Вярвате ли в теорията за прераждането?

едно нещо е наличието на знания за Духовната наука, друго е приложението им в живота. Но едното може да предхожда другото.
Знание без приложение е тежест и опасност, както и вяра без дела.
Така че, приложение на законите и методите от Духовната наука с вяра и постоянство в живота може да даде хармоничен живот и възходящо развитие. (за нас е добре да сме "в час"  )

А, докато ме нямало съм получила хем отговор, хем признание   Благодаря и за двете.   Ще погледна книгата, която е препоръчана по темата. Междувременно може ли да попитам какво точно влагаш в това:


 

Ето с това съм много съгласна. Остава да сме със сходно виждане за понятието ... разумно.

Е то не е ясно виждането за понятието "душа" тука, ама я как си върви разговорът  
Ти направо издребняваш 

Тц, не се предавам. Разума е способността за съзнателно и абстрактно мислене. Вярата, от своя страна е способността да сме убедени в нещо без да има доказателства за съществуването му, дори и при доказателства против съществуването му. Намерих хубав цитат от Бертран Ръсел, който казва, че за вяра не говорим, когато има доказателства. Не можем да наречем вяра убеждението, че 2+2 е 4 или земята е кръгла. Можем да говорим за вяра само, когато искаме да заменим доказателствата с емоция. Та вярата не е разумна, напротив, вярата е проява на антиразум, нерационалност, а някои философи я наричат бягство от действителността.
Съвсем друг е въпросът защо религиите използват т. нар. религиозен нуклеарен наратив, демек историята за земният път на своя Бог или за други събития свързани с него, за да накарат хората да вярват. Според някои теории, за които споменах по- рано, всички се раждат с архетип за Бог и вярват в нещо, дори без да го съзнават. След това идват религиозните структури, които канализират тази вяра в съответните рамки. Не случайно и Далай Лама в интервюто, което постнах по- назад, говори за силата на традиционната за даден регион религия. Затова и няма нито една религия успяла да покори всички хора по света.

Вярата е същото - способността за съзнателно и абстрактно мислене, честно  . А Ръсел не е прав.
Ако приемем, че вярата е обратното на съзнателното мислене, следва ли, че аз вярвам само, когато съм в
безсъзнание? Ако приемем, че вярата е обратното на абстрактното мислене, следва ли, че аз градя идеята
за Бога, доброто и злото чрез конкретика?
Ако приемем, че вярата е емоцията, вярно ли ще е, че е ученият е все безстрастен в откритията си? Уф,
не му се връзвай на Бертранд, не е добър човек ... поне според мен.

Разбирам логиката ти, но едно е да мислиш абстрактно, а съвсем друго да вярваш, че онова което си представяш наистина съществува. Да вярваш в случая означава да приемеш за истина без доказателства. На практика няма и не е имало доказателства за нито едно нещо станало обект на вяра. Къде са доказателствата, че има Бог или че моралните и етични норми на съответните религии са адекватно. или че има такива неща като добро и зло. за моя разум тези неща нямат никаква логика. раждаш се със свободна воля и ставаш обект на правила, които я ограничават. А можеш ли да си малко свободен? Или малко бременен?
И дори да приемем, че Ръсел не е пич той не е единствения с подобни разсъждения. Не твърдя, че това е единственият начин да се дефинира вярата, но за мен в него има най- много логика.

Бояна, а какви са доказателствата, че той, Ръсел, е прав  ?
Предполагам, че не би могло да се оповестят, следователно ... ти вярваш в Ръсел?
Знам, че имаш достатъчно тънко чувство, за да усетиш, че не се заяждам, нали?
Ние, хората, сами си създаваме норми на логиката, после сами си се оплитаме в
тях. В случая, липсата на доказателства, се приема, че е доказателство за обрат-
ното. Всъщност, цитираната честичко квантова физика, много рядко опира до
доказателства .

Виж сега, не Ръсел е е прав, а аз. Цитатът от Ръсел беше само за тежест., а и ми се стори добре формулирано и реших да не се мъча. Доказателството за моята правота се крие в това, че да вярваш Бог наистина иска да се довериш на някаква емоция при положение, че логиката и науката дават доказателства в противоположната посока. Сега, разумно ли е да вярваш, че ще дойдат по- добри дни, например. Или вярата, че слънцето ще изгрее и утре. нима факта, че то е изгрявало всеки ден доказва, че ще изгрее още веднъж? Та затова смятам, че вярата не е проява на разум. вероятно абстрактното мислене дава на разума някакви основания да приеме вярата вместо да влиза в конфликт с нея, но това не прави самата вяра плод на разума. Разума нивгаш не би се съгласил да вярва в измишльотини.

ПП Знам, че не се заяждаш. Потребителите, които ме заяждат обичайно започват да коментират мен, а не Ръсел.

Е, не си права, прощавай. Това, че и утре слънцето ще е изгрее - не е вяра, а знание, потвърдено и доказано достатъчно
брой пъти. Колкото дни съм живяла, толкова пъти е изгрявало. Няма нито едно даказателство за обратното - че е имало
утрини, в които да не е. При това - има си физични закони, според които и утре ще изгрее. Изобщо ... не ти е добър при-
мерът. Обаче, нека приемем, че е "вяра" в изгрева утре. Дори за да я формулираш и изречеш за себе си или за мен, ти
пак преминаваш и през разума, и през абстракцията.
Добре, интересен е разговорът, но се оттеглям, че голямо писане ме чака. 

Факта, че нещо се е случвало безброй пъти в определена последователност не доказва, че всичко ще продължи така до безкрай. Коя наука ти казва, че точно тази нощ няма да стане един Бум и утре да няма нито изгрев, нито нищо?  Сериозно, няма наука, която да доказва подобно нещо. Може да се потвърди голямата вероятност да изгрее, но да се докаже, че ще изгрее би било абсурдно.

Значи темата се оказа "Надявате ли се на прераждане на душата?".

Остава някой да каже какво е душа и ще се разбере какво се пита.

      Дефинициите сами по себе си имат обобщителен характер,използват се за да охарактеризират дадени процеси и явления в науката. Но когато става Дума за сложни понятия, дефинициите могат да има само комплементарна стойност, и погледнати сами за себе си, трайно отвличат погледа на човека от реалността. Понятията се развиват постоянно, защото се допълват от все нови и нови възприятия. И всяка дефиниция остава статична отливка на една определена гледна точка,застинала във времето, и имаща някакво значение, ако са рзглежда само като отделна съставка на цялото понятие.
     Примерно. Нека се опитаме да дадем дифиниция на триъгълник. При всички положения ще ние трудно,защото отразяваме само едно застинало отражение на цялостното понятие за триъгълника.
 Ако начертаем един правоъгълен тръгълник можем да кажем: Правоъгълен триъгълник е този,
при който един от ъглите е равен на 90 градуса.

    Но застиналата дефиниция за правоъгълен триъгълник съвсем не изчерпва понятието тръгълник. Можем, да добием предства за естеството на понятието триъгълник,само ако си представим как всяка една от страните на триъгълника се върти безспирно около неговите върхове.Така във всеки един момент, можем от това живо понятие да извлечем статичната частна дефиниция за триъгълника,който използваме за решаване на дадена задача... Това което дефинимарме са само едни статични, застинали положения, които само по себе си са верни,но не изчерпват вътрешният живот на опосредстваното от живото мислене чисто понятие.


   Понятията имат реално съществувание . Защото иначе не бихме могли да си обясним постоянно променящият се свят на възприятията.
Мисленето е онази част от Мировият Дух,  която постоянно упражняваме в хода на познанието,но не можем да я наблюдаваме пряко, докато я извършваме. А приносът на Мисленето  за реалното възникване на понятието, е също толкова важен,  колкото и ролята на възприятието. Но самото мислене има Духовна природа.

 
     Как да дадем дифиниция на живото и постоянно метаморфозиращо понятие за Душата, след като не можем да го направим по отношение на триъгълника. Дефиниците са само средство, а не база за вникване в принципите на  познието.  Същото важи и за реинкарнацията и за много други неща от живота, които ни вълнуват.

Както е тръгнала темата да не стане като с онзи студент, който си теглил ножа след една лекция по философия в СУ в началото на миналия век. През първия час на лекцията професорът написал на дъската "Има Бог" и го доказал по пътя на логиката. В началото на втория час написал "Няма Бог" и също го доказал и въпросният студент не понесъл напрежението.

Колкото до душата- вероятно е онова, което не би умряло с тялото. Та въпросът е "Вярвате ли, че съществува душа", а след това идва и въпросът "Какво се надявате да се случи с нея след смъртта на тялото"

ПП Извинявайте, малко съм се разлигавила тази сутрин.

Вярвам в съществуването на душата
Не искам и да знам какво ще се случи с нея, след като напусне това ми тяло. Щото не зная дали тя (душата) има памет и за след това...Ох