КИНО клуб

Аууу! Този ми е любим, любим!
Като ми е криво, като ми е черен света, като ми тръгне всичко наопаки - пускам си Вендерс.
Все си мисля, че някой ден трябва да му изпратя кашон хубаво вино, задето ме е извадил от поне две депресии.
"Palermo Shooting" ме размаза направо

  А "Отвъд облаците" харесваш ли ?

  За любовната сцена в "Забриски пойнт", може и да е орязана наистина. И Пазини говори за това в поста си, той го е гледал и преди демокрацията  , и после. А това за лъвовете ме заинтригува, ще се поразровя да потърся нещо.

  И за "Генезис" съм напълно съгласна, даже споделих това с мъжа ми, когато го гледахме. Сцената си е взета от "Забриски пойнт".
  Антониони е бил перфекционист като Бергман, да. Обичал е да изпипва нещата, в много интервюта се оплаква от екипите, с които работи, най-вече от актьорите, че "са способни да провалят и най-добрата сцена..", чела съм нещо подобно. Различни характери. Пазолини пък не е снимал дори втори дубъл. Както стане сцената от самото начало, така. И много е разчитал на импровизации, много. То се усеща във филмите му. Фелини също е обичал да импровизира, не е предвиждал всичко до най-дребните детайли. Особено във филмите, в които ролите са се изпълнявали от Марчело или Джулиета Мазина, разчитал е изцяло на тяхната интуиция и талант.

Соня, и ти ли ги четеш тези маниаци от ол бг? Невероятни са!! Те са познавачи! Ама много симпатични такива, без да ти натирват познанията си, без да ти говорят назидателно, че видиш ли, ти не разбираш "сложните филми".
  Аз с тях не мога да се меря, винаги съм казвала за себе си, че съм лаик, и гледам филмите със сърце и душа. Нямам маса познания, не помня филмографии, не съм гледала всичко от всички.... И да, често профански си позволявам да кажа, че не ми харесва филм на някой голям.
Не ме стряскат поговорки от сорта на 'ако не можеш да направиш нещо по-хубаво си трай". Защо, пък, да не мога да си кажа мнението?! Трябва да съм с фамилия Копола, за да мога да се изкашлям по повод заглавие?! Мне, не мисля така.
  Много ми хареса това: "...Всички имате абсолютно погрешна представа за
Америка. Тя е свързана преди всичко с филмите, а те са... в по-голямата си степен абсолютна лъжа.
Спирам до тук... Сигурно е прав!?..."  Прав е.
 И както този потребител казва, "западен филм", да ако го бях гледала 70та или поне 83та, кой знае с какви големи очи щях да го гледам.  При все идеите, които е искал да ни внуши, на мен Забриски не ми е кинематографичен връх.
  Кажете кога минаваме към Приключението.

   Тина, аз също съм пълен лаик, посредствен маниак, така да се каже.
   Нали не си се засегнала, аз ги копирах, защото са интересни.  
  
    Права си за всичко, споделям мнението ти, че филмът най-вече се гледа със сърце и душа. И аз съм така.  

    Ако искате, да си говорим и за Приключението, и за Забриски пойнт, който не е успял да се включи. Да си коментираме.

  Ето тук третия и четвъртия пост за за филми на Антониони- Фотоувеличение и Забриски пойнт. Коментарите са на  Pazzini. .

ГОЛЕМИТЕ ФИЛМИ на малкия екран

това все още не съм го гледала... 
но ще поправя тоз пропуск...

  Гледах пак "Забриски пойнт".

 Втория път филмът ми се стори доста по-кратък, не знам защо.

