Япония

Това с почивните дни интересува живо и мен. Замисляла съм се за пост-док в Япония, но не ми се иска да си превръщам живота в робство...

здравейте, от доста време искам да пусна едни снимки, но все не ми става време 
https://picasaweb.google.com/rachev.stefan/NewFolder?authkey=Gv1sRgCPGa7qyZ2MPWPg Това е една изложба, на която бях в София с най-прекрасните японски кукли, които съм виждала
Слагам и двете ми любими тук :

мисля, че първата е Кокеши, но за другите не съм сигурна
samuraika, ако можеш разкажи нещо за тези традиции

Мури, разкошни са

нали, аз се влюбих направо като ги видях  сега имам една подбна, от така ппулярните напоследък Кокими долс  а и едни колеги ми донесоха т Китай една, но и двете са бледи копия на тези тук 

Ауууу влюбена съм в кокеши куклата! Те са ми слабост... И на мен ми подариха от кокими куклите- вярно не са японски, дизайна е от Австралия, но пак е нещо 
Кога е била тази изложба?
Имаше за бойни изкуства преди година в чуждестранната галерия и това е ... И тя беше много интересна- самурайски брони и шлемове, филмчета и т.н.

и на тази бях, но тогава не даваха да се снима  , а иначе на куклите беше доста отдавна, може би преди 2 години 
трябва да снимам тази кукла, която ми подариха от Китай, защото според мен тя си е традиционна японска, но не съм сигурна 
иначе и аз съм безвъзвратно влюбена в тия кукли 

Барбабо сакън!!! Да кажеш, че тоз полуфабрикат е "рамен" е все едно да кажеш, че това има нещо общо с на баба ми пилешката супа  Рамен е страст, магия, любов и вдъхновение! Супата се приготвя от 100 съставки, сред които цели поилета, телешки кости, месо, ароматни корени, зеленчуци и разни тайни екзотики (начинаещите в занаята ходят и ровят в боклука на известните майстори в търсене на перфецтните съставки и баланс). А "мен" - или нудълс, или спагети както им викат в Бг са друго тайнство - разточвани с различна дебелина, къдравина и форма за да пасват най-добре на съответната супа, те трябва да се варят точно определен до секундата брой минути за да са в оптимална кондиция. Рамен е една малка вселена, една субкултура, много повече от паница супа...а аз , ако не сте разбрали, съм един от многото му поклонници. Имаше един период, в който исках да стана "раменист" - това е човек, който обикаля из страната и съставя пътеводител и ранкира "раменя" - рамен ресторантите. 

Сатори - всичко, което си казала за клечките е вярно. Ама не е много вярно, че всички японци се хранят добре с нож и вилица, не са виртуози, но то ако се приложат най-строгите снобски критерии ще се окаже че много европейци не знаят да ядат с нож и вилица сигурно. Но пък един французин тук ме срази - държеше да яде всичко с нож и вилица - всичко! И изпадаше в комични ситуации в това си старание, но беше твърдо убеден, че запазва добрия маниер, макар домакините да му предлагаха лъжица за очевидно невъзможните са ядене с вилица неща...

елена японците пушат много, или поне така си мислех, докато отидох във Франция. В повечето ресторанти има места за пушачи, но винаги са много добре вентилирани и отделени. В офис сградите обикновенно не се пуши, на повечето места пушачите са отвън, някъде в някое незнайно кьоше. Младите като че ли пушат по-малко, мъжете на средна възраст пушат най-много. Много рядко се вижда ходещ и пушещ човек. Имат си едни джобни пепелничета и си тръскат в тях. Ако видиш някой в някое ъгълче свит да се "чеше" по едната ръка - да знаеш, това е пушач, който си тръска в пепелничето в ръката. Разбира се, като казвам "много пушат" имам предвит международни стандарти за "много", а не български.

