Япония

Oooooo, сетих се за още нещо японско, любимо. Миналия месец най-сетне се добрах до магазин на МUJI. Много отдавна се канех, но нямам в непосредствена близост. Чувствах се като дете в сладкарница! В крайна сметка си тръгнах с един стенен cd player и 2 книжки, за които за съжаление не намирам никакъв линк. По принцип са книжки-игра за деца. Комбинират учене на букви, оригами/киригами и мнооооого фантазия. Откакто ги имам, почти всеки ден си ги разглеждам и реших да ги подаря на сестра ми, нищо, че е жена на 40 години Тя е архитект и ще оцени подобаващо един такъв японски подарък!


Продължение:
Връщам се, за да добавя за cd player-а по-горе, че е дизайн на Nato Fukasawa, който е дизайнер и на тези опаковки на сокове например:


В България следвах графичен дизайн и искам да ви кажа, че тези опаковки сме ги "учили", така да се каже!
И изобщо, имам една книга "Japanese Graphics Now" и само първата глава с опаковките оставя у мен впечатлението, че да влезеш в японски супермаркет, е като да отидеш на изложба на модерната графика. )))) Много, много добри!
Единствените страници от книгата, които ме оставят в грозно недоумение, са тези:
 
   

Иначе, ако мислите, че ще е интересно и не разводнява прекалено темата, бих могла да сканирам някои от любимите ми японски опаковки, показани в книгата.

влизам на пръсти, за да кажа благодаря за чудесната тема 

япония ми е тръпка отдавна - дано да я видя на живо някой ден.

Barbabeau да ти отговоря първо за кокеши куклите, че все забравям.Да, те са традиционни японски кукли, като руските матрьошки, много популярни са.Структурата им е семпла - кръгла глава и право цилиндрично тяло без крайници, напомнящо облеченото в кимоно женско тяло.Но майсторлъка е в изрисуването на куклите.Макар и подобни, всяка кукла има свое уникално изражение.
Относно творбите на Андо и въобще модерната японска естетика, която слага нови материали и форми на изразяване в традиционни области, книгата която цитирах "Dogs and Demons" е особенно критична.Според автора й съвременните тенденции убиват, а не продължават японските традиции.Аз също откривам много силни противоречия от една страна, но и много силно влияние на традицията от друга.Къщата на Андо, която описваш е мисля един от първите му проекти и на пръв поглед е всичко друго, но не и "уаби-саби".Но ако посетиш двореца в Киото ще останеш поразена по подобен начин - състои се от огромни празни стаи само с по три стени - четвъртата (външната) липсва и на нейно място има само шоджи (плъзгащи прегради от японска хартия - това играе ролята на прозорец в традиционната архитектура - стъклото е непознато).В зависимост от местоположението ти в стаята имаш различен поглед към невероятно красивата градина отвън.Толкоз.


Наистина е много противоречива съвременна Япония. Изчистеният дизайн на MUJI и COMME ÇA DU MODE си съжителстват с невероятни дози кич (макар и доста специфичен и хм-хм...своеобразно му стилен, поне лишен от пошлост, това трябва да му се признае).Японският супермаркет ще те порази с цветове и форми, опаковките са по-скоро като тези, които не харесваш  цък Но пазаруването определено е удоволствие!!!От това съм най-щастлива - завърна се радостта ми да пазарувам, която беше фатално погубена във Франция...Всичко е лесно, леко, чисто и ароматизирано, подредено и улеснено, държат се с теб като със скъп гост отбил се на посещение, а не като с поредния навлек дотътрал се да им трови живота.Малките, дребни детайлчета, които значат толкова много - като отделно място ,където спокойно да подредиш покупките си в торбите и да не ти се налага да ги мяткаш състезавайки се с касиерката по бързина, снабдено с намокрено тампонче в което да топнеш пръсти за да разтвориш найлоновата си торбичка и да не ти се налага да плюнчиш и ближеш.Като жеста на внимание, с който ти опаковат на касата пакета дамски превръзки в специална непрозразна торбичка като уважение към женското ти досойнство.Като ведрата усмивка, с която дребната слабичка касиерка грабва тежката ти кошница с покупки и ти помага да я поставиш на каста защото си с детска количка и ти е трудно...Еееех...

