С какво Ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ - 4 част?

Не съм казала това..Казвам какво каза тогава лекарка на братовчедка ми.И жената имаше в предвид това,че всички прегръщахме,целувахме майката,както и тя нас,та затова и каза предполагам да не целува детето по лицето.Иначе съм чувала от по-възрастни хора,че само майката можела да си целува малкото бебе,което не знам дали е точно така,щото мойте и мъжа ми ги целуваше,но им нямаше нищо де .

Развеселихте ме 

Ауууу че хубава тема си имало тук!

Здравейте, мацки и от мен!

Ето,че намерих място където да бълвам недоволства!

Тез свекърви ума си губят като има покрай тях внуци бе! каква е таз абота не знам! Поне мойта като е малкият там,  изживява нещо като 2ро майчинство - все съвети дава, все се вайка да не е болен, ама защо кихнал, ама защо се закашляло детето....да не настинел , дали не му се спяло..........абе той майка няма ли си??????Аз за к'во съм там все пак! 

Глори ,здравей
Явно с идването на внуците бабичките откачат Мойта последно се възмущаваше ,че детето не ги познавало ,не ги харесвало ,не се забавлявало  като ходим на гости АМи не може още с влизането да го подхванат трима души,да го обсипят с въпроси излишни думи ,да му се струпат 5 , 6 играчки наведнъж и да очакваш детето да си играе едновременно с всички Детето трябва да е в добро настроение ,нищо че е имало Т ,че му никнат зъби ,че му се спи....не трябва да плаче ,защото бабата го обвинява ,че е разглезен или болен.Всеки път си тръгваме с някаква диагноза поставена от бабата. И само упреци към детето ,което уж много обичат "Защо не казваш нищо ,поне сричка кажи ,кога ще проходиш,защо нямаш коса още...." и така до безкрайност
Сега ни предстоят кръщене ,а след това и рожден ден ,та не знам как ще се оправям с тях и с претенциите им

Не мога, не  мога  да я търпя! Напоследък  не мога да я изтрайвам изобщо и  големи усилия  ми коства  да се сдържам. Безхаберна, нахална, нетактична, досадна, вечно  намусена, проста жена!
Понеже правим  ремонт, преди да се нанесем в  новото жилище, днес мъжът ми е там сам и боядисва  детската стая, а аз  съм вкъщи и  гледам детето. Звъни  се на вратата, моята сладурка  хуква с  викове " Бабо, бабо!" и  пътьом докопва  някакви  чехли, с които се строява пред входната врата, за да ги даде  на баба си при посрещането/ апропо,  не знам откъде го научи това, но  влезе ли някой вкъщи, дребната  веднага  го снабдява с чифт еднакви  пантофи , какво да направя, грижовно ми е момиченцето /. Та  чака детето с нетърпение да отключа, дава пантофите и бърбори нещо  на баба си, пък тя влиза намусена  с другия си внук/  сина на мъжа ми от предишния брак/  и пита директно няма ли го К. вкъщи. Поздравявам ги, тя  от неудобство също  отвръща на поздрава ми, а  15 годишното  "коте" на баба, на което вече  са наболи мустачките, мълчи като пукал. Поканих ги вътре, намъкнаха се, малката се радва, вика "Бати, бати", закача го   и  с ръчичка му  подава парче  обелена ябълка да си хапне и той. Той отблъсква детето, а бабата му дава  акъл да се пази, да не му  изцапа малката  дънките с парченцето ябълка. Заболя ме зверски, гушнах мъничката, отдалечих я от "бате"- то й, а дъртата ми вика: "Ти хубаво му даваш на детето  да яде само, ама  виж как цапа, като идете  в другото жилище  и там ще цапа". Срязах я на момента с думите "Естествено, че ще цапа, докато се научи. Ако не й позволявам  да се храни сама,кога според теб ще се научи?". Дъртата изсумтя недоволно, като че ли нейния дом ще цапа  и тя после  ще чисти.
После млъкнах, настъпи неловко мълчание  и двамата  отидоха  да  търсят таткото. Оказа се, че са го търсили  за пари, разбира се. Да купел нам какъв си фитнес уред. Иначе  на синчето  не му  виждаме очите, все е заето, когато баща му се обади да се видят. Но виж, потрябват ли му пари, изведнъж намира време  да се  срещне с татко си.
Бясна съм! На цялата  рода на мъжа ми!  Милото свеки  взе пак да се мъкне   почти всеки ден  и  реши ли, че трябва  да дойде, няма предупреждаване, няманищо. Звъни настоятелно, докато не й отвориш- ма няма значение, че не ти е до гости, ма няма значение, че искаш  да  те оставят на спокойствие, няма значение нищо. Не мога повече. Скоро ще я помета  като ураган веднъж завинаги!

  Добре, че е мъничка още, и не разбира. Толкова мили жестове, а такъв ответ от другата страна... Съвсем разбирам афекта ти.

