Споделете най-милите и комични спомени от сватбеният ви ден?

Ох, заболя ме корема от смях... ма хайде и аз да разкажа:
1. шофьорът на сватбената кола се опита да измъкне мъж ми от софия - объркал уж пътя 
2. гримьорката ми сложи няколко изкуствени снопчета мигли, че да "отворят" погледа. Това добре, ма като сложих воала и като  се оплетаха тези снопчета не мога да си затворя очите. та... доста ми беше "отворен" погледа до ритуалната 
3. Идват гостите у нас - майка ми пълен блокаж - седи на входа на хола силно усмихната, леко озъбена. гостите не смеят да я побутнат и седят в коридора - Аз: - Мамо, няма лии да почерпиш гостите? мама: - Да! И продължава да се усмихва и да не помръдва. След околоо 3-4 подканяния баща ми се усети и я помести  та гостите успяха да влязат

на сватбата на най-добрата ми приятелка. Подписване в четвъртък само с кумовете. Събота църковен брак и ресторант с много гости. Та на подписването уж щяхме да сме само четиримата и да подпишем в някаква стаичка, но дойдоха разни приятели и ни поканиха в залата. като дойде момента за настъпването булката се обръща да настъпи младоженеца, младоженеца хуква из залата и тя след него. гониха се докато не им направиха строга забележка, че не приемат брака на сериозно . вечерта сме запазили маса в Библиотека и нахълтваме весели. сядаме на масата и идва управителя - съжалявам - масата е заета за едни сватбари. моята приятелка е с черен минижуп, черна блуза малко под циците, опушен черен грим и топирана коса и като се обърна и му каза, че тя е булката и оня щеше да умре  . До края на вечерта според мен очакваше, че ще се появи булка с бяла рокля и ще вдигне скандал за заетата масаа  . Църковния брак в друг град и църквата имаше неблагоразумието да се намира в центъра на някакъв парк. Ние прилично закъсняващи кво да правим и по алеите на парка, а след нас 10 коли софианци, притеснени, че ще ни изпуснат и няма да успеят да намерят църквата. Пред църквата прибраха всички шофьори да им пишат актове за дребно хулиганство, ма единия шофьор кума, та отложихме ритуала с близо час 

Оооо, забравих още нещо. След като ни остави в ресторанта, шофьора на сватбената кола си тръгна /момчето живее в Елин Пелин, а сватбата беше в София/, отнасяйки подаръците от зълвите ми и свекърва ми /бяха в багажника и съпругът на едната зълва ходи до къщата му, за да ги вземе - изпусна половината купон/.

 И аз хубаво се посмях на разказите...
Да разкажа и аз за моята сватба.
Решихме аз, сестра ми и баба ми да спим при приятелка на баба ми, от където и трябваше да ми вземе мъжът ми.
Аз и сестра ми спахме на едно малко легло, а бабата от вълнение не можа да заспи и в 2.30 през ноща реши да мине с прахосмукачка. Сутринта ставаме и решавам аз да влезна в банята и се оказва, че бабата от притеснение я хванало разстройство и се заключила вътре. Роклята ми в нейна комшийка, седя аз пред вратата и я чакам. Идва фризьорката-булката още по бельо. Както и да е, още не ми беше готова прическата и идва гримьорката. Оказа се че двете са работили и друг път заедно и тогава се били скарали, че се гледаха на криво. После мъжът ми и кумовете закъсняват с половин час. Аз понеже никак не се разбирам със свекъра и свекървата, реших, че са убедили мъжът ми да не идва. Оказа се, че колата на кумовете се развалила на пътя и не могли да я оправят. А тя трябваше да е сватбената кола. Наложи се свекъра да ги дръпне, че бяха на голям булевард. А мъжът ми и кумата да нагласят нашата кола. Накрая всичко се нареди, но докато бяха в апартамента, някакъв ТИР не можеше да излезе, че почна да ни звънни и да ни припира. Между ритуалната зала и църквата, решихме да пием с кумовете кафе и закъсняхме малко....На самата сватба за пореден път се сдърпахме със свекърва ми. Друго засега не се сещам, но като цяло сватбата мина много добре

