Февруарчето на ясла вече ходи, а майка му на работа с колеги разни спори!

 Деска, мила  .Обмисли хубаво нещата преди да предприемеш такава сериозна стъпка!С времето повечето неща се забравят.Да не стане така, че да погледнеш назад след някой месец и да съжаляваш за решението и да се обвиняваш, че си прибързала.Защото, когато сте разделени много по-бързо ще забравиш лошите неща и ще започнеш да се сещаш за хубавите ви моменти заедно  .Премисли всичко поне 100 пъти преди да предприемеш такава сериозна крачка, защото взимаш решение и от името на детенце все пак!

Не знам вече какво да кажа.   Сякаш отворихме кутията на Пандора, даже гадините взеха да се появяват в реален вид в дома на Мартеничка......обаче,   защо пък баш там?! То у тях нещата изглеждат най-безоблачни.

Червеношийка, баш гадина си е, наистина! Циганката обаче явно разбра колко съм подпушила (явно е чула Пантера-та) и сега не се показва (макар, че според Станислав тя ще се покаже само, ако мравки й изнесат трупа, пък чак такива екстри у нас няма). Извадихме спалня, матрак, абсолютно всички дрехи от гардероба се проветряват на вън, сега разковаваме первазите (пиша ви в паузата), след малко почваме да ръчкаме паркета.

Благодаря ви, че ни мислите, момичета. Тука вярно стана като Индиана Джоунс в храма на обречените, ама така е в гората - наред с катеричките и птичките сутрин има и такива чудовища.  На мен вече взе да ми става смешно - поне най-най-основно чистене на спалнята ще направим. От този Райд, който изпръскахме вчера мирише на люляк (чернобилски люляк  ). А като изскочи стоножката от някъде и ще има гавра с труп (и с чук). И после ще я провеся на входната врата за назидание... 

Чета ви и въобще нямам идея от къде първо да започна...
Много ми е болно за всички заради проблемите с половинката,но най-ми стана болно за Деси Може би защото при нея нещата наистина са си доста сериозни...Аз все си мисля,че една евентуална раздяла от месец-два-три от една страна е добра идея,защото в крайна сметка после или ще се съберете пак или ще прецените,че връзката просто няма да я бъде...В интерес на истината аз предпочитам този начин ,защото какъв е смисъла,по дяволите,да живееш с някой,с който се превръщате в съквартиранти.... Здравей-здрасти,празни погледи,всеки се е умислил в неговите си неща.....не е хубаво това...Компромиси само заради детето? Неее,не съм съгласна   .Жената е достатъчно силна,за да успее да се справи сама.Не съм феминистка,но в това отношение съм категорично "за". Гледах майка си,която се мъчи 12 години с човек като баща ми и се зарекох,че при мен такива неща няма да се случат.Слава Богу,до такива проблеми с Боян никога не сме стигали..Може би защото сме от много дълго време заедно и си знаем и кътните зъби,дет` се вика.Знаем си най-хубавите и най-лошите страни от характерите и вече нищо не може да ни учуди в реакцията и действията на другия....Пък и откакто се родиха децата имам чувството,че той ме обича и държи на мен още повече..противно на очакванията...
Незнам дали ми вярвате...не съм и толкова наивна и глупава,нито пък "вечната романтичка,блуждаеща в облаците". Просто съм реалист и знам,че ако някога,не дай си Боже,се случи нещо наистина сериозно между мен и Боян,ще си тръгна.Независимо от всичко.Все има хора,на които все още мога да разчитам...
Искам да ви кажа,че нашите спорове(дори не се караме сериозно) с Боян са предимно от сексуален характер...Сигурно ви  есмешно сега,но наистина е така..Той постоянно си иска,а аз просто съм уморена.Той може да прави секс по всяко време на денонощието,но аз не мога в 1 през нощта,или в 6 сутринта,когато ми се спи ужасно...Абе такива са ни проблемите общо взето..Аз му казвам истината,той се цупи като малко дете...Но пък си знаем,че така е открай време и след десетина минути се хилим така,все едно нищо не е станало...
Честно казано не мога да се оплача от Боян.Не съм си и помисляла ,че сме направили грешка за връзката ни.Не съм си и помисляла,че искам да съм с друг човек.И въпреки детските му цупения отвреме-навреме той ми показва отвсякъде,че ме обича.Виждам го по дребните неща,които прави за мен,които дори са нищожни за другите,но са показателни за мен... Не мога да ви обясня точно..Просто се радвам,че съм изкарала късмет с него...А аз съм лоша,понякога съм нетърпима.И въпреки това,той ме е приел и продължава да ме приема с всичките ми депресийки,истерийки и т.н.
Никога не съм се съмнявала,че е някъде,с някоя друга или,че ме лъже..Не съм имала никакъв повод.И не защото съм "заслепена",а защото знам,че той мрази такива неща,мрази лъжите и вече съм виждала какъв става,когато някой наистина го нарани...Той не излиза с приятели вечер.Дори и аз да го бутам да излиза,той не иска.Все каза,че иска да излезем заедно,а не да е сам.Сутрин ходи на работа,после се връща вкъщи.Обажда ми се по 20 пъти на ден да ми обяснява какво прави в момента,къде е,кога ще се върне... Ако случайно пожелае да излезе го прави,когато децата заспят и се бави максимум 2 часа...Това го е правил 2-3 пъти вечер,откакто сме заедно.И знам къде отива..в двора на един негов приятел,тук,близо до нас,където се събират отвреме-навреме...
Какво да ви кажа..Мъчно ми е за хубави двойки,които се разделят заради глупости.Но най-ми е тъжно,когато привидно щастливи двойки се оказват с толкова бариери помежду си..
Деси,миличка,все пак се надявам да се съберете отново с Иво.Всеки казва грозни думи в яда си..Но в повечето случаи не мислим това,което казваме....Успех ти пожелавам,каквото и да стане от тук нататък с живота ти

Но какво ли знам аз...Та аз съм на 29.Имам още мнооого да уча от живота...

Ъъъъ,извинете за фермана...

Много гадно се чувствам след всичко прочетено тук 
 Момичета, много съжалявам и ви съчувствам за преживените огорчения Присъединявам се към съвета да помислите хубаво преди да се  вземе кардиналното решение за раздяла.[/u] Знам, че колкото и да се опитваме да се поставим на вашето място, всеки най- добре знае какво е почувствал, как и с какво са го обидили.
Де, да знам винаги съм си била романтична, глупава и наивна по отношение на любовта. Винаги съм си мислила, че щом се обичат двамата души, на пътя им или м/д тях не трябва да застават лъжи, изневери Второто лично аз не бих простила и съм се разделяла  с човек след 5години. заедно. Слава Богу нямахме деца, но съм си казвала, че дори и да имах щях пак да си тръгна, но връзката никога нямаше да бъде прекъсната заради детенцето.
Деси, много  и недей да прибързваш. Много километри ще ви делят и съм сигурна, че ще ти липсва мъжа ти, дома ти. На него също ще му липсвате.  Я си поговорете хубаво, да не летите после излишно и в двете посоки по самолетите .
Виде, само ти си знаеш как приемаш нещата. Явно си познаваш човека след толкова години заедно. Не искам да те засегна, но и според мен е прекалено това
Доне, присъединявам се към съвета на Гал, да го вкараш твоят мъж в едно филмче
Марте, голям образ си . Хващам я, утрепвам я  на момента и до там   Мен единствено от плъхове ме е страх и точно това ни дойде до главата миналата седмица.
Звънни ми комшийката миналата . неделя и ми казва, че видяла да изкача плъх от детската количка, която стои на стълбището. Изпаднах в ужас, защото ми казва чак след няколко дни, а бях вече извеждала Сияна с нея. Количката е в колата и ме е гнус да я пипна.
Не съм и предполагала, че може да се случи точно това на мястото, което живеем сега. Кооперацията е много чиста, заключва се входа, имаме чистачка. Хазайката ни, даже си е преустроила мазата на стая и държи скъпи вещи там Мислех да я  карам на автомивка, а като се приберем към бабин дом, да си взема старата комбинирана. Цяла седмица разнасям 13 кг на ръце и вече имам мускулна треска Дава зор да излизаме малката, закл. вратата на апартамента, тя вика :-"ОХ...." и дига ръце да я вдигам аз. Луда...луда работа
Елфи, благодаря за кафето
Айде, приятен обяд на всички, че се изписах и аз...

Деси, 
Ти си знаеш какво ви е положението, но такава сериозна стъпка наистина трявба да е обмислена!

МОмичета както вчера ви писах /до посред нощ/ как са ни хубави изследванията.... и така тая сутрин пак с хрема малката  течни сополки засега, дано и не стават други.
Пак сме на вит. С и на калиум йодатум тоя път...  Утре милото пак ще я води в Детско здраве.. и така

Пък днес с майка ми я водихме на куклен театър - "3те прасенца". Толква се вживя.... и пляска, пя, абе супер беше
Водете ги и вие, вече са достатъчно големи! 

 Леле,момичета...Чета и не вярвам на ушите си..(ако трябва да перефразирам онзи прочут професор).Иска ми се да можех да помогна някак,макар и само с думи,но наистина не се сещам какво да кажа.Знам само,че в една връзка партньорите не бива да се надскачат,надхитряват,надлъгват и съревновават за надмощие.Не би трябвало..Никой не е казвал,че да отгледаш и възпиташ дете е лесно,затова,колкото и шаблонно да звучи,нужно е да работим в екип с мъжете си.Но явно това трябва да е осъзнато и от двете страни.Не може при първата трудност всеки да се спасява поеденично,било то буквално-като си тръгне,или пък като се затвори в свой собствен свят.Дано на никого не му се случи!

Деси, ти ме довърши  Толкова е индивидуално всичко, че само двама човека знаят какво е между тях  Съжалявам за решението ви, дано се промени и не е окончателно 

Няма семейство без пернишки драми  но подкрепям Толо, трябва да сме партньори не само в любовта, ами и в ежедневния битовизъм с половинките, иначе няма смисъл просто 

Карбо, как я закрепи зелката един час в залата, без да мръдне  При мен даже на 4 год. Дарко не устоя на представлението  Руси не съм го пробвала, но подозирам,че ще е весело 

Напълно съм съгласна. В петък, прочетох една книга (в "Ондата" на Стамболийски от 9 до 12 ), която ми припомни нещо много вярно и работещо - хората, които се обичат, обикновено говорят едно и също, но по различен начин. Съответно те са "глухи" и "слепи" за това, което казва другият, защото не го казва по техния начин. Например, едни демонстрират обичта си с думи - обяснения, комплименти и какви ли не красоти; за други да покажат любовта си е достатъчно да измият чиниите, да сменят памперса, да поправят контакта...; за трети (аз съм точно тук) - е необходимо време, посветено изцяло на тях самите, дори десет минути на ден, но да са само за тях, да ги изслушат, посъветват, или просто да походят или постоят някъде само двамата. Всичко това е прекрасно, стига да не се комбинира човек от първия тип, с втория, например... Тогава всеки казва на своя си език, колко много обича другия, но остава неразбран, не отразен, необичан и накрая озлобен...
Ако, наистина установите, че не се обичате, тогава не си струва в името на нищо да продължавате борбата си заедно. Но преди това, проверете си "произношенията", да не би да става дума точно за гореописаното...

MamaZ, както винаги точно и изчерпателно! 
А и подписа ти е в унисон с темата 

Деси, сложила съм си го да ми напомня. Именно, защото в този живот много често забравяме  какво е любов, обич, топлина... И наистина смятам, че този цитат най - точно описва обичта. И съм си го сложила, за да ми напомня, ако някой ден престана да обичам съпруга си така силно, както децата си, просто да си тръгна... Защото за нашата любов мога съвсем спокойно да заявя, че жертвахме абсолютно всичко и двамата, преобърнахме живота си, себе си, характерите си, навиците си, понесохме много, много болка от страни, заради това, че просто искахме да сме заедно. Тази любов ме накара да порасна много рано, да се разделя и отдалеча от най - близки за мен хора, да се почувствам най - самотният човек на света и най - нараненият... И хиляда живота да имам, пак бих постъпила по същия начин, пак бих изтърпяла абсолютно всичко. Най - трудното, обаче, не беше както си мислех тогава - да я спасим от целия свят, тази наша любов, а до ден - днешен, да я спасяваме всеки Божи ден от нас самите, от злободневието, от рутината, от егоизма и гордостта ни, от мързела и от инерцията... Затова си го гледам всеки ден този надпис, за да знам дали всичко е наред. Защото няма да позволя това, за което съм изживяла целия си съзнателен живот да завърши с някакво мъждиво живуркане и изтърпяване пряко сили...

Деси, доста семейства минаха през тоя етап... Да ти кажа, всичко е предпоследно. Може сега да си мислиш, че това е абсолютният край, а после след 3-4 месеца да се чудиш за какво толкова сте се карали. Аз се изнесох, после се върнах, пак мислех да се махам, пак се отказах и сега най-после май се стабилизираха нещата. Просто имай едно на ум, че може да се оправят нещата както се оправиха при нас. И Румен ми говореше неописуеми неща, но се оказва, че ги е казал в яда си...

Ех, момичета, всички знаете какво изживявам в момента. Допълнително роднините на моя мъж леко усложниха нещата и в един момент аз не издържах и изгърмях - имахме много сериозен скандал с моя мъж, и аз така като Деси почти бях събрала багажа, но се спрях. Защото в момента се борим за живота на мъжа ми и знам, че той има нужда от подкрепа, знам, че реагира така защото го е страх, защото не знаем ще имаме ли общо утре. Та преди да направите крачка напред, спрете всички и си помислете - ами ако това утре го няма? Ако усетите болка от мисълта, че няма да го има утрето, то поговорете, простете си и се обичайте, защото по-хубаво от това няма - всички имате прекрасни деца, обичате ги, обичате и бащите им, предполагам, че и бащите обичат вас. Та в този случай няма нищо по-лесно от това да си простите и да се обичате... Защото може да нямате утре ... заедно...

Да, и аз много се питах, защо аджеба сме заедно в целия тоя ужас и отговорът е само един: защото се обичаме... Струва ми се, че дори и да се опитвам да се сближа с други хора, нямам по-близък човек от Румен и той е моята опора...

Пак горещо препоръчвам на всички този филм: http://www.metacafe.com/watch/4189576/the_story_of_us_movie_trailer/

Аз си мислех, че само ние сме в криза...направо съм безмълвна...

Аз днес дойдох при майка ми, малко да се видим и този моя брат пак ги е направил едни - били са го снощи и половин ден бяхме в Пирогов, на всичкото отгоре си е направил татуировка като на бивш затворник и милата ми майка едва не припадна като я видя (с надпис Only God can judge me). Така му се ядосах, че ми идваше да го ударя..(ама и аз съм виновна, че я преведох на майка ми) ...толкова проблеми и мъка създава на майка ми и баща ми, а те са страхотни хора...Незнам как може да сме отгледани от едни и същи хора, да сме учили в едно училище, и да има такава разлика в характерите и поведението ни...