   За мен филмът е една импресия, една идея, емоция, предадена най-вече визуално и с малко думи.
  Каква е идеята, така както я схващам. Светът, модерен, забързан, индустриализиран, военизиран...Войната във Виетнам е в разгара си, по радиото съобщават за 50 000 убити американски войници и незнайно колко ранении, а двамата бизнесмени на фона на тези новини си коментират кой щат държи първенството по брой на милионерите- "..В Тексас са с четирима повече, отколкото в Калифорния..."
  Студентите се вълнуват, правят окупационни стачки..Полицията не си поплюва обаче. В същото време магазините за оръжия са пълни и всеки може да си купи каквото си иска от там...Конфликта между бели и черни още не е отживелица..и скоро няма да бъде. Навсякъде огромни билбордове, рекламиращи храни, напитки, телевизори и какво ли не...Но сандвич на кредит никой не дава....Това е Америка, но такава е и Италия по това време...Филмите на  Фелини от този период...Такъв е светът- залят от реклами и хора, втурнали се масово да консумират благата на цивилизацията...
    И тук се появява Марк. Един от младежите, един от многото. По-скоро индивидуалист, човек, който не следва сляпо някакви идеи...
Той паркира там, където има табела "Забранено паркирането". Самолетът му излита от грешната писта... Той е студент, изключен от университета...Той е сред стачкуващите си колеги, но действа сам...
    Марк има много малко реплики във филма, той е човек на действието, не на приказките. Ето всичките му думи, почти всичко, което казва . Според мен много точни и напълно описващи го като личност :

- Готов съм да умра ! Но не от скука !
..............................................

- Как се казваш ?
- Карл Маркс.

..............................................
- Защо открадна самолета ? Ти ли беше ?
- За да се повдигна от земята.

..................................................
- Не искам да участвам в никакви игри.
.................................................
- Представи си, че мислите ти са растения. Какви биха били те ? Като отгледани в градина, или диви като папрат, пълзящи...
- Нещо като джунгла-отговаря Марк.
- Ще бъде хубаво да можеш да посадиш мисли в главите, така че никой да няма лоши спомени. Може да бъде възможно да се посадят само добрите неща, които си направил....( това не ви ли е познато от един много нашумял филм напоследък... )
...............................................
- Защо ти трябва да се връщаш ? Защо трябва да поемаш този риск ?
- Аз обичам да рискувам.

  И накрая това хубаво дългокосо момче, дето не искаше да участва в никакви игри, но превърна живота си си в опасна игра...Застреляха го в шареното изплезено самолетче, застреля го "неиндетифициран полицейски агент при опит за блокада"...
  Дария беше като него, само че "от другия пол", както сама се изрази...Това, което Марк не изказа на глас и не можа да постигне, тя просто си го представи...Създаде го във въображението си- огромен взрив, превръщащ на пух и прах целия този лукс, удобства, пури, коняк, басейни, масички, табуретки...Хладилници, от които хвърчат разкъсани колбаси, пилета, напитки...Дрешника с модните парцалки- и той на парчета във въздуха... имаше нужда да прати всичко това по дяволите, за да може да продължи живота си така, както иска...
  Имаше много символика във филма. Любовната сцена в пустинята...Десетки двойки, лежащи в пясъка на Мъртвата долина...И долината оживя...Толкова малко е нужно на любовта, само една пустиня, място, сякаш отделно от задръстената с предразсъдъци и материализъм съвременна планета...Място само за тях, място за любов...
   Е, да, място за любов, но не за всеки. Сещата се за онази семейна двойка, дето спря там, колата с караваната. Детето ближеше сладолед зад облепеното в рекламни стикери стъкло. Те излязоха, погледнаха надолу към долината и не видяха нищо интересно. Тръгнаха си разочаровани, абсурдно е и да си помислят за нещо друго...и това е символ...
   Лудата глава Марк Фрешет след този филм става звезда. Започват да го канят да се снима и в други филми. Има две италиански ленти, в които изпълнява главните роли, но не могат да се открият по торентите. Но на него кариерата в киното не му е достатъчна. Не че са му липсвали пари, просто заради тръпката, той решава да участва в обир на банка. Следва петгодишна присъда, затвор...Там умира при неизяснени обстоятелства...
   Музиката на Пинк Флойд, особено финалната сцена...Хубава е, може би най-подходящата...
  

Ideiata na filma e prekrasna, osobeno sled komentari, stoi oshte po prekrasna. Izpulnenieto za men si ostava kuho. Sorry oshte vednuj. I za latinicata....

