Не за неща,за които се колебаеш лично ти,без да ти влияят страховете от неодобрение и нечия чужда оценка.
Защо да не трябва да правим нещата,които искаме ?Колебанието в тези случаи идва именно от външните фактори,а не от нас самите.
То по тази логика ако си такъв човек,на който му дреме прекалено - ами нищо няма да съумееш да направиш в живота си.
Да кажем, че съм се парила достатъчно от импулсивни действия и ми е дошъл акълът в главата! Но наистина без да се даде конкретен пример за дадена ситуация можем да си говорим общи приказки до безкрайност. Просто човек трябва да мисли с два-три хода напред - какво е възможно да се случи от конкретно действие или бездействие и дали в резултат ползите или загубите биха били по-големи.
Да,съгласна съм - да мисли два,три хода напред,но заради себе си,а не заради това какво ще каже Пешо за тази моя постъпка.