ааа забравих да разкажа още нещо.
Денят преди сватбата с мъжът ми се скарваме жестоко, защото купувайки алкохола и безалкохолните за сватбата, той решава че ще купи няколко шишета мин.вода, за разнообразие, и главно концентрати и яко бира. Ама аз искам да има вода, защото така трябва и за един стек вода, така се изпокарахме, че свеки която беше с нас, щеше да получи инфаркт, взе да приритва, аз не мога да намеря къде съм прибрала халките, за да му я върна, той бесен че трябва да купува вода.  Следобяд ние вече сдобрени и щастливи, отиваме при свеки а тя, една подута, отекла, вдигнала кръвно, лежи, ще мре. Викахме лекари, жената щеше да хвърли топа заради една вода. Сега много се смеем на неин гръб, ама тогава ни изплаши.
И точно преди да пристигне младоженеца, аз обикалям бясна че закъснява, а братовчедка ми, която ми беше шаферка, реве, не може да намери на мъжа си чорапите, били в тон с костюма, аз тръгвам да я успокоявам и тя като ми се нахвърли,
"някой му е скрил чорапите, защото ми завижда колко ми е красив мъжа" 
Паднах да се хиля, тя вече крещи, майка ти го е направила, майка гледа като гръмната, тя тотално беше аут ъф спейс.
Накрая се оказа че бабето ги прибрало, ама стана голям скандал за едни чорапи.

Много забавна тема, добре се посмях на ваш гръб 
Чак комични не знам дали са спомените ми, но имаше доста куриози.
Първо фризьорката ми закъсня с близо час, трябваше да ми направи прическата, грима и грима на кумата. Познайте дали стигна времето. Викна другата си колежка да гримирва кумата, тя пък не се хареса, и вместо мен да ме успокояват, аз трябваше да се правя на хладнокрънва и спокойна 
Лелката в обредния дом беше с прозрачна блуза, добре, че беше сложила сутиен, макар и дантелен 
Седяхме 40 мин пред хотела преди да започне празненството...защото свекърите ги нямаше. Причината - малката огладняла, спрели да я хранят, а после и наакан памперс сменяли 
На влизане в ресторанта трябваше да мина по една пътечка обградена от свещи. За малко да се подпаля, добре, че беше свекърва ми, та ме спаси на време.
Техниката на ДиДжея изгоря в разгара на купона. Така яко изтрещя и така кофти ми стана, ама това не попречи човека да се раздаде максимално.
Всичките хора, водени и изиграни от кума си бяха за смях. То не бе набиване на крак, врътки и чупки, все още го тормозим човека за танцувалните му умения 
За финал, хвърлиха младоженеца в басейна, с все костюм.( любимата ми снимка как лети към водата). Спомням си как чух от някъде: "къде е булката" и си плюх на петите. После с горда стъпка се появих по тоалет, с който бих понесла да ме удавят 
И нещо мило. Ден преди сватбата в бързината да си събера багажа и всичко необходимо за церемониите, съборих чашите и едната се счупи. Откачих от рев, хукнахме да търсим същата, а те са малко по-нестандартни и с червени столчета. Жената от магазина така се притесни като й разказах, че потроши телефона си от разговори и успя 5 мин след работното й време да ми издири още една чаша  Ужасно съм й благодарна на тая жена, щях иначе да го приема като поличба и сватба нямаше да има 

Pupinka, счупеното носи щастие!! 

Здравейте и от мен.и аз да разкажа.Понеже не съм от тук и ме взимаха от едни приятели на мъжа ми.и уж щях още сутринта да отида у тях и да се оправям,но като ме хвана музата да помагам на девера да оправяме и той се уби да ме гони.
Идват да ме вземат,но кумата забравила букета и булото,дошли пред къщата от която трябвало да ме вземат,но се сетили и газ пак да обикалят докато сестрата на кумата ги донесе.И цялата сватба след тях.Понеже откъм моята страна присъствието беше скромно и приятнелите на мъжа ми се разделиха на 2-половината натискаха вратата отвън,другата половина отвътре.
После излизаме и следва хоро и двамата с мъжа ми не можем да играем хоро.Ужас и половина.Голям смях е като си  гледаме видеото.
В ритуалната идва време да се настъпваме и аз подписвам и настъпвам-мъжа ми-ама аз още не съм подписал,та го настъпах 2 пъти.После кръстника като ми слагаше халката бая се запъна и всички избухнаха в смях.
Има и други моменти но като се сетя ще пиша

  Мнооого забавни истории, попилях се от смях....