Относно почивните дни - имат не малко годишни празници - имат няколко дни в така наречената "златна седмица" в началото на май, имат около седмица в началото на август -"обон" и по Нова година има около седмица почивка - това са си официални празници по календар. Освен това почти всеки месец има по един официален почивен ден. Така че като официални празници са си като в другите страни. Като отпуска , обаче са с доста по-малко. На много места си има нормалните 20 работни дни годишно, НО - те се ползват за болнични (японците взимат официално болничен само за мноооого сериозни неща - операция и от сорта), затова и много често носят маски - това са хора с настинка, които си ходят на работа. Другия трик е, че се очаква да си взимаш отпуската по малко по малко през цялата година, а не да изпляскаш една седмица до официалната почивна седмица и да ти станат, О Боже, цели ДВЕ седмици почивка, аааа НЕ! Самите японци, с които съм говорила, твърдят че не могат да си представят цял месец почивка и че не биха знаели какво да правят с толкова свободно време.  Но пак има начини за отмор - към някой дълъг уикенд си взимаш два дни и ти стават 5 и отиваш на почивка - ние така правим.
Пост-док програмите изцяло зависят от професора, но като правило - работи се доста, има области в които е направо много напрегнато.

Не ми излизат снимките на куклите... Кокеши произхождат от региона на Тохоку, който беше засегнат от земетресението. Появили са се като сувенири за туристите и почиващите в многото традиционни хотели с минерални бани - рйокан.

Благодаря , samuraika ще видя дали всичко е ок с линка с куклите, ако не ще пусна само по-интересните

А как тогава пътуват толкова много, вкл. в Европа.
Не съм била в европейски град без да срещна поне няколко групи японци.
Аз пътувам поне за седмица и ми се струва малко, а те за колко дни идват, като се има предвид разстоянието и часовата разлика?

Благодаря ти много, Самурайка  . И аз така съм чувала за университетската работа, което от една страна е добре за кариерата- един пост-док се върна от Япония с 12 статии за две години и половина, което е страхотно. Но това е от полза за хора, които искат да стават професори на 40, аз такива амбиции нямам . От друга страна пък плащат страхотно, което си е огромен стимул...

Джой, много се надявам да отидеш в Япония, тъкмо ще има при кого да отида на гости   

Браво бе, за едното гости ще ме обречеш на робия и радиация
Иначе сериозно, този вариант ми е в главата, ама след първите два- Австрия или Скандинавия.

таз пък, как робия и радиация  аз отивам вместо тебе тогава 

beca така е, пътуват много, но ако загледаш възрастовите граници - или млади хора - студенти, временно работещи и прочее не много обвързани, дами на средна възраст - с пораснали деца и малко ангажименти или пенсионери : това е преобладаващата маса. Оооо, да не пропусна и малдоженците  Иначе дори и горееизброените са за кратки, много натоварени екскурзии, дето вика мъжа ми "пет държави за три дни" - това било японски тип екскурзия 

джой така е - научната работа в Япония доста високо се цени и има защо - работи се сериозно! А и радиацията си е фактор - ето и вчера измериха 0,07 микросиверта в Токио на един метър над земята  ...

Пускам писмото на една дама от форум на чужденки, омъжени за японци. Малко е дълго, но е интересно и като разказ и като молба :

I live in Hiraizumi, just over an hour's drive from Rikuzentakata, one of
Iwate-ken's towns devastated by the tsunami. It happened that I was in England
(my 91 year-old mother had had a stroke) when the earthquake struck. One
newspaper front page there had a hinomaru with“Ganbaru Nippon, Ganbaru
Tohoku�written down it in kana with an English translation below. I stood in the
shop and wept.
 
Like so many people, I wanted to help. We've probably all sent goods and money
but there's still such desperate need. In particular I worried about the
traumatised children. My mother had a small collection of unused teddy bears,
sent as thanks for charity donations to a hospice. I begged them from her,
promising they'd perhaps help some children in Japan. At Heathrow airport I
bought a further 20 bears, very soft and cuddly, ideal for children to hug and
feel comfort. Back in Japan and talking to my friend Sarah about it, she also
wanted to send some herself, as did three other friends. They raided a Teddy
Bear museum shop, and sent such utterly adorable bears, the hardest problem must
have been to give them up.
 
