Споделете най-милите и комични спомени от сватбеният ви ден?

  • 11 067
  • 69
Вие сте ? Какво Не вгорчи сватбеното ви тържество?
Споделете най-милите и комични спомени от сватбеният ви ден?
Моментите,които са ви накарали да се разплачете от радост,забавни гафчета,които са направили сватбата ви още по-весела и незабравима, и изобщо всичко което ви връща с усмивка назад!? Hug

        
Виж целия пост
# 1
При срещата с фотографа, човека ни обясни кои са най-честите гафове,че даже ни ги показа и нагледно по клипчета  Mr. Green
та, на въпроса:
1. Предупреди ни кога да се целунем в обредната зала, че на една двойка им се получи доста кофти момент и служителката трябваше да им каже да се целунат...Ние се целувахме при всяка по-дълга пауза, че чак почнаха да ни бъзикат в един момент  Laughing
2. Предупреди ме да ритам менчето в ресторанта по-силно, че на една мадама само и се плъзна и не се обърна. Е, аз така го изритах, че после го търсиха под сватбената маса  Mr. Green
3. Кума, милия, така се беше притеснил на речта си, че почна да пелтечи за него и жена му и за двете му деца и това доста дълго време, въпреки, че всички се опитвахме тихичко да му помагаме. Много беше сладък Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Забравих да си сложа сутиен  ooooh!
Но разбрах след няколко години Joy
Или по точно си спомних  hahaha
Виж целия пост
# 3
1. Външната врата на апартамента е метална, с метално резе отвътре. В момента, в който дойдоха младоженеца и сие, майка ми заключи вратата (не знам от паника или е било провидение свише  Laughing )
2. Още не мога да простя на брат ми, че ме даде за 4 лв (2002 г)  ooooh!
3. Имахме голям прозорец между съвета и църквата и отидохме с кумовете да пием кафе в лоби бара на Верея (Ст. З.). Там ни объркаха с младоженците от сватбата в ресторанта там, всички гости се чудиха дали не са объркали час/ресторант и четяха поканите и идваха да ни питат дали е тяхната или нашата сватба в ресторанта. А нашето тържество беше в друг ресторант...

Това на прима виста, че отдавна беше  Laughing
Виж целия пост
# 4
Ами аз за сега се сещам за едно (нищо, че беше скоро) - порядъчно закъсняваме за ритуална зала. Аз вече съм готова да тръгваме и питам татко къде е мъжа ми. Отговора беше ааааа той излезе да разхожда кучето. После на видеото гледах как пред блока нашия с някои от гостите си пуши цигарки и си разхожда кучето. Добре че видеооператора ми ги е снимал ей тъй за спомен.
Инъче от там нататък сватбата спада в графа най-мили моменти, май нямахме издънки, или поне не такива, които съм отразила.
Виж целия пост
# 5
Голям смях падна,когато пред ритуалната зала ни снимаха .Фотографката ни караше да заемем някакви стойки,но съпруга ми един такъв скован.И тя ми вика-Отпусни се ,бе човек,стоиш дървено като военен.А той всъщност беше военен тогава. Laughing
Когато в ресторанта ни сипаха вино за наздравицата с кумовете,нали трябва да се изпие до дъно.Аз бях казала,че въобще не пия,да ми сипят малко.е напълниха ми чашата.Чак сълзи ми потекоха от зор.Всички се смяха много на мой гръб.
Виж целия пост
# 6
Сега се сещам как ми изчезна младоженеца, барабар с кума. Добре, че беше разписал вече  Laughing
Всички питат къде е а аз не знам и така цял час  Grinning
Виж целия пост
# 7
Забравих да си сложа сутиен  ooooh!
Но разбрах след няколко години Joy
Или по точно си спомних  hahaha


Това ми е коронният номер Grinning и тъй като още не съм бракувана, само мога да се надявам да не се пусна така и аз някой ден Whistling
Виж целия пост
# 8
Не съм омъжена, но на последната сватба, на която бях кумът обра точките, като пожела на младоженците да се обичат и в Отвъдното.Каза го с толкова сериозен тон, че явно го е вярвал, че може да стане. Joy А всички гости си бършехме сълзите от смях.
Виж целия пост
# 9
Откупуването на пряката вече врата към мен беше срещу 50 ласкави имена без да се повтарят.  Mr. Green Не мога да ви опиша как се скъсвах от смях вътре, такива невероятни бисери бяха. Никога друг път не съм наричана с толкова животински и какви ли не прозвища. Laughing Но бяха ласкави де. Комисия ги приемаше или отхвърляше а други брояха. Mr. Green

На мъжа ми някой му казал че е лош знак на сватбата някой да мине между нас, затова ме държеше постоянно за ръка и не ме изпускаше.

