Февруарчето на ясла вече ходи, а майка му на работа с колеги разни спори!

Миленка мерси 

Момичета, сори че ви занимавах с проблемите на брат ми, и малко сутирнта като прочетох поста на Карбо се почувствах аз виновна за тази минорна тема - все пак аз започнах

Деси, и аз  се замислям да се върна работа, така няма да имам време да издребнявам, но всички в работата ме съветват да не се връщам, защото положението е много зле (и аз много добре го знам), и ако се върна ще харча повече, отколото ще печеля, и това много ме спира.

и в моята работа е така-много зле-криза от всякъде

освен да търся нова,но и там положението не е розово и какво остава да си взимам 240 те лв,че после неплатена-купооооооооон 

Никакъв шанс ли няма, да се върнеш поне на парите, които си вземала преди майчинството?

Миме, при вас ситуацията е умножена по 2, предвид новото попълнение в семейството. Знам, че си наясно, но не си позволявайте да се удряте пред Мая, децата не трябва да стават свидетели на разправитте между родителите. Това ги стресира доста. Знам, че си много емоционална и понякога действаш прибързано, че обичаш безрезервно децата си. С това, което пиша по никакъв начин не искам да те упреквам, защото не мога да гарантирам, че някой ден няма да изпадна в подобна ситуация, като знам като ми падне пердето в какво се превръщам

Дани, дано утрешното ново начало е по-добро от днешното.

А къде се покрихте всички. В събота и неделя невиждана активност, днес затишие. Дано да не е пред буря.

А, тук сме, ама аз нещо на всяка манджа меродия, та се засрамих от себе си  реших да не бълвам пак съвети, че досадих 

Миме, хич не се сдухвай  Аз нали съм ви разказвала, тъкмо Руси се беше родил и ние така - в криза и се гоним вкъщи, правим спаринг и Дарко тича по нас и вика: Не пред детето, не пред детето  сраааам. После ние така се смяхме, че забравихме за спаринга, взехме си въздух и започнахме да се обвиняваме кой пръв е започнал 

Дарко ви казва не пред детото-смях голям 

Това с "не пред детето" беше много добро! И ние днес си покрещяхме пред Мишката, тя също се включваше...
Дани, утре ще е по-успешно!

Пловдивска среща в петък,20,00 часа в Златната круша на военна болница
/ ул. Константин Величков 2/-това е във вътрешния двор на бизнес сградата на Язов
http://www.bgmaps.com/map/plovdiv

Добър ден и от мен.
Чета два дни подред и незнам да пиша ли,да не пиша ли.Явно навсякъде има такива моменти в отношенията на двама,без значение каква е причината.Ние,да чукам на дърво, сме се кротнали,НО и двамата имаме барут в главите и като почнем.....................Много сме лоши,викаме си,обижда ме се,не се съобразяваме с никой и нищо(даже понякога и с детето),тръгвала съм си окончателно преди 4 години(май толкова бяха).Бяхме разделени 6 месеца и после пак се събрахме.Тази есен празнувахме 10 години от както сме заедно и тъй като бяхме малки в началото докато се нагодим ГОЛЯМ ЗОР БЕШЕ.Та след всичко което изписах,мисълта ми е че кагато трябва да си с един човек през каквото и да минете си оставате заедно.Навсякъде  има  кавги понякога,но всичко си има причина,понякога не чак толкова видима,понякога ни боде очите.Трябва да се преодоляват проблемите,а не да се бяга от тях.Ох много изписах,кой ли ще ме прочете?
Петя,я кажи Мишо и Илианка прибраха ли се?Ради как е?От както писа за проблемите ви съм се хвърлила в размисли и тези дни ще заведа Маги да я погледне педито.Ние нали сме на АБ и има една адска кашлица,много ме е страх да не стане някоя бронхоплевмония.Нещо да дни съм се видяла в чудо с кашлицата.
Айде за сега това е.

Топли новини от Илияна - парят. Току що говорих с нея. Ще трябва да призовем  пак вълшебната сила форумска, защото остават в болница. Мишо е хванал вируса с разстройството и повръщането. Няма да ви обяснявам при какви условия и начин се провежда лечението - тотални абсурди. Само се надявам, дори и чудо да стане, още утре да се приберат, че дори да оздравее физически, и в тая болница човек може психически да мръдне. Иначе Дани е добре, Илияна я гледа на клипчета. Праща й кърма редовно, но все по-малко количество, уви. Аз мисля, че и това е геройство, предвид обстоятелствата. 

