Има ли други като мен?

Здравей , Грешна.
Много неща  мога да ти кажа  , да те  посъветвам  , изхождайки  от  това  , че преди много години  и  аз бях в подобна  ситуация. Решението  ще  си  е твое  , но  нали  искаш съвет ,  та  затова  се осмелявам да ти  го дам. В трудна ситуация си  , боли  , разбирам те  , но  най-голямата болка  тепърва  предстои. Тя  е  неизбежна  , ще  я преживееш  рано  или късно. Но по-добре по-рано  , докато  си млада  ,  живота  е пред теб. Познавам  жена   ,която  цял живот   е  отдадена  на  женен мъж  , живота  и  преминава  в обреченост , тя  е над педесет годишна . И ти  ли  искаш да  изживееш като нея  твоя , сама  , чакаща  голямата  любов да се  сети  да ти  обърне внимание.  Пак казвам  избора си  е твой  . Съчуствам ти  , минах по този път. Много болеше  , не ми се  живееше , света беше свършил сякаш. Така се чуствах  след раздялата с моята  голяма любов.  Но  времето  минава  и  то  лекува.  Дори  сета по някога  , прии мисълта за него  , се вълнувам  , че  най-хубавите си  години  отдадох на този мъж. И добре , че се разделихме докато бях млада  , че  живота ми  щеше да  си  иде . Пожелавам ти много кураж  и не губи  и ден  от живота и .Още повече  , че твоя мъж  явно не е  само с теб  и жена си  , нали така си писала. Явно това му  е за разнообразие. Какво тогава  те  задържа  , не се заблуждавай , че той е единстения  , сама ще се  убедиш в това  след време. 
За мен  , минала по твоя път  , решението  е само едно - скоростна раздяла  , от раз , без сантименталности , не се самосъжалявай  - живота е пред теб.
Действай !

То не е като тухла да ти падне на главата. Зависи и от теб. Имаш и мозък.

Знам какво е.
Но изходът е само един - задействай инстинкта си за самосъхранение.
Преболедувай го, това е единственото лечение.

Аз не съм царица на нищо. Намирам се в тази ситуация, благодарение и изцяло заради себе си. Дори и той не ми е виновен, на него така му е перфекто-в мене вижда сигурност, спокойствие, че съм само с него, самоиздържвам се, не го притеснявам, никога не говоря против семейството му, въобще супер му е. Аз неискам да бъда съжалявана, защото отстрани е прекалено лесно. Малцина са тези, които биха ме разбрали, може би само тези изживяли нещо подобно. Да, всеки има разум. Но в случая при мен той отстъпва мястото на едни чувства. Войната м/у разум и сърце при мен е жестока. Зная, че всичко е до време. Аз никога не съм го заставява да избира, и да не казвам голяма дума, мисля, че и няма да го направя.

Аз не съм била в подобна ситуация, но напълно разбирам как се чувстваш.... Преди време се бях влюбила в един доста несериозен и обичаш живота и жените мъж../разликата е,че беше необвързан/... Та аз седях и чаках да благоволи да дойде, да се сети да ми се обади... Разбира се когато това ставаше, беше невероятно изживяване и за двамата... Но си дадох сметка, че аз не заслужавам любов на половина или от време на време... И реших да сложа край... Това не ставаше лесно, опитвах на няколко пъти, но не исках да си го "избия от главата"... Затова реших кардинално въпроса като си намерих друг.... Стана някак си от само себе си, просто го забравих.... И сега едвам осъзнавам колко глупава съм била и колко любов съм пропуснала да изживея чакайки го..... Така че стегни се, той не е единствения мъж, който може да те обича и уважава.... Знай,че всяка нова любов и нова връзка е по-хубава и по-трайна от предната, просто защото ние вече сме станали по-мъдри и готови на повече компромиси.... Позволи на някой друг да те открие и да те обича, така както заслужаваш!!!!

Не, няма други като теб. Ти си единствен и уникален по рода си слу4ай

Не мислиш ли, че след 10 г навикът, а не любовта е по-силен?

Да! И това време ще дойде ......скоро,вече си започнала да си задаваш въпросите,та очаквай отговорите.

А може би трябва......или те е страх,че няма да избере теб?

Не, не ме страх. Естественно, че няма да избере мен. Все пак там има деца. Напълно наясно съм с това.

Тогава на какво се надяваш?Какво очакваш?

Явно си наясно с всичко. Защо просто не се вземеш в ръце и не промениш живота си, преди да си забъркала още по-голяма каша (бременност, съпругата да разбере за теб и т.н.)? Няма какво да развяваш тия чувства. За 10 години ендорфинния ураган трябва да се е поуталожил; предполагам, че се самонавиваш с тая велика любов. Разкарай го и за 6 месеца ще си нов човек.

И аз това щях да попитам....за какво се бориш....какъв е смисъла?
Съгласна съм с Флип.....вземи се в ръце,защото от това,което прочетох,или си мазохист или егоист.

Имаш някакъв проблем със самочувствието. На пръв поглед всичко ти е наред, но кой знае защо, не вярваш, че заслужаваш да те обичат истински. Иначе не би търпяла това.
Преодолей го, едва ли имаш сериозна причина. Работи с психолог, ако трябва.
Погледни се в огледалото, усмихни си се и си кажи, че заслужаваш повече. Успех!

Как пък тия с непреодолимите чувства все на женени попадат.  Или може би точно това придава ореола на връзката - недостижимото, трудното. И аз - горкана. 

[
Мисля, че донякъде си права.