Бронте ,кофти работа

тваята кукла е толкова малка пък търси контакт и казва Бати-браво на нея

Бронте, на твое място не бих отворила, ако не ми е до гости. Била си в банята и не си чула звънеца! Разбира се това може да стане, само ако си сама в къщи.

Тя  знае много  думички, непрекъснато бърбори , повтаря чути от нас думи  и  разбира  всичко, което  и казвам да направи,покаже, донесе. Храни  ни, сресва ни, гушка  ни и ни  буди с мокри целувки сутрин, когато е гладна, а ние се успим  до 7.15 примерно, защото почти всяка нощ  спи при нас  на спалнята. Разбрано,контактно  и обичливо детенце е и затова ми е толкова  болно, че  я  отхвърлят понякога хора от собствената й  кръв. Причината, според мен е, че с баща й нямаме брак. А свеки е на 62 години, консервативна  до безумие и предполагам, че гледа на нея като  на  "незаконно дете", да не  кажа  другата дума, с която са окичвали  такива деца през соцвремената

Китана, много  скоро ще дойде  времето, когато  ще усети  нещата, после  ще започне  да  ги осъзнава  и  най- накрая  сама ще се отдръпне. Децата  са невероятно интуитивни, усещат фалша и реагират  подобаващо на него

Когато малката беше бебе, често се оправдавах с това. Но  сега   дребното издайниче ме саботира

Сладурче.

Да, мъниците бързо схващат, но понякога не минава без "рани". Представих си моята малка как щеше да реагира на това отблъскване...

Китана,чела съм  в темата и за твоите огорчения. Надявам се само  твоето  детенце  да  е приемано от свекърите ти с  обич и ако е така, това да не се променя.А ако  детето ми не показваше такава радост при посещенията й, бабището отдавна щеше да  я вижда през крив макарон. Ако още я понасям, то е заради малката. В момента, в който детето  започне  да ми дава сигнали, че  не държи  бог знае колко  на баба си , картинката коренно ще се промени. Винаги съм вярвала, че общуването между баби ,дядовци и внуци обогатява и двете страни, но  увереността ми вече е разклатена из основи.Фаворит в нашия случай е внучката от дъщерята, после сина  на сина и най- накрая  на опашката се  нарежда  незаконородената дъщеря на сина. Всъщност, когато разбраха, че ще имаме  дете/ след 6 годишно  съвместно съжителство/, свекитата  не казаха и една поздравителна дума.Замълчаха многозначително и обидно и през цялото време се правеха,че не забелязват бременността ми. Въпроси като "КАк си", "Какво казаха на прегледа", "Имаш ли нужда от помощ", не  излязоха нито веднъж от устата им. Бях в осми месец, като правихме ремонт у дома.Коремът ми- до брадичката, майка ми се пъне  да свърши цялата работа сама и ме хока, че се навеждам  да търкам и бърша капките боя по  черния теракот, а в суматохата пристига свеки с двамата си внука- тогава съответно  на 12  и на 10 години, нахално се разполагат  в разтурения  хол и чакат  да им се обърне внимание като  на специални гости. Е, не им обърнах, майка ми- също, майсторите- още по- малко. Мъжът ми се принуди  да  си зареже работата  и да ги обикаля.
Толкова много горчилка съм насъбрала, че ако плюна, мога да ги отровя.

За съжаление свекърите ми не са хора, способни да изпитват обич така, както я изпитваме нормалните хора. Обиждали са много пъти детето ми индиректно, заради сръдните си към мен и мъжа ми. Но си казах, че щом мъничка не страда от тяхното отношение, значи всичко е наред и няма за какво да се ядосвам.
Благодаря ти за пожеланието все пак. Присвоявам си го за другата й баба.

Разбира се, бих ти казала да не се ядосваш, но осъзнавам колко е трудно, особено в твоя случай, когато се виждате толкова често...
Няма значение къде в тяхната класация се нарежда вашата дъщеричка. Във вашата тя винаги ще е на първо място. Интересни хора... лишават се доброволно от обичта на внучето си... Не го разбирам.

Лишават се,защото не я приемат за тяхна внучка!Особенно ако някой от двамата е имал предишен брак и друго дете.Съдя по себе си.Детето от първия ми брак не се приема,а второто не се приема,защото съм имала първи брак и друго дете!Ходи ги разбери
Бронте, и да имате брак с мъжа ти пак ще е същото.Ако са искали да приемат теб и детето ви,до сега да са го направили Когато с мъжа ми отидохме да съобщим на родата му,че ще имаме дете и смятаме да се оженим,аз през цялото време си мислех,че те същото ще предпочетът да имаме сключен брак и детето да е законно родено.Е, да,ама не!Веднага ми се нахвърлиха защо трябвало да се женим!?Голяма работа, че сме щели да имаме дете
Много ми е добре, че не ги виждам и не ги чувам

Честно казано бих им казала, че ламтя за техните имоти, да ги припиша на детето си от първия брак и на любовника ми  ! Баси хората има, чета, чета и не разбирам от окя планета идват.

Бронте, Китана -