Виж целия пост
# 10
Мъжът ми не яде мед. А в църквата има ритуал, в който свещеника ни дава парче пита с мед. И мъжа ми отхапа малко. Свещеника рече "Е, браво на младоженеца, оставя за булката" и ми натъпка огромния комат в устата. После дъвках сума време. Пак в църквата, понеже беше станало някакво разминаване на графиците и свещеника два пъти нарече мъжа ми с друго име /явно на предната сватба. Втория път го поправихме и той по се усети, взе едно листче и вика "Я, аз съм се объркал". А аз, вече изморена от висенето, реших, че ще почне отначало и просъсках "Карай, отче, Господ знае за кого става на въпрос". На видеото и снимките след този момент свещеника беше много усмихнат, но не обърка повече името, де.
В ритуалната зала, като ме питаха вземам ли и т.н., казах "Да". Гледам служителката мълчи и реших, че не ме е чула  и повторих натъртено "ДА!" Laughing , а то било пауза за по-голяма тържественост.
Виж целия пост
# 11
 Joy
Сватба - септември месец. За променливите метеорологични условия кой да се сети. Баш на деня стуууууд, завалява пороен дъжд и аз, тръгвайки, навличам в бързината връз сватбената одежда първото нещо на закачалката - кожено рокерско яке, с всичките му железарии по него. Ми тъй де, докато стигнем до залата, кой пък ще ме забележи чак толкова.... Е, няма да забравя свекърва ми как доприпка, незнайно как сетила се, незнайно откъде извадила го, с едно официално блееедо бежово сако, таааа приведе ме в приличен външен вид жената...  Laughing
Виж целия пост
# 12
Joy
Сватба - септември месец. За променливите метеорологични условия кой да се сети. Баш на деня стуууууд, завалява пороен дъжд и аз, тръгвайки, навличам в бързината връз сватбената одежда първото нещо на закачалката - кожено рокерско яке, с всичките му железарии по него. Ми тъй де, докато стигнем до залата, кой пък ще ме забележи чак толкова.... Е, няма да забравя свекърва ми как доприпка, незнайно как сетила се, незнайно откъде извадила го, с едно официално блееедо бежово сако, таааа приведе ме в приличен външен вид жената...  Laughing

Снимка има ли,това определено трябва да се види Grinning Hug
Виж целия пост
# 13
Сори! Баш от момента - не. Пък и преди 15 години, поне за нас, цифровата фотография беше само мечта...  Embarassed
'Ма, то и паспортите си бяхме забравили, та се връщахме, и чашите си загубихме нейде там пред ритуалната зала, абе циииирк... И до сега, нищо че сме вече на по 100 години, си мечтая за  сватба без официалности, с всичките ни приятели, с много бира в парка, ама... знае ли човек, може пък да го реализираме на някоя кръгла годишнина...
Виж целия пост
# 14
Ще  си  позволя  и  аз  да  напиша  една  случка , но  не  от  моята  сватба.
Преди  около  15-на  години  отиваме  да  жениме  пръв  братовчед  на  жената  от  Чепинци . Всичко  течеше  по  мед  и  масло . Ритуалната  зала  на  Лъвов  мост  беше  на  ниво , мложенците  размениха  халките  и  излязоха  доволно  бракувани . Метаме  се  по  колите , правиме  колоната  и  газ  към  кръчмата  на  Чепинци . Почваме  да  се  настаняваме , но  булката  стои  на  тръни , притеснена. Oказа  се  че  нейната  рода  липсва, просто се  изпариха.
Няма  нито  една  кола  от  нейните  хора  в  продължение  на  2-3  часа.
Оказа  се  че  хората  на  булката  се  лепват  за  друга  колона  със  сватбари  и  стигат  до  едно  село  към  Петрохан . Някак  се  бяха  оправили  и  като  дойдоха  стана  скандал , прибраха  си  булката  и  сватбата  приключи . Това  беше  най  тъжната  сватба  на  която  съм  присъствал.  От  всичкия  този  хаос  остана  едно  момиченце  което  се  роди  след  няколко  месеца newsm78.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия