Как да разкарам тази си особеност?

  • 6 321
  • 102
# 45
Говорим за неща,които не правим поради съображения - страх от неодобрение най-вече.
Не за неща,за които се колебаеш лично ти,без да ти влияят страховете от неодобрение и нечия чужда оценка.
Защо да не трябва да правим нещата,които искаме ?Колебанието в тези случаи идва именно от външните фактори,а не от нас самите.
То по тази логика ако си такъв човек,на който му дреме прекалено - ами нищо няма да съумееш да направиш в живота си.

Да кажем, че съм се парила достатъчно от импулсивни действия и ми е дошъл акълът в главата! Но наистина без да се даде конкретен пример за дадена ситуация можем да си говорим общи приказки до безкрайност. Просто човек трябва да мисли с два-три хода напред - какво е възможно да се случи от конкретно действие или бездействие и дали в резултат ползите или загубите биха били по-големи.

Да,съгласна съм - да мисли два,три хода напред,но заради себе си,а не заради това какво ще каже Пешо за тази моя постъпка.
Виж целия пост
# 46
          От собствен опит съм разбрала, че дори и да си най-бялата и най-добрата, винаги ще има хора, които не те харесват и колкото и да се стараеш, за тях ще си или "прекалено бяла, та чак не се трае...", или "добра, добра, че чак тъпа..."
           Бях чула или прочела някакво проучване, че ако се стараеш да угодиш и да се харесаш на всички около теб, 42% от хората ще те харесват, а 58% няма да те харесват. А ако не ти пука и живееш преди всичко за себе си, процентите се променяли на 40 към 60. Е, струва ли си за два процента да се правим на маймуни?
           Истински важните за нас хора ни приемат такива, каквито сме. Другите просто нямат значение...
Виж целия пост
# 47

10 c's ми е написала мнението.
Иначе -  50% има вероятност да ме харесат, 50% има вероятност да не ме харесат. Тези, дето ще ме харесат, е много вероятно да ме харесат само на 50%. Ама на 50% и аз не се харесвам, тъй че - нормално е! Нещо такова. Laughing
Виж целия пост
# 48
Няма да се сърдя на никакви мнения - само ги дайте. Съвети също....

страха е ествствен защитен механизъм - средство за оцеляване .. няма да ти се налага да го преодоляваш ако залагаш на вътрешното чувство ,а не на разума  Peace 


п.п. Знам какво говоря  Sunglasses
Виж целия пост
# 49
Няма да се сърдя на никакви мнения - само ги дайте. Съвети също....

страха е ествствен защитен механизъм - средство за оцеляване .. няма да ти се налага да го преодоляваш ако залагаш на вътрешното чувство ,а не на разума  Peace 


п.п. Знам какво говоря  Sunglasses

Немо, хареса ми това. В моя случай никога не се доверявам напълно на чувства - май това е от основните тормозещи ме явления. И винаги разбирам, че всеки път, когато пренебрегна онова гласче в мен, бъркам....А съм взела трезво, обмислено, сравнително защитено от провал решение.....Ей така става....
Виж целия пост
# 50
Виж, че не си сама! Тук има и имало такива като теб! И аз на моменти бях  и съм. Но както казват ,, Няма идеални хора". Важно е да те обичат твоите близки с всички твои черти. Разбира се, когато съм на работното място се старая и естествено не винаги се получава. Но пък не е края на света. Ако тоя път не стане следващия път може и да се получи.
И когато срещнах милото си казвах: Какво ли ще кажат хората? Ах, имаше доста терзания в иначе спокойната ми душа. После си казах, че ако не опитам сега, като остарея ще съжалявам, че не съм опитала. Сега съм щастлива! Дано да продължи, но гаранция няма! Но СЕГА съм щастлива! Животът е такъв, какъвто си го направиш!   Simple Smile
Виж целия пост
# 51
Ето един пример: някой ми харесва, но е по-намаан. Умирам за него, но ме е страх, че ще надвие психически, ще ме смачка, а после ще ме изплюе и баста. Трябва да съм сигурна, че ще съм единствена по рода си. Тъпо-о-о-о......Лишила съм се от толкова готини преживявания.....Искам да съм дебил, да не ми пука от нищо, да стана малко консуматор.....

Ох,Боже....все едно аз съм го писала. Crazy Thinking Confused
Ще ти бъде трудно за себе си да станеш "малко консуматор". Човек най-малко може да промени себе си. Той просто си остава същия, независимо, че видимо се променя.
Въпросът е, ти каква си в същност.  Ако си това което искаш да бъдеш, бъди.
"Трябва да съм сигурна, че ще съм единствена по рода си." Ти не си ли сигурна?
"Умирам за него, но ме е страх, че ще надвие психически, ще ме смачка, а после ще ме изплюе и баста." Ако ти надвиеш?Тогава?
Има една изтъркана мисъл: " Внимавай какво си пожелаваш, да не ти се случи".
Виж целия пост
# 52
Ето един пример: някой ми харесва, но е по-намаан. Умирам за него, но ме е страх, че ще надвие психически, ще ме смачка, а после ще ме изплюе и баста.