Нели, добре е Ради. Само спомен й е останал от манипулациите - от време на време вика "чичо, маже" и се държи за памперса. Интересна гледка, ако не знае човек за какво става въпрос. Добре си решила да заведеш Маги да я видят. Аз разбрах, че има нещо нередно, понеже няколко сутрини Ради, като пишкаше плачеше много и странно. Ама викаше "ако", "ако", та се заблудих в началото. Оказа се, че я е боляло, защото почти е нямало откъде да тече урината. Но ако може да не се стига чак дотам, е най-добре. Маги е бойна мадама и ще пребори кашлицата скоро, сигурна съм!

Днес беше първия "учебен" ден и на Ради. Много добре мина, ама както знаем, за първи ден е нормално, ще видим следващите критични...

Айде и аз да се произнеза по темата за мъжете. Аз имах някакви лични драми и "събирах багажа" няколко пъти, но си ги реших поне засега. Дадох си сметка, че ми е по-важно детето ми да расте с баща до себе си, независимо от кусурите, които майка му му намира постоянно. (Мъж ми е израстнал без баща и това е дало отражение във всеки един аспект от живота му - по мое мнение). Реших, че мога да го приема такъв, какъвто е, да нямам очаквания от него. Ние почти не се караме, за мое голямо съжаление понякога. Така ми отбива атаките, че не се получава, а ми се иска да се извикам, ама няма на кого И може би най-важното, намерих си хоби - навивам едни хартийки в захлас и майсторя цъфтенца и други завъртулки от тях. Адски съм доволна. Надявам се като тръгна на работа съвсем да се кротна. Така аз си реших проблема с мъжа засега. Съвет на никого не мога да дам, затова само споделям личен опит.
Надявам се скоро да чета по-оптимистични постове!

Ох, милата Мечи. Много и стискам палци бързо да преборат вируса.

Мишето има и мойте стиснати палци, а за условията в болниците има много какво да кажа. И най-лошото е, че влизаш, за да лекуваш едно, а излизаш с друго 

Петя, дано на Ради и мине бързичко и лека адаптация в яслата и пожелавам.

Ами много се стъписа, разплака се, не спря да го държи и целува, беше в шок и попита къде съм го намерила, никой ли не е гледал децата и след това си тръгна веднага, не останаха на партито, но другите продължиха да си пият все едно нищо не е станало. Аз изпих един шот водка, за да се освестя, иначе по принцип не пия, ама тогава добре ми дойде.

Гал, аз съм сам-сама с децата от юни месец насам. Мъжът ми си идва през декември. Неговото семейство е много далеч, майка му почина 2 седмици след като се роди синът ни, баща му има проблем със здравето и абсурд да ми помага, той даже не може да дойде да ни види, моето семейство си е в България и така. На моменти много се уморявам, ама какво да се прави. То винаги си е било така, защото мъжът ми преди да замине работеше по 12 часа на ден, даже и събота и неделя се налагаше да работи понякога така, че винаги съм си била сама с децата. Обаче догодина майка и татко може да ни дойдат на гости и на тях бих им ги оставила и сигурно ще отидем някъде с мъжът ми на почивка. Тази мисъл ме крепи в трудните моменти

Миме, случват се и такива работи за съжаление, другият път като ти се прииска да го удариш затвори очи, поеми въздух и брой до десет или просто излез от стаята, докато не се успокоиш. Поне аз така правя, да не мислиш, че и на мен не ми се е искало да раздавам шамари

Reni,добре,че си била там,че детето щеше да си отиде.Браво за бързата реакция
Мъжът ти българин ли е?Сега при вас е рано сутрин,нали?

Добър вечер!

Стискам силно палци Мишо бързо да се пребори с вируса и да се приберат вкъщи Илиянка, може да пробва хомеопатия за увеличаване на лактацията. Бях посъветвала една моя позната преди 2 месеца и и се отрази добре, продължава да кърми и детето си наддава добре

пипег, по описанието на хобито, май  се занимаваш с Quilling Много интересно и развиващо въображението занимание  е, но на мен ми стигат гобленчетата, че и без това времето свободно е ограничено

Спокойна вечер на всички и по- малко поводи за караници в бъдеще