какво да правя?

  • 6 313
  • 70
# 45
Здравей!
Искам да ти препоръчам една книга,която ще отговори на много въпроси относно взаимоотношенията със съпруга ти....Идеята е, че много хора правят грешката да търсят идеалния партньор, нали се сещаш ,че идеален няма...Ти проектираш очакванията си върху съпруга ти, и след като той не отговаря на тях си готова да го замениш със следващия, който МОЖЕ БИ ще ги оправдае.Да,но следващият след първоначалното влюбване се оказва също толкова недодялан като предишния и всичко се повтаря...За това се говори в книгата " Да се обичаме с отворени очи " на Хорхе Букай. Може да ти е полезна! Не искам да изказвам мнение какво трябва да направиш, ти сама ще вземеш решението,но ти давам една възможност да погледнеш нещата от малко по-различен ъгъл Hug
Виж целия пост
# 46
" Да се обичаме с отворени очи " на Хорхе Букай.
Страхотна книга Peace
Виж целия пост
# 47
Наистина шанса, който давам на съпруга ми е заради детето и моите родители. Неведнъж съм му казвала, че ако детето го нямаше преди доста време щяхме да се разделим.
Ecstasy, наистина е много правилно всичко, което си написала. И за да не се хвърля в неизвестното се замислям и за думите на Миракъл. Няма пълно щастие и любовта, влюбването по точно, рано или късно изчезва. Но все пак трябва да се правят опити да се поддържа! А моят мъж...просто ме прие за даденост, реши, че няма да имам смелостта да направя такава голяма крачка и си беше споокоен. Елате да го видите сега какъв е...но като ти е изчезнала и тръпка и любов...как да се върна при него? Може ли на тези години да се чувствам нещастна...вместо да живея един прекрасен живот с човека, който обичам...и да се радваме на всичко, което имаме и което може да направим заедно?
До известна степен се страхувам и от бившия да не се промени и той коренно, както съпруга ми. Но все пак никога човек няма сигурност. Риск печели, риск губи.
Един път рискувах и се хвърлих с главата надолу с мисълтта, че това е мъжа на живота ми и за 5 месеца направихме всичко...бебе, сватба и т.н. Не бих си позволила пак да се хвърля в неизвестното и тогава да видя какво ще стане...
Виж целия пост
# 48

" Да се обичаме с отворени очи " на Хорхе Букай.

От къде мога да я намеря в електронен вариянт?
Някой ако я има .... така да ми я прати  Embarassed  bouquet
Виж целия пост
# 49
Аз мисля, че ти не си била истински влюбена в мъжа си, просто така се е случило, че се е наложило да се ожените. А и не разбирам как така един мъж твърди, че обича жена си, а не я търси като сексуален партньор. Извинявай, ама това хич не ми изглежда нормално. Детето е още малко и няма да осъзнава ако се разделите. Въпросът е дали любовникът би поел ангажимент да го отглежда заедно с теб, ще бъде ли добър доведен баща?
Виж целия пост
# 50
В момента, в който си преспала с онзи, чиято любовница си била, си унищожила възможността да дадеш още един шанс на брака си!  Naughty

Няма да коментирам дали си постъпила правилно или не изневерявайки на съпруга си и какви са били причините ти.

Шанс си могла да дадеш на брака ви и без да намесваш трети човек, защото сега сравнението е неизбежно и разбира се не е в полза на съпруга ти.

 А ако наистина желаеш да опиташ да оправиш нещата между вас първо трябва да преустановиш контактите си с другия, иначе даваш шанс на триъгълника, който си създала, а не на брака си.

Не е зле също да се консултирате със сексолог, явно проблема между вас е сериозен.
И да възстановите диалога между вac, това че си седите и си мълчите заедно няма да реши проблемите ви.


Не знам защо, но останах с впечатление, че ти ВООБЩЕ не желаеш да оправиш брака си, а бързаш да изживeeш подновената си (стара) връзка, ако е така по-добре не удължавай неприятните моменти нито за теб, нито за съпруга ти, нито за хората около вас, а си тръгни!
Виж целия пост
# 51

Не е зле също да се консултирате със сексолог, явно проблема между вас е сериозен.


Да,  но той не желау да се консултира със сексолог. За него всичко е нормално.
Виж целия пост
# 52

Не е зле също да се консултирате със сексолог, явно проблема между вас е сериозен.


Да,  но той не желау да се консултира със сексолог. За него всичко е нормално.

Ами добре, но няма как да е нормално, веднъж в месеца, дори и за 20г брак не е нормално.
Още повече, че преди са имали нормален сексуален живот, значи има някъв проблем, все едно какъв е.

Не мога да си представя, че от днес за утре някой може да реши, че по веднъж на месец (или на 3месеца) му стига, ако 5месеца преди това е бил задоволителен (предполагам поне ежедневнен) сексуалния им живот  newsm78

Не искам да им ровя под чаршафите просто не го проумявам  Thinking
Виж целия пост
# 53
Този стил не мога да го сбъркам  Joy
Виж целия пост
# 54
Този стил не мога да го сбъркам  Joy


Чий стил?
И на мен ми се вижда леко позната историята,
но не мога да захапя  newsm78
Виж целия пост
# 55
Може би има доза истина, че вече вътрешно съм взела решение. Знаете ли колко съм щастлива с другия мъж...знам, че не съм права да го правя това нещо, но.... подяволите искам и аз да съм щастлива. Май наистина е въпрос на време да спре агонията...

Относно това дали бившия ще гледа детето ми...сигурна съм! Виждам го как се държи, даже му се радва повече отколкото на дъщеря си, а и той винаги е мечтаел за момченце.

Може и да сте прави, че не съм обичала съпруга ми. Все пак не веднъж съм казвала, че се омъжих за него само заради детето, въпреки че отнчало ни беше хубаво.

А това за стила...все пак умишлено съм се регистрирала с друго име, но се съмнявам, че се познаваме!
Виж целия пост
# 56
На кръстопът-по пътя на живота човек минава само веднъж и не се връща.Живей както ти се иска на теб.Стига с тези втори шансове на бракове,връзки и разни такива.Живей само заради себе си,за да може един ден,когато се обърнеш назад да се почувстваш удовлетворена и да си кажеш:живях така,както аз исках,а не както ми го наложиха обстоятелствата.
Виж целия пост
# 57
Според мен ти вече си решила да бъдеш с бившия, който според теб е любовта на живота ти. Ама, за да не те упрекват близки и роднини, и евентуално детето ти някой ден, ще дадеш шанс на съпруга си, за да можеш да кажеш "аз му дадох шанс, пък той нищо не направи, вината е в него". Сега ще го гледаш под лупа и при всяка издънка от страна на съпруга, ще си си намерила оправдание, за да си тръгнеш спокойно.
Опитай се да видиш и собствените си грешки, защото за  да се развалят отношенията между двама души, вина имат и двамата. За война са нужни двама. А при вас определено не цари мир и любов.
И още нещо, човек, когато иска да направи нещо търси начини, когато не иска да го направи, търси причини.
Ако си искрена, че искаш да му дадеш шанс, а не го правиш само заради това какво ще кажат хората, търси начини да оправиш нещата със съпруга, а не причини, за да си тръгнеш.
Каквото и да решиш ти пожелавам успех и помни ние, колкото и акъл да даваме, отговорността за решенията си я поемаш само ти и никой друг, последствията също са само за теб.
Аз един въпрос имам. Вие с бившия живели ли сте заедно? Или е била невъзможна и неизживяна любов.Едно е да се радва на детенце, докато ти крадеш мигове за него и съвсем друго да живеете тримата заедно и той да трябва да се съобразява с детето ти по 24 часа.
Виж целия пост
# 58
Ама, за да не те упрекват близки и роднини, и евентуално детето ти някой ден, ще дадеш шанс на съпруга си, за да можеш да кажеш "аз му дадох шанс, пък той нищо не направи, вината е в него".
Напротив,направи точно обратното,направи всичко по силите си,за да знаеш ,че си опитала да спасиш този брак,не заради другите,а заради себе си.Само така съвестта ти ще бъде чиста.Иначе има голяма вероятност след време да се запиташ:
-Дали наистина направих всичко възможно?И да чувстваш вина,вина ,която ще те съсипе.
Ако искаш причина,за да го оставиш - винаги ще намериш такава.
Но когато се взима едно такова решение,човек трябва да е обмислил нещата добре,да поеме отговорност за действията си и да продължи напред.
Разбирам,че се обичате с бившия,но той заряза ли някога жена си заради теб,или си тръгна от нея,когато сам почувства ,че е готов да го направи?
Питай го!
И си помисли отностно едно нещо....
"И най - обикновеното нещо придобива очарование щом започнем да го крием" -“  Peace Hug
Виж целия пост
# 59
Неведнъж съм му казвала, че ако детето го нямаше преди доста време щяхме да се разделим.

Опитвам се да си представя, какво е да си мъж и да се чувстваш длъжен да живееш сжена, която твърди подобно нещо.
Агония. Защо не му я спестиш?
Ще го боли, но ще премине и ще си намери друга. Иначе - още колко десетилетия ще карате така?

За детенцето е добре да има нормална семейна атмосфера, но тази с биологичния татко май не е такава.
Вече има доста деца на разведени родители, няма да се чувства аутсайдер по тази причина, както е било преди 20 - 30 г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия