КИНО клуб

Публикувана: 29 авг. 2010, 23:28 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2010, 01:25 ч.

24 166
733

tinahris - Редовен потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е предложеното заглавие на филма за обсъждане?
Кои са ключовите сцени във филма "Като в огледало"?
Как религиозното възпитание на Ингмар Бергман повлиява филмите му?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е предложеното заглавие на филма за обсъждане?
  
  Предложеното заглавие на филма за обсъждане е "Като в огледало" (Through a Glass Darkly), което идва от Библията: Корнитяни 13:12.
- Кои са ключовите сцени във филма "Като в огледало"?
  
  Според участниците в дискусията, три са ключовите сцени във филма "Като в огледало": разговорът между Мартин и Давид в лодката, разказа на Карин за нейното виждане на Бог като паяк и финалният разговор между бащата Давид и неговия син Минус.
- Как религиозното възпитание на Ингмар Бергман повлиява филмите му?
  
  Религиозното възпитание на Ингмар Бергман, син на свещеник, оказва значително влияние върху филмите му. Често се занимава с религиозни теми като Бог, вяра и духовност в работата си. Заглавията на неговите филми често са цитати от Библията. Освен това неговите творби често изследват теми като отчуждение, егоцентризъм и липса на връзка между близки хора, които вероятно са повлияни от неговото религиозно възпитание.
- Каква е разликата между филмите на Ингмар Бергман и Ларс фон Триер?
- Какви са впечатленията от филма „Антихрист“ на Ларс фон Триер?

# 405 12 окт. 2010, 02:47 ч.

И моята любима сцена от филма е тази - може би най-искрената част от цялата лента и един достоен завършек... След коментарите дотук, особено великолепния на С О Н Я ми е трудно да кажа нещо особено умно, само ще напиша, че ето този е по-понятният за мен Антониони от Антониони на Забриски пойнт, примерно. В тези негови по-ранни филми се усеща, поне по мое скромно мнение, емоционалната дълбочина, затова и образите изглеждат дори малко преекспонирани, заради вниманието към най-фините им състояния и детайли в поведението им, иначе са съвсем реални като типажи, всеки от нас познава, вероятно, по една Ана, Клаудия, Патриция, да не говорим за Сандро Wink

Не мисля, че хората сме се изменили съществено, което макар и да звучи малко песимистично, всъщност е нормално, времената се променят, хората оставаме същите. Но пък ленти като тази ни показват какви сме, оголени от много от маските си, което вече е някакво емоционално развитие. Докато гледах филма, точно това си и мислех - колко познато ми изглеждат хората и отношенията им и колко болезнено усилена е емоционалната болка, предадена през камерата. Тези ранни филми на Антониони (имам предвид и Нощта от трилогията, Затъмнението ми предстои да изгледам) за мен са като една болезнена емоция, погледната не през обектива на камерата, а през хилядократно увеличаваща лупа - това е чувството, което ми оставят.