Why bears? There's something special about a teddy bear, isn't there? They're
different from other soft toys, which is probably why there are famous ones like
Pooh and Paddington. Many of us will have had one as a child. However, I did
worry that this might be a western icon only, so I wrote the following simple
explanation for when they were handed out:
 
"Teddy bears are very special. They love children. They always hold out their
arms to hug you. They listen carefully when you whisper to them. You can tell
them anything at all, sad things and happy things."
 
Before I could work out how to get the bears to needy children though, a friend
who's volunteered help on the coast many times asked me to help her deliver
1,500 chrysanthemums to Rikuzentakata. The flowers, part of 5,000 in total, had
been donated by a farmers' group in Kyushu who knew bereaved people would lack
flowers for their prayers. We drove through the steep mountains to the coast.
The new green leaves were just out and azaleas blooming, which made the first
sight of the city all the more shocking. Wherever the tsunami had roared in,
there was only dead brown debris; mile after mile after mile to the sea. We
delivered flowers to various places, including a dimly-lit, cardboard-divided
evacuation centre. One lady there was so overjoyed it was hard to leave. She'd
lost her entire family.
 
I realised it was impossible simply to turn up somewhere with the bears. Help
must be organised. I belong to a reading-to-kids group and asked that we give a
book reading, where the bears could also be handed out. It took some time to
arrange but 6 of us finally went to a hoikusho in Hirota, the far side of
Rikuzentakata. Amazingly, grass and weeds are beginning to grow among the debris
in places. Tracts are now bulldozed clear but so many places are still covered
in debris. It took me a while to realise that this was where we used to go with
our boys when they were young. There used to be a lovely curved beach between
steep, wooded headlands. It was the latter that saved all the children. Although
the building was on high ground, the water reached waist-height inside. Thank
goodness, all the kids were led to safety up the mountainside. The Encho sensei
later showed us photos of one of the waves ("They kept coming and coming") and
of the utter destruction afterwards. Most of that still remained just beyond the
car-park and the children must walk through it each day.
 
We entertained the 84 children in the very limited time granted with books,
songs and puppets. It was decided that since there were too many children for 35
bears, and that there were at least 7 other hoikushos in Rikuzentakata, the
bears should be divided into just a few for each place.I gave the 'simple
explanation' , adding where the bears had come from.5 children were called out to
receive one bear for each kumi to share, but one small boy was so enamoured of
them, he rushed up to seize one I'd just given to another child. Somehow
everything seemed insufficient although the staff seemed very pleased. A friend
hastily snapped a few photos from the side.
 
So, it was a compromise situation, far from perfect or as hoped but the Encho
sensei was glad because the children gave us 100% attention whereas she says
it's hard to get them to listen these days. It was the sheer enormous scale of
the problems which hit home most of all. I'd love to give each child their own
bear but then, many, many more bears would be needed just for this one city that
has 8 hoikusho/yochiens with about 500 children. Should you feel moved to help,
please send teddy bears to my address below.
 
Rosemary Chiba,
Aza Katsuraishi- 15,
Hiraizumi-cho,
Nishi Iwai-gun,
Iwate-ken〒029-4102
 
tel: 0191-46-4712
e-mail:rosemary@galaxy. ocn.ne.jp
Guidelines for sending bears:
* must be new and unused (to maintain a consistent level of hygiene and quality)
* should be of a moderate size (neither too big or too small) so they can be
easily cuddled
* should not contain any kind of sound emitting or recording device out of
consideration of the effect sound could have on others
* if you send them via the Post Office, you can request the P.O. to send you a
notice of delivery postcard
* if you'd also like me to contact you about the arrival of your bear/s, please
send your email address too
 
If you know anyone elsewhere who would also like to send a bear, please spread
the word. I can't promise a perfect photo ofa-child-with- your-bear, but will
most certainly ensure that they are donated, no matter how many trips it takes.
Let's all hope these loving, caring teddy bears will bring much needed solace to
small hearts.
Rosemary Chiba

По този повод препоръчвам филма - The Ramen Girl - http://www.imdb.com/title/tt0806165/
много хубаво филмче, точно както Самурайка го е описала