Като се заговорихме за дизайн - аз съм фен на Сори Янаги.На гости на едни приятели във Франция покъртих мъжа ми като в цялата им 600 квадратова къща отпреди 250 години пълна с какви ли не красоти изпаднах в див възторг пред една табуретка...Ама мойто мъж е невеж технократ и не може да различи обикновенна табуретка от "the butterfly stool" на Янаги.

Samuraika, искам да попитам за пенсионерите/ възрастните хора в Япония. Какви са традициите в грижата за тях: домове, семейството? Аз познавам само тези два европейски модела, има ли японски такъв. Активни ли са, с какво се занимават хората след оттеглянето си от работа.
Ако вече си писала по този въпрос, извини ме.

Сладкишите и въобще сладкото как е в Япония? Много ми се ходи на екскурзия там, ама така поне две седмици, иначе много път за нищо.

Аз бих искала да попитам, японците имат ли плажове и ходи ли се там на плаж, на море/океан?
Какви бански костюми ползват?
Имах една приятелка китайка и при тях не е нормално, а банските им са почти като кюлоти, защото ги е срам, тя е от Пекин.

Това е ....... нямам думи просто. 

А табуретката е невероятна.Страшно изящна

За мен лично ще е много интересно, ако не те затруднява, моля

Бързам, но не мога да не споделя!
През уикенда бяхме на парти и се срещнахме със стари приятели и колеги.Видяхме се и с един професор, много успял в областта си, с много награди, почетни титли и ордени, постигнал максималното в областта си и вече пенсионер.Та какво прави този тъй успял в живота господин?Обикаля с яхтата си тихоокеанските острови?Купил си е вила край някое голф игрище?Отмаря в някой спа курорт?Нищо подобно - работи в един частен университет с група учени и разработват къщата на бъдешето - вече имат построени два прототипа, строят третия.Сенергоспестяващи къщи, къщи захранващи се с енергия от слънцето и земята, здравословни къщи, къщи които използват всяка капка дъжд паднала върху тях по два пъти посредством сложна пречистваща система...По думите му за в бъдеще ще избираме къщите си така както сега избираме кола.Та така за пенсионираните японци...Никога не спират да работят, никога не спират да мечтаят, с парите, които им изплащат при пенсиониране не си купуват спокойствие, а правят семейно ресторантче, или кръчма, или работилничка за глинени съдове - работят още повече!
Възрастните са на почит, по традиция най-големият син има грижа за родителите си, но на практика възрастните хора тук се гледат най-често сами - дори и да са на 90.Има социални служби и доброволни организации, които им помагат.Домовете и семейството също са разпространени варианти.

Сладкишите тук са най-вкусните, финни и красиви, които съм виждала въобще в света!Учат сладкарство във Франция, но лекотата на вкуса, качеството на продуктите, вниманието към детайла и външния вид, огромното разнообразие - са си тукашен патент.Резултата е неземен! (бременни и хора на диета моля да не кликат!)

За плажовете и морето май бях писала напред.Има плажове, има много красиви кътчета а най-южните острови - Окинава изглежда като Хаваии, но по-екзотично и некомерсиализирано.По плажовете е пълно с млади хора, както и семейства.Момичетат не се срамуват да носят бикини (чак монокини не съм виждала), но по правило колкото по-възрастна е една жена толкова по-рикрито се носи - не от срам, а от стремеж за съвършенство - не могат да се показват поовиснали места, целулит, любовни дръжки и от сорта, колкото и дребни и приемливи да са.Голотата е за младите.А и не обичат да се пекат на слънце - харесват се с цвят на слонова кости - бели и ефирни.А и излагането на слънце след определена възраст ускорява появата на старчески петна (откак станах на 30 все това ми се повтаря  ).Ходят на плаж за вуикенда или за 3-4 дни максимум.Не стоят по седмици като европейците.Предпочитат японския стил спа-курорти, но и там се ходи за ден-два.