При нас какво се случи...
Решихме, че ще ходим на почивка в чужбина. Аз съм се настроила за пътуването, нищо не подозираща за събитията в последсвие...Тръгваме ние, кацаме в Маями и мъжа ми решава, че точно сега е момента да ми зададе въпроса:'' Какво ще кажеш да се оженим тук, искаш ли?''  Не ми трябваше много време да отговоря и след ден вече бяхме бракувани на брега на океана...До тук добре с емоциите, ама още по-емоционално стана, като се обадихме на родата в България... След като им казахме какви сме ги свършили, от другата страна на слушалката чувам въпроса:'' Е, добре де, ама ние не разбрахме вие възнамерявате или вече сте се оженили?'' 

При нас аз се наложих за църковен брак  И съпружието като видя, че аз съм твърдо решена да се венчая в църква с него или без него склони да се вясне в църквата 
Едно планирахме, а друго стана. Искахме да ни венчае млад свещенник - приятел, но точно този ден имаше семейна неприятност и ни венча един възрастен поп, който наистина бе много благ и мил, но май живееше в някаква паралелна реалност. Още в началото отчето започна с думите "Кръщенето ще започнем ...". Аз стоя в огромна бяла рокля прилична на сметанова торта и се пуля 
По време на церемонията свещеникът ме нарече Мариана, а мъжа ми попита "Коя?", а възрастния човек отвърна "Е таз де!". Напрежението между тях нарастна неимоверно когато обърка името и на мъжа ми и незнайно защо го нарече "Васил". Даже и не го поправихме. Като излязохме от църквата мъжа ми ме избъзика "Аз на сватбата на Мариана и Васил няма да ходя - не съм канен!" 

привет 

умрях да се смея, благодаря за прекрасните разкази...

сега е мой ред:

- няколко дена преди подписването кумът ни установява, че му е изтекла личната карта. легитимира се с някакво намачкано листче
- дъщерята за зълва ми (беше шаферка) беше като залепена за нас и постоянно вървеше между мен и мъжа ми все едно ни е дете  не говореше, само гледаше с големи тъжни очи
- вечерта след подписването бяхме около 25 човека в един ресторант и един от гостите изяде порцията на мъжа ми 
- 15 мин преди започването на църковния брак аз започнах да се обличам  . гостите ни чакаха. ние пристигнахме навреме, но предполагам, че гостите са били шокирани от дължината на роклята ми
- тръгваме да влизаме в църквата и се оказа, че са зарязали кумовете ни в хотела и не можем да започнем!!!
- кумовете пристигат след около 10 мин, кумата е бясна.
- свещеникът забрави да донесе вино и прескочихме частта с отпиването  , но хорът пееше толкова сладко, че аз чак след няколко седмици се усетих, че не сме пили виното 
- службата беше на 2 езика и имаше гости от 3 деноминации, като свещеникът на 3 пъти обясняваше какво се разбира в православието под коронясване. един месец след това се обаждаха неправославните гости да ни обясняват, че до сега не са срещали толкова строг свещеник  . Свекърът още не може да преживее, че сме женени за вечността.
вика: ние сме венчани докато смъртта ни раздели. после ще си почина от жената, а синът ми няма да може 
- след църквата бяхме организирали пътуване със стар трамвай из областта наоколо, като пиехме по пътя кафе. по пътя полета с аспержи, които изглеждат така и същият, който изяде порцията на мъжът ми, обясняваше как тук така растяли доматите и краставиците - под земята    толкова били напреднали виждаш ли технологиите     (с него имаше много изцепки, всички в графата "Байганьовщина"  )

по време на сватбата аз не си говорех със свекървата, защото ми беше вдигнала нервите и просто я подминавах все едно не я виждам. тя обаче смени тактиката и тръгна да прави комплименти на моите приятелки!!!

други изцепки не се сещам