Цял ден те мисля, Парцуцка.  Познавам аз една кака от много години и винаги съм я мислела за знаеща, можеща, разумна и все разни такива в степен по-голяма от моите възможности. Някак я бях поставила на маааааааалък пиедестал и винаги бях готова да призная превъзходството й, въпреки че ми се искаше да я одера. Реших да я наблюдавам внимателно. И какво се случи ooooh! въпросната личност се оказа пълна със страхове и неувереност. Намааността й се оказа защитна броня, а не естествено състояние на духа. Сега ми е само неприятна.Така че не се стряскай, ами се хвърляй смело в Клюкарника както казва Минзухар - огън #Sniper Peace
Виж целия пост
# 53
Да ти кажа Котьо, замислих се сериозно и аз и се оказа, че всъщност не правя дадено нещо не защото толкова ме е страх, а за да не нараня аз някого, да не остане някой засегнат - обикновено са много близки хора....Ми, май не е лошо да не мачкаш другите, стига  това качество да не смачка теб.
Съветите да обичам себе си са много добри - който обича себе си, не злоупотребява нито със себе си, нито с другите.
И на Немо също ми допада съвета - да послушам сърцето и сетивата си.

Всъщност няма мнение, което да не ми допада - като че ли всички ме подкрепят в каузата.....
Знам си аз.....Толкова си ви обичам  bouquet Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 54
Наскоро срещнах една много хубава мисъл:

"Бъди такъв, какъвто си и казвай това, което чувстваш - тези, които имат нещо против - нямат значение, а тези които имат значение - няма да имат нищо против."  Hug
Виж целия пост
# 55
Хей, ще ти е трудно да се отпуснеш, но пък си струва Simple Smile

Не обръщай внимание на хорското мнение - все ще се немери някой да критикува Simple Smile, но пък и не ставай прекалено "наммана" Simple Smile))

После разкажи Simple Smile
Виж целия пост
# 56
Ами .... ако 36 г. не си намерила на4ин или стимул да се промени6 просто живей в мир със себе си. Това си Ти, това е твоя характер, това е твоята съ6ност. Аз харесвам такива хора самата аз съм такава. Не ми допадат първосигналните, емоционални и неуравновесени ли4ности, бих казала дори 4е ме пла6ат, хората сме разли4ни. Единственото с което трябва да се примири6, според мен е 4е не може6 да се хареса6 на целия свят. Но ..... какво от това. Бъди себе си колкото и изтъркано да зву4и.
Подкрепям!
Аз се научих да бъда снизходителна към себе си и собствените си кусури. Щом за толкова години не съм ги преборила едва ли има шанс тепърва. Човек не се променя лесно. Но се научава да живее в мир със себе си и да е щастлив. Виж, това се учи.
Виж целия пост
# 57
Но се научава да живее в мир със себе си и да е щастлив. Виж, това се учи.

Да, така е. Това, срещу което се бориш, се увеличава.  Бори се за неговата противоположност.
Виж целия пост
# 58
И аз много страдах от " кой какво ще си каже?". В момента, в който осъзнах, че на всички не мога да угодя... Спрях да плащам"данък обществено мнение". bowuu
Виж целия пост
# 59
и аз имах подобни притеснения докато не се роди дъщеря ми , тя се задуши при раждането и получи мозъчен отток , прогнозите на лекарите бяха за сериозни проблеми , и това ме превърна в оптимист , абсолютно ме промени  от песимист станах абсолютен оптимист започнах да гледам на живота позитивно , а за това че се притеснявате за това другите дали ще ви одобрят дали ще сгрешите , ви отговарям всеки човвек заслужава уважение по рождение  , всеки е уникален и специален , няма по-малко или повече важни хора   . Дъщеря ми се възстанови напълно за очудване на всички лекари на 2 месеца и половина нямаше и следа от оттока , на три месеца вече беше настигнала връстниците си като умения , и сега притесненията ми останаха много назад , но за това ми изживяване съм благодарна на Господ и съдбата защото от неуверен песимист ме превърна в свободен оптимист и борец  . Не очаквайте чуждото одобрение , да бъдете приети ,обичани и уважавани и щастливи е ваше право по рождение  , когато сами приемете себе си такива каквито сте и се обичате битката е приключила
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия