Седмокласник смел на старта е застанал и целта на мушката е "хванал"

  • 43 587
  • 725
# 480
Идеята за прием без изпит у нас е неприложима...

Ей това аз нещо не мога да го вдяна... Кога, как и защо тази идея стана „неприложима”!? Какъв и беше кусура на старата система с езикови гимназии, математическа, техникуми, в които се кандидатстваше индивидуално и към тях се насочваха наистина деца с интерес към съответната материя... Пък и „реалните” гимназии, в които се влизаше по документи,  даваха къде-къде по-добра подготовка от сегашните профилирани, мрофилирани и не-нам-още-к’ви-си „елитни” чудеса.... Да не говорим, че в момента едно дете може да няма грам интерес към математиката, или съответния език, например, ама ако изкара приличен бал, що пък да не иде в МГ, съответно ЕГ? Нали е престижно, пък как ще бута нататък, после ще го мислим!...
Виж целия пост
# 481

Моята седмокласничка се е зомбирала от разни игри (LOL най-вече) и в главата й буквално няма нищо друго, всяка свободна минута се използва за игрички, за учене - и дума не се отваря, защото всичко било лесно и ясно...

мисля, че просто описваш моята щерка, а не твоята  Laughing Само играта е друга.
Даже и в тоз миг играе... днес си я взех болна след 1-вия час, но ето, че имала сили за игри на компа. Голям тормоз изпита, че не може да иде на Британика и това е... Нищо не подхваща...
Виж целия пост
# 482
Драконче, Grinning
И старата система се основаваше на изпити, само с тази разлика, че бяха разделени на такива за езикови и на отделен изпит за математически. Тук няма как да не се съглася с теб, че този принцип на пресявка беше по -изчистен и не ощетяваше никого. Така не би имало недоволни от сложността на изпита по математика примерно. За езикови трудността  му би била максимално съобразена с  овладяния в училище задължителен минимум, докато за МГ би включвал задачи с наистина повишена трудност, за решаването на които  се изискват математическа мисъл и по-задълбочени познания върху материята. Peace Но като се замислиш, към днешна дата, доста от гимназиите, в София поне, продължават да следват малко или много този принцип на отделно писмено/устно препитване по профилирания предмет в добавка към общите изпити - примерно  НПМГ и  НГДЕК.
Друг е въпросът, че не е съвсем оправдана носталгията и по старото точно в този случай.По мое време СМГ още не беше придобило днешната си популярност и отделният изпит там по нищо не се отличаваше като трудност от този в езиковите.Даже в годината на моето кандидатстване изпитът по мат на СМГ определено  беше по-лесен от този за езиковите.Да не се лъжем, дори  тогава масово децата се явяваха в СМГ на изпит като тренировка и гледаха на приема си там като на резервен вариант, ако не успеят в езиковите. А това е нещо, което дори и при днешната система на прием, се случва отново. В СМГ приемат деца с космически високи  балове и такива, на които балът не им е стигнал за езиковите, но са държали да се закотвят в елитна гимназия и са се спрели на този вариант. Mr. Green Ако за първите математиката е любов, ежедневие и призвание, какво търсят деца като вторите в математическа гимназия... newsm78
Мисълта ми е, че макар и  под различна форма, нещата  с кандидатстването и приема  днес и тогава малко или много се повтарят.. Mr. Green
Виж целия пост
# 483
Идеята за прием без изпит у нас е неприложима...

Ей това аз нещо не мога да го вдяна... Кога, как и защо тази идея стана „неприложима”!? Какъв и беше кусура на старата система с езикови гимназии, математическа, техникуми, в които се кандидатстваше индивидуално и към тях се насочваха наистина деца с интерес към съответната материя... Пък и „реалните” гимназии, в които се влизаше по документи,  даваха къде-къде по-добра подготовка от сегашните профилирани, мрофилирани и не-нам-още-к’ви-си „елитни” чудеса.... Да не говорим, че в момента едно дете може да няма грам интерес към математиката, или съответния език, например, ама ако изкара приличен бал, що пък да не иде в МГ, съответно ЕГ? Нали е престижно, пък как ще бута нататък, после ще го мислим!...

Ми то и при старата система имаше изпити, не е като да нямаше. И тогава можеше да се кандидатства и в ЕГ, и в МГ ( с отделен изпит). И пак децата, на които не им стигаше бал за ЕГ, отиваха в МГ. И тогава се кандидатстваше заради престижа и на принципа "ами ако стане". Единствената разлика е, че тогава всеки си избираше една единствена ЕГ и ако някой не влезеше там и не се закачеше и за МГ отпадаше изобщо, а сега има общо класиране и всеки се закача някъде. А да, тогава елитните училища се брояха на пръсти.
Виж целия пост
# 484
Не знам коя система е по-добра и коя по-лоша, но знам със сигурност, че такъв тотален срив на образованието като сега, не е имало. Sad
Разполагам с конкретни доказателства за това, защото от известно време търсим служител, офис асистент, за нашата малка семейна фирма. От над 100 кандидатстващи няма нито един, повтарям нито един, който да си е написал грамотно документите!  SickПочти всички са с някакво висше образование и големи претенции. Имаше и кандидатка, завършила българска филология, която беше написала навсякъде вие (в учтива форма) с малка буква! С математиката - положението идентично. До степен, че направо ми иде да застана пред УНСС и да направа изследване: колко от завършилите магистратура в УНСС могат да решат задачата „Ако числото 100 увеличим с 20% и после намалим полученото число с 20%, кое число ще получим?” Или как да извадят ДДС-то, т.е да намерят числото, което увеличено с 20% дава даденото число. Ами аз досега не съм срещала някой, който да знае! Това все пак се учи в 5-ти клас. Един такъв новоназначен „икономист” уволних с лют скандал преди няколко дена. Таман се бях зарадвала, че най-после намерихме човек. Обаче като не се справи с горепосочените задачи-тест, дори след като му съставих уравнение (х + 20%от х = еди колко си), за да му обясня, защо е така, изпаднах в нервна криза! Премята х-са оттам, отсам и… ми човекът не си спомнял как се решават уравнения, бил забравил. А се хвалеше колко е добре с математиката, понеже завършил ПМГ! Това е 3-тият случай, който срещам,  „икономист” да няма никаква представа от задачите с проценти! Не знам колко още такива има, не знам какво изобщо учат! Как се пишат оценки, как се вземат изпити, как се получават дипломи! И какво стои като реални знания зад една диплома?! Такива управляват и икономиката на държавата, ша знайте! С английския език, който всички си въобразяват, че го знаят, както и с компютърната грамотност положението е съвсем същото!
На ясно съм, че има много умни и гениални младежи, но те обикновено не остават в България или най-малкото работят на съвсем друго ниво. Но тези от "средното ниво", от които основно зависи бъдещето на страната, са пълна трагедия!  Mr. Green
За сравнение, майка ми, Бог да я прости, беше художничка. Цял живот картини е рисувала, не е решавала задачи. Ами тя помагаше на големия ми син за уроците до 7-ми клас, всъщност, докато почина…По история, география, български, математика. Когато той беше 7-ми клас, майка ми се оплака, че вече й е трудно по математика, позабравила е задачите и трябва да прочете урока, за да ги реши... И на негодничето му говореше "Разбери, че и художник да станеш, не може да си прост! Като не си сметнеш процента, който ти удържат галеристите, ще има да те лъжат!" Аз приемах това за съвсем нормално, жената на 76 години да помни каквото е учила поне до 7-ми клас. Сега се сетих, че времето, когато тя е била в прогимназията, съвпада с Втората световна война! Направо ми стана страшно!
Извинявайте за дългия пост, но много вече ми се е насъбрало и затова си излях мъката пред вас...
Виж целия пост
# 485
mamamilk Mr. Green,
Описаният от теб проблем е малко двустранен. Peace Също от преки наблюдения , в ролята си на  "пишман" икономист (с магистърска степен от УНСС Laughing) и доскоро работещ точно като
офис-сътрудник с два западни езика в относително голяма фирма с клонове в 3 града, мога да споделя впечатленията си от работодатели - продукт на старата ни  система на образование. ooooh!Много е тежко служителят да поправя ежедневно правописни, граматични, преводни и изчислителни грешки в  кореспонденцията на така нареченото светило - работодател или просто шеф, имащ напълно неоснователната  претенция да е високообразован и знаещ.
Мисълта ми е, че е  малко кофти да се обобщава. Дори и сегашната образователна система изкарва сред многото плява и годни, амбициозни и знаещи млади хора, като не е задължително всички те да се реализират успешно единствено и само навън.Има и такива , които остават тук и се справят чудесно. Най-големият парадокс на последното ми работно място е точно такъв.Младо момче,едва 23-годишно, с висше техническо образование и завършена преди това английска гимназия, в пъти  надвишаваше като познания и природен интелект шефа си, завършил цели две висши образования по старата  образователна система. Но познай в контакта си с подобни шефове за колко време ще се задържи във фирмата този младеж...
Извинявам се за оффа.
Виж целия пост
# 486
already, тристранен бих го нарекла даже процеса Mr. Green И аз изслушах наскоро оплакването на един работодател, че не можел да намери човек за обявената позиция. Като попитах каква заплата предлага и ми се изясни защо и в кризата няма подходящ човек и защо така станало, че като намерил случайно и той скоро след това напуснал. Каквото предлагаш, това и получаваш Mr. Green Добра заплата и добро общо ниво на работното място ще докара знаещите и можещите. bowuu
Виж целия пост
# 487
already, тристранен бих го нарекла даже процеса Mr. Green И аз изслушах наскоро оплакването на един работодател, че не можел да намери човек за обявената позиция. Като попитах каква заплата предлага и ми се изясни защо и в кризата няма подходящ човек и защо така станало, че като намерил случайно и той скоро след това напуснал. Каквото предлагаш, това и получаваш Mr. Green Добра заплата и добро общо ниво на работното място ще докара знаещите и можещите. bowuu
Grinning Много точно казано.
Виж целия пост
# 488
Като се замисля, всъщност сте прави: проблемът е тристранен. Което обаче го прави още по-сериозен... Confused
Виж целия пост
# 489
Драконче, Grinning
И старата система се основаваше на изпити, само с тази разлика, че бяха разделени на такива за езикови и на отделен изпит за математически. ....
already detective, наясно съм с всички тези неща. И не става въпрос за носталгия. Точно защото съм минала по този път, смятам, че желанието и стремежа да влезеш в едно конкретно училище според интересите си, дава много по-голяма мотивация за учене и по-нататък (мисля и сега го доказват училищата със собствен изпит)... Колко са децата днес, които наистина знаят какво точно искат? Около мен са единици. При сегашната система на повечето стремежът е (и то предимно родителски) да влязат просто в някакво добро училище (по наше време това се постигаше с добра диплома)... И като че ли гоним по-скоро среда, а дали ще я получим – въпрос на късмет. Ще дам пример с приятелско дете. Огромно желание да влезе в конкретна езикова гимназия, много радост, че успя. И... от средата на 8 клас (сега е 10) ходи на частни уроци, за да научи езика... За две години смениха не знам колко учители, всеки за по няколко месеца и бягат, защото не могат да се справят с дисциплината и безхаберието на децата.  Е, дали тези деца са били мотивирани да учат точно там и това, или просто са се закачили? А и защо требват, примерно, да измъчат Иванчо да се пОти да държи изпити, като ученето му е последна грижа и така или иначе пак ще отиде там, където се „закачи”... Преди просто щеше да си остане в кварталното училище със себеподобни и поне нямаше да пречи на тези, които наистина искат да учат...

Не знам коя система е по-добра и коя по-лоша, но знам със сигурност, че такъв тотален срив на образованието като сега, не е имало.
...
Съгласна съм с теб, но пък мисля, че е въпрос не толкова на образователна система (или по-скоро и тя е резултат), колкото на промяна в ценностите и потребностите (и външни и вътрешни). И ако за много от нашите баби и дядовци образованието и знанията са били път за измъкване от мизерията, за поколението на родителите ни  „д-р” или „инж.” пред името - въпрос на гордост и престиж, за нашето поколение явно потребността да си почешем егото с „елитност” надделява.... Та търсенето определя и предлагането. За съжаление обаче, предимно на етикета „елитен”. А елитните училища и сега си се броят на пръсти – макар и не на предишното ниво, поне засмукват най-амбициозните и най-добре подготвени деца. 
Аз поне така си обяснявам напръкването на толкова много елитност и масова психоза, че дори и за началните училища... Пък и с масовото кандидатстване машината на чатните уроци/курсове върви на пълен ход...
Виж целия пост
# 490
Уффф много тежки теми сте подхванали, като цяло съм съгласна че проблема е именно тристранен. Върнах се от месец в офиса и да ви кажа съм в тотален потрес, какво заварвам само година и 3-4 месеца по-късно.... Това че напуснаха 4-ма колеги само по себе си е достатъчно притеснително ( за мен - н шефа не дава вид това да го засяга, обаче иска работата да тече както преди), това че на овакантените места не се ъпгрейдваха доказали се хора от отдела, а се приземиха такива отвън, които сега трябва да се обучат и изобщо не е ясно дали ще схванат, дали ще им стиска да останат на това натоварване и кога ще дадат истински плодове също е доста порочно....
Така се обезмисли труда на доста от колегите ми в течение на 2-3 че и повече години, в които те даваха всичко от себе си с идеята в даден момент да бъдат справедливо забелязани и промотирани нагоре по веригата. Но това не се случи - е каква е мотивацията на тези млади момичета и момчета ( повечето току що завършиха и естествено ще търсят пътя си и най-вероятно той няма да е вече общ с нашия.....).
Изобщо кризата се яха много наедро и се ползва за оправдание и усукване от страна на доста хора, а никой не си дава сметка, че качествената стока обичайно струва малко по-скъпо, че иска малко повече грижа - да я поизлъскаш ( някой и друг курс, за да си повишиш нивото по разни работни програми), да я поизтупаш ( една добра дума дори е достатъчна понякога или традиционните атестации в края на годината, които се превръщат в корида - вместо да се опиташ наистина да извадиш на масата най-хубавото от един човек, да му кажеш - "Ето тук ти се справи жестоко и искам от тук нататък само това от теб!!!!" - вместо обичайното "Абе .... гре долу се справяш" - което от своя страна е продиктувано от обвързаността на финансовата страна на нещата с оценката и от това, че в момента финансиите се ограничават .....)
Изобщо.... мен също ме плаши посредствеността и неграмотността, но повече от това ме плаши и безхаберието на работодателите или вихренето на персони като описаните от Алреди - точно един такъв танц със саби гледам в момента и се чудя кога ли сабята ще попадне където трябва, вместо да изхвърчат несправедливо хора, които имат акъл, имат гордст и позиция и не биха позволили някой да им скача по главите трупешката, само защото е Нед ъф ... нещо си .... ама всички презентации с които се пъчи пред директорите си ги направил ти и колегите ти ..... а той на финала се обръща и ти обяснява как ти нищо не разбираш, как го съботираш, как .... не му съдействаш ( а иначе разбирай просто не заставаш на колене като влезе в стаята ....) сори за поста, ама в последните дни съм на тази вълна и .... като ви зачетох просто клавиатурата сама се задейства ....  Tired Rolling Eyes
Виж целия пост
# 491
Шшшшшшшшт, т-и-х-о, че ШЕФЪТ идва  Mr. Green
Виж целия пост
# 492
..... И не става въпрос за носталгия. Точно защото съм минала по този път, смятам, че желанието и стремежа да влезеш в едно конкретно училище според интересите си, дава много по-голяма мотивация за учене и по-нататък (мисля и сега го доказват училищата със собствен изпит)... Колко са децата днес, които наистина знаят какво точно искат? Около мен са единици. При сегашната система на повечето стремежът е (и то предимно родителски) да влязат просто в някакво добро училище (по наше време това се постигаше с добра диплома)... И като че ли гоним по-скоро среда, а дали ще я получим – въпрос на късмет. Ще дам пример с приятелско дете. Огромно желание да влезе в конкретна езикова гимназия, много радост, че успя. И... от средата на 8 клас (сега е 10) ходи на частни уроци, за да научи езика... За две години смениха не знам колко учители, всеки за по няколко месеца и бягат, защото не могат да се справят с дисциплината и безхаберието на децата.  Е, дали тези деца са били мотивирани да учат точно там и това, или просто са се закачили? А и защо требват, примерно, да измъчат Иванчо да се пОти да държи изпити, като ученето му е последна грижа и така или иначе пак ще отиде там, където се „закачи”...

Пак ще се намеся, но просто ..... ми е ден, пък и одавна не съм писала, та се надявам ще ми простите днешната логорея...
Каквото и да си говорим, ако наистина самото дете не е наясно какво иска и тук съм на 100% съгласна с Дракончето, че тези деца са по-скоро единици (примери от нашата тема  Peace), а останалите още не са ориентирани сами и не е ясно дали до края на годината ще го направят ....
Да речем, че ние тук сме амбициозни родители ( в добрия смисъл на думата), да речем че и след попадането на детето в дадено училище ще продължим да изискваме и да контролираме ( както по отношение на учебен материал, така и по отношение на дисциплина), то това изобщо не значи че ще се случи и с останалите деца от бъдещия клас на нашите деца и пак опираме до написаното от Дракончето - СРЕДАТА
. Веднага давам един простичък личен пример Боби от 1-ви до 4-ти клас беше в едно набедено за "елитно" училище ( е в рамките на квартала де... , но все таки с претенция), но факта е че като преподаване и дума не може да става за елитност - госпожата им беше под всякаква критика и като педагог и като преподавател, училището като цяло беше пълен хаос и лудница, НО случихме на прекрасен клас - повече от половината деца, бяха много готини гонеха се и се стимулираха сами, родителите бяхме задружни и заедно успяхме да .... надградим поне малко липсващото.
Сега със средния - от 1-ви клас до преди дни пак в подобно училище с огромни претенции, страхотна госпожа прекалено добра, НО клас с ужасно много проблемни деца откъм дисциплина.... от тук ескалация вече 3-та година до нечувани за мен дисциплинарни нарушения на едва 8-9 годишни деца .... на финала моите нерви не издържаха и го преместих .... вес още е рано да давам адекватно мнение за новото училище и новите клас и госпожа, но ще ви цитирам думите на средния ми син :
"Мамо тук е страхотно - всички ми помагат цял ден - даваха ми фулмастри, заведоха ме навсякъде и ми показаха, лафката, стола, салона и библиотеката, когато има толкова добли деца около мен и такава госпожа и аз съм добър!"

Така че колкото и да не си давах сметка до тук - средата се оказва изключително важна и за жалост е нещо непредвидимо .... само се моля и от тук нататък да имаме шанс .....
Виж целия пост
# 493
Интересна тема се дискутира.Винаги се е твърдяло,че от1-4 клас госпожата е най-важната,а според мен не по-малко важна е средата.Същото важи и за по-горните класове.
Защото преподавателите колкото и да са добри,ако в класа има проблемни зрънца и липсва съдействие от родителите,настава хаос.

И понеже е подхваната темата с "елитните" училища,да споделя...Преди няколко дни срещам позната,чието дете е колкото моето.Заговорихме се,детето и не ходи на курсове или уроци /няма лошо всеки си преценява/.Искало да си остане в кварталното училище.
И става въпрос ,че теста има две части,едната е задължителна,а другата е за елитните гимназии.Леле като ме подхвана тази жена."Стига с твоите елитни гимназии,ти не разбра ли,че няма елитни училища" или нещо от сорта.Всички учат едно и също.
И английската и кварталното /не го казвам в лошия смисъл/ учели едно и също,по една съща програма,по едни и същи учебници,само не разбрах да не би случайно и учителите да са едни и същи.И всичко било едно и също,нещо,с което не можах и не мога да се съглася!

Извинете ме за словоизлиянието...
Виж целия пост
# 494
Ali&Meli, прати много поздрави на твоята позната:)
Както и да го гледаме, има училища, хайде да не ги наричаме елитни, че като се каже елитно се сещам за "политически елит" и се изприщвам; но има училища, в които наистина влизат отличните ученици, децата, които могат, искат и знаят.
Да, във всички училища се учи що- годе по еднакъв стандарт ( що се отнася до образователния минимум, който трябва да се покрие).
Но, нека не гледаме само входа, а и изхода.
Зрелостните изпити, които може и да не са съвършени, но за мен са показателни.
И да видим класацията на училищата.
Те я поддържат. В добрите училища входът е съизмерим с изхода.
Ще кажете, че с добри ученици се работи по- лесно. Донякъде е така, що се касае до мотивация. Но е и по- трудно и отговорно. Учителят не можа да остава на ниво учебник. Той непрекъснато се рови, търси нови и нови неща. По този начин учениците дърпат и нас, учителите.
В по- посредствените училища, не че няма добри учители, но в повечето случаи, ако си там години наред и масата деца са посредствени, не ги вълнува нищо, което е в повече от учебника; учителите също губят мотивация.
2) Важна е и средата, много важна.
Само не ми казвайте, че средата, отношенията, комуникацията м/у децата са еднакви, да речем в Професионалната гимназия БУЗЕМА и например в 1НЕГ.
Но, за всеки има място под слънцето.
И в крайна сметка- доброто училище се прави от мотивирани учители и ученици Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия