Здравейте,
Имам огромен проблем и се нуждая от съвет. Ще ви разкажа накратно моята история.
Женена съм с дете на близо 2 години. Имам съпруг, който вече изобщо не обичам. Всичко започна с неговото нежелание от преди 1 година да правим секс. Отначало всичко беше нормално, правхме страхотен секс, със закачки игри и какво ли още не... Аз забременнях и изведнъж на него спря да му се прави (само да уточня, че се познавахме едва от 5 месеца след като направихме детето). Аз говорех постоянно, иссках да отидем на специалист, но той постоянно отказваше. Правехме най-много в месеца веднъж, даже се е случвало 3 месеца да не правим. Не се съмнявам, че ми изневерява, защото постоянно си стои вкъщи. На мен ми беше много тежко, защото съм доста сексуална жена... в един момент му каазах, че ако продължава ще имаме сериозен проблем,но той не мми вярваше! Не получавах никаква ласка, нищооо. И тогава се чух с бившия ми приятел, който многоооо обичах. Видяхме се, отначало не исках да правя нищо с него, приемах го като предателство към детето ми. Но не издържах на изкушението и преспах с бившия. Беше страхотно...излизахме известно време, но аз се отдръпнах... не исках да развалям семейството ми, въпреки че не бях щастлива. Мина се известно време и аз спрях да натяквам на съпруга ми за секс...и така лека полека спря да ме привличча. Нямах никакво желание да правя с него нищо и освен това не помня от кога не се бяхме целували, с една дума никакви ласки, никакви закачки, а сме женени едва от няма 2 години. И така лека полека чувствата ми към него захладняха, започна всичко да ме дразни в него, нищо не исках да правя с него, не бях щастлива, скучно ми беше, всичко се изпари. Не издържах и потърсих отново бившия ми приятел. Започнахме да си пишем смси и...той ме караше да се чувствам истинска жена, желана, обичана и всичко най-хубаво! С него си говорим колко хубаво би било да сме заедно и така само се измъчваме и двамата, говорим си за общото ни бъдеще, като се замисля с него си подхождаме напълно, на 100%, а със съпруга ми, нищо не искам с него, нямаме даже какво да си кажем. Той също казва, че чувствата не са му същите, но все пак ме обичал и нямал да ме остави и няма да позволи синани да го гледа друг мъж и т.н. И след катоо ви разказах накратно историята ни, ви моля за съвет. Какво да правя? Дали да оставя бащата на детето ми и да отида при мъжа на живота ми или да остана нещастна и следователно това да се отрази на всичко?
Виж целия пост
Имам огромен проблем и се нуждая от съвет. Ще ви разкажа накратно моята история.
Женена съм с дете на близо 2 години. Имам съпруг, който вече изобщо не обичам. Всичко започна с неговото нежелание от преди 1 година да правим секс. Отначало всичко беше нормално, правхме страхотен секс, със закачки игри и какво ли още не... Аз забременнях и изведнъж на него спря да му се прави (само да уточня, че се познавахме едва от 5 месеца след като направихме детето). Аз говорех постоянно, иссках да отидем на специалист, но той постоянно отказваше. Правехме най-много в месеца веднъж, даже се е случвало 3 месеца да не правим. Не се съмнявам, че ми изневерява, защото постоянно си стои вкъщи. На мен ми беше много тежко, защото съм доста сексуална жена... в един момент му каазах, че ако продължава ще имаме сериозен проблем,но той не мми вярваше! Не получавах никаква ласка, нищооо. И тогава се чух с бившия ми приятел, който многоооо обичах. Видяхме се, отначало не исках да правя нищо с него, приемах го като предателство към детето ми. Но не издържах на изкушението и преспах с бившия. Беше страхотно...излизахме известно време, но аз се отдръпнах... не исках да развалям семейството ми, въпреки че не бях щастлива. Мина се известно време и аз спрях да натяквам на съпруга ми за секс...и така лека полека спря да ме привличча. Нямах никакво желание да правя с него нищо и освен това не помня от кога не се бяхме целували, с една дума никакви ласки, никакви закачки, а сме женени едва от няма 2 години. И така лека полека чувствата ми към него захладняха, започна всичко да ме дразни в него, нищо не исках да правя с него, не бях щастлива, скучно ми беше, всичко се изпари. Не издържах и потърсих отново бившия ми приятел. Започнахме да си пишем смси и...той ме караше да се чувствам истинска жена, желана, обичана и всичко най-хубаво! С него си говорим колко хубаво би било да сме заедно и така само се измъчваме и двамата, говорим си за общото ни бъдеще, като се замисля с него си подхождаме напълно, на 100%, а със съпруга ми, нищо не искам с него, нямаме даже какво да си кажем. Той също казва, че чувствата не са му същите, но все пак ме обичал и нямал да ме остави и няма да позволи синани да го гледа друг мъж и т.н. И след катоо ви разказах накратно историята ни, ви моля за съвет. Какво да правя? Дали да оставя бащата на детето ми и да отида при мъжа на живота ми или да остана нещастна и следователно това да се отрази на всичко?