Интересно доколко филмите от този период - не само Антониони - са "остарели" днес? така ли е? Едно по-младо поколение, което не е запознато с вълненията от края на `60те - за него те дали звучат фалшиво?
Тук вече изобщо не става дума за това кой какво е гледал и какво не, разчита ли символите или не, а за поколенчески разлики, които са неизбежни.
След "Коса" и "Полет над кукувичето гнездо" по една седмица съм ходела като тресната по главата, хайде - "Полета" е малко по-универсален, но "Коса" дали въздейства така на "малките"    Или те си имат "Трейнспотинг" или нещо сходно? Своя си "поколенчески" филм?

Малко оффф-топик стана, ама Антониони е виновен. 

   Знам ли....То и ние не сме съвременници на тези събития, тогава сме се раждали...Според мен бунтарският дух си е присъщ на всяко поколение младежи, би трябвало тези филми да вълнуват винаги.
   Това са ми любимите филми.  

Хм, нормално е всяко поколение да си има по един бунтарски филм - едно време нашия беше "Вчера" Може би е нещо нормално, а и поколенията се отъждествяват с определени неща. "Коса" ми е един от любимите филми... Може би сега не е така, възприемат се по друг начин нещата, повече свобода има, а тогава историята беше друга...

"Вчера" го знам почти наизуст

Многа неща се промениха - ценностна система, количество на информацията, до която имаме достъп. Аз съм от тия, дето висяха по цяла нощ пред билетния център на НДК за билети за киномания, щото тогава 20 филма идваха за 20 дни и толкова. Като си помисля - голяма дивотия да си пазиш реда в списък, за да си купиш билети за кино. Ама "Амадеус" така го гледах. Сега ми е смешно като си спомня, да е жив и здрав Стефан Китанов, целия месец март ми е празничен с неговия СФФ, пък и него го помня от какво мъничко фестивалче тръгна само за музикални филми. Много направи тоя човек за популяризирането на стойностното кино!

И понеже сега е различно - затова ми се иска на днешните бунтари да знам кои са филмите, тях какво ги трогва, нали, не може да искаме от тях да се вълнуват по същия начин, както поколението преди тях.

ПП. Съвсем се отклоних, извинете 

   Като стана дума за младостта :

Zabriskie Point - Roy Orbison - So Young - Final Scene  


Dawn comes up so young, dreams begin so young
And if you live just for today the day may soon be done
But there's a place where dreams always stay so young

A place to hear the sun go down and fade away
To see the wind just run away with yesterday
Anyplace for those who care Zabriskie Point is anywhere
Time runs out so fast on love too good to last,so young

A time to look forever's there or never found
To touch the sky and really feel the world go round
To live to love to laugh to cry to be alone
Young,so young love was meant to be wild and free
So young young,so young love is space in life
A place in time a state of mind too late I find
When tomorrow's gone and love is lost so young

   Вижте тази статия, доста критична. Авторът е систематизирал точка по  точка основните недостатъци на филма. Интересна е.

FOURTEEN POINTS TO ZABRISKIE  

 " Corny? You bet your ass it's corny. Antonioni has constructed his movie of so many lame metaphors and bad puns that it's staggering."

Миииии, ако човек реши да намира кусури - със сигурност ще успее.

  Да, накрая обаче завършва с примирие :

Antonioni has said that he digs everything about today's young people. Extremely open-minded for a man of 57. "I like everything they do, even their mistakes, their doubts." I feel the same way—about Antonioni.

 Под статията има линк- Mel Lyman, като кликнете излизат куп интересни неща пак за филма, статии и интервюта.

Antonioni's America

  "America has changed me," he says. "I am now a much less private person, more open, prepared to say more. I have even changed my view of sexual love. In my other films, I looked upon sex as a disease of love. I learned here that sex is only a part of love; to be open and understanding of each other, as the girls and boys of today are, is the important part. But it is not fair to ask questions of me before I put my picture together. The responsibility is mine. It is me in front of the camera saying what I feel about my America."

 
Antonioni's Newest Superstars  


   Кога минаваме към Приключението ?
   Ето едно интервю с Антониони и една хубава статия :

" Life Is Inconclusive: A Conversation with Michelangelo Antonioni  

Абстракцията и отчуждението при Антониони