Муш! Въх! Уби мЪ!  Досега само четях темата по терлици, но, Самурайка, с този линк просто ме довърши  Знаех си, че не трябва да кликвам  Ако някой ден се добера до Япония, май ще трябва да предвидя отделен бюджет "сладкиши".
Тук е момента да споделя силно позитивните си впечатления от един японски майстор сладкар в Париж - Садахару Аоки. Страхотна красота и изящество! А тук има малко снимки от бутика на Садахару Аоки в Токио (само да вметна, че авторът на блога е главен сладкар на хотел "Плаза Атене" и един от най-добрите френски сладкари в момента).

Еее, ама нямате срама Аз дето не обичам сладко ми потекоха лигите, пък какво остава за тези, които са по сладкото
Големи майстори, голяма работа
А скъпи ли са То направо си е произведение на изкуството!

След тези невероятни вкусотии кой ти гледа плодове и зеленчуци  Ама кажи ни Самурайке какви плодове и зеленчуци има там.Купихме си наскоро един драконов плод.Идея нямам къде се отглежда и дали е традиционен за Япония.Или пък гледам от едно известно време един зеленчук Пак чой се казва.Ама май ми звучи китайско 

Роц ако знаех че мяташ по едно око тук отдавна да съм тЪ убила!Какато пише и в блога, който си постнала - японските сладкари са много сериозна конкуренция на френските ( MHO-  задминали са ги отдавана).Не само в сладкарството, в кулинарията изобщо японските шефове са сред най-добрите.Изучават най-доброто от световната кухня, пречупват го през специфичния си усет за изящество и вкус, съчетават го с нетрадиционни за европейската кухня продукти и съставки и резултата е WOW!Незнам дали знаеш, но в Лион се намира филиал на едно от най-известните кулинарни училища в света Кулинарна Академия Цуджи.Предимно японци са студентите и не случайно се обучават сред лозята на Божоле 
Изма според мен не са скъпи - от 3- 5 евро парчето за средна ръка сладкарница, за бутиковите патисерии е повече, но не надхвърля 10 (с изключение на някои специалитети).Помня на един рожден ден на мъжа ми влязохме в една сладкарница, седнахме и започнахме да поръчваме наред - опитахме 6 вида торти.И не ни стана тежко, те са много финни, леки и не прекалено сладки.Но за шоколадените изкушения давам палмата на французите - за японците са прекалено силни и сладки, все ги олекотяват, а аз ги обичам натурални (и по много  ).
Елица има си всички класически плодове и зеленчуци, както и повечето китайски такива (китайско зеле, пак-чой (чете се чинген-сай), дайкон), както и някои по-специфични като лотосов корен, гобо (това е един дълъг тънък корен със специфичен вкус - много го обичам), сатоимо - вид картофоподобни грудки,разни листни зеленчуци като мизуна, шисо...От плодовете може би райските ябълки "каки" са най-популярни и типични, по-различни са от нашите и са много вкусни.Драконовия плод е типичен за Окинава - южните острови, не е много разпространен другаде.Друг плод са мандарините "микан" пак специален японски сорт, също много вкусни, ябълките "фуджи".Кайсиите им не ми харесват - нещо като зарзали са, не са така ароматни като нашите, но тук ги ползват за приготвяне на "уме боши" които всички наричат "сливи", Бога ми - не знам защо!

Япония да се пази, ще отида да се насладкиша и да се нагледам Това лято няма как, за догодина много ми се иска. БЕЗ деца. Само аз и мъжО, да си обикаляме, да си зяпаме храмове и музеи и после бегом в сладкарница.

Леле каква красота! Аз дори не бих се осмелила да ги опитам! Абсолютни са!
Самурайче, разказвай! Толкова много хубави и интересни неща споделяш!