойно, все пак изпити има да взема момчето, при мама, няма чужди жени, нахранен.  Ама аз от мама си знам - щом си семеен каквото правиш  го прави в семейството. Опитът ми потвърждава тези думи. С течение на времето се оформя един стабилен навик приятното и полезното да се търсиш навън. След това откачане нЕма. Или поне е много трудно и продължително отучването. Неговият дом е при вас с детето.


Според мен още е много млад, женени сте отскоро, детето е малко и просто не е осъзнал напълно всичко това. А и следването допълнително го отклонява от тази ситуация. Някои мъже се нуждаят от повечко време. На времето мама ми казваше, че мъжете и жените са замесени от различно тесто, а аз пяна пусках по устата да й обяснявам обратното. Е, сега и аз мисля като нея и го обяснявам на моите момичета  

Да не говорим, че ученето е едно, да иде да се наспи - съвсем друга ракия. Така бяга по тъча това момченцеее .... ама и мама му не си е на място да му нашока канчето.

Миличка, аз не искам да звуча обвинително  
И пак н евиждам кое му е нормалното да ходи да си учи в ТЯХ, а не да се напъне да си стои при семейството, понеже и ти си имаш бизнес, ама се грижиш за детето, н еси ги спестяваш тези неща, нали?! Както и да е, исках да кажа, че за мен не е причина майка му с влучая, а това, че той все още не осъзнава отговорността, която би трябвало да носи като мъж, като глава на семейство, дето се вика, като опора. Ти не искаш да го притесняваш..Ми ..кво да ти кжа, освен здрави нерви  
И аз правя компромиси със себе си, даже повече от допустимото за някои неща, но моят мъж е отговорен и няма да ме зареже сама с 5месечно бебе, та дори и майк ами да е при мен, за да ходи да разхожда майка си нанякъде. Въпрос н априоритети. Струва ми се, че ти и детето ви сте му някъде към края в неговия списък. Не се обиждай. Нещо като: "Айде да имаме жилище, мило! - ОК", "Мило, искам да имаме бебе! - ОК". "Мило, върви купи един хляб! - ок"...Не знам дали ме разбираш, приема ви като даденост, като нещо, което си е там и когато си поиска може да си поиграе, а когато му омръзне да си тръгне..Грубо е, ама по твоите обяснения така излиза.
Ся, човекът, в твоите очи сигурно е дъ бест, ама...

Ти пък, да не е луда 

Авторката,
много го глезиш това момченце... отивал при мама, за да се наспи... Всъщност той вероятно все още се изживява като свободен елемент, който може да се прибере при теб, но ако не е на кеф, може да иде и при мама, тя да си го поглези. От друга страна обаче ти явно такъв си го харесваш, ако беше с друг характер, можеше и да сте се разминали.

Да,аз затова и написах по-напред,че има нещо сбъркано в цялата тази семейна история...
Уж женени,пък той си ходи "у дома,при мама", когато му се иска...
Там учи,там се наспива,там си почива...
За мен би било голям проблем.След като веднъж е създал семейство,редно е мъжът да си стои при жената и децата.
Ама на авторката явно не й пречи...
Но пак казвам,така отговорност към деца и жена не се изгражда.

argun, с него се познаваме от 7 години и половина. През това време сме се събирали, разделяли - нормално е, имайки предвид, че когато се събрахме аз бях на 17, а той на 18. Много неща сме преживели заедно - и хубави, и лоши. През периодите, в които не сме били двойка, всеки един от нас е имал други връзки и съответно е можел да направи някакво сравнение, да види какво е с друг човек и да си изгради някакви изисквания, принципи и очаквания.
Винаги е ставало така, че отново сме съумявали да намерим пътя един към друг и да се преоткрием наново. Не тласкани от спомени за хубаво, съвместно минало и някаква по детски романтична носталгия.
Мисълта ми е, че за да бъда с него, за да му родя дете, той има много положителни черти. Аз хич не съм лесен човек. Имам си своите недостатъци, които други мъже например, не са могли да понесат. Той не се опитва да ме промени. Приема ме такава, каквато съм. Аз също се опитвам да го приема, с тази разлика, че се опитвам и да му покажа, че нещата вече са различни. И няма да се откажа, докато не го разбере.
Много мислех тези дни, както върху вашите думи, така и върху отношенията ни като цяло (излизайки от конкретиката). И мисля, че когато станем напълно самостоятелни нещата имат шанс да се променят. Различно е, когато няма майки, бащи и т.н. наоколо. Макар и да са наблизо, поне няма да са в дома ни. И искрено се надявам това да доведе до благоприятна промяна. Ако не... ще го мисля.
Котьо Тръмп, и аз мисля, че това е проблемът - младостта, че всичко се случва много бързо. Явно хората имат различни темпове на усвояване, разбиране и адаптиране.

А това, че си отиде у тях, за да се наспи се случи за първи път, откакто живеем заедно. И аз го отдавам повече на това, че доста го изтормозих тези дни със сърдене и натякване.
И пак казвам - ходи да учи у тях само по сесии. Те не траят с месеци, все пак. не го оправдавам, просто нека сме коректни.
Да, може би би могъл да си седи вкъщи и да учи, но съм приела, че му е трудно да се съсредоточи тук, а пък и виждам, че наистина е така. Разсейва се с мен и малката. Така че, за мен това не е проблем. Пък и е временно. Все ще завърши.

Ами щом не е проблем, щом си го харесваш такъв, значи няма проблем.
Но това, че ходи да спинка при мама и да стои на спокойствие по време на сесия, и думите му как е в един отбор с тях - това са свързани неща. Той просто си е при мама във всяко отношение.

е,сега, не се чувствай длъжна да защитаваш себе си и него, никой не те напада! ако трябва да бъдем честни, вие не сте нито първото, нито послесното семейство със студетска книжка и бебе! Не мисля, че ако се отделите нещата ще се оправят, просто ти ще гърбиш още.

Ето виждаш ли за какво става дума?
Няма такова нещо като приемане да спи и учи на друго място освен при ТЕБ И БЕБЕТО!!!
Баща ми, мир на праха му, правеше подобни изпълнения на майка ми и никога не се отучи от тях. Когато майка му почина поиска след неговата смърт да го погребем "при мама".

Момичета не сте прави, преди месец мъжо имаше важен изпит и трябваше да чете, взе си отпуск, аз исках да отиде при свеки или  на вилата, защото там има спокойствието, което у дома с две щури деца е невъзможно.
Той не пожела, ама и ние се поизнервихме покрай него да му пазим тишина.
Понякога се налага и няма нищо лошо в това 

Наистина поне за ученето на момчето не знам защо все обобщавате. Един може да учи качествено с бебе, друг - не. Моят мъж като студент не е ходил при мама, но за важни изпити е ходил в читални. Изобщо не съм искала да щъткам на децата, за да му е тихо и спокойно. Изпитите са много важни, децата - също. нито едното не трябва да е за сметка на другото. Така съм мислила аз.

Затова и нищо не казваме за ученето, а от бягането от нея и бебето за почивка - наспиване, екскурзия в чужбина ...

едни казват други - не. Защото тези реплики какви са?
Това са само последните. Темата е изпъстрена с такива.